Ксавие Лапер дьо Кабан: Някои граждани не приемат ЕС такъв, какъвто е

| от |

Интервю на Ксавие Лапер дьо Кабан за в. Дума

„Глобализацията е процес, който не може да бъде спрян, и ние трябва да се приспособим към него“ убеден е френският посланик в София

 

Негово Превъзходителство Ксавие Лапер дьо Кабан е дипломат от кариерата, учил в престижния Институт по политически науки в Париж, полиглот, който владее английски, немски, португалски и български. В София идва от позицията на зам.-шеф на протокола в МВнР на Франция, но е бил на дипломатически мисии в Кипър, Джибути, Бразилия. В периода 1991-1995 г. е отговарял за връзките с медиите в посолството на Франция в София. Женен е за българка. Има 3 синове – Асен, Борис, Валентин.

„Съдбата на България е и съдба на моята втора страна“

– Нормално е да следите внимателно обществено-политическите процеси в България, Ваше Превъзходителство, но какво се случва във Франция напоследък? Естествено нямам предвид личния живот на президента Оланд, а промените в правителството, влизането на 2 депутати от партията на Марин льо Пен в Сената, очакванията за нулев ръст на икономическото развитие…

– Във Франция крайната десница се изкачи до недостигано досега равнище на последните европейски избори. Това е последица от известно недоволство от дейността на ЕС от страна на някои французи, недоволство от общата политика на всички в ЕС от доста години насам. Последствията са, че определен брой политически сили не приемат ЕС такъв, какъвто е днес, някои граждани също. Преживяваме дълга икономическа криза от 6 години насам и впечатлението на моите френски съграждани е, че ЕС не ги подкрепя, че не е в състояние да спира негативните процеси. Глобализацията е процес, който не може да бъде спрян, и ние трябва да се приспособим към него, да работим съобразно този процес, като пригодим и социалната система към новите условия. Всички производители имат конкуренти навсякъде по света и това промени икономическия пейзаж, границите станаха лесно преодолими. Този обмен на стоки, капитали, работна сила се извършва лесно не само в рамките на ЕС, но и навсякъде по света. Всеки може да живее където си пожелае и това, което имаме днес, е уникална възможност в сравнение с това, което са имали нашите баби и дядовци например.

Тази криза на адаптиране безпокои населението, а и правителството взе решения, които доведоха сами по себе си до диспропорции и противоречия във френската социалистическата партия. Една малка част от депутатите социалисти се оказаха недоволни и това наложи промяната в правителството.

– Като се има предвид, че Германия и Франция са водещият тандем в ЕС и бъдещото му развитие зависи много от тях, бихте ли посочили докъде всъщност стигат границите на този съюз от днешна гледна точка? Още повече, че премиерът Валс беше на първото си задгранично посещение в Берлин и бе похвален от канцлера Меркел за предвидените реформи, но Германия не прие предложението за преки германски инвестиции във френски предприятия.

– Според мен така нареченият френско-германски тандем е необходим, но не е достатъчен и не може само той да крепи ЕС. Съюзът е от 28 държави, в т.ч. и големи, и те могат да казват думата си при вземането на решенията.

– Париж тези дни бе домакин на срещи, които ще дискутират ситуацията в Близкия изток и случващото се в Ирак, с „Ислямска държава“. Франция е страна, която е исторически свързана с този регион и винаги е имала активна политика и икономика в него. Сбърка ли Западът или не оцени в дълбочина случващото се в Ирак, Либия, Сирия, Северна Африка като цяло и т.н., защото обстановката е повече от тревожна?

– Глобализацията е факт, но тя не е проява само на възможности и плюсове, но и на рискове. За събитията в Тунис, Либия, Сирия, Ирак и т.н. нямахме избор. Не можем да сме само наблюдатели. Има два вида намеса. Когато самите вие я провокирате и когато се налага да се намесите. Самите либийци предизвикаха събитията в страната си и Франция видя и прецени, че не може да остане безучастна. Знаем, че Кадафи 40 години е диктаторствал не само в Либия, но и че е участвал в дестабилизирането на цяла Африка, и най-вече в региона на Сахел. Ние подпомогнахме въстанието на либийците и желанието им да се отърват от диктатора, но нямахме намерение да казваме какво да се прави след това.

Намесата в Сирия и Ирак е резултат от една страна на непремерените действия на САЩ от 10 години в Ирак, но най-вече е провокирана от начина, по който Ирак изграждаше своята държава. Обстановката в Сирия е следствие от действията на Асад в продължение на повече от 3,5 години и без намеса стана така, че да се появят терористични организации, чиято цел бе да завземат управлението на страната. Тези екстремистки и терористични сили са опасни и затова съжаляваме, че нямаше и наша намеса заедно с други сили през август 2013 г. В Ирак Франция не е сама. Нашите действия в Ирак имат за цел да се прекрати създаването на терористична държава, която застрашава всички ни.

– Какво е становището на вашето правителство относно присъединителния процес към ЕС на страните от Западните Балкани и тлеещите етнорелигиозни конфликти в някои страни от региона?

– Разширяването на ЕС към Западните Балкани се подкрепя от Франция по принцип. Има преговори с Албания, водят се преговори със Сърбия, а след като сме предприели това, значи, че един ден те ще станат членки на ЕС. Преговаря се по преговорни глави, но ЕС не е просто договор, а повече от един клуб, който предполага членовете му да спазват стриктно определени правила, да се спазват законите от всички.

