Кулинарните любимци на България

| от |

Заложен ли е патриотизмът в нас или е следствие от живота ни в дадена страна? Вероятно този въпрос има отговор, който нищо чудно да е достигнат след сериозни психологически, социологически и културологически изследвания. Но каквато и да е истината, важното е, че когато мислим за България, мислим за великолепната природа, за близките ни хора, всеки от тях със своите странности, и не на последно място за чудесната нашенска храна. Да, любовта към родината минава и през стомаха.

Всяко българско семейство разполага с първоначален, богат или не чак толкова набор от рецепти, които да стоплят новата кухня и гладните работни души. Тези ястия обикновено са с дълга история в родовете и се предават от поколение на поколение като приспивни песни или знаменателни фамилни подвизи. И не е никак чудно, че често любимите блюда на българите са тези, приготвяни от мама или баба.
Но каква всъщност е тяхната история? Винаги ли са били готвени по нашата благодатна територия или са дошли с някой от чуждоземните народи, които са минали или останали тук? И тези въпроси имат трудно достижими отговори, но все пак в тази статия ще се опитаме да надзърнем отвъд безкомпромисно добрия вкус на любимите традиционни български ястия.

Шопска салата

И за да е всичко по реда си, започваме със салатите. Без съмнение българската зеленчукова примадона носи името на едно чепато и весело нашенско „племе“. Да, става въпрос за шопската салата. Радостната комбинация от домати, краставици, печени чушки, лук, сирене и магданоз, носеща колорита на българското знаме, е не само любима в повечето нашенски домакинства и заведения, но и една от кулинарните емблеми на страната. Освен в България това име може да се срещне и в Чехия, и в Сърбия, и в Македония. Но то рядко отговаря на представата ни за щедрата салата. Или доматите ще са на резени, или, ако въобще ги има, чушките ще са сурови, или сиренето ще е нарязано на кубчета – все нещо няма да е, както трябва. А кой всъщност казва каква трябва да е шопската салата? Логично погледнато, отговорът е народната традиция. Но, изглежда, истината е съвсем друга. В средата на 50-те години по партийна повеля се предприемат мерки за привличане на туристи по морските и планинските курорти. И за да се създаде някаква типично българска атракция, екип от готвачи на „Балкантурист“ се залавя за работа и сътворява шопската салата. Тази рецепта остава непроменена през годините в изданията на настолна дебела книга, наречена „Сборник рецепти за заведенията за обществено хранене“. Така че спокойно можем да обявим триколорната салата за българска, а ако 50 години са достатъчни, и за традиционна. Има вероятност за основата на шопската вегетарианска смес да е послужила така наречената гръцка салата, която в родината си е известна като хориатики, т. е. селска. Продуктите са почти едни и същи, само риганът е заменен с магданоз, а зехтинът със слънчогледово олио. И всичко е нарязано на едро в елинския вариант, че и маслини са сложили вътре. Въпреки това трудно ще се намерят съществени разлики.

Шкембе чорба

Подобни кулинарни заемки или пък единомислия не са никак непознати в разпределения между доста народи нашенски полуостров. Един от най-добрите примери за това е вездесъщата шкембе чорба. Буквално във всяка държава на Балканите съществува поне един вариант на тази супа от недооценявания субпродукт. Дали ще е İşkembe Çorbası или пък πατσάς, а защо не и ciorbă de burtă, общото между тях е стегнатото и плътно присъствие на животински стомах. Вариациите са допустими и желани: в Турция сгъстяват супата с брашно, гърците я застройват с авголемоно – сос от жълтъци и лимонов сок, на север от Дунав слагат заквасена сметана и зеленчуков бульон, а както е всеизвестно, у нас щедро наливаме прясно мляко. Интересно е, че не само в България шкембе чорбата се смята за възстановяващо средство след весели и дълги нощи. Има подозрения, че тези й свойства се дължат на животинските мазнини в нея, както и на лютивината от традиционно използвания лют червен пипер, която чрез умерено усещане за болка мобилизира изтощения организъм. Въпреки това широко битуващо мнение превенцията на махмурлука е много по-добър начин да се справите с него. Достатъчно е при подозрения за щури вечерни преживявания предварително да хапнете нещо с високо съдържание на магнезий, като няколко парченца тъмен шоколад например. Тази сладка доза е особено препоръчителна в дните на големите празници, когато е и времето да се насладим на многобройни традиционни ястия, посветени и често приготвяни само на датите за всенародно веселие.

