Краят на Ердоган

| от | |

Емре Услу, Заман

Имало е много опити за обявяване на приближаване на края на политическата кариера на Реджеп Тайип Ердоган. Според някои на него даже нямало да му бъде позволено да стане администратор на село.

Някои очертават планове за преврат, други разпространяват електронни призиви. И макар че Ердоган по-късно става приятел с генерали, излезли с меморандум срещу него, това не променя фактите около ставащото.

След изборите през 2011 г. Ердоган направи прогноза за това колко дълго неговите противници ще останат в политиката. И определи всяка форма на опозиция като опит за преврат, поради което той разчита на мерките на насилието и потисничеството. Но протестите заради парка Гези, разследванията на корупция на 17 и 25 декември м. г. и ставащото в Кобани не са въобще опити за преврат.

Като старите си врагове и Ердоган се опитва да сплаши и тероризира опозицията чрез проекти за социално инженерство. Като своите стари приятели той е убеден, че ще укрепи властта си като използва държавния апарат срещу противниците и опонентите си. Като старите си врагове той е убеден, че ще удължи престоя си на власт като се противопоставя на своите съперници.

Като старите си съперници той иска да ограничи правата и свободите, за да защити себе си. Напоследък партията за справедливост и развитие /ПСР/ насочи вниманието на парламента към пакет за политическа реформа в правосъдието. Проектът цели много радикални промени както в турския наказателен кодекс, така и в наказателно-процесуалния кодекс. Според проекта достатъчно основание за издаване на заповед за издирване на дадено лице ще бъде основателната причина вместо конкретно доказателство, а правото на защита ще бъде ограничено и адвокатите и обвиняемите няма да имат достъп до доказателствата. В случай на конституционни престъпления имуществото на заподозрените може да стане предмет на конфискация.

Всъщност всяка антидемократична стъпка, която Ердоган прави за защита на своята администрация на практика допринася за неговия край. Още по-лошо, ако той продължава да притиска в ъгъла своите критици и опоненти, неговите действия и избори ще предизвикат улични протести и движения. Ако той бъде свален от власт от улични движения, съдбата на Ердоган ще бъде много по-лоша от тази на старите му врагове. Надявам се, че греша, но ако той продължава да прави същите грешки, той ще стане съсед на Мехмет Али Алабора във Великобритания /той се изтегли там поради обвинения от страна на Ердоган, че бил привърженик на преврат/.

Зная, че медиите, защитаващи Ердоган, ще изопачат тази публикация и ще твърдят, че съм го заплашвал с улични протести. Не, това не е заплаха, а прогноза. Защото броят на водачите, успели да защитят властта си и своята администрация чрез превръщането й в диктатура, заплашващи опозицията и обявяващи за врагове критиците си, е пренебрежимо малък.

По-рано тези, които предричаха края на Ердоган разчитаха на проектни на социалното инженерство. Аз, от друга страна, правя тези заключения като следя проектът на социално инженерство, осъществяван от Ердоган, за да защити администрацията си. Не казвам, че Ердоган се приближава към края на политическата си кариера, но съм притеснен, че този край няма да има демократичен характер. Ако притискаш котка в ъгъла, тя ще те нападне. Ердоган притиска своите опоненти в ъгъла и така ги тласка да излязат на улицата.

Най-голямото постижение на режима на Ердоган беше честното разделяне на икономическото производство между различни заинтересовани страни. Само че последните данни показват, че в момента все по-трудно е да се поддържа икономическия растеж. И ако се увеличава броят на хората, стремящи се да получат по-голям дял от икономическото производство /но производството не се увеличава/, тези, които не са в състояние да получат своя дял ще се почувстват некомфортно. При демократични режими подобна несигурност бива поглъщана от различните партии. Само че Ердоган наруши демократичния характер на управлението. Поради тази причина тези, които се чувстват несигурни, търсят нелегални политически алтернативи и това допринася до нарастването на политиката на улицата.

Ердоган раздели обществото на различни сегменти на основата на етнически и религиозни чувства, за да утвърди властта си по време на първите си два мандата на поста. Но разделените сегменти в момента се обединяват срещу него. А това не е добър сценарий за политическото бъдеще на Ердоган. Ако той иска да защити администрацията си, трябва да засили демокрацията. В противен случай съдбата на Ердоган и ПСР няма да е приятна. /БГНЕС

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

НТС ще помага на планетата с виртуална реалност

| от chronicle.bg |

НТС основа фонд за виртуална реалност, чиято работа ще е създаването на съдържание и технологии.

Бюджетът е 10 милиона долара, които ще служат за стимулиране на устойчивото развитие по цял свят, предава Venture Beat.

Новият проект на компанията се казва VR for Impact и беше обявен на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Според HTC, VR бизнесът предстои да стане индустрия за 25 милиарда долара към 2021 г. и може да се използва за осигуряване на растеж и стабилност в сфери, които силно се нуждаят от това.

Фондът ще работи в партньорство с инициативата “Цели за устойчиво развитие” на ООН за разработването на идеи, които могат да доведат до промяна и трансформации в области, където такива са жизнено необходими.

Програмата на ООН работи за справяне с крайната бедност, опазване екологичното равновесие на планетата и осигуряване на мир и просперитет. НТС вече стартира кампания за най-добрите идеи за това, как виртуалната реалност може да се използва за постигане на тези цели и първият награден проект ще бъде съобщен в Деня на Земята (22 април).

Източник: Venture Beat

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.