Колко санкции още може да понесе Русия?

| от |

Украинският конфликт накара САЩ и ЕС да наложат санкции срещу Русия. Кремъл се гневи и заплашва с ответни мерки. Докъде ще доведе това? Дали политиката на санкции няма да навлезе в опасна спирала, от която няма излизане? Анализ на Дойче веле.

putin-obama_2252410b

В началото на март европейските държавни и правителствени ръководители одобриха план със санкции срещу Русия. Като първа стъпка Брюксел спря преговорите с Москва за визови облекчения и за подписването на ново двустранно споразумение. След това ЕС наложи забрана за влизане в Общността и замразяването на активи на определени лица – първоначално в списъка фигурираха имената на 33 души от Русия и Украйна, но на 28 април към тях бяха прибавени още 15 лица. Сред тях е и руският вицепремиер Дмитрий Козак, координатор на политиката на руското правителство в Крим. Към момента в европейския „черен списък“ има общо 48 руснаци с наложени санкции заради кризата в Украйна.

Ако ЕС прецени, че Русия продължава да дестабилизира ситуацията в Украйна, Брюксел може да наложи и по-сурови санкции. Поне това предвижда планът на европейските лидери, приет през март. Става въпрос за икономически санкции, макар че засега не е известно какво точно се крие зад тази формулировка. Знае се само, че в момента ЕС се опитва да изработи съвместна позиция на всичките си 28 страни-членки.

САЩ също наложиха санкции срещу Русия. Американският списък с лицата от обкръжението на руското ръководство с наложени визови ограничения и замразени активи е още по-дълъг от европейския. На 28 април той беше разширен с още 7 души, сред които попадна и шефът на петролния концерн „Роснефт“ Игор Сечин. Наказателни мерки важат също и срещу банката „Россия“, както и срещу 17 фирми, които по данни на американското правителство са свързани с руския президент Владимир Путин. Освен това са наложени и ограничения в износа на високотехнологични продукти, които биха могли да бъдат използвани от руските военни. В случай че Русия продължи да дестабилизира Украйна, биха могли да бъдат въведени и допълнителни санкции, които ще засегнат ключови отрасли на руската икономика.

Как реагира Москва дотук?

Кремъл се отнасяше първоначално пренебрежително и дори с насмешка към мерките на Запада. Така например една част от лицата с наложени забрани заявиха, че за тях било чест да попаднат в списъка на санкционираните. След това обаче Москва започна да плаши с ответни мерки. „Трябва да призная, че с тези санкции започват да ни лазят по нервите“, заяви във вторник руският вицепремиер Дмитрий Рогозин. По неговите думи Западът не разбирал, че санкциите могат да се превърнат в бумеранг. Не закъсня и реакцията на руския президент, който предупреди, че от това може да пострадат големите западни компании, които развиват дейност в Русия. „Ако това продължи, ще трябва да преразгледаме условията, при които чуждите фирми работят в Русия. И най-вече на онези от тях, заети в ключови сектори като енергетиката“, закани се Владимир Путин.

Руският петролен гигант „Роснефт“ работи с редица западни компании, сред които са американската „ExxonMobil“, норвежката „Statoil“, италианската „Eni“ и германската „E.ON“. От 2007 година насам германската фирма е инвестирала в Русия 6 милиарда евро – основно в изграждането на нови електроцентрали.

Колко болезнени са санкциите за Русия?

Наложените дотук санкции имат различни ефекти. Така например прекратените преговори с Москва за визови облекчения и за подписването на ново двустранно споразумение имаха по-скоро символичен характер. Запорирането на банковите активи и забраната за влизане на територията на ЕС пък засягат твърде тесен кръг от хора. Освен това засегнатите лица вероятно са преместили навреме парите си на друго място.

„Косвено обаче санкциите могат да започнат да тежат на Русия“, смята Сюзън Стюарт от берлинската фондация „Наука и политика“. „Вече има отлив на капитали, много инвеститори се колебаят дали да влагат повече пари в Русия, а националната валута – рублата – поевтиня“, посочва експертката за Източна Европа. Всичко това е в резултат на несигурността, породена от кризата и наложените санкции срещу Русия. „Отражение ще има и върху руската икономика“, добавя Стюарт. МВФ вече понижи прогнозата си за икономическия ръст на Русия за тази година от 1,3 на 0,2 процента.

