Комисията на Юнкер пред първия си изпит

| от |

Кристиела Симеонова

Евродепутатите са готови да пекат на бавен огън кандидатите за еврокомисари, за да проверят тяхната компетентност и опит в поверените им ресори

 

От днес до 7 октомври кандидатите за еврокомисари трябва да убедят парламентарните комисии, че точно те са подходящите за посочените постове. Преди изслушванията всеки кандидат трябваше да отговори писмено на пет въпроса. От институционална гледна точка, смятат наблюдатели, евродепутатите може да се изкушат да отхвърлят някои от кандидатите, само за да потвърдят своите правомощия – че не са пионка в ръцете на Европейския съвет, т. е. страните членки, и не одобряват автоматично неговия избор. Знаем, че е безконечна борбата за повече власт на Европарламента спрямо Европейския съвет и комисията. От политическа гледна точка – това може и да не се случи. След като комисията на Юнкер има подкрепата на големите партии в ЕП – ЕНП, социалдемократите и АЛДЕ, мнозинството от кандидатите от тези три групи може би са имунизирани към такава опасност… Дали е така, предстои да разберем. Има обаче немалко примери, че изслушванията пред парламентарните комисии не са просто формалност, в определени случаи дори налагат смяната на кандидати. За съжаление и ние имаме този злочест опит.

Януари, 2010 г. Българският кандидат за еврокомисар с ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при кризи“ тогавашният ни външен министър в правителството на ГЕРБ Румяна Желева се изправя пред евродепутатите от парламентарните комисии по развитие, външни отношения и екология, за да покаже своите познания и компетентност. Помните много добре този момент, нали? Де да беше само английският, който очевидно създава трудности на Желева… Щяхме да го преглътнем някак, макар и с немалка доза срам. Драмата с Желева започна още преди тя да се яви пред комисиите заради слуховете около бизнес делата й, които предизвикаха вълна от нападки срещу нея. А що се отнася до познанията й относно ресора, който се очакваше да поеме – Желева демонстрира знанията си за европейските ценности… Отговорите й бяха характеризирани като крайно неубедителни от присъстващите евродепутати. Не липсваха и грешки. „Какво ще направите за хуманитарната ситуация в Аденския залив?“ – при отговора на този въпрос пък Желева не показа, че знае, че именно там кораб с български моряци бе отвлечен от сомалийски пирати. Още по-смущаващо – на последвалата пресконференция Желева заяви своята непоклатима увереност, че изслушването е минало добре, прочитайки предварително подготвената си реч.

Голям резил беше! С тъга си го припомняме, защото трябва да се помнят грешките от миналото, за да не се повтарят в бъдеще, нали? Добре че беше Кристалина Георгиева, симпатична или не за някои, за да ни отсрами. На изслушването евродепутатите я аплодираха на два пъти. Депутатът от Групата на социалистите и демократите Майкъл Кашман заяви категорично: „Аз няма нужда да ви задавам въпроси, най-добре веднага да продължим с вашето положително одобряване.“

Спомняте си навярно и представянето на баронеса Аштън при изслушванията за поста върховен представител на ЕС същата година. Макар да показа знания по основните въпроси от външната политика, тя не бе особено убедителна.

В първата комисия Барозу през 2004 г. пък евродепутатите блокираха един от кандидатите. Италианската кандидатура – Роко Бутильоне – за поста комисар по правосъдие, свобода и сигурност бе отхвърлена от ЕП. Причината – изказаните от него „традиционалистки“ възгледи при изслушването пред евродепутатите по отношение на хомосексуалните и ролята на жените в обществото. Да не забравяме колко демократичен е все пак Европейският съюз, утвърждавайки правата на различните. Дори и победителят, или победителката – не знам кой граматически род е по-уместен, на тазгодишната Евровизия ще изнесе тези дни концерт пред сградата на ЕП в Брюксел като част от борбата с дискриминацията. Простете лирическото отклонение! И не ме обвинявайте в дискриминационни изказвания…

Този път ще има ли жертва? Или по-точно – коя ще е жертвата? „Ако всички кандидати бъдат приети, това ще е прецедент в историята на изслушванията на ЕП“, отбелязва източник на ЕС, цитиран от EUObserver. Евродепутатът Йежи Бузек, бивш председател на Европейския парламент, а сега координатор за предстоящите изпити на номинираните за еврокомисари, също не изключва възможността ЕП да отхвърли някои от кандидатите за членове на ЕК. Бузек поясни, че номинираните за постове, свързани с профила на няколко парламентарни комисии, вероятно ще бъдат изпитвани по-дълго от обичайното време от 3 часа. Може да се наложи организирането на повторни изпити, заяви Бузек в отговор на въпроса какво би се случило, ако някой кандидат не получи добра оценка. Той не отхвърли възможността някоя страна в ЕС да се наложи да изпрати в Брюксел нов кандидат в случай на отхвърляне на първата номинация от евродепутатите. Бузек призова изпитите да не поемат в идеологическа посока, а да се придържат изцяло към съдържанието на предложените отговорности на кандидатите.

