Ксавие Лапер дьо Кабан: Някои граждани не приемат ЕС такъв, какъвто е

| от |

Интервю на Ксавие Лапер дьо Кабан за в. Дума

„Глобализацията е процес, който не може да бъде спрян, и ние трябва да се приспособим към него“ убеден е френският посланик в София

 

Негово Превъзходителство Ксавие Лапер дьо Кабан е дипломат от кариерата, учил в престижния Институт по политически науки в Париж, полиглот, който владее английски, немски, португалски и български. В София идва от позицията на зам.-шеф на протокола в МВнР на Франция, но е бил на дипломатически мисии в Кипър, Джибути, Бразилия. В периода 1991-1995 г. е отговарял за връзките с медиите в посолството на Франция в София. Женен е за българка. Има 3 синове – Асен, Борис, Валентин.

„Съдбата на България е и съдба на моята втора страна“

– Нормално е да следите внимателно обществено-политическите процеси в България, Ваше Превъзходителство, но какво се случва във Франция напоследък? Естествено нямам предвид личния живот на президента Оланд, а промените в правителството, влизането на 2 депутати от партията на Марин льо Пен в Сената, очакванията за нулев ръст на икономическото развитие…

– Във Франция крайната десница се изкачи до недостигано досега равнище на последните европейски избори. Това е последица от известно недоволство от дейността на ЕС от страна на някои французи, недоволство от общата политика на всички в ЕС от доста години насам. Последствията са, че определен брой политически сили не приемат ЕС такъв, какъвто е днес, някои граждани също. Преживяваме дълга икономическа криза от 6 години насам и впечатлението на моите френски съграждани е, че ЕС не ги подкрепя, че не е в състояние да спира негативните процеси. Глобализацията е процес, който не може да бъде спрян, и ние трябва да се приспособим към него, да работим съобразно този процес, като пригодим и социалната система към новите условия. Всички производители имат конкуренти навсякъде по света и това промени икономическия пейзаж, границите станаха лесно преодолими. Този обмен на стоки, капитали, работна сила се извършва лесно не само в рамките на ЕС, но и навсякъде по света. Всеки може да живее където си пожелае и това, което имаме днес, е уникална възможност в сравнение с това, което са имали нашите баби и дядовци например.

Тази криза на адаптиране безпокои населението, а и правителството взе решения, които доведоха сами по себе си до диспропорции и противоречия във френската социалистическата партия. Една малка част от депутатите социалисти се оказаха недоволни и това наложи промяната в правителството.

– Като се има предвид, че Германия и Франция са водещият тандем в ЕС и бъдещото му развитие зависи много от тях, бихте ли посочили докъде всъщност стигат границите на този съюз от днешна гледна точка? Още повече, че премиерът Валс беше на първото си задгранично посещение в Берлин и бе похвален от канцлера Меркел за предвидените реформи, но Германия не прие предложението за преки германски инвестиции във френски предприятия.

– Според мен така нареченият френско-германски тандем е необходим, но не е достатъчен и не може само той да крепи ЕС. Съюзът е от 28 държави, в т.ч. и големи, и те могат да казват думата си при вземането на решенията.

– Париж тези дни бе домакин на срещи, които ще дискутират ситуацията в Близкия изток и случващото се в Ирак, с „Ислямска държава“. Франция е страна, която е исторически свързана с този регион и винаги е имала активна политика и икономика в него. Сбърка ли Западът или не оцени в дълбочина случващото се в Ирак, Либия, Сирия, Северна Африка като цяло и т.н., защото обстановката е повече от тревожна?

– Глобализацията е факт, но тя не е проява само на възможности и плюсове, но и на рискове. За събитията в Тунис, Либия, Сирия, Ирак и т.н. нямахме избор. Не можем да сме само наблюдатели. Има два вида намеса. Когато самите вие я провокирате и когато се налага да се намесите. Самите либийци предизвикаха събитията в страната си и Франция видя и прецени, че не може да остане безучастна. Знаем, че Кадафи 40 години е диктаторствал не само в Либия, но и че е участвал в дестабилизирането на цяла Африка, и най-вече в региона на Сахел. Ние подпомогнахме въстанието на либийците и желанието им да се отърват от диктатора, но нямахме намерение да казваме какво да се прави след това.

Намесата в Сирия и Ирак е резултат от една страна на непремерените действия на САЩ от 10 години в Ирак, но най-вече е провокирана от начина, по който Ирак изграждаше своята държава. Обстановката в Сирия е следствие от действията на Асад в продължение на повече от 3,5 години и без намеса стана така, че да се появят терористични организации, чиято цел бе да завземат управлението на страната. Тези екстремистки и терористични сили са опасни и затова съжаляваме, че нямаше и наша намеса заедно с други сили през август 2013 г. В Ирак Франция не е сама. Нашите действия в Ирак имат за цел да се прекрати създаването на терористична държава, която застрашава всички ни.

– Какво е становището на вашето правителство относно присъединителния процес към ЕС на страните от Западните Балкани и тлеещите етнорелигиозни конфликти в някои страни от региона?

