Кубинците и свободата

| от |

От една година насам кубинците могат да пътуват в чужбина почти без ограничения. През 2013-та от това право са се възползвали близо 185 000 души. Половината от тях така и не са се върнали в родината, пише Дойче веле. Засега.

cuba

В продължение на четири десетилетия свободното придвижване на кубинските граждани бе силно ограничено: за да могат да пътуват извън родината, те трябваше да разполагат със специално разрешение да излязат от страната, както и с покана от чужбина. Вярността към политическата линия на правителството бе по правило рещаваща за получаване на разрешението за напускане на Куба. Миграционната реформа на президента Раул Кастро, въведена преди една година, бе предназначена да сложи край на всичко това. Според новия закон, всеки кубинец с валиден паспорт би трябвало да може свободно да излиза страната без сложни бюрократични процедури.

Миграционната реформа доведе и до съживяване на диалога между Куба и САЩ. Това бе крайно необходимо, тъй като политическият конфликт между двамата идеологически противници подтикна почти четири милиона кубинци да избягат от родината си и да потърсят убежище навън. Половината от тях се отправиха именно към Съединените щати. Една от причините за това бе провежданата от Вашингтон т.нар. политика на сухите и мокрите крака. Тя гарантира убежище на всеки кубинец, стъпил на американска земя, но не и на тези, които са били заловени при опитите си да я достигнат по море. Освен това всеки кубинец, успял да се задържи в Съединените щати в продължение на една година, получава право на пребиваване в страната. Според правителството в Хавана, на фона на тези правила незаконната миграция не би могла да бъде предотвратена.

Сега Хавана и Вашингтон отново обсъждат проблема, който се нуждае от най-спешно решаване. Става дума за икономическите и социалните промени, които се извършват твърде бавно. Именно това е причината, поради която все повече млади хора напускат карибския остров.

Пътуването в чужбина като лукс

Според официалните статистически данни от Куба, през 2013 пътувания са предприели близо 185 000 души – или три пъти повече, отколкото през 2012-та. Повечето са заминали за Съединените щати и за Испания, както и за някои латиноамерикански страни като Панама, Мексико и Еквадор. Немалко хора са се отправили и към Франция, Италия и Германия. Според официалните данни, до 30 ноември 2013-та повече от половината не са се върнали в Куба. За разлика от времето преди реформата обаче те не са смятани за невъзвращенци.

Въпреки новите разпоредби обаче желаещите да пътуват в чужбина все още са изправени пред редица пречки: така например разходите за формалностите около заминаването и билетите определено не са по джоба на всеки в Куба. Там средната работна заплата е 15 евро. Освен това Куба има безвизов режим само с 34 страни от Африка и Азия, които са сред по-бедните държави. За влизане в държавите, за които кубинците се нуждаят от виза, важат доста рестриктивни условия.

Свободата – само за младите?

Международната общественост приветства извършената в Куба миграционна реформа. Тя оказа положително влияние върху развитието на ситуацията с човешките права и политическите свободи. Реформата е добре дошла и за дисидентите, които предприемат обиколки из цял свят и представят своята гледна точка за актуалните проблеми на кубинското общество.

Известният кубински писател Леонардо Падура написа преди време следното: „За младите кубинци миграционната реформа може и да означава надежда. Надежда, че те могат да устроят живота си там, където им харесва – било то в Куба или някъде другаде. За поколението на техните майки и бащи или баби и дядовци обаче възможността да се насладят на тази свобода е много по-ограничена и по-трудна: Накъде да тръгнат? От какво ще живеят? Как ще могат на 45, 50 или 60 години да се устроят в нова държава, в един свят, потънал в криза?“. Въпроси, които и днес – година след влизането на реформата в сила – нямат отговор.

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.