Кулинарните любимци на България

| от |

Заложен ли е патриотизмът в нас или е следствие от живота ни в дадена страна? Вероятно този въпрос има отговор, който нищо чудно да е достигнат след сериозни психологически, социологически и културологически изследвания. Но каквато и да е истината, важното е, че когато мислим за България, мислим за великолепната природа, за близките ни хора, всеки от тях със своите странности, и не на последно място за чудесната нашенска храна. Да, любовта към родината минава и през стомаха.

Всяко българско семейство разполага с първоначален, богат или не чак толкова набор от рецепти, които да стоплят новата кухня и гладните работни души. Тези ястия обикновено са с дълга история в родовете и се предават от поколение на поколение като приспивни песни или знаменателни фамилни подвизи. И не е никак чудно, че често любимите блюда на българите са тези, приготвяни от мама или баба.
Но каква всъщност е тяхната история? Винаги ли са били готвени по нашата благодатна територия или са дошли с някой от чуждоземните народи, които са минали или останали тук? И тези въпроси имат трудно достижими отговори, но все пак в тази статия ще се опитаме да надзърнем отвъд безкомпромисно добрия вкус на любимите традиционни български ястия.

Шопска салата

И за да е всичко по реда си, започваме със салатите. Без съмнение българската зеленчукова примадона носи името на едно чепато и весело нашенско „племе“. Да, става въпрос за шопската салата. Радостната комбинация от домати, краставици, печени чушки, лук, сирене и магданоз, носеща колорита на българското знаме, е не само любима в повечето нашенски домакинства и заведения, но и една от кулинарните емблеми на страната. Освен в България това име може да се срещне и в Чехия, и в Сърбия, и в Македония. Но то рядко отговаря на представата ни за щедрата салата. Или доматите ще са на резени, или, ако въобще ги има, чушките ще са сурови, или сиренето ще е нарязано на кубчета – все нещо няма да е, както трябва. А кой всъщност казва каква трябва да е шопската салата? Логично погледнато, отговорът е народната традиция. Но, изглежда, истината е съвсем друга. В средата на 50-те години по партийна повеля се предприемат мерки за привличане на туристи по морските и планинските курорти. И за да се създаде някаква типично българска атракция, екип от готвачи на „Балкантурист“ се залавя за работа и сътворява шопската салата. Тази рецепта остава непроменена през годините в изданията на настолна дебела книга, наречена „Сборник рецепти за заведенията за обществено хранене“. Така че спокойно можем да обявим триколорната салата за българска, а ако 50 години са достатъчни, и за традиционна. Има вероятност за основата на шопската вегетарианска смес да е послужила така наречената гръцка салата, която в родината си е известна като хориатики, т. е. селска. Продуктите са почти едни и същи, само риганът е заменен с магданоз, а зехтинът със слънчогледово олио. И всичко е нарязано на едро в елинския вариант, че и маслини са сложили вътре. Въпреки това трудно ще се намерят съществени разлики.

Шкембе чорба

Подобни кулинарни заемки или пък единомислия не са никак непознати в разпределения между доста народи нашенски полуостров. Един от най-добрите примери за това е вездесъщата шкембе чорба. Буквално във всяка държава на Балканите съществува поне един вариант на тази супа от недооценявания субпродукт. Дали ще е İşkembe Çorbası или пък πατσάς, а защо не и ciorbă de burtă, общото между тях е стегнатото и плътно присъствие на животински стомах. Вариациите са допустими и желани: в Турция сгъстяват супата с брашно, гърците я застройват с авголемоно – сос от жълтъци и лимонов сок, на север от Дунав слагат заквасена сметана и зеленчуков бульон, а както е всеизвестно, у нас щедро наливаме прясно мляко. Интересно е, че не само в България шкембе чорбата се смята за възстановяващо средство след весели и дълги нощи. Има подозрения, че тези й свойства се дължат на животинските мазнини в нея, както и на лютивината от традиционно използвания лют червен пипер, която чрез умерено усещане за болка мобилизира изтощения организъм. Въпреки това широко битуващо мнение превенцията на махмурлука е много по-добър начин да се справите с него. Достатъчно е при подозрения за щури вечерни преживявания предварително да хапнете нещо с високо съдържание на магнезий, като няколко парченца тъмен шоколад например. Тази сладка доза е особено препоръчителна в дните на големите празници, когато е и времето да се насладим на многобройни традиционни ястия, посветени и често приготвяни само на датите за всенародно веселие.

