Колко е важно да се храним заедно

| от | |

След като майка ми почина, а брат ми отиде да учи в Нова Зеландия, първото нещо, което усетих че се променя в къщи бе вечерята, пише Коди Делистари за TheAtlantic.


1

С баща ми започнахме да се храним поотделно, излизахме да ядем с приятели, ядяхме сандвичи пред компютъра и си поръчвахме пици докато стояхме пред телевизора. Някои дни дори не се засичахме. След известно време, няколко седмици преди заминаването ми към университета баща ми дойде при мен и ми каза: “Мисля, че трябва да почнем да се храним заедно, дори и да сме само двамата. Майка ти би желала да е така”. Не беше перфектно – ястията не бяха особено вкусни и ни липсваше присъствието на майка ми и брат ми, но по някакъв начин бе специално. Беше терапевтично и разговаряхме за това как е протекъл деня на всеки.

За съжаление, хората все по-рядко се хранят заедно. Средностатистическият американец например хапва всяко едно на пет ядената в колата си, и повечето споделят, че ядат само веднъж седмично със семейството. Използвайки данни от почти ¾ от държавите по света, нов анализ на организацията за икономическа кооперация и развитие показва, че децата, които се хранят отделно от семейството са много по-склонни да са кръшкачи в училище. Децата, които не вечерят с техните поне два пъти седмично също така са с 40% по-склонни да надебелеят от тези, които го правят, стана ясно от презентация на Европейския конгрес по затлъстяването, проведен в България. Тъкмо обратното е вярно за децата, които редовно се хранят със семейството – по-рядко имат проблеми с алкохола и наркотиците, хранят се по-здравословно, представят се по-добре в училище и споделят, че са по-близко с родителите си.

Има две основни причини за негативните ефекти от това да не се храним заедно: първата е, че когато ядем навън, често се храним в заведенията за бързо хранене, където храната не е особено здравословна. Втората е, че самостоятелното ядене действа отчуждаващо на хората. Вечерната маса служи като обединител за семейството – място, на което всеки може да поговори и да разпусне накрая на деня.

В много страни по света храненето е нещо свещено. Във Франция например, макар и да е приемливо да се яде насаме, никога не трябва да се бърза. Ако ядете салата като обезумял в метрото няма да ви погледнат с добро. Точно затова служителите  там разполагат най-малко с едночасова почивка на обяд. В Мексико хората се хранят заедно на публични места като паркове и площади. В Камбоджа пък селяните се простират върху пъстри постелки и носят храна, която споделят с близките си.

В книгата си “Съвместно хранене” Алис Жулиер твърди, че ако ядем с някой това може да разтърси из основи гледните ни точки за света, да намали възприятията ни за неравенство и расизъм.

За средностатистическото американско смейство, което вече харчи пари за бързо хранене, колкото и за хранителни стоки, това не е толкова лесно постижимо. Повечето родители нямат време да готвят, много от тях дори и не могат. За част от американското население идеята да се отдели време за приготовлението на вечеря изглежда донякъде претенциозна.

Как тогава да се храним по-добре, не само от здравословна, но и от психологическа гледна точка?

“Да се яде е необходимост, но да се яде разумно е изкуство”, споделя писателят от XVII век Франсоа дьо Ларошфуко. Той има предвид, че освен храната, контекста също е важен. И не става въпрос за тези, които се вманиячават в това храната им да е “органична”, “био”, и така нататък“

Може би да се храним “интелигентно” значи просто да се храним заедно. Трябва да погледнем да това не като на ангажимент, а като на време за разпускане.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days