Краят на арабската цивилизация

| от |

Арабската цивилизация вече не съществува. Днешният арабски свят е толкова нестабилен и фрагментиран, толкова безнадеждно обсебен от насилието и екстремизма, колкото не е бил от края на Османската империя досега, пише Дойче веле.

В продължения на десетилетия арабската цивилизация затъва, за да достигне сегашното дъно. В арабските държави цари хаос и тирания, а политическият ислям няма нищо общо с демокрацията. Поколения араби бяха лъгани от националисти, социалисти и ислямисти, за да разберат днес, че врагът не е отвъд крепостните стени, а вътре в собствения им град. Една велика цивилизация рухна и потъна в хаос, от който няма да излезе скоро, с огромна болка пише известният арабски публицист Хишам Мелхем. Ливанецът Мелхем е шеф на вашингтонското бюро на дубайската телевизия „Ал Арабия“ и кореспондент на ливанския вестник „Анахар“. Представяме ви със съкращения едно негово развълнувано есе, публикувано на сайта „Политико“, в „Ди Цайт“ и излъчено по радио СиБиСи.

Разрухата е навсякъде

Всички надежди, родили се през новата арабска история, рухнаха. Демократично участие в политиката, възраждане на човешкото достойнство – тези обещания от месеците на Арабската пролет отдавна се изпариха. Това, което остана – гражданските войни; етническите, религиозни и регионални конфликти; завърналият се войнствен абсолютизъм. Единствено архаичните монархии и емирати край Залива – а може би и Тунис – все още устояват на разрухата. Иначе в днешния арабски свят вече не съществува никаква легитимност. И ако не броим американците и западните страни – просто няма кой да разчисти погрома, създаден от самите араби.

Трудно е да се обясни защо всички идеологии и политически движения, които през изминалия век намериха почва в арабския регион, се провалиха с такъв гръм и трясък. Провали се арабският национализъм – както във варианта на Насър, така и във варианта на БААС. Провалиха се многобройни ислямистки движения. Провали се арабският социализъм. Провалиха се и държавите на крадливия монополизъм. Днес арабските общества са една голяма руина.

Не можем да обясним само с религиозна омраза това, че по целия фронт от Басра на Персийския залив до Бейрут на Средиземно море сунити и шиити проливат кръв в битка едни срещу други. Тук се води геополитическа война, в която за надмощие се борят шиитският предводител Иран и сунитският лидер Саудитска Арабия, заедно със съответните помагачи. Няма обяснение и за ужаса в Сирия и Ирак. В тези две страни политическата, религиозна и етническа поляризация е толкова радикална, че никой не знае как един ден биха могли да се възстановят като държави тези някога толкова важни общества.

По-нататък авторът „обикаля“ още няколко арабски държави – Либия, Йемен, Ливан, Бахрейн – и навсякъде установява едно и също: хаос и разпадаща се държавност.

След залеза на някогашните „сигурни национални държави“, днес в Арабия властва ислямизмът, продължава Хишам Мелхем. Под неговите удари загива пъстрата светскост на такива някога космополитни градове като Александрия и Бейрут, Кайро и Дамаск. Навсякъде в региона ислямизмът принуждава жените да се забулват и изисква от мъжете непрестанни доказателства за набожност. Интелектуалци и хора на изкуството, които не желаят да се пригодят към новите изисквания, изпадат в немилост. В Египет, например, вече няма добри университети, а вестниците преливат от ксенофобия и свърхнационализъм.

Болестта и нейните жертви

Казано с две думи – джихадистите от „Ислямска държава“ не се появиха на празно място. Те са симптом на една дълбоко проникнала болест, която още преди десетилетия събори старата арабска култура. През 20-ти век арабските националисти, и особено баасистите, бяха обсебени от идеята да възродят предишното арабско величие. Те вярваха, че арабският език и арабската култура /в много по-малка степен ислямът/ са достатъчни, за да сплотят многобройните и най-противоречиви социални, политически и културни тенденции. Тези националисти не желаеха да осъзнаят, че светът вече е различен. Те подлагаха на тежка дискриминация всички малцинства, които се противяха на техния идеал. Тъкмо под наметалото на арабския национализъм на сцената излезе и прототипът на съвременния тиранин – лидери като Саддам, Кадафи и Асад. Когато обаче се видя, че те са също толкова неспособни, колкото прогонените от тях самите монарси, тези диктатори на свой ред широко разтвориха вратите пред ислямистите.

„Ако проблемът е в залеза на арабския свят, то решението е ислямът“ – това е лозунгът, с който ислямистите печелят привърженици. През 80-те и 90-те години на миналия век диктаторите се бяха вкопчили в своята топяща се власт и чрез брутално потисничество се опитваха да я закрепят, но ислямистите издържаха на всички гонения и непрекъснато излизаха пак и пак на сцената, в различни предрешения. За политическия ислям 1979 година беше повратна. В Иран избухна ислямската революция, провокирана от западната подкрепа за корумпирания режим на шаха. Съветският Съюз влезе в Афганистан, а една група кръвожадни фанатици окупира Голямата джамия в Мека и я държа две седмици. След тези сътресения сунитският вариант на исляма започна да става все по-назадничав, докато шиитският ислям премина във войнствена фаза.

За да укрепи своя фундаменталистки уахабизъм, Саудитска Арабия започна още по-строго да прилага шериата. В същото време тя разшири и финансовата си подкрепа за ултраконсервативните ислямисти и за техните училища по цял свят. Ислямизирането на афганистанската съпротива срещу съветската окупация беше план, организиран и финансиран от САЩ, Египет, Саудитска Арабия и Пакистан и се разгоря като пожар в цяла Южна Азия и в Близкия Изток. Афганистанската война се превърна в бойно кръщение за многобройни терористични банди като египетската Ислямска група и Ал Кайда – предшествениците на „Ислямска държава“.