Капама

Капамата без съмнение е една от тези емблематични гозби. Дългото й, изпълнено с трескаво очакване, не по-малко от 3-часово приготвяне и щедрото съчетаване на многобройни вкусове я прави истински специална и напълно заслужава претенциите си да се появява ексклузивно за коледната или за новогодишната трапеза. В България в рецептите за капама като общоизвестно правило се използват поне три вида месо, колбаси, кисело зеле и ориз. Не така стоят нещата при южните ни съседи. Ястията, които носят същото име в Гърция и в Турция, обикновено са ограничени само в един животински вид и много често въобще изключват гювеча като съд за готвене. Кой е първообразът е трудно да се каже, важното е, че в българската коледна вечер всички от семейството са сити и доволни. Е, заклетите вегетарианци се изключват, но за тях, а и не само, има други кулинарни радости в края на декември. Какъв празник би бил Бъдни вечер без северняшките сушени чушки, пълнени с фасул, или пък без миниатюрните станимашки лозови сармички, пълни с ориз и често за ориенталски разкош и със стафиди и ядки?

Постни гозби

Изобщо българската кухня изобилства с безмесни ястия, повечето от които са се родили в стари времена, когато месото не е било чест гост на трапезата на обикновените хора. Вероятно оттогава нашенците обичат да похапват първите зелени листа, които се появяват в градини и по поляни. Зелениите като киселеца, копривата, лапада и лободата доближават българската кулинарна традиция до средиземноморската, в която освен тези поне още два пъти по толкова плевели и бурени се превръщат в прекрасни салати и супи.

Световни влияния

Всъщност както климатът в най-южните части на България е преходно средиземноморски, а на север – суров и континентален, така и храната ни е очарователна смесица от южни вкусове, източни влияния и северни и западни тенденции. От Изтока при нас са дошли кебапите, кавармите и тежките месни яхнии. Свежите салати са типични за южните европейски крайбрежия, а от север, и по-точно от Русия, идват пушените риби и боршът. Интересно е влиянието на френската, а и на австро-унгарската кухня. Галските ястия и похвати се появяват на българска територия веднага след Освобождението, покрай монархическите персони, свикнали на тази храна. Така омлетите се превръщат във вкусен, бърз и евтин обяд за българите, а другите френски думи, които нахлуват с царствените порядки, са фрикасе, пане, соте и пр. Австро-унгарската империя пък ни е дала в ръцете и в устите чудесни десерти като тортите „Добуш“ и „Гараш“, щрудела и козунака. Освен западните сладости още едно ястие от тези краища продължава да живее из семейните кухни и обществените закусвални. Руло „Стефани“ е с почти сигурно доказан маджарски произход и в родната Унгария му се наслаждават под името Stefánia szelet. Коя е Стефания не е ясно, но ако тя е създателката на тази рецепта, със сигурност е била (или все още е) дяволски добър готвач.

Каквито без съмнение са, и да се надяваме, ще бъдат много от българите. В противен случай необятният избор от родни и вкусни ястия ще е все по-ограничен, с което и неподправената българска уникалност все по-често ще се губи сред улиците и дворовете на глобалното село.

От списание Меню

 
 

„Красавицата и Звяра“ е най-гледаният филм у нас

| от chronicle.bg |

Очаквано игралната версия на една от най-популярните приказни истории на „Дисни“ – „Красавицата и Звяра“ – застана на първа позиция по зрителски интерес след миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните.

Филмът, показван у нас на 69 екрана едновременно, създаден по приказката на Габриел-Сюзан дьо Вилньов от 1740 г., е гледан вече от 57 751 зрители и има 586 911 лева приходи за първите три дни у нас. В световен мащаб лентата е реализирала общо 174,8 милиона долара в седмицата на дебюта си.

С това постижение филмът на Бил Кондън с участието на Ема Уотсън и Дан Стивънс подобрява няколко рекорда.

Той е най-големият хит за 2017-а досега, най-добрият дебют за семейна лента и се нареди сред 10-те най-доходоносни премиери в историята на киното. Специалистите очакват „Красавицата и звяра“ да събере глобални приходи от порядъка на 1 милиард долара.

