Краят на арабската цивилизация

| от |

Арабската цивилизация вече не съществува. Днешният арабски свят е толкова нестабилен и фрагментиран, толкова безнадеждно обсебен от насилието и екстремизма, колкото не е бил от края на Османската империя досега, пише Дойче веле.

В продължения на десетилетия арабската цивилизация затъва, за да достигне сегашното дъно. В арабските държави цари хаос и тирания, а политическият ислям няма нищо общо с демокрацията. Поколения араби бяха лъгани от националисти, социалисти и ислямисти, за да разберат днес, че врагът не е отвъд крепостните стени, а вътре в собствения им град. Една велика цивилизация рухна и потъна в хаос, от който няма да излезе скоро, с огромна болка пише известният арабски публицист Хишам Мелхем. Ливанецът Мелхем е шеф на вашингтонското бюро на дубайската телевизия „Ал Арабия“ и кореспондент на ливанския вестник „Анахар“. Представяме ви със съкращения едно негово развълнувано есе, публикувано на сайта „Политико“, в „Ди Цайт“ и излъчено по радио СиБиСи.

Разрухата е навсякъде

Всички надежди, родили се през новата арабска история, рухнаха. Демократично участие в политиката, възраждане на човешкото достойнство – тези обещания от месеците на Арабската пролет отдавна се изпариха. Това, което остана – гражданските войни; етническите, религиозни и регионални конфликти; завърналият се войнствен абсолютизъм. Единствено архаичните монархии и емирати край Залива – а може би и Тунис – все още устояват на разрухата. Иначе в днешния арабски свят вече не съществува никаква легитимност. И ако не броим американците и западните страни – просто няма кой да разчисти погрома, създаден от самите араби.

Трудно е да се обясни защо всички идеологии и политически движения, които през изминалия век намериха почва в арабския регион, се провалиха с такъв гръм и трясък. Провали се арабският национализъм – както във варианта на Насър, така и във варианта на БААС. Провалиха се многобройни ислямистки движения. Провали се арабският социализъм. Провалиха се и държавите на крадливия монополизъм. Днес арабските общества са една голяма руина.

Не можем да обясним само с религиозна омраза това, че по целия фронт от Басра на Персийския залив до Бейрут на Средиземно море сунити и шиити проливат кръв в битка едни срещу други. Тук се води геополитическа война, в която за надмощие се борят шиитският предводител Иран и сунитският лидер Саудитска Арабия, заедно със съответните помагачи. Няма обяснение и за ужаса в Сирия и Ирак. В тези две страни политическата, религиозна и етническа поляризация е толкова радикална, че никой не знае как един ден биха могли да се възстановят като държави тези някога толкова важни общества.

По-нататък авторът „обикаля“ още няколко арабски държави – Либия, Йемен, Ливан, Бахрейн – и навсякъде установява едно и също: хаос и разпадаща се държавност.

След залеза на някогашните „сигурни национални държави“, днес в Арабия властва ислямизмът, продължава Хишам Мелхем. Под неговите удари загива пъстрата светскост на такива някога космополитни градове като Александрия и Бейрут, Кайро и Дамаск. Навсякъде в региона ислямизмът принуждава жените да се забулват и изисква от мъжете непрестанни доказателства за набожност. Интелектуалци и хора на изкуството, които не желаят да се пригодят към новите изисквания, изпадат в немилост. В Египет, например, вече няма добри университети, а вестниците преливат от ксенофобия и свърхнационализъм.

Болестта и нейните жертви

Казано с две думи – джихадистите от „Ислямска държава“ не се появиха на празно място. Те са симптом на една дълбоко проникнала болест, която още преди десетилетия събори старата арабска култура. През 20-ти век арабските националисти, и особено баасистите, бяха обсебени от идеята да възродят предишното арабско величие. Те вярваха, че арабският език и арабската култура /в много по-малка степен ислямът/ са достатъчни, за да сплотят многобройните и най-противоречиви социални, политически и културни тенденции. Тези националисти не желаеха да осъзнаят, че светът вече е различен. Те подлагаха на тежка дискриминация всички малцинства, които се противяха на техния идеал. Тъкмо под наметалото на арабския национализъм на сцената излезе и прототипът на съвременния тиранин – лидери като Саддам, Кадафи и Асад. Когато обаче се видя, че те са също толкова неспособни, колкото прогонените от тях самите монарси, тези диктатори на свой ред широко разтвориха вратите пред ислямистите.

