Кулинарните любимци на България

| от |

Заложен ли е патриотизмът в нас или е следствие от живота ни в дадена страна? Вероятно този въпрос има отговор, който нищо чудно да е достигнат след сериозни психологически, социологически и културологически изследвания. Но каквато и да е истината, важното е, че когато мислим за България, мислим за великолепната природа, за близките ни хора, всеки от тях със своите странности, и не на последно място за чудесната нашенска храна. Да, любовта към родината минава и през стомаха.

Всяко българско семейство разполага с първоначален, богат или не чак толкова набор от рецепти, които да стоплят новата кухня и гладните работни души. Тези ястия обикновено са с дълга история в родовете и се предават от поколение на поколение като приспивни песни или знаменателни фамилни подвизи. И не е никак чудно, че често любимите блюда на българите са тези, приготвяни от мама или баба.
Но каква всъщност е тяхната история? Винаги ли са били готвени по нашата благодатна територия или са дошли с някой от чуждоземните народи, които са минали или останали тук? И тези въпроси имат трудно достижими отговори, но все пак в тази статия ще се опитаме да надзърнем отвъд безкомпромисно добрия вкус на любимите традиционни български ястия.

Шопска салата

И за да е всичко по реда си, започваме със салатите. Без съмнение българската зеленчукова примадона носи името на едно чепато и весело нашенско „племе“. Да, става въпрос за шопската салата. Радостната комбинация от домати, краставици, печени чушки, лук, сирене и магданоз, носеща колорита на българското знаме, е не само любима в повечето нашенски домакинства и заведения, но и една от кулинарните емблеми на страната. Освен в България това име може да се срещне и в Чехия, и в Сърбия, и в Македония. Но то рядко отговаря на представата ни за щедрата салата. Или доматите ще са на резени, или, ако въобще ги има, чушките ще са сурови, или сиренето ще е нарязано на кубчета – все нещо няма да е, както трябва. А кой всъщност казва каква трябва да е шопската салата? Логично погледнато, отговорът е народната традиция. Но, изглежда, истината е съвсем друга. В средата на 50-те години по партийна повеля се предприемат мерки за привличане на туристи по морските и планинските курорти. И за да се създаде някаква типично българска атракция, екип от готвачи на „Балкантурист“ се залавя за работа и сътворява шопската салата. Тази рецепта остава непроменена през годините в изданията на настолна дебела книга, наречена „Сборник рецепти за заведенията за обществено хранене“. Така че спокойно можем да обявим триколорната салата за българска, а ако 50 години са достатъчни, и за традиционна. Има вероятност за основата на шопската вегетарианска смес да е послужила така наречената гръцка салата, която в родината си е известна като хориатики, т. е. селска. Продуктите са почти едни и същи, само риганът е заменен с магданоз, а зехтинът със слънчогледово олио. И всичко е нарязано на едро в елинския вариант, че и маслини са сложили вътре. Въпреки това трудно ще се намерят съществени разлики.

Шкембе чорба

Подобни кулинарни заемки или пък единомислия не са никак непознати в разпределения между доста народи нашенски полуостров. Един от най-добрите примери за това е вездесъщата шкембе чорба. Буквално във всяка държава на Балканите съществува поне един вариант на тази супа от недооценявания субпродукт. Дали ще е İşkembe Çorbası или пък πατσάς, а защо не и ciorbă de burtă, общото между тях е стегнатото и плътно присъствие на животински стомах. Вариациите са допустими и желани: в Турция сгъстяват супата с брашно, гърците я застройват с авголемоно – сос от жълтъци и лимонов сок, на север от Дунав слагат заквасена сметана и зеленчуков бульон, а както е всеизвестно, у нас щедро наливаме прясно мляко. Интересно е, че не само в България шкембе чорбата се смята за възстановяващо средство след весели и дълги нощи. Има подозрения, че тези й свойства се дължат на животинските мазнини в нея, както и на лютивината от традиционно използвания лют червен пипер, която чрез умерено усещане за болка мобилизира изтощения организъм. Въпреки това широко битуващо мнение превенцията на махмурлука е много по-добър начин да се справите с него. Достатъчно е при подозрения за щури вечерни преживявания предварително да хапнете нещо с високо съдържание на магнезий, като няколко парченца тъмен шоколад например. Тази сладка доза е особено препоръчителна в дните на големите празници, когато е и времето да се насладим на многобройни традиционни ястия, посветени и често приготвяни само на датите за всенародно веселие.

