Кой владее медиите в Русия?

| от | |

simferopol112~_v-videowebm

Намерението на руския милиардер Михаил Ходоров да купи в. „Ведомости“, който в момента принадлежи на финландския медиен холдинг Sanoma, отново привлече вниманието към въпроса между кои е поделено медийното пространство в Русия, пише Би Би Си.

Начело в списъка на големите медийни холдинзи е държавата. Тя контролира Всеруската държавна телевизионна и радио компания /ВГТРК/, в която влизат пет национални тв канала, над 80 регионални и пет национални радиостанции. На държавата в лицето на Федералната агенция за управление на държавното имущество, ИТАР-ТАСС и телевизионния център Останкино са собственост един от трите най-популярни тв канала – Первый канал, като контролират 51% от акциите в него. Останалите 49% са поделени между структури на Роман Абрамович и Национальная медиа группа.

В собственост на държавата се намират два национални вестника – Российская газета и Парламентская газета, медийният холдинг Россия сегодня, в който в края на 2013 г. се обединиха РИА Новости, радиокомпанията Голос России и телекомпанията Russia Today, агенция ИТАР-ТАСС и информационния сайт smi.ru.

От източници на държавата идва частичното финансиране на международния тв канал „Мир“, както и неотдавна създадената Общественное телевидение России. По информация от септември 2013 г. държавата е похарчила 2,1 милиарда долара за различни медийни проекти /основно телевизионни и радио/, но в същото време в близко бъдеще тези разходи е планирано да бъдат намалени.

Холдинг „Газпром-медиа“

Този холдинг може също в някаква степен да бъде определен като държавна собственост, тъй като 100% от акциите му са собственост на националната компания „Газпром“.“Газпром-медиа“ владее два национални тв канала /НТВ и развлекателния ТНТ/, както и спътниковия канал НТВ-ПЛЮС. Пак на този холдинг прнадлежат пет радиостанции, включително Эхо Москвы

и Cити-ФМ, издателската къща Семь дней, която от своя страна е собственик на редица вестници и списания, включително и на сп. „Итоги“. Своите основни активи този холдинг получи в периода 2001-2002 г. от Медиа-мост на Владимир Гусински в хода на неговия спор за стопански субекти с „Газпром“. Крайните собственици на „Газпром-медиа“ са неизвестни.

Националната медийна група /NMG/, която е основана през 2008 г., е контролирана от банката „Россия“, основният пакет в която принадлежи на Юрий Ковалчук, известен с близките си отношения с Владимир Путин. Сред другите притежатели на сериозни пакети акции в NMG са енергийната компания Cургутнефтегаз, както и още един промишлен гигант – Северсталь. Малък пакет акции притежава компанията RTL group, която е регистрирана в Люксембург. Сред активите на този холдинг са 25% от акциите в Първи канал, както и контролният пакет в Пети канал и в РЕН-ТВ.

В списъка следва радиостанцията Русская служба новостей /РСН/, която до ноември 2005 г. излъчваше в ефир под името „Русское радио-2″, както и националният в. „Известия“. На основните акционери на NMG също така принадлежи и най-големият оператор на рекламния пазар в медиите в Русия, ОНД и Източна Европа – Видео Интернешнл /след смяна на името – Vi/

Медийната империя на Усманов

Ако на главата на най-богатия човек в Русия Алишер Усманов може да бъде поставена медийна „корона“, в нея има доста неща, които ще „святкат“. Като един от основните „елмази“ може да бъде определен медийният холдинг „Mail.ru Group“. Най-големият акционер в него е южноафриканската медийна група Naspers /31,7%/ и компанията New Media Technologies /17,9%/, която е контролирана от Алишер Усманов. NMT владее повече от половината имащи право на глас акции в Mail.ru Group, което превръща Усманов във фактически собственик на този медиен холдинг. На него, също така, принадлежи издателската къща „Коммерсант“, която издава едноименния вестник, приложения към него, както и списанията „Деньги“, „Власть“, „Огонёк“,“Weekend“, „Секрет фирмы“ и др.

Усманов има дялове също и в медийния холдинг ЮТВ, на когото принадлежат тв каналът МузТВ, младежкият канал Ю и редица регионални медии. ЮТВ държи пакет акции в руския вариант на Disney. Чрез АФ Телеком Усманов притежава около 31% от акциите на мобилния оператор „Мегафон“, а чрез инвестиционния фонд DST — дялове във Facebook, в Groupon и Zynga.

Потанин и Мамут

Холдингът „ПрофМедиа“ принадлежи на гиганта „Интеррос“ на Владимир Потанин. Сред активите на холдинга в телевизионния свят са: ТВ3, „Пятница“ и „2х2″, а в космоса на радиото – „Авторадио“, Energy, „Юмор FM“ и „Радио Романтика“. През март 2013 г. популярният медиен сайт за новини и обществено-политически неща lenta.ru, приндадлежал на „ПрофМедиа“, премина под управлението на друг руски мултимилионер – Александър Мамут. По такъв начин „Лента.ру“ се превърна в част от новата обединена медийна империя с името „Афиша-Рамблер-SUP“. Освен „Лента“, „Рамблер“ и „Афиша“ в нея влизат например заемащата първо място по позоваване на нея интернет медия gazeta.ru, както и livejournal.com. Беше съобщено, че стратегическите решения в компаниите на Потанин-Мамут ще бъдат взимани съвместно и от двете страни.

Прохоров и другите

Групата „Онэксим“ на Михаил Прохоров, с чието име започна настоящият материал за медийното пространство в Русия, владее контролния пакет от медийната група РБК, както и списанието и интернет портала „Сноб“. През последните години имаше съобщения, че портфейлът от принадлежащи на него медии се свива. Но в момента положението може да се промени, ако в неговите ръце премине в. „Ведомости“.

Напоследък се изявява новият холдинг „Москва-медиа“, който обединява ресурси на московската администрация като: тв каналите „Москва 24″ и „Москва Доверие“, радиостанциите „Москва ФМ“, „Говорит Москва“, в. „Вечерняя Москва“ и порталът за новини „м24.ru“.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.