Не съм специалист по етнорелигиозните въпроси, те са част от вътрешната политика на всяка страна и трябва да се решават от всяка страна. Ние можем да помагаме със съвети. Засилването на демокрацията, спазването на правата на малцинствата ще помогне за решаване на такива етнорелигиозни проблеми.

– У нас се чуват и упреци, че има посланици, акредитирани в София, които вземат страна в обществено-политически събития от вътрешен характер. Как ще опровергаете подобни твърдения?

– Щеше да бъде различно, ако съм посланик в Бирма, но аз съм посланик на една европейска страна в друга европейска страна. Случващото се в България има последствия за всички страни в ЕС, защото вече лесно се пътува свободно, лесно се движат стоки и капитали, били те законни или не. Проблемите, които България има с правосъдната си система, са сериозни проблеми и за всички нас в ЕС. Случаите на трафик на наркотици, на неосъдени правонарушители и други подобни дават възможност такива хора спокойно да извършват нарушения в целия ЕС. Това ни засяга. От друга страна, не мисля, че посланици са вземали страна и позиции относно политически партии.

– След Виенски и Руски, и Парижки бал се проведе в София – на 4 октомври. Каква е ролята на подобни събития и ще бъдат ли те разбрани от обществото у нас, което, знаете, изпитва особена чувствителност по време на кризата и масовото обедняване?

– Този вид балове ги има навсякъде. Целта е да се съберат средства от богати личности за социални дейности. Един съотечественик, българин по произход, предложи да се проведе такъв бал и патронажът да се поеме от френското посолство. Аз самият не присъствах, но исках да спомогна за успеха при събирането на средства. Бяха събрани няколко хиляди лева, които са предназначени за един дом за деца без родители.

– Какво друго имате в програмата на посолството, което би впечатлило по същия начин българите, както изложбата на Роден в НХГ?

– Във Франция живеят 2 известни философи от български произход, Цветан Тодоров и Юлия Кръстева. Съвпадение бе те да са тук в рамките на една и съща седмица и аз бях доволен и горд от представянето им пред българската публика. Цветан Тодоров обича да е дискретен, когато е в България, не иска да се смята, че се меси в българската политика. Беше тук по повод филма на своята дъщеря – хубав филм за Косово, но съжалявам, че залата се оказа малка да побере всички желаещи да присъстват на тази среща. До края на годината предстои месец на фотографията, седмица на френското кино и още някои събития.

Най-големият ни проект е изложбата в Лувъра през 2015 г. на съкровищата от тракийската цивилизация. И тук ще гостуват творби от Лувъра. Сътрудничеството на българските музеи с Лувъра се предвижда да е за много години напред, но се преговаря и за сътрудничество с други френски музеи.

– Френските филми винаги са се радвали на особена симпатия в България от десетилетия. Но сега в мултиплексите рядко може да се гледат френски филми. В същото време TV-екраните не пропускат турски сериали или зрителите се заливат с екшъни…

– Всичко зависи от българските разпространители. Но в момента има един френски сериал по БНТ, който е интересен.

– Вие завинаги ще останете свързан с България, но какво бихте искали тук да се промени и какво да се съхрани, за да я харесвате и дори обичате, както Франция например?

– Мисля, че моите желания са сходни с тези на повечето българи – да има политическа и правна система, която да сложи край на корупцията и присъствието на т.нар. олигарси, които смятат, че са над закона, не плащат на служителите си, но оказват натиск върху решенията на правителството. Този начин на поведение няма място в демокрацията. Би било чест за българите да се справят с това. Аз съм женен за българка, имам 3 синове с български имена и български паспорти, т.е. те са български граждани, затова съдбата на България е и съдба на моята втора страна.

– Можете ли сам да приготвите българско ястие и какво ви харесва от нашата кухня?

– Мога да правя сирене по шопски, лесно е, но обичам шкембе чорба, направена от моята тъща, език в масло, кьопоолу и, разбира се, кисело мляко, но него не го приготвям. Съпругата ми обаче го приготвяше, когато бяхме в други страни, където бе трудно да се намери хубаво кисело мляко!

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

Рецепта за магическо греяно вино

| от Росица Гърджелийска |

Краят на годината наближава, а в студеното време има една напитка, която може и да те сгрее, и да те отпусне – греяното вино. То може да се приготвя по различни начини, но  задължителните му съставки включват освен, разбира се, виното, още черен пипер, карамфил и мед.

Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Роси е създала тази рецепта, докато работи в един пъб в Англия, където на посетителите толкова им харесва, че прекарва цели дни в кухнята, забърквайки тази отвара от чудни аромати и коледно настроение. Ето какво ви трябва за нея:

Нужни продукти:

1 бутилка вино
50 мл бренди
2 ч.ч. силен черен чай
2 ч.ч. портокалов сок
2 портокала
2 ябълки
боровинки
2 канелени пръчки
6 карамфила
няколко резенчета джинджифил
3 дафинови листа
1/3 ч.л. индийско орехче
5 зърна черен пипер
5 с.л. мед
ванилия

Начин на приготвяне:

В тенджера сипете чая и го загрейте заедно с меда за 5 мин. Дръжте котлона на слаб огън през цялото време, не позволявайте на течността да загрее, но и не го изключвайте.

Добавете плодовете, портокаловия сок и подправките и оставете да се грее 15 минути.

Добавете виното и брендито и го оставете на котлона за още 10 мин.

Опитайте виното и при нужда добавете още мед. Греяното вино трябва да е леко сладко.

И не забравяйте – за греяно вино няма неподходящо време.