Кубинската революция на Обама

| от |

След 50 години „ледников“ период, САЩ и Куба искат да възстановят дипломатическите си отношения, пише Дойче веле. Радикалната промяна на политическия курс на американския президент обаче е закъсняла стъпка, смята Астрид Пранге.

Куба, любов моя! Много специално обяснение в любов, което американският президент прави на карибския остров. То е толкова революционно, колкото и кубинската революция, и толкова миролюбиво, колкото и планинската проповед на Христос, в която той казва: „Обичайте враговете си“.

Американският президент Барак Обама загърбва стария комунистически „враг“, а кубинският президент Раул Кастро изоставя омразата си към капитализма. В първия телефонен разговор между американски и кубински президенти от 1961 година насам, двамата държавни глави изненадващо бързо постигнаха единодушие – те искат да възстановят двустранните дипломатически отношения и да разменят посланици.

Само въпрос на време е да отпадне и търговското ембарго на САЩ срещу Куба. Защото от него днес не е останало много – само идеологическото значение на тази дума сред политическите хардлайнери на Републиканската партия, които гледат на отпадането на санкциите като на поражение за САЩ. При това отмяната на ембаргото вече е в пълен ход: още от 2000 година насам САЩ внасят в Куба не само медикаменти, но и селскостопански продукти като царевица, пшеница и пилета – от хуманитарни съображения.

Флирт с една терористична държава?

Освен това, от 2011 година 100 000 американци пътуват до Куба всяка година в рамките на програма за културен и научен обмен. Кубинците в изгнание могат да посещават своите роднини на острова, след като отпаднаха ограниченията за пътуване. Според информации в медиите, военните на двете страни си сътрудничат в бреговата охрана на границата до американската военна база Гуантанамо. Сега Барак Обама иска официално да отвори „нова страница“ в отношенията с комунистическия остров и да извади Куба от списъка на държавите, които подкрепят тероризма. В значителна степен ще бъде вдигната и забраната за пътуване на американски туристи до Куба.

Ембаргото – изкупителна жертва

На този етап повече не би и могло да бъде постигнато, защото за цялостното снемане на ембаргото има нужда от мнозинство в американския Конгрес. Независимо от тези малки стъпки, американско-кубинската стена започва да се пропуква. Разхлабването на санкциите и възстановяването на дипломатическите отношения неминуемо ще доведат до края на ембаргото.

Падането на стената в главите на хората отдавна трябваше да се случи, защото блокадата се оказа безплодна. Нещо повече – поддръжниците на ембаргото постигнаха точно обратното на това, което искаха: те дадоха в ръцете на комунистическите управници в Куба извинение за техния провал – политически и икономически.

Ето че сега старите врагове откликнаха на планинската проповед на Христос. И можем да извикаме: Да живее любовта към врага!

 
 
Коментарите са изключени за Кубинската революция на Обама