Всеки комисар ще трябва да отговаря откровено, предупреди председателят на групата на Европейската народна партия Манфред Вебер. Подготвяме много строги изслушвания върху компетентността, етиката на бъдещите комисари и на съответствието на програмата им на ангажиментите на Жан-Клод Юнкер, отбеляза от своя страна председателят на Групата на социалистите и демократите Джани Питела.

Непосредствено след представянето на Комисията на Юнкер се появиха и критиките. Германски политици се възпротивиха срещу кандидатурата на бившия финансов министър на Франция Пиер Московиси за комисар по валутните въпроси, при положение че страната от дълго време не може да се справи с бюджетния си дефицит, а и в близко бъдеще също не се очертава да го направи.

Лисици ще пазят кокошарника. Така „Дойче веле“ определи някои от кандидатурите, визирайки и британския консерватор Джонатан Хил, който се очаква да поеме ресора за финансовите услуги и банковия надзор. Как именно той, който има солидна биография като лобист на Лондонското сити, ще получи този ресор? И при тази кандидатура Юнкер се е проявил като майстор на компромиса. Това съвсем удовлетворява британците, за които Лондонското сити е „свещена крава“. Очевидно е, че с избора на Хил за този ресор Юнкер се опитва да възпре заплашително нарастващите опасения за излизане на Великобритания от Евросъюза.

Сред предварителните въпроси към Хил е този – Как възнамерява да „гарантира спазването на общностния принцип“, одобрен чрез институциите на ЕС, а не чрез междуправителствени договорености на страните членки. Много добре знаем непрестанните стремежи на Лондон към предоговаряне и повече правомощия на националните правителства. Очертава се наистина тежък изпит.

Съпротива, макар и по-незначителна, имаше и срещу бъдещия върховен представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини заради липсата на достатъчно външнополитически опит, за да заеме този отговорен пост.
Испанецът Мигел Ариас Канете, който е предвиден като комисар по въпросите на енергетиката и опазването на климата, също предизвиква спорни мнения, тъй като е член на надзорните съвети на две петролни фирми, от които притежава и големи дялови участия. Според Германската фондация за защита на околната среда той е „възможно най-неподходящият кандидат“ поради това, че като лобист на петролната индустрия би имал възможност да саботира политиката за енергийна преориентация в Европа. Канате твърди, че сега ще се откаже от дяловете си. „Канете ще бъде подложен на много тежко изслушване в Европарламента“, прогнозира председателката на фракцията на Зелените Ребека Хармс.

Председателят на социалистите и демократите в ЕП Джани Питела твърди, че унгарският кандидат Тибор Наврачич с ресор образование, култура, гражданство и младеж, който е приближен на премиера Виктор Орбан, също ще срещне проблеми при одобрението си от евродепутатите. Като някогашен министър на правосъдието той се прочу с инициираната от него реформа на съдебната система, която ограничи правомощията на съдебните институции. Заради тази реформа и оспорвания медиен закон, Унгария и ЕС водиха дълги битки. Европейската комисия дори заплаши Унгария с наказателна процедура за нарушаване на Европейския договор.
Групата на социалистите има забележки също към кандидатурата на бившия словенски премиер Аленка Братушек за заместник-председател на ЕК и комисар за енергийния съюз. Има подозрения, че тя се е самопредложила, преди да се оттегли от премиерския пост без одобрението на собствената си партия.

Ресорът на гръцкия еврокомисар Димитрис Аврамопулос „Миграция и вътрешни работи“ също предизвика полемики. В социалните мрежи и медиите имаше доста критики и дори сарказъм, че именно страната, която не може да опази външната граница на ЕС, получава този ресор.

Както знаем, политиката често е мръсна игра. След обявените от Юнкер кандидати за комисари, се появиха и слуховете. Според един от тях еврокомисарят по регионалната политика от Румъния Корина Крецу e била агент на румънската тайна служба „Секуритате“ още при Чаушеску, обяви Corriere della Sera. Любовните отношения на бившия държавен секретар на САЩ Колин Пауъл с настоящия еврокомисар Крецу пък излязоха наяве през август м. г., когато бе хакнат имейлът на американския политик. Отвъд жълтините не е за подценяване обаче фактът, че именно Румъния, с която дружно си вървим ръка за ръка в негативните класации в ЕС, поема такъв немаловажен ресор, какъвто е регионалната политика.