Капама

Капамата без съмнение е една от тези емблематични гозби. Дългото й, изпълнено с трескаво очакване, не по-малко от 3-часово приготвяне и щедрото съчетаване на многобройни вкусове я прави истински специална и напълно заслужава претенциите си да се появява ексклузивно за коледната или за новогодишната трапеза. В България в рецептите за капама като общоизвестно правило се използват поне три вида месо, колбаси, кисело зеле и ориз. Не така стоят нещата при южните ни съседи. Ястията, които носят същото име в Гърция и в Турция, обикновено са ограничени само в един животински вид и много често въобще изключват гювеча като съд за готвене. Кой е първообразът е трудно да се каже, важното е, че в българската коледна вечер всички от семейството са сити и доволни. Е, заклетите вегетарианци се изключват, но за тях, а и не само, има други кулинарни радости в края на декември. Какъв празник би бил Бъдни вечер без северняшките сушени чушки, пълнени с фасул, или пък без миниатюрните станимашки лозови сармички, пълни с ориз и често за ориенталски разкош и със стафиди и ядки?

Постни гозби

Изобщо българската кухня изобилства с безмесни ястия, повечето от които са се родили в стари времена, когато месото не е било чест гост на трапезата на обикновените хора. Вероятно оттогава нашенците обичат да похапват първите зелени листа, които се появяват в градини и по поляни. Зелениите като киселеца, копривата, лапада и лободата доближават българската кулинарна традиция до средиземноморската, в която освен тези поне още два пъти по толкова плевели и бурени се превръщат в прекрасни салати и супи.

Световни влияния

Всъщност както климатът в най-южните части на България е преходно средиземноморски, а на север – суров и континентален, така и храната ни е очарователна смесица от южни вкусове, източни влияния и северни и западни тенденции. От Изтока при нас са дошли кебапите, кавармите и тежките месни яхнии. Свежите салати са типични за южните европейски крайбрежия, а от север, и по-точно от Русия, идват пушените риби и боршът. Интересно е влиянието на френската, а и на австро-унгарската кухня. Галските ястия и похвати се появяват на българска територия веднага след Освобождението, покрай монархическите персони, свикнали на тази храна. Така омлетите се превръщат във вкусен, бърз и евтин обяд за българите, а другите френски думи, които нахлуват с царствените порядки, са фрикасе, пане, соте и пр. Австро-унгарската империя пък ни е дала в ръцете и в устите чудесни десерти като тортите „Добуш“ и „Гараш“, щрудела и козунака. Освен западните сладости още едно ястие от тези краища продължава да живее из семейните кухни и обществените закусвални. Руло „Стефани“ е с почти сигурно доказан маджарски произход и в родната Унгария му се наслаждават под името Stefánia szelet. Коя е Стефания не е ясно, но ако тя е създателката на тази рецепта, със сигурност е била (или все още е) дяволски добър готвач.

Каквито без съмнение са, и да се надяваме, ще бъдат много от българите. В противен случай необятният избор от родни и вкусни ястия ще е все по-ограничен, с което и неподправената българска уникалност все по-често ще се губи сред улиците и дворовете на глобалното село.

От списание Меню

 
 

#Bookclub: Оригиналните приказки на Братя Грим – за първи път на български

| от chronicle.bg |

Всички сме чели като деца приказките на Братя Грим. Десетки статии обаче говорят за „оригиналните“ приказки – онези, в които има много повече ужас и страх, отколкото в тези, които сме разлиствали като деца.

Зa пpъв път нa бългapcĸи eзиĸ излиза превод по opигинaлнитe нeмcĸи тeĸcтoвe нa пpocлoвyтитe пpиĸaзĸи, cъбpaни и paзĸaзaни oт Яĸoб и Bилxeлм Гpим. Издaниeтo вĸлючвa cтoтици пoяcнитeлни бeлeжĸи, илюcтpaции, биoгpaфични и poдocлoвни cпpaвĸи, ĸaĸтo и пoдpoбeн пpeдгoвop.

„Детски и домашни приказки“ излиза благодарение на издателство „Deja Book“.

Откъс от книгата можете да прочетете тук. 

 
 

Gipsy King: Кралският S-Class от Vilner

| от chronicle.bg |

Това, което виждате на снимките, е един от най-новите проекти на Art Studio Vilner. Автомобилът е топ изпълнението на Mercedes-Benz S-Class, като изключим S 65 AMG и Maybach, който реално е позициониран, като отделен модел.

