Кой ще унищожи отровите на Сирия?

| от |

Нито една държава не изявява желание да унищожи сирийските химически оръжия – поради простата причина, че това е свързано с огромни рискове. Къде да се извърши тази опасна операция и кои са подходящите места?

Подготовката за унищожаването на сирийските бойни отровни вещества е в пълен ход. Експертите са проверили 22 от общо 23-те складове за химически оръжия. 60 процента от всички незаредени муниции, както и инсталациите за тяхното производство вече са унищожени. „Същинската работа обаче тепърва предстои“, казва експертът по химическите оръжия Ралф Трап, който дълги години е работил към Организацията за забрана на химическите оръжия (OЗХО).

В Сирия трябва да бъдат унищожени общо 1 000 тона химически оръжия. Операцията по тяхното ликвидиране е обаче доста по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Налага се например химическите оръжия да бъдат изнесени в чужбина. Но в коя държава? Най-опасните бойни отровни вещества – зарин и иприт, ще бъдат изнесени от Сирия до края на тази година и унищожени до април 2014-та, заяви генералният директор на ОЗХО Ахмет Юзюмджу. Всички останали опасни химикали трябва да бъдат изнесени до 5 февруари 2014 година и унищожени до края на юни същата година. Резолюция 2118 на ООН предвижда целият сирийски арсенал от химически оръжия да е унищожен към въпросната дата.

syria-chemical-weapons-map-21

Желаещи няма

Но засега няма нито една държава, която да е изявила готовност да унищожи химическия арсенал на своя територия. Норвегия и Белгия са отхвърлили молбата на САЩ. Албания също отказа – поради „липса на капацитет“, макар че преди това сама беше предложила услугите си. Намерението на правителството породи протести сред населението, поради което управляващите се видяха принудени да се откажат от този проект. Албания беше една от възможните опции, тъй като страната има опит, придобит покрай унищожаването на собствените ѝ запаси от химически оръжия, извършено през 2007 година.

Всяка държава, подписала Конвенцията за химическите оръжия, може да предложи своята помощ – става дума за общо 190 държави. Вашингтон вече се е обърнал с молба и към Франция. „Потенциал имат преди всичко онези страни, които през последните години са унищожавали химически оръжия“, казва Ралф Трап. Защото Конвенцията на ООН от 1997 година забранява и притежаването на химически оръжия.

Германия иска да помогне, но не на своя земя

Германия има собствена инсталация за изгарянето на бойни вещества и муниции. Между 2006 и 2012 година в инсталацията в Мунстер бяха унищожени 2 585 тона бойни вещества. „Проблемът е в това, че там могат да бъдат унищожавани само стари бойни отровни вещества от световните войни. Инсталацията не е пригодена за унищожаването на нервнопаралитични бойни вещества, каквито са повечето сирийски химически оръжия“, казва Ралф Трап в разговор с Дойче веле. В Германия обаче има фирми, които разполагат със съответната технология. Фирмата „Айзенман“ от Бьоблинген напримар е изградила инсталации за унищожаване на химически оръжия в Русия, Албания и Япония.

На срещата на външните министри от ЕС германският министър на външните работи Гидо Вестервеле заяви, че страната му е готова да окаже техническа, логистична и финансова помощ за унищожаването на сирийските химически оръжия, но не на своя територия. Експертът на берлинската фондация „Наука и политика“ Оливер Майер смята, че изборът на подходяща страна е свързан и с географското ѝ положение – защото трябва да бъде избегнато превозването на бойните отровни вещества по суша: „Става дума за много опасни материали, чиито транспорт и унищожаване са свързани с висок риск за здравето на хората и за околната среда. Затова и много държави се плашат“, казва Майер.

syria-chemical-weapons-afp

Как да се избегне транспорт по суша?

Освен това в някои държави съществуват и административно-технически пречки. В САЩ например има закон, който забранява превозването на химически оръжия на територията на страната. Организацията за забрана на химическите оръжия продължава да търси и помощници, които да гарантират сигурния транспорт на бойните отрови през онези сирийски земи, където се водят сражения. За целта са необходими не само уреди за обеззаразяване, но и войници, които са специално обучени за действия в условията на химическа война. Не на последно място има нужда и от медицински персонал, който да помага в случай на авария.

Експертите предполагат, че в крайна сметка ще бъде намерено решение, при което няколко страни ще участват в унищожаването на сирийските бойни отровни вещества. „Всичко друго би изглеждало като фарс в очите на хората в Сирия, а и пред света. След като бяха инвестирани толкова много политически усилия за постигане на споразумение с Асад, сега не бива да се оказва, че няма кой да изнесе оръжията от страната и да ги унищожи“, казва Оливер Майер.

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.