Крайната цел на Путин

| от |

Крайната цел на Путин е да подчини изцяло Украйна, твърди германският политолог Винфрид Шнайдер-Детерс. В интервю за Дойче Веле той говори за „доктрината Путин“ и обяснява какви са геополитическите планове на Кремъл.

Дойче Веле: Вие казвате, че Русия прилага в момента някаква „доктрина Путин“. Какво имате предвид?

Винфрид Шнайдер-Детерс: Русия смята, че е в правото си да се намесва във вътрешните работи на страни с руско малцинство – под предлог, че го защитава. Независимо дали действително съществува заплаха за това малцинство. Там, където му е изгодно, Путин просто изкуствено създава представата за такава заплаха, твърдейки например, че Украйна подтиска рускоезичното население на полуостров Крим и в Източна Украйна. Но това е чисто и просто лъжа.

ДВ: Какво цели „доктрината Путин“?

ВШД: Доктрината Путин цели да върне времето назад и по този начин да възстанови отчасти разпадналия се Съветски съюз. Не изцяло, а само там, където Путин смята това за целесъобразно. Например в Украйна. Възникващият Евразийски съюз ще бъде непълноценен без Украйна и затова Путин се опитва да я дестабилизира и да направи така, че тя да престане да съществува като държава, с цел по-сетнешното ѝ интегриране в евразийския проект.

ДВ: Успешна ли е тази доктрина?

ВШД: Мисля, че Путин се надцени. След успеха в Крим той смяташе, че и в Донбас ще е тъй лесно. Путин не очакваше толкова силна съпротива. Благодарение на доброволческите батальони, Киев успя да отблъсне сепаратистите. В крайна сметка те се оказаха на ръба на поражението, поради което на Русия ѝ се наложи да ги снабдява не само с оръжия, но и да изпраща руски войници. Мисля, че крайната цел на Путин не е Донбас, а подчиняването на Украйна на неговите геополитически цели. Тоест, той иска влияние върху властта в Киев. Това обаче няма да му се удаде. Путин го осъзнава и затова сега търси възможност да опази имиджа си. Което обаче не означава, че ще се откаже от крайната си цел.

ДВ: Постепенно възниква впечатлението, че Западът проспа това развитие. Така ли е, според Вас?

ВШД: Да, Западът наистина проспа това развитие, тоест – не му обърна достатъчно внимание. Всичките дипломатически усилия на Европа и САЩ са насочени сега към предотвратяване на открита война между Русия и Украйна. И понеже иска да си запази възможността за преговори, Западът няма как официално да обвини Путин, че се стреми да подчини Украйна.

ДВ: Много украинци се чувстват излъгани от Запада. Има ли защо?

ВШД: Разбираемо е желанието на украинците Западът да заеме по-твърда позиция. Но мисля, че Европа действа в интерес на украинците, опитвайки се да предотврати открита агресия на Русия, която би довела да хиляди нови жертви.

ДВ: Тази седмица в Минск се проведе среща между президентите на Украйна и Русия. Възможно ли е в близките дни да бъде намерено политическо решение на конфликта?

ВШД: Трудно ми е да го повярвам. Трябва да изхождаме от дългосрочните планове на Путин. Той иска Украйна да влезе в руската сфера на влияние. По пътя към тази цел Путин може и да се реши на формални отстъпки, за да смекчи натиска, на който е изложен. А този натиск е не само външен, но и вътрешен, тъй като колкото повече руснаци загиват в Украйна, толкова по-вероятно е подкрепата за политиката на Путин вътре в Русия да намалее.

ДВ: Как трябва да действат Украйна и Западът в тази ситуация?

ВШД: Ще дойде момент, в който Западът открито трябва да заяви, че е наясно с целите на руския президент. Рано или късно игнорирането на крайната цел на Путин ще стане безсмислено. А Украйна трябва възможно най-бързо да блокира откритите участъци по границата с Русия. По възможност още преди парламентарните избори през октомври.

ДВ: Има ли Западът ясна стратегия?

ВШД: Разбира се, не. Но това, което прави Германия, в известен смисъл подсказва посоката.

ДВ: НАТО потвърди, че Русия прехвърля войници и военна техника в Източна Украйна. Означава ли това, че трябва да се реагира с допълнително затягане на санкциите срещу Русия?

ВШД: Не вярвам, че икономическите санкции ще решат проблема с прехвърлянето на наемници и оръжие. Най-важното е да бъде затворена границата.

ДВ: Само че както изглежда, Украйна явно не може да се справи с тази задача.

