Колко са печелили най-богатите за една минута през 2013-а

| от |

За да сме точни изчисленията са за 345 дни от годината, но никой не очаква, че средното число ще падне за три седмици. Човекът, който е най-беден в списъка изкарвал по 14 492 долара в минута.

2
Топ 10 -те милиардери за годината са изкарали общо 101,8 млрд. долара или средно около 10,2 милиарда всеки. Днес общото им богатство е  347 млрд. долара. През януари 2013 -та те те са имали 245 милиарда долара .

1

Тяхната печалба е следната:

– Карл Айкан – за една година е псечелят 7,2 милиарда долара, това е 20,87 милиона долара на ден, или 869 565 долара в час, 14.492 долара в минута.

– Лу Чи Ву – 8,3 млрд. долара през 2013 г. това прави 24 милиона долара на ден, 1 милион на час, 16 706 долара за една минута.

– Лари Пейдж –  9,3 млрд. долара през 2013 г., 26,9 милиона долара на ден, 1,2 милиона долара на час, 18 719 долара за една минута.

– Сергей Брин –  9,3 млрд. долара през 2013 г.,  26,9 милиона долара на ден, 1,2 милиона долара на час,18.719 долара за една минута.

– Масайоши Сон  –  10,3 милиарда долара през 2013 г., 29,86 милиона на ден, 1,24 милиона на час, 20 732 долара в минута.

– Марк Зукърбърг – 10,5 милиарда долара през 2013 г., или 30,4 милиона долара дневно, 1,27 млн. долара на час или 21135 долара в минута.

– Джеф Безос – 11,3 милиарда долара през 2013 г. или 32,7 милиона долара дневно, 1,36 млн. долара на час, 22 745 долара в минута.

– Шелдън Аделсон – 11,4 милиарда долара през 2013 г., 33 милиона на ден, 1,38 милиона на час, 22 946 долара в минута.

– Бил Гейтс –  11,5 милиарда долара през 2013 г., 33,3 милиона на ден, 1,38 милиона на час, 23 148 долара в минута.

– Уорън Бъфет – 12,7 милиарда долара през 2013 г. или 37 милиона на ден,1,54 милиона на час, 25 694 долара в минута.

1

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Ето я новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

В неделя на Световния мобилен конгрес в Барселона беше представена новата Nokia 3310. Тя няма дори 3G, но има Snake.

Телефонът има малко по-голям екран от предшественика си, а също така идва в няколко цвята, плюс камера. Софтуерът е ъпдейтната версия на оригиналния S30. Новата стара Nokia ще излезе на пазара след месец март тази година и ще струва около 50 евро.

HDM, които ще произвеждат телефона, обещават, че той ще е устойчив като предния, въпреки че е двойно по-тънък. Той също така ще има 10 пъти повече време за разговори – 22 часа, а батерията му ще издържа един месец! Тя се зарежда с microUSB, а в долната страна на апарата има и жак за слушалки.

Някои твърдят, че възраждането на Nokia 3310 е маркетингово упражнение, но анализите посочват друго. От 20 милиона телефона, продадени във Великобритания за миналата година, 1 милион са „глупави телефони“ (такива, които не са смартфони) точно като 3310. Хората се нуждаят от глупав телефон по различни причини – дали работата им ще го изисква, просто искат елементарна функционалност или телефон за морето и планината, който няма значение ако загубите.

 
 

Продадени са 15 хиляди билета за „Евровизия – 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Досега са продадени 15 хиляди от общо 70 хиляди билета за телевизионния конкурс „Евровизия – 2017″,, който ще се състои в Киев през месец май, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на вицепремиера на Украйна Вячеслав Кириленко. „На 14 февруари започна официалната продажба на билети, като първият беше закупен от победителката на „Евровизия 2004″, нашата Руслана“, заяви Кириленко. По неговите думи досега са били продадени около 15 хиляди пропуска от 52 страни в света.

Петдесет и два процента от билетите са били пласирани в Украйна, а останилите четиридесет и осем – в чужбина. Най-много продажби са били реализирани във Великобритания, Германия и Русия.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.