Контрол по турски

| от |

Новоприетият турски закон за интернет ще позволява на Анкара да блокира сайтове без съдебно решение. Турските блогъри обаче не се плашат от цензурата. Те са убедени, че винаги ще успяват да вадят истината на бял свят, пише Дойче веле.

0,,17199732_303,00

В края на миналата седмица над 2000 души излязоха на протест в Истанбул под мотото „Интернет или апокалипсис!“. Турската полиция реагира по познатия си маниер – със сълзотворен газ, водни оръдия и палки срещу противниците на правителството. Те на свой ред отвърнаха с камъни и фойерверки.

Повод за поредните сблъсъци между полицията и демонстрантите бе новоприетият закон за интернет, който ще позволява на правителството да блокира сайтове и без съдебно решение. Освен това доставчиците на интернет ще бъдат задължени да съхраняват данните за потребителската активност, за да могат при необходимост да ги предоставят на властите. Премиерът Реджеп Ердоган отхвърли упреците, че иска да наложи цензура в интернет и да ограничи свободата на изразяване на мнение. Правителството му искало най-вече да защити младежите. „Новите правила не означават цензура в интернет – точно обратното, те правят виртуалното пространство по-сигурно и по-свободно“, отбеляза Ердоган пред вестник „Хюриет“.

Законът все още не е влязъл в сила, тъй като се очаква становището на президента Гюл. Мнозина критици се надяват, че той ще наложи вето.

Накъде водят новите пътища?

22-годишният студент по право Оулджан Екиз е един критиците на този закон и част от активните блогъри в „140journos“ – платформа за т.нар. гражданска журналистика. В нея всеки би могъл да пише по темите, които го интересуват. „Активни сме в редица социални мрежи, но най-много – в „Twitter“. Хората ни изпращат снимки, филми и аудиозаписи, които ние публикуваме“, разказва Екиз и допълва: „Такива получихме и миналата събота от демонстрантите.“

Според него един от по-големите проблеми, произлизащи от новия закон, е това, че отделни интернет адреси ще могат да бъдат блокирани. „Правителството със сигурност не би могло да блокира „Тwitter“, понеже ползва платформата и за собствените си рекламни цели. Но нашата страница в „Тwitter“ или отделни туитове могат да бъдат блокирани, а така работата ни естествено ще бъде затруднена“, обяснява Екиз.

Той и неговият екип вече имат опит с цензурата в интернет. 250 интервюта, които те са качили в платформата „SoundCloud“, са недостъпни вече от две седмици. Освен това е бил закрит и техният достъп до платформата. „Междувременно намерихме друг сайт, който можем да използваме за интервюта. И ако правителството реши да ограничи „Тwitter“, ще намерим други пътища“, казва блогърът.

Според него правителството всява страх, който при някои хора води и до автоцензура. Екиз дава пример с азербайджанския журналист Махир Зейналов: „Той бе екстрадиран миналата седмица заради критични към правителството туитове, публикувани от него. Този случай показва колко лесно правителството може да налага цензура и да противодейства на неудобните критици.“

„Интернет не може да се блокира изцяло“

Блогърът Дениз Ергюрел, който е генерален секретар на Независимия медиен съюз в Истанбул, смята, че най-големият проблем е в тълкуванието на новоприетия закон. „Новият закон за интернет дефинира нови видове престъпления. Например „призивите към омраза“. Но кой решава дали нещо е „призив към омраза“ или не? Къде са границите?“, пита Ергюрел. По неговите думи вторият голям проблем е намесата в личната сфера на хората – във връзка с изискването за съхранение на данни за потребителската активност в срок до две години. „Така всичко става прозрачно, включително личното“, изтъква блогърът.

Той обаче изобщо не е отчаян. Ергюрел е убеден, че юзърите винаги ще успяват да откриват нови методи за изразяване на мнението си в онлайн пространството. „Съдържанията не могат да бъдат изцяло елиминирани от мрежата, мрежата не функционира като физическия свят. Винаги ще се намират начини и техники за заобикаляне на този вид контрол“, казва той и допълва: „Освен това цензурата е и много ефективно средство за реклама: ако определени съдържания бъдат блокирани, това само увеличава вниманието към тях.“

 

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.