ВШД: Да, така изглежда. Затова възникна и въпросът за оказване на военна помощ. Но не вярвам, че една Германия, например, ще тръгне да доставя оръжие. Причините за това са най-вече вътрешнополитически – голяма част от германското население не подкрепя подобна стъпка.

ДВ: В началото казахте, че Путин се опитва да опази имиджа си. Как, според Вас, може да стане това?

ВШД: В случая става дума само за временно опазване на имиджа. Путин е голям лицемер. Той може да се застъпи, например, за временно прекратяване на оръжейните доставки. Ако обаче Русия предприеме подобна стъпка, украинските войски ще вземат връх, а това не е в интерес на Путин. Той иска Донбас да си остане отворена рана.

ДВ: Как ще се развиват събитията оттук нататък?

ВШД: Мисля, че Украйна ще се съпротивлява, тя е готова да жертва много. И ако Путин не прекрати подкрепата си за сепаратистите, конфликтът ще стане още по-кървав.

Винфрид Шнайдер-Детерс е бивш шеф на украинското бюро на фондация „Фридрих Еберт“. Автор е на публикации за Украйна и отношенията ѝ с Русия и ЕС.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер

 
 

TUBORG разкрива нова визуална идентичност на глобално ниво

| от chronicle.bg |

Датският бранд Tuborg разкри нова глобална маркетинг кампания под мотото „Open for more”.

Кампанията предлага на младите потребители редица нови елементи, създадени да вдъхновят различни културни общности на различни пазари – в Източна Европа, Русия и Азия. Двете основни теми в кампания 2017 ще бъдат „музика“ и „традиции – от 1880 досега“.

Tuborg_5

Нова комуникация на всички нива (електронна, дигитална, външна, в търговските обекти) следва освежаването на марката, което започна с промяна във визията на всички видове опаковки на Tuborg (малка и голяма стъклена бутилка, кен, PET).

Тази промяна е първата от 2012 година насам и представлява изцяло нова иконография на бранда с нова цветна схема на логото, включваща сини елементи, които да отличат Tuborg пред повечето „зелени“ брандове. Дело е на дизайнера Turner Duckworth, който е запазил и обновил и някои съществуващи елементи – в един по-динамичен и младежки дух.

Вече е активен и новият сайт на марката. 

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.

 
 

„Бягство от затвора“ се завръща. Скоро.

| от chronicle.bg |

Легендарният сериал „Бягство от затвора“ се завръща с нови епизоди, в които актьорите от оригиналната продукция пресичат граници в цял свят, за да спасят един от своите.

В новите девет епизода, частично заснети на терен в Мароко, Уентуърт Милър, Доминик Пърсел, Сара Уейн Келис, Амаури Ноласко, Робърт Кнепър, Рокмънд Дънбар и Пол Адълстийн отново влизат в ролите си. Завръща се и създателят на сериала Пол Т. Шойринг.

Премиерата за България на „Бягство от затвора“ е на 6 април (четвъртък) от 22:00 ч. по FOX.

бягство от затвора

Изминаха 8 години до момента, в който завладяващият сериал за измъкване от решетките „Бягство от затвора“ е готов да се завърне. Актьорският състав отново влиза в ролите си и се впуска в ново смело бягство, по-мащабно от досегашните. Предстои вълнуващо приключение, изпълнено с върховна лоялност, саможертва и култ към семейството, което ще уцели зрителите право в сърцето.

Докато се появяват доказателства, че смятаният за мъртъв Майкъл може би е жив, Линкълн и Сара (Сара Уейн Келис, „Colony“, „Живите мъртви“), която продължава да бъде съпруга на Майкъл докато той е смятан за мъртъв, се обединяват, за да планират най-голямото бягство досега.

Трима от най-известните бегълци от затвора Fox River State, Сукре (Ноласко, „Telenovela“), Тибег (Кнепър, „Heroes“) и Стотачката (Дънбар, „The Mentalist“) отново са в играта. Но с Майкъл зад решетките в печално известния затвор Огигия в Йемен, опасността е съвсем реална както в затвора, така и извън него.

„Бягство от затвора“ е номиниран за „Златен глобус“ и „Еми“. Създателят на оригиналната продукция Пол Т. Шойринг също работи и върху новите епизоди и като изпълнителен продуцент заедно с Вон Уилмот, Майкъл Хороуиц, Доун Олмстед, Нелсън МакКормик, Марти Адълстийн, Нийл Мориц и Брет Ратнър. Нелсън МакКормик е и режисьор на новите епизоди.бягство от затвора