На втора позиция е „Конг: Островът на черепа“, сниман на Хаваите, в Австралия и в Азия.

Приключенската история за неизследван остров, на който живеят митични зверове и огромната маймуна, и на който попада екип от авантюристи и военни, за да го изследват, е вече 10 дни на екраните у нас и е гледана от 48 736 зрители и има 505 162 лева приходи от тях.

Трето място е за китайската анимация „Рок Дог“. Случващото се с тибетския мастиф Боди, след падането на радиоапарат от небето и влюбването му в рок-музиката, е гледано от 21 485 зрители и е събрало 195 348 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Четвърто място сред най-гледаните филми у нас е за „Логан: Върколакът“. За почти трите седмици на екран разказът за познатият герой Х-24, в чиято роля е Хю Джакмън, е гледан от 51 603 зрители и има общо 456 296 лева приходи.

Пето място е за продължението на историята на наемния убиец, решил да се оттегли и заживее спокойно – „Джон Уик 2″. Екшънът с Кеану Рийвс в главната роля, е вече месец по екраните у нас и е гледан от 34 207 души и има 287 483 лева приходи.

На шесто място е приключенският 3D екшън „Великата стена“. Филмовият разказ за търсенето на барута от двама европейски авантюристи в далечен Китай през 12-ти век и сблъсъкът им с чудовищни същества, е вече втори месец по екраните у нас и за това време е видян от 97 196 зрители и има 1 047 480 лева приходи.

Седмо място е за анимацията „Lego филмът: Батман“. Приключенията на създадения като лего-играчка герой и на неговият син, са гледани от 33 990 зрители и са събрали 309 820 лева приходи за месец и половина у нас.

На осма позиция е носителят на „Оскар“ за най-добър филм за миналата година – „Лунна светлина“. Филмът, създаден по училищния драматичен проект на Тарел Алвин Маккрейни за израстването на чернокожо момче с хомосексуална ориентация, е гледан от 1 074 зрители и има 7 142 лева приходи за първите три дни от премиерата му у нас.

Девета позиция е за комедията с Айс Кюб и Чарли Дей – „Между шамарите“. Схватката между двамата учители в общинска гимназия, която ги връща отново на работа, е гледана от 21 416 души и има 170 506 лева приходи за месец на екраните у нас.

На десето място е „Петдесет нюанса по-тъмно“. Еротичният разказ, създаден по мотиви от бестселъра на Е. Л. Джеймс и сценария на Ниъл Ленард, е месец и половина на екраните у нас и за това време е гледан от 134 925 зрители и има 1 129 719 лева приходи от тях.

Източник: БТА

 
 

На късмет от София до фестивала в Кан

| от Спонсорирано съдържание |

Вие сте на фестивала в Кан.

Разхождате се из хотела си и а! – пред Вас изскача режисьорът Педро Алмодовар. Тъкмо да му кажете „здрасти“ и усещате парфюма на номинираната за „Оскар“ Изабел Юпер, която Ви подминава с царствена усмивка. Селфи тук, селфи там. Преди да се събудите, оказва се, че това е истина. Вие реално се разхождате из хотела си в Кан, докато трае международният кинофестивал – едно от най-престижните филмови събития в света.

За втора поредна година Mastercard предоставя на двама души от България възможност да бъдат не пред компютъра си, а в Кан, докато тече фестивалът. Избраните ще отседнат в един от хотелите, в които са настанени хора от киноиндустрията. Това дава шанс да срещнете на живо любим режисьор или актьор. Освен това за вас ще се погрижат професионални гримьор, фризьор, стилист.

Предложението включва победителите да бъдат придружени от любим човек.

За да участвате в надпреварата за безценното преживяване, трябва да сте направили безконтактни плащания с карта Mastercard в магазини dm на минимална стойност от 35 лв. в промоционалния период от 9 март до 9 април 2017 г. и да регистрирате бележките от ПОС трансакциите на страницата на Mastercard. Така, от една страна, с безконтактната трансакция сте заплатили бързо, удобно и сигурно, а от друга – се включвате в играта за награда.

Освен двете големи награди, които предвиждат пътуване до Кан, има и още 100 награди. Те са ваучери за два билета за прожекция по избор в салоните на Кино „Арена“ в цялата страна.

