Критиката на Гаук към Русия: нито навреме, нито на място!

| от |

В реч по повод 75-та годишнина от началото на Втората световна война, Йоахим Гаук остро разкритикува руската политика за Украйна. Времето и мястото за тази изява обаче не бяха добре подбрани, смята Фолкер Вагенер от Дойче веле.

Да си президент означава да балансираш противоположни позиции, да зачиташ мнението и на едната и на другата страна, да умееш да задвижваш определени обществени развития и дискусии, но без да даваш окончателна преценка за тях. Ролята на германския президент е като на добрия глава на семейство. Той трябва да стои над нещата, да изпълнява представителни функции, без да се меси в реалната политика, която е приоритет на канцлера, правителството и Бундестага.

Йоахим Гаук, който се слави като политически вмешател още от времето когато беше протестантски свещеник в бившата ГДР, за пореден път надскача строго дефинираните тесни граници на своя пост. Неговата страстна критика по адрес на Путин и настояването за нова отбранителна готовност на Германия, произнесени с тон, нетърпящ възражения, е политическа бомба, чийто отзвук едва ли скоро ще отшуми.

Повече разединител, отколкото помирител

Първата грешка на президента беше свързана с избора на мястото и повода за неговата критика спрямо Русия. На първи септември преди 75 години започна Втората световна война, в която загинаха 20 до 30 милиона (!) руснаци. Недостатъчната политическа и психологическа чувствителност на Гаук не би могла да бъде извинена дори с обстоятелството, че атаката срещу Путин вероятно е изразила точно онова, което мислят и чувстват много поляци. Няма съмнение, че военните действия на Русия в Източна Украйна са колкото възмутителни, толкова и незаконни от гледна точка на международното право, но във времена на огромен политически драматизъм и човешка трагика, острата реч на германския президент в Гданск не беше полезна, камо ли пък дипломатична.

Гаук – острие на новата германска външна политика

От години германската външна политика се намира в процес на пълно обновление. Сред многобройните известни и призвани защитници на този процес е и германският президент, който неведнъж е правил недвусмислени изказвания в полза на една по-активна роля на Германия в света – например по времето на Мюнхенската конференция по сигурността през 2014 г. Също и през 2013-та, по повод на годишнината от Обединението на Германия, Гаук се прояви като активен защитник на тезата, че Германия не може да бяга повече от поемането на „по-голяма външнополитическа отговорност в света“.

Всичко това не става случайно. Както и сега, по повод 75-та годишнина от началото на войната, изявленията на президента неизменно са свързани с някакъв важен повод, в чийто контекст той произнася своите апели за повече сила и по-съществена роля на германската външна политика в света. Така той де факто приглася на исканията да се сложи край на десетилетната „култура на военното въздържание“.

Позволява ли постът подобни свободи?

Йоахим Гаук със сигурност не е военолюбец, но речта му в Гданск оставя впечатлението, че острата критика срещу Русия и Путин е нещо като закъсняла реплика, адресирана към бившия „по-голям брат“ на някогашната ГДР. От думите му прозвуча предимно гласът на източногерманеца Гаук, а не толкова на президента на обединена Германия. Всичко това обаче говори за известно надскачане на правата, предвидени за „първия слуга на държавата“!

Има и още нещо, което ни кара да се замислим над станалото. „Медалът“ за най-храбра критика спрямо Москва в случая е без особена стойност, поради съотношението на силите в момента, а то е известно на всички. И какво, собствено, иска да ни каже Гаук, когато настоява Германия да приведе отбранителната си способност в съответствие с новите обстоятелства“? Да не би да иска да се извадят от нафталина стотиците извадени от въоръжение танкове „Леопард 2″ или пък да се върне задължителната военна служба? Защото който се е хванал на хорото, трябва да го играе докрай. Но дали германците наистина искат да се хващат на това хоро?

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.