– Разширяването на ЕС към Западните Балкани се подкрепя от Франция по принцип. Има преговори с Албания, водят се преговори със Сърбия, а след като сме предприели това, значи, че един ден те ще станат членки на ЕС. Преговаря се по преговорни глави, но ЕС не е просто договор, а повече от един клуб, който предполага членовете му да спазват стриктно определени правила, да се спазват законите от всички.

Не съм специалист по етнорелигиозните въпроси, те са част от вътрешната политика на всяка страна и трябва да се решават от всяка страна. Ние можем да помагаме със съвети. Засилването на демокрацията, спазването на правата на малцинствата ще помогне за решаване на такива етнорелигиозни проблеми.

– У нас се чуват и упреци, че има посланици, акредитирани в София, които вземат страна в обществено-политически събития от вътрешен характер. Как ще опровергаете подобни твърдения?

– Щеше да бъде различно, ако съм посланик в Бирма, но аз съм посланик на една европейска страна в друга европейска страна. Случващото се в България има последствия за всички страни в ЕС, защото вече лесно се пътува свободно, лесно се движат стоки и капитали, били те законни или не. Проблемите, които България има с правосъдната си система, са сериозни проблеми и за всички нас в ЕС. Случаите на трафик на наркотици, на неосъдени правонарушители и други подобни дават възможност такива хора спокойно да извършват нарушения в целия ЕС. Това ни засяга. От друга страна, не мисля, че посланици са вземали страна и позиции относно политически партии.

– След Виенски и Руски, и Парижки бал се проведе в София – на 4 октомври. Каква е ролята на подобни събития и ще бъдат ли те разбрани от обществото у нас, което, знаете, изпитва особена чувствителност по време на кризата и масовото обедняване?

– Този вид балове ги има навсякъде. Целта е да се съберат средства от богати личности за социални дейности. Един съотечественик, българин по произход, предложи да се проведе такъв бал и патронажът да се поеме от френското посолство. Аз самият не присъствах, но исках да спомогна за успеха при събирането на средства. Бяха събрани няколко хиляди лева, които са предназначени за един дом за деца без родители.

– Какво друго имате в програмата на посолството, което би впечатлило по същия начин българите, както изложбата на Роден в НХГ?

– Във Франция живеят 2 известни философи от български произход, Цветан Тодоров и Юлия Кръстева. Съвпадение бе те да са тук в рамките на една и съща седмица и аз бях доволен и горд от представянето им пред българската публика. Цветан Тодоров обича да е дискретен, когато е в България, не иска да се смята, че се меси в българската политика. Беше тук по повод филма на своята дъщеря – хубав филм за Косово, но съжалявам, че залата се оказа малка да побере всички желаещи да присъстват на тази среща. До края на годината предстои месец на фотографията, седмица на френското кино и още някои събития.

Най-големият ни проект е изложбата в Лувъра през 2015 г. на съкровищата от тракийската цивилизация. И тук ще гостуват творби от Лувъра. Сътрудничеството на българските музеи с Лувъра се предвижда да е за много години напред, но се преговаря и за сътрудничество с други френски музеи.

– Френските филми винаги са се радвали на особена симпатия в България от десетилетия. Но сега в мултиплексите рядко може да се гледат френски филми. В същото време TV-екраните не пропускат турски сериали или зрителите се заливат с екшъни…

– Всичко зависи от българските разпространители. Но в момента има един френски сериал по БНТ, който е интересен.

– Вие завинаги ще останете свързан с България, но какво бихте искали тук да се промени и какво да се съхрани, за да я харесвате и дори обичате, както Франция например?

– Мисля, че моите желания са сходни с тези на повечето българи – да има политическа и правна система, която да сложи край на корупцията и присъствието на т.нар. олигарси, които смятат, че са над закона, не плащат на служителите си, но оказват натиск върху решенията на правителството. Този начин на поведение няма място в демокрацията. Би било чест за българите да се справят с това. Аз съм женен за българка, имам 3 синове с български имена и български паспорти, т.е. те са български граждани, затова съдбата на България е и съдба на моята втора страна.

– Можете ли сам да приготвите българско ястие и какво ви харесва от нашата кухня?

– Мога да правя сирене по шопски, лесно е, но обичам шкембе чорба, направена от моята тъща, език в масло, кьопоолу и, разбира се, кисело мляко, но него не го приготвям. Съпругата ми обаче го приготвяше, когато бяхме в други страни, където бе трудно да се намери хубаво кисело мляко!

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Моделки, които смениха имената си

| от chronicle.bg |

Точно, когато си мислиш, че познаваш някого напълно. Точно, когато си мислиш, че си изследвал всеки сантиметър от нейната личност и хоп! Името й не било точно така!

Животът на тези моделки до голяма степен е ходене и в още по-голяма степен дисциплина. Това не означава, че не можеш да имаш творчески псевдоним. Или поне да си преправиш името на „по-удобно за известен“.

Моделките в галерията ни днес са направи именно това. Вие може би не познавате някои от тях, сега е моментът да се запознаете напълно.