кан фестивала в кан, mastercard

 
 

Рецепта за киш без глутен

| от chronicle.bg |

Росица Гърджелийска отново ни предлага рецепта за популярно по света ястие, което обаче приготвя така, че да не съдържа глутен.

Става дума за киш – любима нейна вкусотия.

„Харесва ми как ухае на масло и как превръща обикновения ден в специален. Споделете тази вкусотия с близките си, със семейството или приятелите и бъдете благодарни за малките моменти в живота. И кафе…не забравяйте кафето…кафето означава щастие!“, казва Роси.

Коя е Роси?

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Предлагаме ви нейната рецепта за вкусен киш без глутен

Нужни продукти:

За тестото:
100 гр масло
200 гр оризово брашно
6 с.л. вода

За плънката:
4 яйца
2 с.л. кисело мляко
50 гр сирене
2 печени чушки, нарязани на ситно
3 с.л. бланширан и изстискан спанак
3 маслини
малко настърган пармезан

Начин на приготвяне:

Комбинирайте маслото и оризовото брашно до получаване на смес от едри трохи.

Добавете водата и омесете тесто.

Разпределете тестото по дъното и стеничките на силиконова форма за пай.

Печете 15-20 мин. в предварително нагрята на 170 градуса фурна, тестото трябва да запази белия си вид.
Докато се пече, пригответе плънката като смесите яйцата, сиренето, чушките и киселото мляко. Нарежете маслините на кръгчета.

Когато блата се изпече го извадете от фурната, залейте с плънката и разпределете спанака тук-там по повърхността и с една лъжица леко натиснете да влезе в яйчената смес. Подредете маслинките отгоре и поръсете с пармезан.

Пече се, докато стане солидно отгоре.

Рецепта за киш от Росица Гърджелийска

 
 

Омара Портуондо носи в София магията на Buena Vista Social Club

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо от  Buena Vista Social Club идва за концерт в София.

Единствената автентична певица в легендарната формация Buena Vista Social Club Омара Портуондо изрично пожела България да е включена в специална прощална серия от концерти тази пролет.

Кубинската Едит Пиаф идва у нас в компанията на най-обичаните музиканти от Хавана. Тя обикаля с тях целия свят през последното десетилетие.

След като през 2009 година спечели Грами за най-добър албум, а през 2015 година пя в Белия дом пред 500 специални гости, Омара Портуондо продължава да играе ролята на посланик на кубинската култура, Тя завладява сърцето на всеки, докоснал се до магията на тази музика, изтриваща следите на времето и вдъхваща желание за живот.

Концертът й у нас ще е на 28 април в зала 1 на НДК.

На сцената до нея ще застанат изключителни виртуози като Роландо Луна Карийо, Родни Барето, Гастон Хоя, Андрес Коайо.

В София ще чуем пианиста Роландо Луна, открит от самия Чучо Валдес, легендата на латино-джаза. През 1999 година Чучо му връчва първа награда на джаз фестивала в Куба и го запознава с Хесус Рамос и най-интересните и продуктивни музиканти. Оттогава Луна споделя сцената с Buena Vista Social Club. Паралелно с това събира овациите на публиката на редица международни състезания и събития. През 2007 печели изключително престижното първо място в категорията солово изпълнение на 41-вия Джаз фестивал в Монтрьо.

На 28 април за последен път у нас ще чуем изпълненията на своеобразни класики от репертоара на Buena Vista Social Club като Veinte años, Dos Gardenias, Candela, както и песни, превърнали се в част от световното културно наследство като Quizas, Quizas, Quizas. Освен на таланта на Роландо Луна. Ще се насладим и на невероятния барабанист Родни Барето, както и на виртуоза на челото Гастон Хоя, свирил със световни звезди като Стинг и Джил Петерсон.

Проектът Buena Vista Social Club доби световна популярност след едноименния филм на Вим Вендерс и последвалото световно турне на формацията.

Две десетилетия по-късно интересът към феноменалните музиканти и тяхната история не стихва.

Номинираната за Оскар Люси Уокър, известна на публиката с редица документални филми като Waste Land, вече е на финала на последния си проект. В него проследява в детайли развитието на Buena Vista Social Club и магията около него. Тя доказа на света, че Куба е музика, която всеки трябва да чуе.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 45 до 100 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.