Латвийският “малък Крим“

| от |

В Източна Латвия се води разгорещена дискусия за присъединяване към Русия. Близо една трета от населението на страната е с руски корени, пише Дойче веле. Там има дори градове, в които почти никой не говори латвийски. Например Даугавпилс.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Докато Европейският съюз продължава да търси подходящо общо решение на кримската криза, вътре в Общността започват разгорещени дебати за граници и идентичности. Един от най-пресните примери идва от Латвия.

Даугавпилс в източната част на балтийската република е важен транспортен възел. 500-километрова железопътна линия свързва втория по големина латвийски град със Санкт Петербург. Минск пък е само на 400 километра. „Поради географската близост с Русия и Беларус от векове насам тук живее голямо руско малцинство“, казва историкът от университета в Даугавпилс Дмитрий Олехнович. „След Втората световна война Латвия беше индустриализирана твърде брутално. По този начин латвийското население трябваше да бъде съветизирано и русифицирано. Затова и в Даугавпилс бяха изпратени много руски специалисти“, разказва Олехнович.

И днес в ЕС няма друг град с толкова много руснаци, както Даугавпилс. Само 20 процента от 100-те хиляди жители са латвийци. Останалата част са руснаци и хора от други националности. В града почти никой не говори латвийски.

Разгорещен дебат в Източна Латвия

Нищо чудно тогава, че активистите, които се застъпват за правата на руското малцинство в Латвия, винаги намират широка подкрепа в Даугавпилс. Миналата година там беше дискутирана дори темата за създаване на автономен регион в Източна Латвия. Беше проведен и референдум, на който 85 процента от имащите право на глас се обявиха за въвеждането на руския като втори официален език. Затова и десните политици в Рига твърдят, че Даугавпилс е латвийският „малък Крим“. Те предупреждават, че ако там се проведе референдум по подобие на този в Крим, мнозинството би се обявило за присъединяване към Русия.

Според Евгений Царев от общинския съвет на Даугавпилс, тези преценки са преувеличини. Той обаче не крие, че събитията в Украйна оказват влияние на настроенията в града. „След референдума в Крим руснаците тук се чувстват по-силни. Те имат по-високо самочувствие, защото сега знаят, че Русия е силна и може да се застъпи и за тях, ако се наложи. 99 процента от нашите руснаци гледат руска телевизия, а тази пропаганда оказва влияние върху мисленето на местните хора“, казва той.

В момента в цяла Латвия се води разгорещен дебат за това дали Русия е освободила руснаците на Крим или пък част от Украйна. Поради тази причина някои латвийци дори настояват за забрана на излъчването на руската държавна телевизия в Латвия.

Различните гледни точки

43-годишният строителен работник Михаил Гришаков, а и много други като него смятат, че Путин е постъпил съвсем правилно. Ако в Източна Латвия се стигне до референдум, той би гласувал за присъединяване към Русия. „Защото Рига се грижи само за западните региони на Латвия. Там се строят нови къщи, училища и басейни. А при нас има само развалини. Всичко тук се разпада“, казва той. Гришаков признава, че животът в Русия не е много по-добър, но смята, че там би си намерил по-лесно работа.

Историкът Дмитрий Олехнович смята, че нагласите сред латвийското население се различават според възрастта. Докато младите руснаци в Латвия се радват на свободата на придвижване и другите предимства в Европейския съюз, то по-възрастните изпитват носталгия по Съветския съюз. „Мнозина все още тъгуват по изгубения си свят. Изпитват носталгия по СССР с безплатното здравеопазване, сигурните работни места и ниските жилищни разходи“, казва Олехнович.

Вита Якимовича не заема конкретна позиция. Тя не е нито „за“, нито „против“ Русия. Въпреки това обаче Вита Якимовича се опасява от отрицателни последици. „Покрай кримската криза толерантността между латвийци и руснаци просто изчезна. Толкова години полагахме усилия да живеем мирно и да бъдем толерантни един към друг. Латвийците проявяваха разбиране, когато руските пенсионери не можеха да научат латвийски език. Сега обаче хората мислят само в черно и бяло. Последствията са много лоши. Жалко наистина!“, казва тя.

 

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.

 
 

13 сериала, които ще искате да изгледате на екс

| от chronicle.bg |

Някои сериали просто не те оставят на мира!

Сериалите са виновни за толкова много изпуснати пътувания, тежки работни дни и провалени сесии по света. Хората, независимо от възраст и пол, будуват до ранни зори само за да изгледат още един епизод.

И това е прекрасно! Сериалите са прекрасно забавление, което често ни отделя от ужасите на реални свят, показвайки ни доста по-ужасен. Затова в днешната ни галерия сме събрали 13 сериала, които ще искате да изгледате наведнъж. Приятна събота и неделя!

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.