Корабокрушенска история с елементи на съмнение

| от | |

Jose-Salvador-AlvarengaКорабокрушенец, който твърди, че се е носил в продължение на 13 месеца из Тихия океан, засега не получава доверие от експерти. Но е прекосил океана и издържал, въпреки мислите за самоубийство.

Хосе Салвадор Алваренга, рибарят, който тръгнал от Мексико за риба в края на 2012 година, бе прибран в понеделник от полицейски патрул от отдалечен атол на Маршаловите острови, до който миналия четвъртък се добрала седемметровата му лодка. Дрейфът продължил около … 12 500 км.

„Не исках да умра от глад“, каза пред АФП във вторник този 37-годишен човек. Той е в болница в столицата на архипелага в Южния Пасифик. „Имаше мигове, в които си мислех да се самоубия, но ме беше страх да го направя“, каза той.

С избеляла от слънцето коса и рошава брада, едрият мъж изглеждаше в изненадващо добро състояние при пристигането си в столицата пет дни, след като стъпил на твърда земя на отдалечения атол Ебон. Той не изглеждаше с напукани устни, изгоряла кожа или да има други признаци на голяма загуба на жизненоважни елементи от организма.

article-2550720-1B29D5AE00000578-207_634x609Изгладнял, той разказва, че много пъти е сънувал от любимите си ястия: „Моята мечта от една година е да си хапна мексиканска царевична питка (вид палачинка, специалитет от мексиканската кухня), пиле и много други неща“.

Освен храната, на Хосе Салвадор Алваренга са липсвали ужасно баща му и майка му. Той казва, че не е женен, но си има момиче, Фатима, което изгаря да види отново.

Алваренга е от Салвадор, но от петнайсет години живее в Мексико.

Jose-Salvador-Alvarenga-3112048Майка му Мария Хулия Алваренга „благодари на Бога, че (синът й) е жив“. „Ние сме повече от щастливи. Аз просто искам да бъде с нас“, каза тя за телевизия СиЕнЕн (CNN).

Рибарят разказва, че е излязъл за риболов на акула на 24 декември 2012, заедно с момче, негов придружител, на 15 – 18 години, на име Ксигуел, когато силни ветрове ги отвлекли далече от брега, а и двигателят престанал да работи.

Урината, за да не умре от жажда

При споменаването на младия мъж, който починал след четири месеца, защото не можел да се храни със сурово месо от птици, да пие кръвта на костенурки и урината си, погледът на моряка потъмнява.

„Той не можеше да поеме сурова храна в стомаха си и повръщаше постоянно. Опитах се да го науча да яде със запушен нос, но това не му помагаше“. Алваренга разказва, че спътникът му в нещастието починал от глад и той изхвърлил тялото зад борда: „Какво можех да направя?“.

„Най-трудната част бе, когато се налагаше да пия урината си, когато не падна дъжд в продължение на три месеца“, разказва той.

На другия край на Тихия океан скептично настроените му другари – мексиканските рибари – разпознават корабокрушенеца по снимките.

„Той е, човече, това е „Ла Чанча“, не може да се сбърка“, каза Хорхе Родригес, един от синовете на Гилермино Родригес Солис, шефът на Алваренга. Той току-що е видял снимките, показвани от журналистите, дошли в Чокоуитал, Чиапас, югоизточно Мексико. Там е бил видян за последен път Ла Чанча, както е мексиканският прякор на рибаря.

split_pic_of_survivors_E1Според шефа на Алваренга, Родригес, 37-годишният Салвадор и спътникът му напуснали крайбрежието на 20 ноември 2012, а не на 24 декември, както сочи Алваренга. Той казва, че се е чул с него веднъж по радиото“.

След това, „като видяхме, че вятърът духа от север и той не се връща, се опитахме да се свържем с него, но той не ми отговори“, каза Гилермино. Местните власти са ги издирвали в продължение на четири дни, включително с помощта на хеликоптер.

В селото, трудно вярват на одисеята на Алваренго. За риболовците, които знаят много истории за корабокрушения, никой не може да оцелее тринайсет месеца в открито море. „Ние сме изненадани, но сега го виждаме по телевизията, няма съмнение, че е той“, казва друг рибар – Уилям Усканга.

Удивлението на колегата на Алваренга се споделя от специалисти

„Има хора, които са оцелявали след дълго време на спасителен сал, но никога човек е успявал толкова дълго време. Ако историята е вярна, то тогава тя е изключителна“, казва за АФП Хилмар Снорасон, президент на IASST, асоциация за сигурност и оцеляване със седалище в Саутхемптън, Великобритания.

Жан-Ив Шов, френски лекар на далечни плавания, заяви, че е „скептичен за тази история и нейната продължителност“. „Храната, която е поглъщал – риби, птици – съдържа само протеини и ако те са полезни за мускулната структура, те не стигат за цялостното функциониране на човешкото тяло, което се нуждае и от въглехидрати. Без захар то не работи, и на първо място спират невроните“, каза д-р Шов. Повече от странно, казва той, е „липсата на витамин C, който се намира само в плодове и зеленчуци и води до голяма смъртност в морето по времето на Христофор Колумб. Обикновено трябва да има признаци на дефицит като опадане на зъби, кървене от венците, изтощение на организма, а той не го показва“, казва той.

Д-р Шов обаче не е изненадан, че рибарят не е срещнал никакъв кораб през Тихия океан, „където движението на корабите е много по-малко интензивно, отколкото в Атлантическия океан“.

 
 

Emirates и Дженифър Анистън срещу забраната за лаптопи

| от chronicle.bg |

Американското правителство забрани преноса на лаптопи и друга електроника в ръчния багаж в самолет. Emirates отговарят на това с рекламен клип с Дженифър Анистън.

В рекламата, озаглавена „Let us Entertain You“ („Нека ви забавляваме“ – от англ. ез.), Дженифър Анистън пътува в икономична класа в Airbus A380. Със спота Emirates напомня за системата си за забавление, която включва над 2500 канала за филми, телевизия и музика. Тя е предостатъчна, за да не забележим липсата на лаптопи, заради забраната им.

Клипът всъщност е от реклама, която Анистън снима за авио компанията миналата година. Президентът на Emirates сър Тим Кларк уверява, че забраната ще се спази в срок. Освен Emirates забраната усещат и 8 други компании от Близкия Изток и северна Африка.

Клипът не разкрива нищо изненадващо, имайки предвид, че през 2016 компанията печели титлата „Най-добра авио компания на света“. Състемата им пък печели „Най-добрата система за забавление на пътници в света“.

Следва клипът:

 

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.