Мечти за халифат и Мохамед

Въстанията от Арабската пролет, започнали в началото на 2011 година, избухнаха след десетилетните битки за легитимност между диктаторите и ислямистите. В арабския свят други политически опции просто нямаше. Либералните нерелигиозни сили изиграха главната роля в първата фаза на египетските бунтове, но по-късно ислямистите ги изтласкаха в периферията.

Днес мнозина ислямисти, сред които последователите на Ислямското братство в Египет, се стремят към възстановяване на османския халифат. Още по-радикалните групировки – като салафитите – мечтаят да върнат света към нравите от времената на пророка Мохамед и неговите последователи. Повечето мюсюлмани смятат, че демокрацията означава просто комбинация от волята на мнозинството и шериата, който строго предписва неравенството между половете и дискриминацията на всички немюсюлмани.

Да погледнем истината в очите: няма нито едно доказателство, че политическият ислям е съвместим с модерната демокрация. От Афганистан на талибаните до Пакистан, от Саудитска Арабия през Иран до Судан няма нито едно ислямско общество, което може да бъде наречено демократично или справедливо. Или поне да послужи като пример за добро управление на обществените дела.

Неправилно е всички ислямски групи да се подвеждат под един знаменател, макар всички те да са в различна степен консервативни. Като терористични организации Ал Кайда и „Ислямска държава“ се отличават от Ислямското братство, което още преди години се отказа от насилието. Въпреки това всички тези групировки са част от едно и също семейство. И всички са се развили тъкмо в арабския свят благодарение на едно и също злощастно цивилизационно развитие, довело арабските общества до разпад. Корените на това злощастно развитие са надълбоко в опустошената земя на една измъчена цивилизация, която се лута в дълбокия мрак.

В продължение на десетилетия и на няколко поколения арабите затъват, за да стигнат сегашното дъно. Така че ще им трябва още много време, за да намерят отново себе си. Това едва ли ще се случи преди моята смърт. На моето поколение както арабските националисти, така и ислямистите непрекъснато обясняваха, че трябва да застанем на барикадата, за да защитаваме арабския свят срещу варварите – империалистите, Съветите, ционистите, кръстоносците. И през ум не ни минаваше, че варварите вече са зад нашите крепостни стени, че говорят нашия език и че отдавна са превзели собствения ни град.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Photoshop битката за Тейлър Суифт

| от chronicle.bg |

Певицата Тейлър Суифт стана повод за ожесточено състезание на фотошоп майстори от целия свят.

Тя беше заснета наведена, с разперени ръце. Това беше достатъчно, за да започне поредицата от фотошоп изпълнения, които я пренасят на различни места в различен контекст – яхнала ракета със знамето на САЩ в ръце например.

Затова обичаме интернет!

Вижте в галерията най-добрите попадения.

 
 

Усмихнатата Денина Мартин

| от Спонсорирано съдържание |

Денина Мартин е сред известните модни блогърки у нас – усмивката е нейна запазена марка. Усмихва се искрено и постоянно. Говори кратко, точно и ясно и винаги изглежда добре.

Нейното малко, лично интернет пространство се казва Purely Me by Denina Martin – вече сме ви разказвали за него.

„Обичам модата и то много, но това, което ми доставя най-голямо удоволствие, са пътешествията. Те ме зареждат и правят щастлива, защото човек е човек, когато е на път. Ако имаше как, щях през седмица да съм на различно място!“, казва Денина.

20161116-DSC_2366

Имаме предизвикателство към нея – да избере няколко аксесоара от новата колекция на Folli Follie и да даде идеи за преобразяване на зимата. Денина посреща своите последователки тази събота в мол “Сердика” в магазина на Folli Follie от 12 до 15 часа, където всеки клиент ще получи отстъпка от 30%.
Folli Folli е единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета.

„От колекцията на Folli Follie избрах бижута и аксесоари в два различни стила. Единият сет е подходящ за ежедневието и се състои от романтични модели в златисто и бежова чанта с характерната закопчалка-детелина, която ми е изключително любима“, казва тя.

Денина следва максимата “колкото по-малко, толкова по-добре”. Спира на бежова чанта за ежедневието и голям пръстен като акцент за средния пръстен на лявата си ръка.

20161116-DSC_2339

„Другият сет, който избрах, се състои от празнични и женствени бижута в сребро и камъни, особено подходящи за вечерно излизане. Последните допълних в класическа комбинация – с червена мини чанта, която носи силен женствен заряд.” Чантата е ярко червена и придава акцент на тоалета й решен в тъмно.

20161116-DSC_2322

Към нея добавя тъмни очила  и часовник.

20161116-DSC_2411

Денина умее да комбинира много пръстени – в нашия случай три броя, единият от тях доста смел. Съчетава ги с дълги обеци.
„Това, което прави едно бижу наистина уникално е жената, която го носи“, казва Денина.

20161116-DSC_2341

Питам я за любимата й модна тенденция за тази и предстоящата година. 2017-а чука на вратата и е добре хората, потънали в модни дилеми да бъдат подготвени. „Този сезон must-have за мен са малките структурирани чанти. Те са красив акцент, който не просто допълва визията, а и я прави много по-впечатляваща.

А как би разнообразила зимата? – „С цветове. Аз съм явлен привърженик на цветовете и вярвам, че те зареждат с добро настроение.“
Макар зимата, макар да е толкова неудобна за носене, няма как да не се съгласим.

20161116-DSC_2395
Снимките са с бижута и аксесоари на Folli Follie.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.