Лидерът на СДС няма само долни гащи на „Манчестър Юнайтед“

| от |

Тъй като лидерът на СДС отново е център на внимание, припомняме тази статия на колегите от 24 часа.

Политиците у нас си умират да се увъртат около всякакви български спортисти и техни изяви – особено когато са успешни.

Разбира се, има и такива, които са наистина фенове и не търсят дивиденти. Във футбола и едните, и другите винаги са уредени с места в ложите на нашите стадиони.

Наскоро в горните етажи на българската политика се появи един човек, който превъзхожда всичките си колеги по брой изгледани мачове и то винаги сред редовите фенове. Той е новият председател на СДС Божидар Лукарски.

Освен адвокатска той има и многогодишна практика в агитката на „Локомотив“ (Сф). Възпитаникът на Националната гимназия за древни езици и култури вече близо 25 г. ходи по мачове на „железничарите“ в „Надежда“, из провицията и в чужбина. Ще бъде на стадиона и следнашия петък, когато е първото домакинство за новия сезон на любимия му отбор срещу „Литекс“.

Image_2167307_126

За да стане съвсем ясно, че той е тотален фен на футбола, трябва да бъде споменат прякорът му – Божо Манчестъра. Лукарски е известен така заради силната си привързаност към английския гранд „Юнайтед“. До какво претрупване в гардероба му води тя, новоизбраният председател на СДС споменава по-нататък.

Повечето деца рано или късно се ориентират към по-сладките откъм слава и масовост „Левски“ и ЦСКА. Това става най-често по наследство. При Божидар Лукарски случаят е същият, само че гените тук са железничарски. Първите ясни спомени на политика за футбола са свързани с последната титла на „Локо“ (Сф) от 1978 г.

В дома на семейство Лукарски тогава има празненство по повод 6-ия рожден ден на Божидар. Баща му Цецо се е затворил в спалнята. „По телевизията вървеше мач на „Локо“ (Сф) с ЦСКА. В момента, когато той свърши победно за „Локо“,  баща ми влетя при нас и започна да хвърля във въздуха мен и другарчетата ми от радост. Запомнил съм добре този момент“, разказва Лукарски.

На следващата година той вече лично е свидетел на връчването на бронзовите медали на „Локо“ (Сф), където вижда легендата на тима от „Надежда“ Начко Михайлов. Първо баща му води него и брат му Васил на мачове, а постепенно те започват и сами да ходят.

„Освен от баща ми наследствеността идва и от дядо ми, който бе железопътен работник. Имаше един момент, когато „Локомотив“ играеше в Требич. Оттам имам блед спомен. В „Надежда“ вече бях на мачове много по-често. В 7-8-и клас започнахме да формираме агитка. То това е силно казано за тогава. Но всъщност бройката няма значение. Важно е хората да са истински локомотивци. Нашата агитка никога не е била особено голяма, но винаги е била вярна“, казва Лукарски.

Разбира се, с годините той става по-умерен фен и разрежда мачовете заради ангажиментите си, но не престава да посещава по-интересните. За последно бил пак на срещата с „Пирин“ (Гоце Делчев). През пролетта „Локо“ загуби с 0:1 в София от този съперник и бе много близо до изпадане.

Лукарски ходи редовно и на мачовете от европейските турнири на „железничарите“. Един от кошмарните му спомени е свързан с пътуване до Македония. През 2006 г. „Локо“ гостува на „Македония Гьорче Петров“. Агитката пристига в Скопие 6-7 часа преди началото на двубоя. Идеята е да разгледат града. Македонците закарват българските фенове на стадиона с нареждане да не го напускат.

„Дето се вика, нямахме и карти да запълним времето. Дремехме по седалките. Казаха ни, че това се прави от съображения за сигурност“, разказва Божидар. А агитката на „Локо“ никога не е била агресивна. Лукарски няма неприятни спомени от сбивания с привърженици на други отбори за толкова години по стадионите.

С Европа е свързан и най-силният според него мач на „Локо“. В София отново през 2006 г. „железничарите“ повеждат с 2:0 на „Фейенорд“. Съдията обаче подбутва гостите с фалшива дузпа след артистично падане на Ангелос Харистеас. Мачът свършва 2:2. В Ротердам локомотивци изпускат да отбележат и след 0:0 се разминават с групите на УЕФА.

Може би най-неприятният спомен е свъразн именно с последния мач на „Локо“, посетен от Лукарски. „След като загубихме с 0:1 бях сигурен, че ще изпаднем. А щеше да бъде и заслужено“, казва той.

„Железничарска“ нишка има и в избора на другия негов любим отбор – „Манчестър Юнайтед“. Като големи фенове на футбола и на „Локо“ (Сф) Божидар и брат му Васил решават в големите първенства в чужбина да са противници. Ако единият е от „Аякс“, другият взема „Фейенорд“ например. През 80-те години на миналия век „Ливърпул“ ниже успехи и Васил е негов привърженик.

Image_2167308_128

„Разбрах, че основателите на „Манчестър Юнайтед“ били железничарски работници от Нютън Хийт, както се казва първо отборът, и това веднага определи моето решение. Не ме отказа и това, че за кратко бяха във Втора лига. Подкрепях ги здраво и този клуб се превърна в част от мен, както бе и с „Локомотив“. Много бях разочарован в края на сезон 1991/1992. Водехме с няколко точки, но накрая „Лийдс“ стана шампион. Тогава не съм знаел какво ме очаква през следващите 20 г.