Клиентът е избрал мощният 585 к.с. S-Class, с топ оборудване, но каталогът с опции на Mercedes-Benz така и не е успял да отговори напълно на желанията му за интериор, дори в секциите с AMG и Designo предложения. Това насочва ’The King’ – ще го наречем така, защото ни помоли да запазим името му в тайна -, към Art Studio Vilner.

мерцедес, кола

Фина черна кожа и алкантара, ромбоидно-квадратен десен, изразен чрез бели, контрастни шевове. Vilner изпълняват дори стелките от кожа с квадратна графика, като същият десен е повторен и от двете страници на таблото с алкантарата, които през повечето време остават скрити от затворените предни врати. Пресичащите се бели шевове вървят през централните области на седалките, отстрани на централния тунел, както и по тавана на автомобила. Кората на капака на багажника също е получила фино отношение, алкантара и бели шевове в квадратни графики.

мерцедес, кола

Секции от алкантара и фина кожа „Напа“ правят волана едновременно приятен за окото и на допир. Алкантара покрива гърба на вътрешното огледало, гърбовете на подглавниците и всички оригинално оставени голи пластмасови елементи в интериора. Тя присъства и на тавана, както покрива дори отварящото се „яйце“, което помещава бутоните за набиране на телефонни номера.

мерцедес, кола

2015 Mercedes-Benz S 63 AMG, 5461 куб. см, V8, 585 к.с., 900 Нм, 7 ст. автоматична, задно задвижване, 2045 кг.

 
 

Три източни красавици в името на Слънчевата жена

| от Спонсорирано съдържание |

Някак не е честно най-разпространяваният женски образ да е този на Фаталната жена. Дяволската, тъмна половина на магичното човешко същество, наречено Жена, е толкова използван и предъвкван от литературата, киното и модата характер, че от него вече отдавна нагарча. Да не говорим, че жените с поглед на освирепяла котка, седуктивно порлуотворени устни и вамп излъчване в цветния свят, в който живеем, са си направо остаряло, булевардно клише.

Интересната женска половина днес е друга – тази на слънчевите момичета. На усмихнатите, живеещи в радостта съвременни делнични красавици, за които удоволствието от живота изобщо не се припокрива с някаква мисия фатално да прелъстяват. Злодействането не е тяхна философия, защото личната им свобода им е присъща по природа и предпочитат да я посветят на добрите неща в живота – слънцето, смеха, телесните и душевни удоволствия, красивите вещи и средата, която предпочита да бъде насищана с бохемски дух и закачлива доза безразсъдство.

Единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета, е Folli Follie – брандът, който стои зад вече безброй колекции дамски часовници, бижута и аксесоари. И естествено този сезон той търси своите обърнати към светлината, бляскави посланици там, където слънцето изгрява най-рано – на Изток. Затова и красавиците, които представят философията и новата колекция с марката Folli Follie са три зашеметяващи източни красавици – хонгконгската актриса и модел Дженифър Це Тинг-Тинг, южнокорейката манекенка и любимка на младите Миа Канг и китайският супермодел Аугуст Занг.

В България познаваме лицата им от билбордовете на бранда, виждали сме ги на рекламните страници в списанията, но все още нямаме представа кои всъщност са тези момичета. Смятам да поправя тази несправедливост по две причини – първо, защото наистина се радвам, че някой се осмелява да заложи на позитивното и светлото, за сметка на тъмното и депресивното в рекламните си кампании и второ, защото ако си мислите че Folli Follie просто са предпочели да окачат бижутата и аксесоарите си по изящните ръце на три деликатни, източни хубавици, дълбоко се лъжете. Става дума за три изключителни момичета, които тепърва има какво да покажат на света.

Започвам с謝婷婷

Така се изписва името на Дженифър Це Тинг-Тинг, дългокосата тридесет и четиригодишна азиатка, която можете да видите заедно с останалите две момичета тазгодишния рекламен клип на Foli Follie. Тя е родена на седми септември и като типична Дева умее да подрежда живота си по точно определен план, който следва неотлъчно. В семейството си има „светъл пример“, на който дължи началната си скорост за кариера на актриса и модел – по-голямата й сестра Никол. В източния свят миловидната Дженифър бързо завладява публиката, при това съвсем не с кинообрази на кротки момичета.

