Контрол по турски

| от |

Новоприетият турски закон за интернет ще позволява на Анкара да блокира сайтове без съдебно решение. Турските блогъри обаче не се плашат от цензурата. Те са убедени, че винаги ще успяват да вадят истината на бял свят, пише Дойче веле.

0,,17199732_303,00

В края на миналата седмица над 2000 души излязоха на протест в Истанбул под мотото „Интернет или апокалипсис!“. Турската полиция реагира по познатия си маниер – със сълзотворен газ, водни оръдия и палки срещу противниците на правителството. Те на свой ред отвърнаха с камъни и фойерверки.

Повод за поредните сблъсъци между полицията и демонстрантите бе новоприетият закон за интернет, който ще позволява на правителството да блокира сайтове и без съдебно решение. Освен това доставчиците на интернет ще бъдат задължени да съхраняват данните за потребителската активност, за да могат при необходимост да ги предоставят на властите. Премиерът Реджеп Ердоган отхвърли упреците, че иска да наложи цензура в интернет и да ограничи свободата на изразяване на мнение. Правителството му искало най-вече да защити младежите. „Новите правила не означават цензура в интернет – точно обратното, те правят виртуалното пространство по-сигурно и по-свободно“, отбеляза Ердоган пред вестник „Хюриет“.

Законът все още не е влязъл в сила, тъй като се очаква становището на президента Гюл. Мнозина критици се надяват, че той ще наложи вето.

Накъде водят новите пътища?

22-годишният студент по право Оулджан Екиз е един критиците на този закон и част от активните блогъри в „140journos“ – платформа за т.нар. гражданска журналистика. В нея всеки би могъл да пише по темите, които го интересуват. „Активни сме в редица социални мрежи, но най-много – в „Twitter“. Хората ни изпращат снимки, филми и аудиозаписи, които ние публикуваме“, разказва Екиз и допълва: „Такива получихме и миналата събота от демонстрантите.“

Според него един от по-големите проблеми, произлизащи от новия закон, е това, че отделни интернет адреси ще могат да бъдат блокирани. „Правителството със сигурност не би могло да блокира „Тwitter“, понеже ползва платформата и за собствените си рекламни цели. Но нашата страница в „Тwitter“ или отделни туитове могат да бъдат блокирани, а така работата ни естествено ще бъде затруднена“, обяснява Екиз.

Той и неговият екип вече имат опит с цензурата в интернет. 250 интервюта, които те са качили в платформата „SoundCloud“, са недостъпни вече от две седмици. Освен това е бил закрит и техният достъп до платформата. „Междувременно намерихме друг сайт, който можем да използваме за интервюта. И ако правителството реши да ограничи „Тwitter“, ще намерим други пътища“, казва блогърът.

Според него правителството всява страх, който при някои хора води и до автоцензура. Екиз дава пример с азербайджанския журналист Махир Зейналов: „Той бе екстрадиран миналата седмица заради критични към правителството туитове, публикувани от него. Този случай показва колко лесно правителството може да налага цензура и да противодейства на неудобните критици.“

„Интернет не може да се блокира изцяло“

Блогърът Дениз Ергюрел, който е генерален секретар на Независимия медиен съюз в Истанбул, смята, че най-големият проблем е в тълкуванието на новоприетия закон. „Новият закон за интернет дефинира нови видове престъпления. Например „призивите към омраза“. Но кой решава дали нещо е „призив към омраза“ или не? Къде са границите?“, пита Ергюрел. По неговите думи вторият голям проблем е намесата в личната сфера на хората – във връзка с изискването за съхранение на данни за потребителската активност в срок до две години. „Така всичко става прозрачно, включително личното“, изтъква блогърът.

Той обаче изобщо не е отчаян. Ергюрел е убеден, че юзърите винаги ще успяват да откриват нови методи за изразяване на мнението си в онлайн пространството. „Съдържанията не могат да бъдат изцяло елиминирани от мрежата, мрежата не функционира като физическия свят. Винаги ще се намират начини и техники за заобикаляне на този вид контрол“, казва той и допълва: „Освен това цензурата е и много ефективно средство за реклама: ако определени съдържания бъдат блокирани, това само увеличава вниманието към тях.“

 

 
 

Киа Моторс ще строи нов завод в Индия

| от chronicle.bg |

КИА Моторс подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Андхра Прадеш, Индия за строителството на нова производствена база в Anantapur.

Споразумението бе подписано на официална церемония в град Виджаявада, част от Андхра Прадеш, югоизточна Индия. Инвестицията за първия завод на КИА в Индия, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в края на 2017г., възлиза на 1.1 милиард щатски долара.

