Корупция, облечена във власт

| от |

Подкупността, заедно с мизерията и безработицата, са трите най-големи злини, според българите. През последните 2 години корупционният натиск в България осезаемо е нараснал, сочи проучване на фондация „Фридрих Еберт“, цитирано от Дойче веле.

През последните две години участие в корупционни действия декларира всеки седми пълнолетен български гражданин. Засилва се усещането на гражданите и бизнеса за нарастване на корупционния натиск от страна на администрацията. Когато чиновниците искат подкуп, нерегламентирана услуга или подарък, до 70 на сто от рекетираните са съгласни на „сделка“.

sogi37088

Всеки втори дава рушвет по своя инициатива

Корупцията продължава да бъде най-ефикасното средство за решаване на проблеми в социалната сфера и бизнеса. Вместо да бъде изкоренено, прокорупционното поведение в България завладява и новите поколения. Този срамен факт е илюстриран в изследването на фондация „Еберт“ и Центъра за изследване на демокрацията с красноречив пример: 47 на сто от анкетираните, които са дали поне веднъж подкуп през 2013 година, са заявили, че са го сторили без да им е искан такъв. През последните години се наблюдава нарастване на случаите, в които гражданите и бизнесът вземат „инициативата“ като сами предлагат рушвети. Така прокорупционното поведение се възприема като очаквано, макар и да не е поискано по явен и недвусмислен начин, се казва в изследването „Корупция и антикорупция в България /2012–2013/“.

Корените на злото

“На всички е известно, че корупцията е сред основните проблеми в България. Затова непрекъснато напомня и Европейската комисия. Много съм разочарована от това, че не откривам напредък в противодействието на това социално зло“, декларира шефката на софийското бюро на фондация „Еберт“ Регине Шуберт. Според изводите на изследователите, корупцията в страната остава на старите си равнища.

Директорката в Центъра за изследване на демокрацията Мария Йорданова посочва основната причина за високия корупционен фон в България: трайното бездействие на всички специализирани звена и механизми за противодействие на рушветчийството. Злополучията започват от комисиите в Народното събрание, където законите продължават да бъдат предлагани и приемани по непрозрачен начин и с неясни за хората извън лобитата мотиви, пояснява Йорданова. Регине Шуберт я допълва с констатацията, че в България съществува среда, способстваща за разцвета на подкупността. Проблемът не е в ежедневната корупция, а в подкупността по високите етажи на властта, констатира германската експертка.

Една от причините за жилавостта и ненаказуемостта на политическата корупция в България е, че всяко управление назначава свои хора на ключови постове в управлението, чиято цел е не да управляват, а да консумират властта. Така всяко разследване на висши чиновници за корупция лесно се преквалифицира като „политическа метла“ или политически гонения, казва научният директор на Центъра за изследване на демокрацията Александър Стоянов. „Осъдените за корупция през 2013-та са само 42 души, което е едва 0,3 % от общия брой на осъдените. А това е крайно непропорционално спрямо степента на разпространението на корупционните престъпления в страната“, допълва Мария Йорданова жалката картина на българската антикорупция.

Представителят на БСП, бивш зам.-външен министър и предишен посланик в Лондон Любомир Кючуков отказа да коментира за Дойче веле резултатите от изследването.

eleonora-nikolova

Разочарованието „БОРКОР“

Според Александър Стоянов от Центъра за изследване на демокрацията, най-активни в ежедневната корупция не са най-бедните българи, а по-скоро хората с доходи над средните за страната. „Бизнесът също не излъчва сигнали, че нещо се е променило в механизмите на българската корупция. Отчетените двойно по-ниски равнища на подкупност в икономиката след влизането на България в ЕС се дължи на чисто механични причини – просто българските митници по гръцката и румънската граница се оказаха излишни след 1 януари 2007-ма“, напомня Стоянов.

Голямото разочарование се нарича „БОРКОР“, смятат експертите от Центъра за изследване на демокрацията. „Проектът за национален център за противодействие на корупцията започна много амбициозно през 2009 с помощта на Германия. Той обаче не даде признаци за някаква особена ефективност въпреки направените големи инвестиции“, заключава Мария Йорданова от Центъра за изследване на демокрацията.

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

Пол Верховен снима филм за монахиня лесбийка

| от chronicle.bg, по БТА |

Световноизвестният режисьор Пол Верховен снима в Париж лентата „Пресветата Дева“ за монахиня лесбийка, съобщава сайтът Лайф.

Порталът цитира информация на Саид бен Саид, президент на френската телевизионна копания SBS Productions, която реализира филмовия проект.

Бен Саид е френски продуцент от тунизийски произход, който основава споменатата компания през 2010 година. На страничката си в Туитър кинодеецът показа афиша на бъдещия филм, като уточни, че режисурата ще бъде поверена на Верховен, известен с със заглавия, като „Първичен инстинкт“ , „Робокоп“, „Зов за завръщане“ и др.

Главната роля ще бъде поверена на белгийската актриса Виржини Ефира. Сюжетът се основава на книгата на американската писателка Джудит Браун „Аморални постъпки: животът на монахиня лесбийка в Италия в епохата на Ренесанса“

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев