Време е за летните ремонти

| от |

 

Когато настъпи лятото започваме да се чудим: „на море ли да отидем или да сменя дограмата, а колко добре би било да направим и изолация на апартамента.“


Ние сме за саниране на цялата сграда и не само слагане на изолация, така превръщаме средата в по-подредено място и европейско. Хората планират такива инвестиции с цел да намалят месечните си битови разходи, но за съжаление това не се случва в степента, в която са си представяли. Причината е, че цената на енергоизточниците, които са избрали за своя дом, е висока. Санирането на дома наистина води до икономии на използваното количество енергия, но предвид цената, разходите остават високи.

Кое е най-изгодно?

В България най-използваните енергоизточници за отопление са твърдите горива –дърва и въглища, и електричество.  За нас чистата среда е много важна.  Отоплявайки се на твърдо гориво, излиза много по-солено защото трябва да предплатиш сумата за отопление през ЦЯЛАТА зима, което е една сериозна инвестиция. Електричеството, от своя страна, в момента е с доста по-висока от природния газ цена. „Модата” с климатиците на пръв поглед изглежда добро решение, но обикновено се забравя, че това е уред основно за охлаждане, с него няма как да се топли ефективно домът през зимата, а въздушната струя създава отлични условия за размножение на
всякакви вредни бактерии. Климатикът трябва да работи почти постоянно, за да е топло през целия ден, което е разход на енергия и съответно пари. Има всякакви полезни hi-tech функции за управление, пестене на енергия, почистване и т.н., но инвестицията за самия уред и евентуална
поддръжка е огромна.

Природния газ

Ползите от природния газ са, че е   евтин и ефективен енергоизточник, няма мръсотия, уредите не заемат място. Екологично чист – както за дома, така и за околната среда. На газ се готви много вкусно, бързо и лесно. А огромният плюс през лятото е, че кухнята не се превръща в Ад, защото
уредите загряват и изстиват мигновено. Отоплението е много по-ефективно. За разлика от климатиците, при които трябва да се сдобиеш с някой от най-скъпите модели, за да имаш контрол над използваното количество енергия. При уредите на природен газ дори най-обикновеният модел програматор позволява пълен и ефективен контрол върху използваното количество енергия, съответно и контрол върху разходите. Тук огромно предимство е фактът, че отоплението няма сезонност, може да се включва и изключва винаги, когато човек пожелае. Имате топла вода по-всяко време, а и ви е топло по-всяко време. Може да спестявате в дългосрочен план: природният газ е евтин и ефективен енергоизточник, който осигурява гарантирано по-ниски битови разходи всеки месец.

Основните доводи на хората, които по някакви причини не биха искали да използват природен газ, са че запасите от гориво ще свършат. Няма да свършат – доказано достатъчни са за поне няколкостотин години напред. Друг довод е безопасността. Използването на природен газ в дома е напълно безопасно, не случайно над 60% от домакинствата в Европа са газифицирани

За разлика от твърдите горива – цепенето, мъкненето и товаренето са причинили не една и 2 травми. Уредите на природен газ са обезопасени. При изтичане на газ, например, веднага се задейства известяващ устройство, наречено магнетвинтил, което сигнализира за теча. Също така газоподаването се прекъсва. А самият газ, който е по-лек от въздуха, има нужда от съвсем малък процеп, за да излезе навън – т.е. трудно може да се концентрира в помещението и да предизвика инцидент.

Промоциите

Овергаз започна кампания, с която да позволи и на сегашните си клиенти да спестят. Просто трябва да споделят с приятели, близки или познати ползите и удобството от използването на природен газ, а за всеки, сключил договор за присъединяване ще получават ваучер за газ на стойност 100 лв.Така най-активните могат да си спестят разходите за отоление, готвене и топла вода през предстоящите есенно-зимни месеци. Освен това всички индивидуални битови клиенти, които сключат и заплатят договор за присъединяване към газоразпределителната мрежа на Овергаз до 30 септември 2014 г., ще получат електронен ваучер за природен газ на стойност 400 лв. с ДДС.

1

„Доведи приятел”

До 30 ноември 2014 г. Овергаз стартира кампания „Доведи приятел” за всички свои настоящи битови клиенти. Как да си осигурим комфорта и уюта на сигурната и ефективна топлина, изобилие от гореща вода и винаги бързо приготвени ястия? Настоящите клиенти на газ, които отлично познават предимствата на природния газ могат да разкажат на своите близки, познати и приятели как да преобразят своя дом, като се газифицират. Помагайки им да научат за ползите и предимствата на природния газ и да получат оферта за газификация от Овергаз, всички битови клиенти могат да спечелят ваучер за газ. До края на месец ноември срещу всеки препоръчан  приятел, близък или познат, сключил договор за присъединяване, настоящите абонати ще получат ваучер на стойност 100 лв., който могат да използват за покриване на месечните си разходи за газ. Най-активните ще могат да си осигурят и безплатно отопление, готвене и топла вода тази зима, тъй като ваучерите ще бъдат валидни до април 2015 г. По този начин се увеличават и шансовете им за спечелването на цветен LCD (LED) телевизор в лотарията на Овергаз.

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).