Капама

Капамата без съмнение е една от тези емблематични гозби. Дългото й, изпълнено с трескаво очакване, не по-малко от 3-часово приготвяне и щедрото съчетаване на многобройни вкусове я прави истински специална и напълно заслужава претенциите си да се появява ексклузивно за коледната или за новогодишната трапеза. В България в рецептите за капама като общоизвестно правило се използват поне три вида месо, колбаси, кисело зеле и ориз. Не така стоят нещата при южните ни съседи. Ястията, които носят същото име в Гърция и в Турция, обикновено са ограничени само в един животински вид и много често въобще изключват гювеча като съд за готвене. Кой е първообразът е трудно да се каже, важното е, че в българската коледна вечер всички от семейството са сити и доволни. Е, заклетите вегетарианци се изключват, но за тях, а и не само, има други кулинарни радости в края на декември. Какъв празник би бил Бъдни вечер без северняшките сушени чушки, пълнени с фасул, или пък без миниатюрните станимашки лозови сармички, пълни с ориз и често за ориенталски разкош и със стафиди и ядки?

Постни гозби

Изобщо българската кухня изобилства с безмесни ястия, повечето от които са се родили в стари времена, когато месото не е било чест гост на трапезата на обикновените хора. Вероятно оттогава нашенците обичат да похапват първите зелени листа, които се появяват в градини и по поляни. Зелениите като киселеца, копривата, лапада и лободата доближават българската кулинарна традиция до средиземноморската, в която освен тези поне още два пъти по толкова плевели и бурени се превръщат в прекрасни салати и супи.

Световни влияния

Всъщност както климатът в най-южните части на България е преходно средиземноморски, а на север – суров и континентален, така и храната ни е очарователна смесица от южни вкусове, източни влияния и северни и западни тенденции. От Изтока при нас са дошли кебапите, кавармите и тежките месни яхнии. Свежите салати са типични за южните европейски крайбрежия, а от север, и по-точно от Русия, идват пушените риби и боршът. Интересно е влиянието на френската, а и на австро-унгарската кухня. Галските ястия и похвати се появяват на българска територия веднага след Освобождението, покрай монархическите персони, свикнали на тази храна. Така омлетите се превръщат във вкусен, бърз и евтин обяд за българите, а другите френски думи, които нахлуват с царствените порядки, са фрикасе, пане, соте и пр. Австро-унгарската империя пък ни е дала в ръцете и в устите чудесни десерти като тортите „Добуш“ и „Гараш“, щрудела и козунака. Освен западните сладости още едно ястие от тези краища продължава да живее из семейните кухни и обществените закусвални. Руло „Стефани“ е с почти сигурно доказан маджарски произход и в родната Унгария му се наслаждават под името Stefánia szelet. Коя е Стефания не е ясно, но ако тя е създателката на тази рецепта, със сигурност е била (или все още е) дяволски добър готвач.

Каквито без съмнение са, и да се надяваме, ще бъдат много от българите. В противен случай необятният избор от родни и вкусни ястия ще е все по-ограничен, с което и неподправената българска уникалност все по-често ще се губи сред улиците и дворовете на глобалното село.

От списание Меню

 
 

Новата Nokia 3310 не работи

| от chronicle.bg |

Nokia, както знаем, отново пусна в производство легендата 3310. Новият телефон издържа 22 часа на разговори, а оставен така ще изхаби батерията си чак след месец.

И това е чудесно, обаче има един проблем. Телефонът работа с 2G мрежа, а тези мрежи са изключени почти навсякъде. Канада, САЩ, Сингапур, Австралия, Швейцария и Тайван или са изключили 2G мрежите си или ще го направят в съвсем близко бъдеще. Това означава, че телефонът става напълно ненужен.

Въпросните честоти от 900 MHz и 1800 MHZ в момента се използват от повечето страни в Европа, Близкия изток, Африка и Азия. Но Северна, Централна и Южна Америка ползват честоти 850 MHz и 1900 MHz, към които 3310 не може да се свърже.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Лора Палмър и агент Купър в тийзър плакати на новия сезон на Twin Peaks

| от chronicle.bg |

Ако сте истински Twin Peaks фенове, вероятно знаете кой е денят на Twin Peaks. 24 февруари. Именно тогава агент Дейл Купър пристига в градчето Twin Peaks.

По този повод Showtime пуснаха два нови плаката на предстоящия трети сезон на сериала, който чакаме вече 20 години и се надяваме да дочакаме до 21 май.

Имаме и две промота, които представляват motion версия на постерите.

Вижте ги:

twin-peaks-poster-lora-20170226-790x1074

twin-peaks-poster-20170226-790x1074

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.