Либия: една колабираща държава

| от |

Три години след смъртта на Кадафи /20.10.2011/ Либия е на прага на гражданската война. Мечтите за ново политическо начало отстъпиха място на политическата анархия. При това повечето проблеми са „собствено“ производство.

Когато в началото на 2011 започнаха протестите срещу 40-годишното господство на Кадафи, диктаторът тръбеше публично, че младите революционери всъщност са наркомани, които си доставят дроги от ислямистките милиции около Ал Кайда, и не са съвсем наясно какво точно вършат. Протестиращите отхвърлиха тези обвинения, но това не попречи на Кадафи да потуши бунтовете с огромна жестокост, при което загинаха десетки, предава Дойче Веле.

През следващите месеци конфликтът се изостри допълнително – особено в източната част на страната, в провинцията Киренайка, където бунтовниците успяха да завземат властта. Те постигнаха някои успехи и в западните райони, но бяха отблъснати от армията на Кадафи. През март диктаторът започна мащабна офанзива, а бунтовниците отправиха призиви за помощ към международната общност.

На 17 март Съветът за сигурност на ООН прие резолюция 1973, в която се настояваше за незабавното сключване на примирие и за прекратяване на нападенията срещу цивилни граждани. За целта се предвиждаше създаването на зона, забранена за полети, както и прилагането на някои военни средства. Идеята беше политическото решение на конфликта да съответства на „легитимните искания на либийския народ“. Но преди гласуването в Съвета за сигурност Русия предложи да се приеме най-напред резолюция за сключването на примирие в Либия. Останалите членове на Съвета обаче отхвърлиха предложението.

Атаките продължиха до края на октомври 2011. Един от градовете, около които се разгоряха най-ожесточени боеве, беше Сирте, родното място на Кадафи. Там той беше заловен на 20 октомври, и незабавно разстрелян от бунтовниците.

Въпреки несекващите сражения между поддръжниците на Кадафи и бунтовниците, на 20 юни 2012 бяха организирани парламентарни избори, за свикването на Велико народно събрание, което да изработи нова конституция. Избраният на тези избори Национален конгрес в продължение на две години беше най-високото парламентарно представителство на страната. От август тази година насам Либия има нов парламент, наследник на Конгреса.

Безпринципни коалиции между противници и привърженици на Кадафи

Още през първите седмици от работата на Националния конгрес обаче се открои един проблем, който и до днес не е намерил решение: племената и милициите, сражавали се срещу Кадафи, не се оказаха готови да се подчиняватт на държавната власт и да спазват демократичните правила на поведение. Вместо това всички те издигаха различни искания и претенции за участие във властта. Така бяха създадени всевъзможни коалиции, базиращи се на повече и по-малко прозрачни материални интереси и идеологически мотиви.

През лятото на 2012 се стигна и до разрушаването на ценни либийски светини, по повод на което либийският публицист Мустафа Фетури заяви пред Дойче Веле: „Вероятните извършители на това насилие са фанатизирани групи, спадащи към Ал Кайда или някое друго терористично обединение“.

„Към бездната!“

Ислямистките групировки обаче се съюзиха и с някои от бившите поддръжници на Кадафи. Едно от тези обединения осъществи смъртоносното нападение срещу американския посланик Крис Стивънс през септември 2012-та година. „Накъде тласкат тези хора страната?“, запита онлайн-изданието „Al watan al Libia“, и само си отговори: „Към бездната!“.

Вълненията и сраженията продължават и до ден днешен. На 18 май части от командваните от генерал Халифа Хафтар бригади нападнаха парламента и го окупираха, но по-късно се изтеглиха. Други негови части пък водиха сражения в околностите на Бенгази. Правителството, парламентът, както и представители на либийската армия обвиниха в съвместна декларация Хафтар, че е предприел опит за преврат.

Борбата срещу ислямисти и джихадисти

След юнските парламентарни избори въоръжени ислямисти се опитаха да завладеят Триполи, след като техните представители бяха постигнали доста слаби изборни резултати. След осъществената атака те заявиха, че те са тези, които ще влязат в новия парламент. В резултат на това редовният парламент се изтегли от съображения за сигурност в град Тобрук, на 1000 км източно от Триполи. От там народните представители помолиха ООН за помощ, за да бъде предпазена Либия от окончателен срив.

В крайна сметка Либия получи помощ от съседен Египет. Египетски военни самолети атакуваха позиции на ислямистите в Триполи, както и на милициите на „Ислямска държава“, която има свои подразделения в Либия. При нападение на либийски джихадисти срещу египетски граничари през юли т.г. загинаха 22 войници.

Разпространението на епидемията от ебола, кризата в Украйна и настъплението на „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак в момента насочват вниманието на световната общественост към други региони. А в сянката на тези събития насилието в Либия продължава. Опитите за прекратяването му може да отнемат години.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Според служебния министър на туризма обичайното за българите пътуване… е кратко

| от chronicle.bg |

Основната част от пътуващите българи – около 84 на сто, осъществяват пътуванията си в страната, като по данни на Евростат всяко второ пътуване е кратко – от една до три нощувки, а всяко трето е с четири и повече нощувки.

Средната продължителност на престоя на българите е между 2,1 и 2,4 нощувки за периода 2001 – 2015 г., или почти два пъти по-малко от средния брой нощувки на чужденците. Обичайното за българите пътуване е кратко, заяви служебният министър на туризма Стела Балтова пред участниците в дискусията „Краткосрочните пътувания – предпоставка за туризъм в четири сезона“ в рамките на туристическата борса в Интер експо център – София.

Делът на пътуващите българи през 2015 г. е 34 процента и това ги прави сериозен генериращ пазар, изтъкна министърът. Българските туристи формират целевата група с най-голям потенциал за нови пътувания, особено извън активните сезони, и по тази причина страната трябва да продължи да работи за насърчаване на вътрешните пътувания. Дългите пътувания са съсредоточени във варненския и в бургаския туристически район.

В районите, които са далеч от морето, пътуване е кратко – до три нощувки, и затова стимулирането на градските пътувания в България на българи и чужденци от близки пазари може да е възможност за реализиране на ръст на посещения извън активните сезони и стъпка да станем целогодишна дестинация. От друга страна, е възможност за намаляване на диспропорциите между морските и другите туристически райони, смята министърът.

България трябва да промени предлагането си като туристическа дестинация на чужденци, като им осигури възможности за кратки, но наситени пътувания в крилата на активните сезони и извън активните сезони, смята министърът.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.