Стартът на производство е планиран за втората половина на 2019г., като капацитетът на базата ще бъде 300 000 автомобила годишно.

КИА планира производството на стратегически компактен седан и компактен SUV, специално насочени към индийските потребители. Заводът, разположен на площ от 2.16м2/536 акра, включва 4 основни цеха – щамповане, заваряване, боядисване и сглобяване.

Модерният завод ще предостави възможност на компанията да стартира продажбите си и в Индия, което ще спомогне за устойчивия ръст в продажбите, както на местно, така и на международно ниво. Индия е най-бързо развиващия се пазар на нови автомобили в света и 5-ти по големина в международен мащаб.

През изминалата 2016г. в страната са реализирани над 3.3 милиона автомобила. Експертите прогнозират, че до 2020г. Индия ще се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света.

 
 

Google и Facebook станаха жертва на многомилионна измама

| от |

Google и Facebook потвърдиха, че са станали жертва на измама на стойност 100 милиона долара. През март стана ясно, че
литовец е съден заради „фишинг“ атака срещу две американски интернет компании, без да даде подробности за имената им.

Предполага се, че двете компании са изпратили на банковите сметки на измамника над 100 млн. долара.

На 27 април Fortune съобщи, че жертвите са Facebook и Google. Мъжът, обвинен за измамата, е на 48 години. Евалдас Римасаускас се е представял за азиатски производител и мамел компаниите в периода между 2013 и 2015 година, пращайки мейли на техни служители и агенти. Мейлите били създадени така, че да изглеждат като дошли от азиатската фирма и включвали фалшифицирани имена и фактури, които изглеждали като подписани от шефовете на измамените фирми.

След като компаниите установили измамата, информирали властите. И Google, и Facebook обаче отказват да кажат колко пари са дали на измамника.

 
 

Целувки, еротика, кино

| от |

Стане ли дума за хубав секс седмото изкуство може гордо да се изправи и да се похвали, че разполага с арсенал от качествени сцени, които да ви възбудят повече от всеки филм за възрастни.

Сексът и киното се разбират толкова добре, че понякога по-консервативните зрители, дори биват скандализирани или о, боже, шокирани от тази афера. От страстни целувки до пълна голота на мъже, които показват пенисите си, зрителят е видял всичко и се е червил като домат от него.

А не трябва. Подобно на качественото кино и качественият секс е задължителен за добрата кондиция, доброто здраве и положителното мислене.

Днес ще обърнем повече внимание на еротиката. Онова чувство на възбуда, което те обзема, когато режисьорът си е свършил добре работата, но в кадър няма голи хора. От силно възбуждащи до крайно романтични, седмото изкуство предлага чудесни сцени на любов, еротика и разбирателство, които могат да ви накарат да се изчервите или поне да засилят нуждата ви да помачкате някого.

Разполагаме с шест красиви, секси и дори леко влажно скандални сцени, които обичаме. Модерното кино и еротиката се срещат някъде там. Приятно гледане.

 
 

Екипът на „Кръстникът“ се събра на кинофестивала в Трайбека

| от chronicle.bg, БТА |

Режисьорът Франсис Форд Копола и екипът на „Кръстникът“ се събраха на кинофестивала в Трайбека по случай 45-тата годишнина от премиерата на култовата лента, съобщиха световните агенции.

„Ако трябваше да заснемем „Кръстинкът“ в наши дни, той нямаше да получи зелена светлина, защото никоя филмова къща не би се ангажирала с проекта“, заяви Копола по време на кръгла маса, организирана в рамките на феста.

В обсъжданията взеха участие някои от главните действащи лица в продукцията, като Ал Пачино, Робърт Дювал, Джеймс Каан, както и Робърт де Ниро, играл в „Кръстинкът 2″.

Копола припомни, че първата част на „Кръстникът“ струвала само 6 милиона долара, а втората – между 11 и 12 милиона.

„Днес никоя голяма филмова къща не застава зад проект, който няма да има няколко продължения, или зад лента, която не е вдъхновена от комиксите на „Марвел“, изтъкна режисьорът. Той си припомни и трудностите, възникнали в хода на снимачния процес. Филмовата къща „Парамаунт“, която продуцира „Кръстникът“, не искала във филма да участват нито Марлон Брандо, нито Ал Пачино. А Брандо взе „Оскар“ за превъплъщението си в ролята на Вито Корлеоне.

По време на пробните снимки Марлон си набутал парчета хартия в устата, „за да заприлича на булдог“, разказа Копола