Култовият японски високоскоростен влак Шинкансен празнува 50 години

| от |

На 1 октомври 1964 година, близо две десетилетия след края на Втората световна война, първият Шинкансен (японската система от високоскоростни влакове или „влак-стрела“) с удължен нос, наречен Хикари (светлина), е открит в Токио сред облаци от конфети, в присъствието на Негово Величество император Хирохито, припомня Франс прес.

Събитието изпреварваше само с девет дни церемонията за  откриването на Олимпийските игри в Токио от 1964 г. За няколко седмици Япония щеше да се превърне в притегателен център на света, а Токио – във витрина на японския прогрес.  Освен с Шинкансен, тогава страната се похвали с първото цветно телевизионно излъчване на Олимпийските игри и с първия японски граждански самолет, произведен след войната, YS-11. Скоростно набираха мощ и предприятията от сектора на високите технологии, като „Сони“ или „Мацушита“ (днешният „Панасоник“).

Железопътните линии трябваше на всяка цена да бъдат готови за началото на игрите: 66 тунела, 96 мостове, задачата не беше лесна, но японците показаха, че са способни да постигат целите си, особено когато залогът е да бъдат първи. „Шинкансен, който тогава беше най-бързият влак в света,  вдъхна увереност на населението“, заявява 73-годишният М. Араки от Музея на железопътния транспорт, където сега се намира култовият влак. Изведнъж става възможно разстоянието между Токио и Осака да бъде пропътувано само за два часа, със скорост 210 км./ч. И до днес японските хлапета гледат с възхищение синьо-белия локомотив, който вече отдавна е задминат от постоянно обновяващата се линия от все по-бързи и комфортни влакове. Това се дължи на факта, че Шинкаснен значително е надминал първоначално отредената му роля. Влакът допринася за подобряване на икономическата конкурентност в Япония чрез ускоряване и  съсредоточаване на населението и индустриите в Токио.

Свръхбързият влак улеснява движението на хората от бизнеса и предоставя на пътуващите лесен достъп до туристическите обекти,каквато е старата столица Киото (близо до Осака).

Маршрутът сам по себе си предоставя на много японци възможността да открият страната, минавайки в близост до свещената планина Фуджи. Оттогава маршрутът не е променян, докато обслужването продължава да се усъвършенства, въпреки приватизирането през  1987 г. на историческата национална компания.

Най-новият Шинкансен притежава аеродинамичен футуристичен профил, форма, която му позволява да прекосява страната със  скорост от 320 км./ч. Железопътната мрежа вече обхваща цялата площ на главния остров Хоншу, както и тази на Кюшу на югозапад.

Над 200 влака циркулират всеки ден между Токио и Осака във  всевъзможни посоки с общо годишно закъснение от едва 30 секунди.Истинско високоскоростно метро.

Шинкаснен е квинтесенцията на японската технология и философия. В страната на земетресенията, вулканичните изригвания, торнадата и други природни катастрофи най-важните фактори са сигурността и точността, които той гарантира. За 50 години предана служба Шинкансен, на който японците гледат като на жив човек, е превозил милиарди пътници, без нито един инцидент. Само веднъж излиза от релси, заради внезапно спиране, предизвикано от земетресението в Ниигата през 2004 г. Всяка година не по-малко от 324 милиона пътници използват мрежата Шинкансен.

Отбелязването на 50-ата годишнина на влака съвпада с началото на строителството на линиите за новия влак Маглев (съкращение от магнитна левитация), който ще се движи със скорост от 500 км./ч. Маглев ще свързва Токио и Осака през 2045 г.по маршрут в почти права линия, минаващ на 85% под тунели. Първият участък от него, който ще свързва Токио и Нагоя, ще бъде пуснат през 2027 г.

Мнозина биха желали това да стане през 2020 г. за следващите Олимпийски игри в Токио.

 

 

С БТА

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.