„Ако проблемът е в залеза на арабския свят, то решението е ислямът“ – това е лозунгът, с който ислямистите печелят привърженици. През 80-те и 90-те години на миналия век диктаторите се бяха вкопчили в своята топяща се власт и чрез брутално потисничество се опитваха да я закрепят, но ислямистите издържаха на всички гонения и непрекъснато излизаха пак и пак на сцената, в различни предрешения. За политическия ислям 1979 година беше повратна. В Иран избухна ислямската революция, провокирана от западната подкрепа за корумпирания режим на шаха. Съветският Съюз влезе в Афганистан, а една група кръвожадни фанатици окупира Голямата джамия в Мека и я държа две седмици. След тези сътресения сунитският вариант на исляма започна да става все по-назадничав, докато шиитският ислям премина във войнствена фаза.

За да укрепи своя фундаменталистки уахабизъм, Саудитска Арабия започна още по-строго да прилага шериата. В същото време тя разшири и финансовата си подкрепа за ултраконсервативните ислямисти и за техните училища по цял свят. Ислямизирането на афганистанската съпротива срещу съветската окупация беше план, организиран и финансиран от САЩ, Египет, Саудитска Арабия и Пакистан и се разгоря като пожар в цяла Южна Азия и в Близкия Изток. Афганистанската война се превърна в бойно кръщение за многобройни терористични банди като египетската Ислямска група и Ал Кайда – предшествениците на „Ислямска държава“.

Мечти за халифат и Мохамед

Въстанията от Арабската пролет, започнали в началото на 2011 година, избухнаха след десетилетните битки за легитимност между диктаторите и ислямистите. В арабския свят други политически опции просто нямаше. Либералните нерелигиозни сили изиграха главната роля в първата фаза на египетските бунтове, но по-късно ислямистите ги изтласкаха в периферията.

Днес мнозина ислямисти, сред които последователите на Ислямското братство в Египет, се стремят към възстановяване на османския халифат. Още по-радикалните групировки – като салафитите – мечтаят да върнат света към нравите от времената на пророка Мохамед и неговите последователи. Повечето мюсюлмани смятат, че демокрацията означава просто комбинация от волята на мнозинството и шериата, който строго предписва неравенството между половете и дискриминацията на всички немюсюлмани.

Да погледнем истината в очите: няма нито едно доказателство, че политическият ислям е съвместим с модерната демокрация. От Афганистан на талибаните до Пакистан, от Саудитска Арабия през Иран до Судан няма нито едно ислямско общество, което може да бъде наречено демократично или справедливо. Или поне да послужи като пример за добро управление на обществените дела.

Неправилно е всички ислямски групи да се подвеждат под един знаменател, макар всички те да са в различна степен консервативни. Като терористични организации Ал Кайда и „Ислямска държава“ се отличават от Ислямското братство, което още преди години се отказа от насилието. Въпреки това всички тези групировки са част от едно и също семейство. И всички са се развили тъкмо в арабския свят благодарение на едно и също злощастно цивилизационно развитие, довело арабските общества до разпад. Корените на това злощастно развитие са надълбоко в опустошената земя на една измъчена цивилизация, която се лута в дълбокия мрак.

В продължение на десетилетия и на няколко поколения арабите затъват, за да стигнат сегашното дъно. Така че ще им трябва още много време, за да намерят отново себе си. Това едва ли ще се случи преди моята смърт. На моето поколение както арабските националисти, така и ислямистите непрекъснато обясняваха, че трябва да застанем на барикадата, за да защитаваме арабския свят срещу варварите – империалистите, Съветите, ционистите, кръстоносците. И през ум не ни минаваше, че варварите вече са зад нашите крепостни стени, че говорят нашия език и че отдавна са превзели собствения ни град.

