Критиката на Гаук към Русия: нито навреме, нито на място!

| от |

В реч по повод 75-та годишнина от началото на Втората световна война, Йоахим Гаук остро разкритикува руската политика за Украйна. Времето и мястото за тази изява обаче не бяха добре подбрани, смята Фолкер Вагенер от Дойче веле.

Да си президент означава да балансираш противоположни позиции, да зачиташ мнението и на едната и на другата страна, да умееш да задвижваш определени обществени развития и дискусии, но без да даваш окончателна преценка за тях. Ролята на германския президент е като на добрия глава на семейство. Той трябва да стои над нещата, да изпълнява представителни функции, без да се меси в реалната политика, която е приоритет на канцлера, правителството и Бундестага.

Йоахим Гаук, който се слави като политически вмешател още от времето когато беше протестантски свещеник в бившата ГДР, за пореден път надскача строго дефинираните тесни граници на своя пост. Неговата страстна критика по адрес на Путин и настояването за нова отбранителна готовност на Германия, произнесени с тон, нетърпящ възражения, е политическа бомба, чийто отзвук едва ли скоро ще отшуми.

Повече разединител, отколкото помирител

Първата грешка на президента беше свързана с избора на мястото и повода за неговата критика спрямо Русия. На първи септември преди 75 години започна Втората световна война, в която загинаха 20 до 30 милиона (!) руснаци. Недостатъчната политическа и психологическа чувствителност на Гаук не би могла да бъде извинена дори с обстоятелството, че атаката срещу Путин вероятно е изразила точно онова, което мислят и чувстват много поляци. Няма съмнение, че военните действия на Русия в Източна Украйна са колкото възмутителни, толкова и незаконни от гледна точка на международното право, но във времена на огромен политически драматизъм и човешка трагика, острата реч на германския президент в Гданск не беше полезна, камо ли пък дипломатична.

Гаук – острие на новата германска външна политика

От години германската външна политика се намира в процес на пълно обновление. Сред многобройните известни и призвани защитници на този процес е и германският президент, който неведнъж е правил недвусмислени изказвания в полза на една по-активна роля на Германия в света – например по времето на Мюнхенската конференция по сигурността през 2014 г. Също и през 2013-та, по повод на годишнината от Обединението на Германия, Гаук се прояви като активен защитник на тезата, че Германия не може да бяга повече от поемането на „по-голяма външнополитическа отговорност в света“.

Всичко това не става случайно. Както и сега, по повод 75-та годишнина от началото на войната, изявленията на президента неизменно са свързани с някакъв важен повод, в чийто контекст той произнася своите апели за повече сила и по-съществена роля на германската външна политика в света. Така той де факто приглася на исканията да се сложи край на десетилетната „култура на военното въздържание“.

Позволява ли постът подобни свободи?

Йоахим Гаук със сигурност не е военолюбец, но речта му в Гданск оставя впечатлението, че острата критика срещу Русия и Путин е нещо като закъсняла реплика, адресирана към бившия „по-голям брат“ на някогашната ГДР. От думите му прозвуча предимно гласът на източногерманеца Гаук, а не толкова на президента на обединена Германия. Всичко това обаче говори за известно надскачане на правата, предвидени за „първия слуга на държавата“!

Има и още нещо, което ни кара да се замислим над станалото. „Медалът“ за най-храбра критика спрямо Москва в случая е без особена стойност, поради съотношението на силите в момента, а то е известно на всички. И какво, собствено, иска да ни каже Гаук, когато настоява Германия да приведе отбранителната си способност в съответствие с новите обстоятелства“? Да не би да иска да се извадят от нафталина стотиците извадени от въоръжение танкове „Леопард 2″ или пък да се върне задължителната военна служба? Защото който се е хванал на хорото, трябва да го играе докрай. Но дали германците наистина искат да се хващат на това хоро?

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

Актрисите, получили Оскар за най-добра женска роля през последните 20 години

| от chronicle.bg |

Казахме го и вчера. Онлайн тормозът с Оскарите няма да спре до 26 февруари, когато 89-тите награди на Академията ще бъдат връчени в Лос Анджелис.

Вече ви показахме кои са последните 20 филма, тръгнали си от Dolby Theatre със статуетка, както и кои са мъжете, които са били наградени с „Оскар“ през последните 20 години.

Днес е денят на актрисите.

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Toyota вече има над 10 милиона продажби на хибридни автомобили

| от chronicle.bg |

Автомобилният гигант Toyota официално съобщи, че към 31 януари е продала над 10 милиона хибридни автомобила.

„Когато представихме Prius, никой нямаше представа какво е това хибрид”, каза Такеши Учимада, председател на Съвета на директорите на Toyota.

„Тези, които го караха, бяха наричани гийкове и как ли не още. Днес, благодарение онези, които дадоха шанс на Prius, хибридните автомобили имат все по-нарастваща популярност, яхнали са вълната на успеха и вървят към установяването им като стандартна технология.”

Припомняме, че Toyota Prius е първата масово произвеждана хибридна електрическа кола, която се появи през 1997 година. Хибридът вече е на цели 20 години.