Как ще приключи очертаващата се като напрегната сага с изслушванията, ще разберем съвсем скоро. Макар кандидатурата на Кристалина Георгиева да се смята за безспорна, на 2 октомври, когато ще бъде изслушана от евродепутати от комисиите по бюджет, по бюджетен контрол и по правни въпроси, ще видим как ще се представи. „Ако трябва да сме съвсем точни, досегашната комисарка по хуманитарните помощи не отговаря изцяло на матрицата на Юнкер за вицепрезидент на комисията, защото е по-скоро държавен служител от кариерата, отколкото политичка. През 1993 г. започва работа в Световната банка, където от 2008 до 2010 г. е вицепрезидент. През 2009 г. се включва в предизборната борба в България на страната на консерваторите и дори влиза в сметките като възможен министър-председател. Вместо това обаче Георгиева замина за Брюксел, където си спечели добро име сред представителите на всички партии.“ Такъв бе коментарът на „Зюддойче цайтунг“ след обявяването на Георгиева за един от заместник-председателите на ЕК, който ще отговаря за 30 хил. служители и за годишен бюджет от 140 млрд. евро.

Колкото и тази кандидатура да е по-скоро личен успех за Георгиева, не е за пренебрегване полученият престижен пост от българка. Да не забравяме и че един от основните говорители на Юнкер също е наша сънародничка – Мина Андреева. Все пак повод за гордост…


Новата Европейска комисия

При представянето й Юнкер се зарече новата ЕК да има потенциала да се отърси от опеката на съвета. Комисията Юнкер е много по-хоризонтална от предишната. Шестимата вицепрезиденти, освен върховния представител за външна политика, ще отговарят за най-важните политики на Европейския съюз и ще „надзирават“ останалите комисари. Сред основните си приоритети Юнкер определи връщането на доверието на европейските граждани в ЕС. Именно от такива политики се нуждае съюзът, за да просъществува.

И понеже европейските граждани се умориха от разширяването, прекроеният ресор „Европейска политика на съседство и преговори за разширяване“, който ще се поеме от австриеца Йоханес Хан, помрачи надеждите на Западните Балкани. Разширяването е замразено, поне засега.

За да сложи край на станалото обидно понятие „нови членки“ за страни, които от 10 години са в съюза като Полша, Юнкер избра 3-ма вицепрезиденти да са от „новия“ регион – Георгиева, словенката Братушек и латвиеца Домбровскис, като последният ще наблюдава големи ресори като икономически и социални въпроси, работни места, финансова стабилност, вътрешен пазар, предприемачество и регионална политика. Към тях прибавяме и президента на Европейския съвет Доналд Туск, бившия полски премиер.

Някои прибързано реагираха, че Германия се е разминала с високите постове в новата ЕК, не се заблуждавайте – това съвсем не е така. Германският кандидат Гюнтер Йотингер, досегашен еврокомисар по енергетиката, сега ще поеме поста еврокомисар за дигиталната икономика и информационното общество. Следващата качествена стъпка на интеграция трябва да бъде в европейския дигитален пазар и Германия ще бъде пионер в нея. Също така Берлин държи много второстепенни важни постове – от ръководителя на кабинета на Жан-Клод Юнкер до генералния секретар на съвета. Иззад Домбровскис и Катайнен, обаче наднича Меркел, коментират наблюдатели. Те имат сходни на нейните виждания за фискалната политика. Така Германия тихомълком продължава да защитава интересите си.


Дневният ред предвижда изпитите на кандидатите за еврокомисари да завършат на 7 октомври, а два дни по-късно да бъдат съобщени оценките от тях. Кандидатите за еврокомисари ще трябва да отговорят на поне 45 въпроса на евродепутати, уточни говорителят на ЕП Жом Гийо. Броят на въпросите е разпределен на квотен принцип, като групата на ЕНП ще получи възможност да зададе 11 въпроса на всеки от кандидатите, групата на социалистите и демократите – 10, европейските консерватори и АЛДЕ – по 5, Европейската обединена левица, Европа за свобода и пряка демокрация и Зелените – по 4, а независимите депутати – по два. Задаването на въпрос може да трае до една минута, а отговорът следва да бъде не по-дълъг от две минути. Кандидатите ще имат правото да ползват записки и документи, но не и помощ от своите сътрудници, докато отговарят, за да покажат „политически талант и умения за общуване“, поясни Гийо.

По неговите думи оценката от изпитите ще бъде съставяна непосредствено след всяко изслушване, при закрити врата. Ако не бъде постигнато единодушие, оценката ще бъде съставена с гласуването на всички евродепутати, участвали в изслушването. След това протоколът ще бъде изпратен на председателския съвет на ЕП, който от своя страна ще оповести данните на 9 октомври.

На 22 октомври ЕП следва да гласува състава на предложената от Юнкер комисия. Ако бъде утвърдена при това гласуване, новата комисия ще влезе в длъжност от 1 ноември, а в противен случай е възможно да се наложи правителствата на отхвърлените кандидати да направят нови предложения.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!