Кралят Джокович

| от |

Peter Bodo, tennis.com

Спортният коментар често е размит от военна терминология и метафори, които улесняват журналистите при предаването на новините. Но някои спортове, и особено тенисът са точно като война. Почти винаги нещата се свеждат до едно и също: битката за територия.

djokovic

Световният номер 2 Новак Джокович спечели тази битка в неделя срещу първия в ранглистата Рафаел Надал на финала на Мастърс 1000 в Маями, благодарение на удивителната си стратегия и опустошителна тактика. Резултатът е потвърждение за шампионските качества на Джокович и ни напомни за най-успешната му година – 2001-ва. Победата с 6-3;6-3 го нарежда до Федерер, като единствените, печелили Indian Wells и Miami един след друг два пъти.

Надал пропиля точка за пробив в първия гейм и заби топка в мрежата, след което Джокович заби зъбите си в мача и не го пусна до края. “Имах точката за пробив”, спомена Надал след това и добави –  “Играх няколко гейма и няколко точки като хората, с правилната интензивност. Но останалите са лесни за анализиране. Опонентът ми беше по-добър от мен. Това е всичко”.

Джокович игра по-добре, по начин който ни помага да анализираме съперничеството му с Надал, което е вече в над 40 мача. Най-важното, което пролича този път, беше предимството на Джокович в битката за територия. Балансът в играта му е забележителен и в някои случаи това е перфектното оръжие срещу дисбаланса в играта на Надал.

Представете си нещата така: Джокович е като военен командир, чиято цел е да защитава своята територията  и оттам да атакува. Надал, за разлика от него, оперира от ъглите на територията си заради начина, по който избира да отиграва бекхенда си. От тази позиция му е трудно да защити някои критични части от територията си.

Недостатъкът на позиционирането на Надал е, че го прави уязвим за хора с балансирана игра като Ноле. Например, естествената реакция на Джокович, когато бъде избутан до основната линия, е да се върне възможно най-бързо в центъра на игрището. Надал, от своя страна, често е склонен да се бори от основната линия, когато е избутан и да изчака за да се увери, че следващият му удар ще е форхенд.

Мачът беше пълен със ситуации, в които Джокович експлатираше радикалното предпочитание на Надал към форхенда. В един от очевидните случаи, вместо да играе бекхенд, Надал даде на заден ход, за да се нагласи за форхенд. Понякога се получава невероятен удар, но ако не успее, подарява целия корт на противника си. Също така това го натоварва допълнително физически.

След мача, когато е уведомен, че 65% от ударите му са били насочени (или в крайна сметка са се озовали) към форхенда на противника му,  Джокович споделя, че “той сервира и се мести към бекхенд ъгъла на терена, което отваря форхенд зоната за игра. Трябва да играя много прецизно и да изчакам момента, в който да се възползвам. Мисля, че кръстосаният бекхенд ми спечели мача.”

По-късно добавя по повод на предстоящата смяна на настилката, че “Рафа може и да е цар на клей, но не мисля, че тактиката зависи от настилката”

Точката, която позволи на Джокович да спечели първия сет, настъпи в шестия гейм, когато Надал допусна една от 17-те си непредизвикани грешки в мача – бекхенд в мрежата.

“Повратната точка за мен беше при резултат 3-2”, каза Джокович. “Сервирах много добре след това (над 70% успешен първи сервис) и той трудно ме разчиташе. Получих няколко безплатни точки, което винаги е добре срещу Рафа. След това не му дадох шанс да се завърне в играта”.

За Надал беше много обезсърчаващо да допусне пробив още в първия си сервис-гейм на втория сет, още повече че този пробив дойде след едно впечатляващо разиграване, което ярко демонстрира предимството на Джокович – а именно, че му се удава еднакво добре играта от двете крила.

За да бъдем честни, трябва да добавим, че Надал не беше във върхова форма този ден и по-късно призна, че е бил доста вял. „Чувствах, че не се движа така добре, както обикновено го правя. Джокович успяваше буквално с всеки свой удар, винаги намираше верния удар, и точната позиция, така че да ме накара да се защитавам още от началото на разиграването. Усещах, че той играе страхотно, но някак не му костваше много усилия да е по-добър от мен“.

Надал продължава с признанията – „да играя срещу Джокович е най-лошото, което може да ми се случи, защото – ако говорим за първите два удара – ретурът му е по-добър от моя, а също и сервира по-добре – особено на тази настилка. И нещата, които аз мога да правя, за да бъда равностоен или по-добър, идват едва когато разиграването е преминало отвъд сервиса или ретура и ударите станат все по-интензивни“.

Тази победа затвори „дупката“ в съперничеството на 22-18 в полза на Надал. Като се знае колко по-добър е Надал от останалите претенденти за Голям шлем, някак естествено дойде въпросът на един от репортерите, който го попита – като човек, който обича предизвикателствата, дали се радва, че „го има“ Джокович.

Не! – беше незабавният отговор на Надал, придружен с усмивка, която изтри следите от стреса по лицето му – Може и да обичам предизвикателствата, но не съм глупак.“

После разказват на Джокович за тази размяна на реплики и му задават същия въпрос. Той приема въпроса буквално – типично за него. И обяснява – „Е, аз ще отговоря другояче. Мисля, че предизвикателствата, особено големите, които съм имал в моята кариера, са ме променили в положителна посока. Именно заради Рафа и заради Федерер аз съм това, което съм днес“.

А днес Джокович е Кралят на твърдата настилка.

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.