 
 

Новото MINI Countryman с нестандартна арт премиера в България

| от chronicle.bg |

Новото поколение на MINI Countryman беше представено с нестандартна арт изложба във PhotoSynthesis Art Center, с което моделът отбеляза официалната си премиера в страната.

Второто поколение MINI Countryman е с нова конструкция, която предлага разточително интериорно пространство, благодарение на увеличените си пропорции и дава възможност за пет пълноценни места за седене. Автомобилът е пригоден за всякакви пътни условия, благодарение на интелигентната система за задвижване на всички колела ALL4, а моделът се предлага с ново поколение двигатели и трансмисии. Централният уред за пръв път е с тъчскрийн функция и с увеличени размери на екрана до 8.8-инча. По-късно през годината се очаква и Plug-in хибридната версия на модела – MINI Cooper S E Countryman ALL4.

mini

Развивайки глобалната комуникационна концепция „Добавете истории“, която е фокусирана върху изживяванията, MINI Countryman е в центъра на арт проекта в ролята на авантюрист, готов за приключения и нови споделени моменти с близки и приятели.

mini

Специално разработената среда в галерията поставя не само новото MINI в центъра на преживяванията, но и развива автентичен сторителинг в три отделни арт инсталации.

В първата част на изложбата, наречена „Пътищата на другите“, са представени вълнуващи разкази на екстремни приключенци, обичащи природата и добрите истории.

mini

Сред разказвачите на истории са Янина Танева, основателка на „Фабрика за идеи“, фотографът Виктор Троянов, планинарят Йордан Георгиев и други. „Рецепти за приключения“ е вторият арт проект, който отвежда посетителите в атмосферата на българските села чрез интересни рецепти. Инсталацията е вдъхновена от книгата „Вкусна география“ на издателство „Точица“ и реализирана от колектив ЧАРК. Третият елемент на нестандартната изложба с името „Планината зове“ пренася посетителите чрез lifestream връзка на ски писти от целия свят, подбрани и аранжирани от студио Phormatik Visual Lab.

P90249106_highRes_the-new-mini-country

В проекта взимат участие колектив ЧАРК и Phormatic Visual Lab, които разработват визуалното оформление, сценографията на изложбата е поверена на Ева Вентова, а за куратори са поканени студио Комплект. Изложбата е първата по рода си нестандартна автомобилна премиера в сътрудничество с творчески екипи от различни области.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Китай ще създаде свръхмощен компютър с производителност 1 ексафлопс до 2018 г.

| от chronicle.bg |

Китайски специалисти планират да създадат до 2018 г. нов свръхмощен компютър, с производителност 1 ексафлопс (квинтилион (10 на 18-та степен) операции в секунда), предаде ТАСС.

Разработката „Тянхъ 3″ ще бъде „най-напредналата в света, надминаваща всички съществуващи аналози“. Тя ще превъзхожда десетократно „Сънуей ТайхуЛайт“ – най-мощният засега компютър от версията „Топ 500″.

„В текущата година Китай ще направи пробив в това направление, както при процесора, така и в съпътстващата технология. В резултат ще бъде създаден прототип на свръхмощна изчислителна машина с производителност 1 ексафлопс. Фактически сме изправени пред нов етап в производството на компютри. Това ще позволи на Китай по-бързо, с по-голяма точност и широк обхват да решава редица сложни научни проблеми“, казаха учените.

В частност се планира данните от машината да се използват в генното инженерство при анализа на структурата и последователността на подреждане на протеините.

„Предполага се, че благодарение на този компютър ще се направят нови открития в областта на медицината“, каза Мън Сянфей, директор в Държавния център за суперкомпютри в гр. Тянцзин.

Изобретението ще се създаде изключително въз основа на национална технология и ще бъде готово за експлоатация в режим на проект до 2020 г. Китайските учени казаха, че той ще бъде представен преди американските учени да покажат на света своята окончателна версия на компютъра със скорост повече от 1 ексафлопс.

Източник: БТА

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА