Крим като дежавю

| от |

Редица източноевропейски страни разпознават в сегашния конфликт около Украйна своята собствена история. Две немскоезични издания, цитирани от Дойче веле, припомнят в тази връзка някои аналогии от близкото минало.

An armed man patrols at the Simferopol airport in the Crimea region

Събитията в Крим и Украйна разпалват стари страхове в Източна Европа. Много от страните в региона се опасяват от възраждане на някогашната съветска империя. Най-силни са тези страхове в Молдова, която вече загуби част от територията си – рускоговорящите приятели на Москва от Приднестровието се отцепиха от Молдова през 1992 година.

Докато румънскоезичната молдовска преса предлага предимно крайно интерпретации на конфликта около Украйна, политологът Олег Серебриан, който е понастоящем посланик на Молдова във Франция, тълкува събитията сравнително умерено. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ го цитира да казва, че на този етап Русия не разполага нито със силата, нито със средствата, необходими за експанзия в посока към Румъния или Полша.

„Путин се провали“

В самата Румъния мнозина наблюдатели виждат нещата по сходен начин. Пред седмичника „Ревиста 22″ румънският философ Андрей Корнеа застъпва тезата, че по отношение на Украйна Путин се е провалил: „Той нито успя да свали правителството в Киев, нито придърпа страната към Русия. Затова пък постигна нещо друго – сплоти прозападните сили в Украйна и засили техните позиции“, казва Корнеа.

Украйна не се повлия от провокациите на „цар Путин“ и се въздържа от военна акция, защото беше наясно, че това щеше да послужи на Русия като оправдание за инвазия, подобна на тази в Грузия през 2008 година или пък в Чехословакия през 1968, посочва румънският философ. В самата Чехия също често споменават тази дата, когато коментират сегашния конфликт около Украйна. По-важна за тях е обаче аналогията със събитията от 1938 година, когато Хитлер окупира чехословашки територии. Същия паралел правят и в съседна Полша. Бившият дисидент Адам Михник, който от 1989 насам е главен редактор на „Газета Виборча“, сподели тези дни, че не може да се отърси от подозрението, че Кремъл очевидно е проучил много обстойно събитията около „присвояването“ на Чехословакия от националсоциалистите.

Страните от бивша Югославия също следят с тревога развоя на конфликта между Русия и Запада. Сърбия винаги е гледала на Русия като на свой закрилник, включително по отношение на Косово, чиято независимост Москва не признава. Президентът Путин е почетен гражданин на редица сръбски градове, а косовските сърби го смятат за герой, припомня по този повод „Нойе Цюрхер Цайтунг“. Сега обаче много сърби са разтревожени от факта, че Кремъл призна едностранно обявената независимост на Крим. Още повече, че сепаратистите на полуострова се водят от примера на Косово. Това кара много сърби да се питат дали Москва не се готви да признае независимостта на Косово. Руското посолство в Белград реагира на тези страхове и обяви официално, че руската позиция за Косово си остава непроменена.

Путин и Милошевич

В Босна и Херцеговина тълкуват украинския конфликт не от гледна точка на паралелите с Косово. Главният редактор на „Телевизия Сараево“ Ненад Пежич вижда аналогии с разпада на бивша Югославия. Той сравнява „силите за самозащита“ в Крим със сръбските милиции, които през 1992 година издигнаха барикади в Сараево, а обещанието на Путин да защитава с оръжие руснаците, които живеят извън пределите на родината си, му напомня много на опита на Милошевич да си върне със сила сръбските области в разпадаща се Югославия.

В този смисъл Путин изглежда като един късен ученик на Милошевич. Единстената разлика се състои в това, че оттогава са изминали 20 години, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг“ и коментира, че Западът очевидно не се е поучил от грешките, допуснати през онези години. Както тогава, така и сега на Европа ѝ липсва кураж да се намеси енергично и да допринесе за бързото разрешаване на конфликта.

 

 
 

Екипът на „Кръстникът“ се събра на кинофестивала в Трайбека

| от chronicle.bg, БТА |

Режисьорът Франсис Форд Копола и екипът на „Кръстникът“ се събраха на кинофестивала в Трайбека по случай 45-тата годишнина от премиерата на култовата лента, съобщиха световните агенции.

„Ако трябваше да заснемем „Кръстинкът“ в наши дни, той нямаше да получи зелена светлина, защото никоя филмова къща не би се ангажирала с проекта“, заяви Копола по време на кръгла маса, организирана в рамките на феста.

В обсъжданията взеха участие някои от главните действащи лица в продукцията, като Ал Пачино, Робърт Дювал, Джеймс Каан, както и Робърт де Ниро, играл в „Кръстинкът 2″.

Копола припомни, че първата част на „Кръстникът“ струвала само 6 милиона долара, а втората – между 11 и 12 милиона.

„Днес никоя голяма филмова къща не застава зад проект, който няма да има няколко продължения, или зад лента, която не е вдъхновена от комиксите на „Марвел“, изтъкна режисьорът. Той си припомни и трудностите, възникнали в хода на снимачния процес. Филмовата къща „Парамаунт“, която продуцира „Кръстникът“, не искала във филма да участват нито Марлон Брандо, нито Ал Пачино. А Брандо взе „Оскар“ за превъплъщението си в ролята на Вито Корлеоне.

По време на пробните снимки Марлон си набутал парчета хартия в устата, „за да заприлича на булдог“, разказа Копола

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

Бързите коли на 21-ви век

| от chronicle.bg |

Днес рожден ден има Феручо Ламборгини! Той, разбира се, е създателят на колите Ламборгини и днес щеше да стане на 101.

Живеем в ерата на скоростта. Колие са естествен бенефициент от развитието на компютърните технологии. Преди компютрите контролираха колко по-малко неудобна да е седалката на пасажера и правеха шибидаха да се чупи по-лесно. Сега контролират диференциали, скоростни кутии, двигатели, всичко. При това с надхирургическа прецизност и бързина. В следствие на това колите станаха безобразно бързи.

По тези два повода в днешната ни галерия сме събрали най-бързите коли на 21 век. За сега. Насладете им се и съжалявайте, че си купихте закуска сутринта вместо да си заделите парите.

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.