Корените на враждите между балканските народи

| от |

Причините за днешните вражди между балканските народи трябва да се търсят в историята, и по-точно в годините на Балканските войни. На това мнение са норвежкият историк Вемунд Аарбаке и унгарският му колега Габор Деметер. Ето какво казаха те за Дойче веле.

Преди 100 години Балканската и Междусъюзническата война изкопават дълбоки ровове между страните в региона. От тогавашните рани и до днес продължават да избликват напрежения, агресии и взаимни подозрения. Ето един пример, който макар на пръв поглед да изглежда незначителен, е всъщност доста показателен: между балканските държави все още не са изградени модерни транспортни връзки. Работещият в Гърция норвежки историк Вемунд Аарбаке посочва някои исторически причини за този анахронизъм. По онова време всяка от балканските страни се страхува, че транспортната инфраструктура може да бъде използвана за бързо придвижване на вражеските армии. Така трансграничните комуникации били занемарени и това е една от най-съществените последици от напреженията между нововъзникналите национални държави в Югоизточна Европа, смята Аарбаке.

Норвежкият учен е бил наскоро в Скопие. Претрупаният с паметници център на македонската столица е според него проява на „лош вкус“: „В търсенето на нови идентичности има и немалка доза комплексарщина. В Европа имаме обаче и противоположните примери. Вижте, да речем, как немският език не разделя, а обединява австрийци и германци“, казва Аарбаке.

130917_EYE_ManRay

Кой е бил против Велика България?

Историкът Габор Деметер от Унгарската академия на науките, който е проучил дневниците на унгарски представители в Тайния имперски съвет във Виена от началото на ХХ-ти век, анализира скритите механизми на Балканската и Междусъюзническата война по следния начин: „Независимо от противоборствата помежду си, както австрийските, така и унгарските министри във Виена не приемали идеята за Велика България. Имперското правителство на Австро-Унгария предпочитало именно една бита и ограбена от бившите си балкански съюзници България – най-вече с оглед на задаващата се голяма европейска война. Правителството на Австро-Унгария смятало, че загубите на територии, население и национално достойнство са важен стимул, който ще накара българите (доказали се току-що на бойното поле) да подкрепят Германия и Австро-Унгария.

Виена и Будапеща изрично одобряват конфронтацията между България и Сърбия в Македония, защото се надяват, че така ще бъде отслабен Белград, който се очертава като враг на империята. Австро-унгарската дипломация дори обещала, че ще подкрепи София, ако избухне война между България и Сърбия, но „подкрепата“ така и не се случила“, казва д-р Деметер. Той припомня, че измислянето на нови нации не е било специалитет само на Коминтерна. Австро-Унгария също изобретява няколко погранични народа, за да задържи спорни земи в очертанията на империята. Така например Виена обосновава „научно“ съществуването на „трансилванска“ нация. “Разделяй и владей – този традиционен принцип следват всички европейски империи спрямо балканските народи. До Санстефанския договор австроунгарската дипломация признава, че Македония е обитавана главно от българско население. Но опасенията от продължение на руската инвазия променят вижданията на Виена и към 1903 година империята вече твърди, че областта е заселена главно от македонци“, посочва унгарският историк.

Д-р Габор Деметер обяснява, че Унгария, която преди Първата световна война владее Трансилвания, иска да използва България като противотежест срещу подкрепяните от Русия румънски претенции на северозапад от Карпатите. Според него Русия се опасявала, че свързаният с Централните сили Фердинанд може да пробие при Чаталджа и да лиши Руската империя от заветната ѝ цел – завладяването на Константинопол. “В крайна сметка Русия насъсква Букурещ да изпрати армия през Дунава и да нападне България в гръб по време на Междусъюзническата война”, припомня унгарският учен.

Скандинавският опит

„Не вярвам, че случилото се през Балканските войни вечно ще вгорчава взаимоотношенията между страните на полуострова. Вярно е, че засега не е възможно да се появи обща история на региона, написана от съвместен екип учени от балканските страни. Все още има голям разнобой във вижданията и всеки дърпа чергата към себе си. Общите проекти в икономиката, търговията и инфраструктурата обаче няма как да не сближат хората на Балканите“, твърди на свой ред проф. Вемунд Аарбаке. Той сравнява последното столетие в Югоизточна Европа с един период от историята на скандинавските страни преди 300 години. По онова време и там границите често се променят, а народите живеят в несигурност и вражда. „На север отдавна вече се радваме на мира. Разбираме се и без преводачи заради близостта на нашите езици. И се уважаваме. Вярвам, че това ще се случи и на Балканите“, заключава норвежкият историк.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.  

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

Анджелина Джоли: Брад Пит винаги ще бъде част от семейството

| от chronicle.bg |

Актрисата Анджелина Джоли каза, че Брад Пит винаги ще бъде част от семейството, въпреки развода им, пише в. „Дейли мирър“.

Двамата подписаха документите по развода си миналата година и въпреки решението им да продължат пътя си поотделно, Анджелина Джоли се надява, че това ще ги направи „по-сплотен“ екип.

„Не искам да коментирам много по въпроса, освен че бяха много трудни времена. Ние сме семейство, каквото ще бъдем винаги. Ще преминем през това и се надявам, че ще сме по-сплотено семейство“, каза тя.

„Много, много хора се намират в това положение. Цялото ми семейство, всички преминахме през труден период. Фокусът ми е върху децата ми, нашите деца…“, добави актрисата.

Двамата с актьора Брад Пит започнаха връзката си през 2005 г. и се разделиха през септември 2016 г.
В момента Анджелина е в Камбоджа за премиерата на филма „Първо убиха баща ми“ („First They Killed My Father“), заедно с шестте си деца – Мадокс на 15 г., Шайло на 10 г., Пакс на 13 г., Захара на 12 г. и близнаците Вивиен и Нокс на 8 г.

„Филмът не се съсредоточава върху ужасите на миналото, а върху издръжливостта, добротата и таланта на камбоджанците. Най-вече, филмът е начинът ми да изразя благодарността си към Камбоджа. Без Камбоджа, може би никога нямаше да стана майка. Част от сърцето ми е и винаги ще бъде в тази страна. И част от страната е винаги с мен – Мадокс“, каза Анджелина Джоли.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.