За първи път е забелязана в ролята й на любимата на джет куон до боеца Брус Лий Ааиф във филма за него „Моят брат Брус Лий“ Bruce Lee, My Brother (2010). Да разкажеш история, свързана с най-емблематичния образ на източните бойни изкуства е предизвикателство, в което Дженифър участва с истински талант. Две години по-късно се появява още един филм с нейно забележително участие, който я заковава като любимка на публиката – Naked Soldier (2012). Там тя вече е истински екшън герой – играе дъщеря на полицай, която е отвлечена и тренирана като супер комбат войник. Подобни сюжети за любими на азиатската публика, която моментално издига младата актриса на пиедестал и днес тя е нещо като Анджелина Джоли в азиатския свят.

Следват още филми, в които красавицата играе най-различни роли, а критиката ласкаво я обсипва със заслужени суперлативи. Междувременно кариерата й на модел продължава да се развива във възможно най-добра светлина. Ангажиментите й са свързани с представяния на най-големите световни брандове за мода и козметика, а работата й като посланик на Foli Follie лепва на имиджа й като фина кожена ръкавица.

Самата тя е известна с афинитета си към артистичните аксесоари, които носят радост и изненадват с въображение. Светът на символите и знаците, на скритите послания и дискретната красота за нея е естествена среда на виреене. Сигурно това я подтиква да стигне в личностното си развитие още по-далеч – днес тя е дипломиран бакалавър по психология от Университета в Бритиш Колумбия. Оттук нататък никой не знае каква ще е следващата стъпка на тази амбициозна млада дама, но със сигурност тя ще е в полза на красотата – като стилен аксесоар върху перфектното й тяло или като душевен порив, превъплътен в образа на някоя киногероиня.

Съдбата на другата хубавица, представяща този сезон слънчевата философия на Folli Follie Миа Канг, прилича на интернационална история за любовта, която побеждава всичко. Едната ДНК половина на това порцеланово момиче е южнокорейска, а другата – британска. Вероятно тази любовна комбинация е определяща за уникалното й източно излъчване, примесено с толкова кралски аристократизъм. Самата Миа започва да се занимава с моделство много рано – тя е една тринадесетгодишна, когато за първи път стъпва на подиума. От този момент нататък обаче би било грешка да говорим за нея като за изцяло корейска ценност, защото животът й се крепи в дзен равновесие между безкрайните пространства с граници Лондон и Токио, Хамбург и Сеул, Лос Анжелес и Милано, Дубай, Сингапур и Маями.

Днес манекенката живее и работи предимно в хонг Конг и Ню Йорк, където представя както колекции както на модни марки, така продукти, стоки и услуги на големи търговски корпорации. Амбициите й се простират и по-далеч – целта й е да представлява Хонг Конг и неговия моден свят в световен мащаб. Вероятността мечтата й да се сбъдне е огромна, тъй като самата Миа определено е взела най-доброто и от двете основни линии в рода си – нежното отношение към всеки детайл така присъщо на Изтока, и целеустремеността, чувството за хумор и космополитността на британската култура. С този бекграунд светът вече изглежда кротко полегнал и помъркващ в краката й…

Амбицията да откриеш светлата, блестяща страна на жената, като а потърсиш първо в Изтока би изглеждала само като недостижимо намерение, ако към тази красива двойка посланички на Folli Follie не се беше присъединила и китайската зашеметителна красавица Аугуст Занг. Нейната история прилича на някоя от онези притчи за изгубили пътя си талантливи хора, в чийто живот се случва нещо мъничко и уж незначително, което ги промена завинаги. Като дете танцувала балет и била сигурна, че вижда бъдещето си на сцената под звуците на Сен санс. С танца обаче се разделили, защото теглото й така не успяло да влезе в кокалестите норми за балерина. Така Аугуст се отдала на манекенството.

През 2011-та година младото момиче е отново на път да се откаже от мечтите си – този път от тези да бъде световен модел. Кастингите й не вървят добре – никой не отрича красотата и качествата й, но и няма кой знае какви суперлативи и обещаващи прогнози за напред. Дори явяването й в X Factor остава незабелязано и животът й в перспектива започва да изглежда като това на „хубавичкото и чисто момиченце, което живее в съседната врата“, както казва самата Аугуст. И точно тогава един от най-добрите световни коафьори и стилисти Ким Робинсън, ей така, в приятески разговор зад сцената, й препоръчва да направи съвсем малка промяна със себе си – просто да си отреже косата.

За азиатската жена косата не е просто красив аксесоар – тя е средство за съблазняване, женска сила, затова и на Аугуст идеята й се вижда почти невъзможна. Въпреки това седмица по-късно нежните й рамена са открити, а високо й метър и седемдесет и осем сантиметра тяло изведнъж изгрява под подкъсената й в права черта прическа. И успехът пламва като искра. Почти веднага след това китайката подписва договор с марката за грижа за кожата и козметика Vichy, която е един от многобройните световни брандове в портфолиото на конгломерата L’Oreal.

Работните й ангажименти в Хонг Конг, Париж и Лондон заваляват един през друг, а в момента е модел към една от най-известните агенции за модели Wilhelmina Models of New York City. Представяла е на подиума колекции на Vivienne Westwood, Jarret, Novis, Oscar Carvallo Избрана е за едно от лицата в кампанията Pop Up Your Lips на Yves Saint Lauren. Като посланик на Folli Follie Аугуст Занг е дръзкото, свободолюбиво и свежо момиче, на чието тяло бижутата и аксесоарите стоят със самочувствие. Точно те довършват елегантно образа на едно дълго незабелязвано съкровище, чиято неповторима красота трябва да бъде споделена и оценена.

Да извади на показ и подчертае уникалната красота на всяка жена е мисията на марката Folli Follie. Историите на нейните три източни посланички – Дженифър, Мия и Аугуст – наистина я изпълват със смисъл

 
 

Идеалното тяло за зимата

| от |

През лятото всеки иска плочки, буци по ръцете и нисък процент телесни мазнини. Зимно време хората искат чай, одеяло и да си пуснат нещо да мърмори по телевизията. Това е така, защото вън e майка си и баща си – поледици, виелици, студ. Земята толкова се е стегнала, че е време да сменят метрото с теснолинейка. За да сме резистентни на студа, трябва да имаме подходящо тяло – тяло, за което никой не говори. Зимно тяло. Това става по един-единствен начин – с диета.

Всякакви видове месо. Имам един приятел, който има един приятел, който казва, че не яде брано, а яде драно. Месото е основната суровина на живота. Ако сте веган – не знам. Веганите не отлитате ли на юг през зимата?

Картофи и тесто. Въглехидратите трябва да са като студентите – да влизат лесно и да излизат трудно.

Риба. В главите на хората рибата не е нито месо, нито картоф. Тя се сервира в два случая. Единият е, когато е празник, другият е, когато жена ви е решила, че вече няма място за нея в сърцето ви, защото то е затлачено от правилните ви кулинарни решения.

Подправки. Ползва се основно червен пипер. Начинът на прилагане е извънредно прост – взимате червен пипер и с него поръсвате едно парче сланина. По-късно нарежете сланината и наръсете обилно което и да е от предходните блюда със сланина.

Ако прекалите с подправките, блюдото ви може да стане разпадащо се, „рошаво“ и трудно за обхождане – като подхвърлян дюнер. Това, разбира се, не означава да не прекалявате, а да чукнете на всичко по 2-3 яйца за спойка. Белтъкът на яйцата дава протеините, необходими за оцеляване при лунарните условия на живот по спирките сутрин. Жълтъкът пък осигурява необходимия холестерол за онова сигнално червено лице и стягане в гърдите.

Зеле от типа „кисело“. Чувате ли от съседите нехарактерна дандания? Появяват ли им се неотложни ангажименти, когато искате да им отидете на гости? Шумът е заради такането на зелето, а неотложните ангажименти са, за да не отидете у тях да им изядете зелето.

Чесън. Познавам хора, които си купиха кола, за да могат да ядат чесън, без да пречат на тези в градския транспорт. Благородни хора. Благородни и здрави. Благородни, здрави и низвергнати от обществото.

Плодове и зеленчуци. Човек трябва не само да се храни добре, но и да бъде в красива обстановка. Ябълки, пиперки, гъби, орехи… Това са все неща, които изглеждат добре изсушени на масата. Все пак цяла зима ще седят на тая масата.

Течности

Не искам да говоря като реклама в интернет, но с помощта на тази диета ще постигнете желаното и нужно тяло. Грижете се за себе си, защото животът е кратък, особено ако не се грижите за себе си.