Латвийският “малък Крим“

| от |

В Източна Латвия се води разгорещена дискусия за присъединяване към Русия. Близо една трета от населението на страната е с руски корени, пише Дойче веле. Там има дори градове, в които почти никой не говори латвийски. Например Даугавпилс.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Докато Европейският съюз продължава да търси подходящо общо решение на кримската криза, вътре в Общността започват разгорещени дебати за граници и идентичности. Един от най-пресните примери идва от Латвия.

Даугавпилс в източната част на балтийската република е важен транспортен възел. 500-километрова железопътна линия свързва втория по големина латвийски град със Санкт Петербург. Минск пък е само на 400 километра. „Поради географската близост с Русия и Беларус от векове насам тук живее голямо руско малцинство“, казва историкът от университета в Даугавпилс Дмитрий Олехнович. „След Втората световна война Латвия беше индустриализирана твърде брутално. По този начин латвийското население трябваше да бъде съветизирано и русифицирано. Затова и в Даугавпилс бяха изпратени много руски специалисти“, разказва Олехнович.

И днес в ЕС няма друг град с толкова много руснаци, както Даугавпилс. Само 20 процента от 100-те хиляди жители са латвийци. Останалата част са руснаци и хора от други националности. В града почти никой не говори латвийски.

Разгорещен дебат в Източна Латвия

Нищо чудно тогава, че активистите, които се застъпват за правата на руското малцинство в Латвия, винаги намират широка подкрепа в Даугавпилс. Миналата година там беше дискутирана дори темата за създаване на автономен регион в Източна Латвия. Беше проведен и референдум, на който 85 процента от имащите право на глас се обявиха за въвеждането на руския като втори официален език. Затова и десните политици в Рига твърдят, че Даугавпилс е латвийският „малък Крим“. Те предупреждават, че ако там се проведе референдум по подобие на този в Крим, мнозинството би се обявило за присъединяване към Русия.

Според Евгений Царев от общинския съвет на Даугавпилс, тези преценки са преувеличини. Той обаче не крие, че събитията в Украйна оказват влияние на настроенията в града. „След референдума в Крим руснаците тук се чувстват по-силни. Те имат по-високо самочувствие, защото сега знаят, че Русия е силна и може да се застъпи и за тях, ако се наложи. 99 процента от нашите руснаци гледат руска телевизия, а тази пропаганда оказва влияние върху мисленето на местните хора“, казва той.

В момента в цяла Латвия се води разгорещен дебат за това дали Русия е освободила руснаците на Крим или пък част от Украйна. Поради тази причина някои латвийци дори настояват за забрана на излъчването на руската държавна телевизия в Латвия.

Различните гледни точки

43-годишният строителен работник Михаил Гришаков, а и много други като него смятат, че Путин е постъпил съвсем правилно. Ако в Източна Латвия се стигне до референдум, той би гласувал за присъединяване към Русия. „Защото Рига се грижи само за западните региони на Латвия. Там се строят нови къщи, училища и басейни. А при нас има само развалини. Всичко тук се разпада“, казва той. Гришаков признава, че животът в Русия не е много по-добър, но смята, че там би си намерил по-лесно работа.

Историкът Дмитрий Олехнович смята, че нагласите сред латвийското население се различават според възрастта. Докато младите руснаци в Латвия се радват на свободата на придвижване и другите предимства в Европейския съюз, то по-възрастните изпитват носталгия по Съветския съюз. „Мнозина все още тъгуват по изгубения си свят. Изпитват носталгия по СССР с безплатното здравеопазване, сигурните работни места и ниските жилищни разходи“, казва Олехнович.

Вита Якимовича не заема конкретна позиция. Тя не е нито „за“, нито „против“ Русия. Въпреки това обаче Вита Якимовича се опасява от отрицателни последици. „Покрай кримската криза толерантността между латвийци и руснаци просто изчезна. Толкова години полагахме усилия да живеем мирно и да бъдем толерантни един към друг. Латвийците проявяваха разбиране, когато руските пенсионери не можеха да научат латвийски език. Сега обаче хората мислят само в черно и бяло. Последствията са много лоши. Жалко наистина!“, казва тя.

 

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

Повече плодове и зеленчуци – по-дълъг живот

| от chronicle.bg |

Хапването на повече плодове и зеленчуци може да удължи значително живота ви, сочи изследване, проведено от Imperial College в Лондон. Според тях промяната в хранителнитeлния режим може да предотврати преждевременната смърт на 7.8 милиона души годишно.

Екипът на университета е идентифицирал и конкретни плодове и зеленчуци, които могат да намалят риска от рак и сърдечни болести, съобщава Би Би Си.

Анализите показват, че дори и в малки количества, плодовете и зеленчуците имат положителен ефект върху здравето. Колкото повече, толкова по-добре. Малък банан, круша или три препълнени лъжици спанак например.

Изводите са направени от 95 отделни проучвания за хранителните навици на 2 млн. души.

С по-нисък риск от рак е свързана консумацията на зелени зеленчуци – като спанака, на жълти зеленчуци – като чушките и на кръстоцветни зеленчуци (например карфиол).

По-малък риск от удар и сърдечни заболявания носи хапването на ябълки, круши, цитрусови плодове, салати, кръстоцветни зеленчуци.

Резултатите от изследването, публикувани в Международния журнал по епидемиология, сочат, че повече плодове и зеленчуци в диетата предотвратяват и ранната смърт.

Ако всеки ден консумирате по 200 грама, намалявате риска от сърдечно-съдови заболявани с 13%, а ако изяждате по 800 грама – с 28%. Същите количества могат да намлят риска от рак с по съответно – 4% и 13%.

200 грама плодове или зеленчуци на ден намаляват риска от преждевременна смърт с 15%, а по 800 грама – с до 31%. Все още обаче няма доказателства, които да покажат по-големи ефекти при още по-голяма консумация на плодове и зеленчуци.

Ясно е обаче, че те намаляват нивата на холестерола, кръвното налягане и помагат на кръвоносните съдове и имунната система.