Другата година станахме шампиони и с приятели се събрахме да го полеем в едно кафене на улица „Тулово“. Едва ли тогава обаче някой от нас е очаквал последвалата хегемония на „Юнайтед“, която ни донесе толкова радости. Тук на първо място трябва да се постави требълът през 1999 г. с черешката на тортата – победата над „Байерн“ във финала на Шампионската лига“, обяснява Лукарски.

Поради различни обстоятелства той и до днес не е успял да посети мач на „Юнайтед“ в Англия. Бил е на такива на други отбори. Подкрепял е обаче любимците си от Манчестър при техни гостувания в Европа. Много впечатляващо за него остава първото. През есента на 1993 г. Лукарски е в Будапеща за мача „Хонвед“ – „Юнайтед“.

„Беше страхотно чувство да видя любимия си отбор. Бях шашнат най-вече от това, че имаше фенове буквално от всички краища на света – САЩ, Австралия. Това показваше колко голям клуб наистина е „Юнайтед“, спомня си Лукарски.

Манията му по английския гранд освен прякора Божо Манчестъра води до постоянно пазаруване на всякакви облекла и артикули на клуба. „Май само долни гащи на „Юнайтед“ нямам. У нас е пълно с всякакви анцузи, екипи, якета, химикалки, гумички, шапки и каквото се сетите още. Вече ми идват байгън, но като се познавам, и тази година ще си поръчам новия екип“, казва Лукарски.

Image_2167309_128

Като българин той е много щастлив през 2008 г. при трансфера на Димитър Бербатов в „Манчестър Ю“. И Лукарски изпитва горчивина през последния сезон на нападателя на „Олд Трафорд“, когато българинът явно е неглижиран от сър Алекс Фергюсън.

„Бербатов заедно с Кантона и Гигс са любимите ми футболисти на „Юнайтед“. Този клуб ми е носил много хубави емоции, но ме е докарвал и до сълзи при загуби. Това стана и тази пролет при отпадането от „Реал“ (М) в Шампионската лига“, признава Лукарски.

Освен да гледа мачове по изпитаната мъжка рецепта с питие и приятели пред телевизора, адвокатът играе много често футбол. От над 15 г. той се събира два пъти седмично с приятели. Посещава често и залата за фитнес.

Така че сигурното е, че СДС вече има за председател човек, който дълги години е верен на 2 футболни каузи – „Локо“ (Сф) и „Манчестър Ю“, а и сам знае какво е да водиш битка на терена.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Чанинг Тейтъм: 12 роли за чудо и приказ

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик Чанинг Тейтъм първоначално става известен с външния си вид. Няма какво да се лъжем, човекът е секси, мускулест, с леко приматовиден, но безспорен сексапил, и разкошно, фотошопнато тяло.

Признаваме, че не го приемахме на сериозно като актьор. Може би заради глупавите продукции, в които се снимаше отначало, а може би заради клопката, в която попадат много красиви актьори, които биват подценявани заради външния си вид. Като Брад Пит, Леонардо ди Каприо, Джейк Джиленхол, Хийт Леджър др. Подобно на изброените, Тейтъм успя да се измъкне от този имидж и да докаже, че има актьорски качества. В последните няколко години.

Тейтъм е роден на 26 април 1980 в Кълман, Алабама. Той има френски, ирландски и американски произход. Семейството му се премества на Мисисипи, когато той е на шест , макар че посещава Алабама всяко лято, където все още живеят баба му и дядо му.

Тейтъм израства по поречието на река Мисисипи, където той се наслаждава на дивия живот, включително на “всички алигатори и гърмящи змии, които едно момче може да преследва, риболов всеки ден, футболна лига Pop Warner и други подобни неща”. Тейтъм е атлетичен още докато расте, играе футбол, бейзбол и се подготвя за военно училище, макар, че той казва, че “девойките са неговото най-голямо увлечение в училище”.

Първият опит на Тейтъм е в модния бизнес, като фотомодел. Участва като танцьор, във видеоклипа на Рики Мартин за песента “She Bangs“, след прослушване в Орландо, Флорида. Впоследствие подписва с модна агенция от Майями, Страница 305 (кодекса на Модната Агенция) включва и появяване на корицата на Vogue. Той скоро се появява и в рекламите на Abercrombie & Fitch, Nautica, Dolce & Gabbana, American Eagle Outfitters. Тейтъм се снима също в рекламите на American Eagle Outfitters, Pepsi и Mountain Dew, и е избран за един от „50 най-красиви лица” за месец октомври 2001.

Неговата първа отличителна роля е през 2005 в училищната драма Coach Carter. В ролята на Джейсън Лайл – умно улично момче, което играе много добре баскетбол.

Чанинг също се появява и във видеото на туиста „HOPE”, чиято песен е саундтрак на филма „HOPE”. През същата година Чанинг играе незначителна роля във „Войната на световете“, както и един от топ мотокрос рейсърите в „SUPERCROSS” и поддържаща роля във „HAVOC”.

В галерията може да видите нашия подбор на роли на Чанинг Тейтъм, където може да се насладите на таланта му. И на тялото му, естествено.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев