Крим като дежавю

| от |

Редица източноевропейски страни разпознават в сегашния конфликт около Украйна своята собствена история. Две немскоезични издания, цитирани от Дойче веле, припомнят в тази връзка някои аналогии от близкото минало.

An armed man patrols at the Simferopol airport in the Crimea region

Събитията в Крим и Украйна разпалват стари страхове в Източна Европа. Много от страните в региона се опасяват от възраждане на някогашната съветска империя. Най-силни са тези страхове в Молдова, която вече загуби част от територията си – рускоговорящите приятели на Москва от Приднестровието се отцепиха от Молдова през 1992 година.

Докато румънскоезичната молдовска преса предлага предимно крайно интерпретации на конфликта около Украйна, политологът Олег Серебриан, който е понастоящем посланик на Молдова във Франция, тълкува събитията сравнително умерено. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ го цитира да казва, че на този етап Русия не разполага нито със силата, нито със средствата, необходими за експанзия в посока към Румъния или Полша.

„Путин се провали“

В самата Румъния мнозина наблюдатели виждат нещата по сходен начин. Пред седмичника „Ревиста 22“ румънският философ Андрей Корнеа застъпва тезата, че по отношение на Украйна Путин се е провалил: „Той нито успя да свали правителството в Киев, нито придърпа страната към Русия. Затова пък постигна нещо друго – сплоти прозападните сили в Украйна и засили техните позиции“, казва Корнеа.

Украйна не се повлия от провокациите на „цар Путин“ и се въздържа от военна акция, защото беше наясно, че това щеше да послужи на Русия като оправдание за инвазия, подобна на тази в Грузия през 2008 година или пък в Чехословакия през 1968, посочва румънският философ. В самата Чехия също често споменават тази дата, когато коментират сегашния конфликт около Украйна. По-важна за тях е обаче аналогията със събитията от 1938 година, когато Хитлер окупира чехословашки територии. Същия паралел правят и в съседна Полша. Бившият дисидент Адам Михник, който от 1989 насам е главен редактор на „Газета Виборча“, сподели тези дни, че не може да се отърси от подозрението, че Кремъл очевидно е проучил много обстойно събитията около „присвояването“ на Чехословакия от националсоциалистите.

Страните от бивша Югославия също следят с тревога развоя на конфликта между Русия и Запада. Сърбия винаги е гледала на Русия като на свой закрилник, включително по отношение на Косово, чиято независимост Москва не признава. Президентът Путин е почетен гражданин на редица сръбски градове, а косовските сърби го смятат за герой, припомня по този повод „Нойе Цюрхер Цайтунг“. Сега обаче много сърби са разтревожени от факта, че Кремъл призна едностранно обявената независимост на Крим. Още повече, че сепаратистите на полуострова се водят от примера на Косово. Това кара много сърби да се питат дали Москва не се готви да признае независимостта на Косово. Руското посолство в Белград реагира на тези страхове и обяви официално, че руската позиция за Косово си остава непроменена.

Путин и Милошевич

В Босна и Херцеговина тълкуват украинския конфликт не от гледна точка на паралелите с Косово. Главният редактор на „Телевизия Сараево“ Ненад Пежич вижда аналогии с разпада на бивша Югославия. Той сравнява „силите за самозащита“ в Крим със сръбските милиции, които през 1992 година издигнаха барикади в Сараево, а обещанието на Путин да защитава с оръжие руснаците, които живеят извън пределите на родината си, му напомня много на опита на Милошевич да си върне със сила сръбските области в разпадаща се Югославия.

В този смисъл Путин изглежда като един късен ученик на Милошевич. Единстената разлика се състои в това, че оттогава са изминали 20 години, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг“ и коментира, че Западът очевидно не се е поучил от грешките, допуснати през онези години. Както тогава, така и сега на Европа ѝ липсва кураж да се намеси енергично и да допринесе за бързото разрешаване на конфликта.

 
 
Коментарите са изключени за Крим като дежавю