Лесен ли е пътят до германските университети?

| от |

Германските университети са любима дестинация на младите българи, избрали да продължат образованието си в чужбина. Броят им надхвърля седем хиляди, като преди тях се нареждат само китайците, австрийците и руснаците, пише Дойче веле.

В Германия учат близо четвърт милион чуждестранни студенти. Тук студентските такси не са така високи, по време на следването студентите могат да си заработват прилични пари, а с дипломата в ръка пред тях се откриват добри шансове за работа. Всичко това привлича българските зрелостници към германските вузове. Вярно, Великобритания и САЩ се славят с едни от най-добрите учебни заведения в света, но заради високите такси и непосилните разходи за живот кандидат-студентите се насочват именно към страни като Германия. Те знаят още, че във Федералната република висшистите не са така силно застрашени от безработицата, както в други европейски страни и се надяват поради недостига на висококвалифицирани кадри, от който страда страната, бързо да си намерят работа. Това се усеща най-силно в областта на медицината. Според прогнозите, две трети от младите български лекари се готвят да напуснат България, а записването за курсове по немски става месеци предварително, защото свободни места няма.

Скрити препятствия

За граждани на Европейския съюз кандидатстването в германски университет е сравнително улеснено – не се чака за виза, приравняването на оценките става по стандартна система, а когато документите са наред, отговорът обикновено е положителен. Звучи добре, но не липсват и скрити препятствия. Проблемите, с които бъдещите студенти се сблъскват, започват още в България. Мнозина от тях не знаят дали ще се справят сами с документите и често търсят професионална помощ. Те и родителите им вярват, че срещу пари ще получат удовлетворителен резултат. В много случаи обаче остават разочаровани, защото се сблъскват с пренебрежително отношение, а разходите надвишават договореното. За проучване на университети посредническите фирми понякога взимат трицифрени суми, заплаща се дори поддръжката на електронен адрес. Но въпреки разходите за очевидно излишни процедури родителите са готови на всичко, защото искат бъдещето на децата им да е в сигурни ръце.

Страница за кандидат-студенти

Калина Дренска и Татяна Миткова знаят колко много хора се оплакват от некоректното отношение на фирми и агенции, предлагащи помощ при кандидатстването в чужбина. Ето как двете решават да създадат Фейсбук групата „Кандидатстване в Германия и Австрия”, където интересуващите се могат да задават въпроси на студенти, вече минали през процедурите. Калина и Татяна правят и следващата стъпка – откриват интернет-страница на групата с мотото: „Дойдох. Видях. Кандидатствах!”. Зад доста нестандартното име на сайта „faq4uni. com“ всъщност се крие практичното: „Често задавани въпроси за университетите“.

На тази страница можете да прочетете статии с впечатления от обучението и живота в Германия и Австрия, преведени или написани от студенти, отделили време, за да разкажат за своята специалност и за града, в който учат. „Занимавам се със сайта, защото искрено вярвам, че взаимопомощта при кандидатстването и местенето в чужда държава прави бъдещите студенти по-самостоятелни, по-организирани и по-целенасочени. Самостоятелното кандидатстване – без помощта на посредници и фирми – е първата стъпка към подготовката за живота „като възрастен“ в новата държава и отлична възможност да се научиш да се справяш сам с бюрократични предизвикателства, които така или иначе ще те съпътстват цял живот, и особено в Германия и Австрия”, смята Калина.

Калина и Татяна предлагат помощ на кандидатстващите, престрашили се да поемат нещата в свои ръце.

Привилегии, но не за всички

Като граждани на ЕС българските кандидат-студенти има привилегии, които обаче не важат за младите хора извън границите на Евросъюза. Тези кандидати се сблъскват както с повече практически проблеми, така и с някои предразсъдъци и трудно могат да се справят сами. От Техническия университет в Мюнхен например предупредиха, че ще повишат таксите за студенти, които не са граждани на Европейския съюз. За Николас Куерво Бендавидес, който учи информатика в престижното учебно заведение, сумите са повече от непосилни. Преди да дойде в Германия, 23-годишният колумбиец чакал за виза повече от два месеца и пропуснал важни срокове за записване. „Необходимо беше да покажа банкова сметка с минимум 8000 евро, а дори не знаех дали ще получа разрешение да уча в Германия”, споделя той. Николас обаче все пак се оказва един от малкото късметлии. „Най-щастливият ден в живота ми беше денят, в който ме приеха в университета. После обаче осъзнах, че проблемите ми тепърва започват”. Най-важната му цел в момента е да завърши успешно магистратурата си по информатика и да си намери добре платена работа, с която да покрие разходите по образованието си.

Както Николас, така и много други колумбийци искат да останат в Германия, защото са недоволни от положението в своята страна. Същото може да се каже и за десетки хиляди българи във Федералната република. Свободните работни места и недостигът на висококвалифицирани кадри в Германия естествено привличат хората със съответно образование и способности. И тъй като кандидатстването е сравнително облекчено, германските университети ще продължат да се пълнят с български студенти.

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.