Специалният пълномощник на германското правителство за Русия Гернот Ерлер смята, че ако санкциите бъдат разширени, Русия ще отговори с ответни мерки. „Това повдига въпроса дали не сме близо до влизане в спиралата на санкциите, което на практика ще представлява връщане към времето на Студената война“, заяви Ерлер. Сюзън Стюарт също смята за „много вероятно“ Русия да отговори с ответни санкции. Въпреки това тя залага на твърд подход спрямо Москва. Според нея, по-суровите санкции биха могли да принудят Русия да размисли. „Ако се задоволим с тези слаби санкции, при положение че Русия анексира Крим и продължава да дестабилизира положението в Източна Украйна, то това ще ѝ позволи да продължи да действа по същия начин“, казва Стюарт. „А това означава, че скоро може да бъде застрашена целостта и на други държави – като Молдова или Грузия“, предупреждава експертката.

 

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Варненска компания за изкуствени рифове се бори за 1 млн. долара

| от chronicle.bg |

Варненската компания Sea Harmony, която е разработила свой патент за изкуствени рифове, е българският финалист в надпреварата за част от наградния фонд от 1 млн. долара в конкурса Chivas The Venture.

Компанията започва работа по развиването на вертикални ферми за миди Pisa Reef. За разлика от съществуващите, тяхната разработка дава възможност за инсталиране и извън заливите. Pisa Reef е цяла подводна къща, която бързо се заселва с екологична система – миди, скариди и риби. Хранейки се със свръхпопулациите от зелени водорасли, развили се вследствие на битово замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали, новите обитатели на вертикалните ферми пречистват водата. Освен това, създават и добър добив.

Sea Harmony е избрана да продължи към световния финал след няколко етапа, като в последния се състезаваше с още три отличени стартиращи бизнеси с кауза. Компаниите-полуфиналисти в Chivas The Venture са три.

Stackport се класираха със системата за незрящи VAST, която използва очила с камера и приложение за смартфон, за да ориентира хората с нарушено зрение във всекидневни ситуации. Създателите на идеята очакват продуктът им да върне на работните места 15% от незрящите. VAST ще им дава възможност да се ориентират по-добре в непознати пространства, да подобрят възможностите си за четене, пазаруване, придвижване.

Cupffee е компания, създател на вафлена чашка за кафе – тя е вкусна, ядлива, биоразградима и не променя вкуса на кафето. Замърсяването с опаковки за еднократна употреба е огромен световен проблем. Cupffee е много добро решение както за любителите на бисквитката към кафето, така и за околната среда – дори и да изхвърлите чашката, тя се разгражда за няколко дни.

Изкуствената фотосинтеза е в основата на проекта на Wasabi Innovations – третият полуфиналист. Чрез специални сапунени молекули и сапунен мехур, се преработва въглероден двуокис във възобновима енергия с помощта на слънчевата светлина. В резултат на това бизнес начинание може да бъде революционизирана световната енергийна практика и предоставена възможност за обръщане на климатичните промени в света.

Sea Harmony, заедно с финалистите от другите 31 страни, ще участват и в едноседмично обучение за управление на бизнес в Оксфорд. През юли финалистът ни ще представи България на глобалния финал на Chivas The Venture в Лос Анжелис и ще се състезава за дял от милионния награден фонд. Sea Harmony ще презентира идеята си пред световни бизнес лидери и международното жури на Chivas The Venture.

Наградният фонд от 1 000 000 долара ще бъде разпределен на два етапа – 250 000 долара чрез 5-седмично онлайн гласуване, 750 000 долара – от глобално жури между един или повече екипи.

Състезанието за стартиращи компании с кауза Chivas The Venture вече трета година дава възможност на български участници да представят своя бизнес пред общност от инвеститори и да се състезават за част от наградния фонд от 1 млн долара. Тази година в The Venture се включват бизнеси с кауза от 32 държави на шест континента.