Либия: една колабираща държава
Три години след смъртта на Кадафи /20.10.2011/ Либия е на прага на гражданската война. Мечтите за ново политическо начало отстъпиха място на политическата анархия. При това повечето проблеми са „собствено“ производство.
Когато в началото на 2011 започнаха протестите срещу 40-годишното господство на Кадафи, диктаторът тръбеше публично, че младите революционери всъщност са наркомани, които си доставят дроги от ислямистките милиции около Ал Кайда, и не са съвсем наясно какво точно вършат. Протестиращите отхвърлиха тези обвинения, но това не попречи на Кадафи да потуши бунтовете с огромна жестокост, при което загинаха десетки, предава Дойче Веле.
През следващите месеци конфликтът се изостри допълнително – особено в източната част на страната, в провинцията Киренайка, където бунтовниците успяха да завземат властта. Те постигнаха някои успехи и в западните райони, но бяха отблъснати от армията на Кадафи. През март диктаторът започна мащабна офанзива, а бунтовниците отправиха призиви за помощ към международната общност.
На 17 март Съветът за сигурност на ООН прие резолюция 1973, в която се настояваше за незабавното сключване на примирие и за прекратяване на нападенията срещу цивилни граждани. За целта се предвиждаше създаването на зона, забранена за полети, както и прилагането на някои военни средства. Идеята беше политическото решение на конфликта да съответства на „легитимните искания на либийския народ“. Но преди гласуването в Съвета за сигурност Русия предложи да се приеме най-напред резолюция за сключването на примирие в Либия. Останалите членове на Съвета обаче отхвърлиха предложението.
Атаките продължиха до края на октомври 2011. Един от градовете, около които се разгоряха най-ожесточени боеве, беше Сирте, родното място на Кадафи. Там той беше заловен на 20 октомври, и незабавно разстрелян от бунтовниците.
Въпреки несекващите сражения между поддръжниците на Кадафи и бунтовниците, на 20 юни 2012 бяха организирани парламентарни избори, за свикването на Велико народно събрание, което да изработи нова конституция. Избраният на тези избори Национален конгрес в продължение на две години беше най-високото парламентарно представителство на страната. От август тази година насам Либия има нов парламент, наследник на Конгреса.
Безпринципни коалиции между противници и привърженици на Кадафи
Още през първите седмици от работата на Националния конгрес обаче се открои един проблем, който и до днес не е намерил решение: племената и милициите, сражавали се срещу Кадафи, не се оказаха готови да се подчиняватт на държавната власт и да спазват демократичните правила на поведение. Вместо това всички те издигаха различни искания и претенции за участие във властта. Така бяха създадени всевъзможни коалиции, базиращи се на повече и по-малко прозрачни материални интереси и идеологически мотиви.
През лятото на 2012 се стигна и до разрушаването на ценни либийски светини, по повод на което либийският публицист Мустафа Фетури заяви пред Дойче Веле: „Вероятните извършители на това насилие са фанатизирани групи, спадащи към Ал Кайда или някое друго терористично обединение“.
„Към бездната!“
Ислямистките групировки обаче се съюзиха и с някои от бившите поддръжници на Кадафи. Едно от тези обединения осъществи смъртоносното нападение срещу американския посланик Крис Стивънс през септември 2012-та година. „Накъде тласкат тези хора страната?“, запита онлайн-изданието „Al watan al Libia“, и само си отговори: „Към бездната!“.
Вълненията и сраженията продължават и до ден днешен. На 18 май части от командваните от генерал Халифа Хафтар бригади нападнаха парламента и го окупираха, но по-късно се изтеглиха. Други негови части пък водиха сражения в околностите на Бенгази. Правителството, парламентът, както и представители на либийската армия обвиниха в съвместна декларация Хафтар, че е предприел опит за преврат.
Борбата срещу ислямисти и джихадисти
След юнските парламентарни избори въоръжени ислямисти се опитаха да завладеят Триполи, след като техните представители бяха постигнали доста слаби изборни резултати. След осъществената атака те заявиха, че те са тези, които ще влязат в новия парламент. В резултат на това редовният парламент се изтегли от съображения за сигурност в град Тобрук, на 1000 км източно от Триполи. От там народните представители помолиха ООН за помощ, за да бъде предпазена Либия от окончателен срив.
В крайна сметка Либия получи помощ от съседен Египет. Египетски военни самолети атакуваха позиции на ислямистите в Триполи, както и на милициите на „Ислямска държава“, която има свои подразделения в Либия. При нападение на либийски джихадисти срещу египетски граничари през юли т.г. загинаха 22 войници.
Разпространението на епидемията от ебола, кризата в Украйна и настъплението на „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак в момента насочват вниманието на световната общественост към други региони. А в сянката на тези събития насилието в Либия продължава. Опитите за прекратяването му може да отнемат години.
