Кой е виновен за насилието в Киев?

| от |

Маскирани мъже с палки в ръце – от неделя насам те са неизменна част от кадрите от Киев. Да, в протестите срещу Янукович участват и десни екстремисти. Това обаче не превръща цялото протестно движение в екстремистко. Един анализ на Дойче веле.

BemzUMECYAADfQL

Миналата неделя, по време на протестите на площад Майдан в Киев, група склонни към насилие хора се отцепи от мирните демонстранти и нападна силите за сигурност. Оттогава насам маскираните мъже с палки и коктейли „Молотов“ са неизменна част от кадрите от киевските протести.

Склонните към насилие протестиращи са само една част от противниците на правителството. Всъщност в първите седмици на протестите този вид демонстранти бяха по-скоро сдържани. От миналия четвъртък насам обаче нещата се промениха. Именно тогава стана ясно, че държавното ръководство около президента Янукович изобщо не е склонно да отстъпи пред протестиращите. Вместо това то прокара в парламента пакет закони, обявяващи протестното движение за нелегално. Тези закони ограничават също така свободата на медиите и на неправителствените организации. Опозиционните политици в парламента могат всеки момент да загубят своя имунитет.

Каква е целта на „Десния сектор“?

На този фон на опозиционери като Виталий Кличко вече не им останаха аргументи, с които да удържат склонните към насилие демонстранти от атаки срещу силите за сигурност. С проявите си тази група дискредитира протестното движение. И украинското ръководство, и руското правителството говорят за екстремисти, които застрашават стабилността в страната.

Източник на насилието са групировки като „Десния сектор“ – неформално обединение на десни екстремисти, което съществува от първите протестни дни, т.е. от ноември 2013. Неговите членове координират акциите си чрез социалните мрежи, откъдето отправят и призиви за дарения, за да могат да се въоръжат за стълкновенията си със силите за сигурност.

Говори се, че към тях се числят и рускоговорящи футболни фенове, както и склонни към насилие хора от различни украински региони. Всички те са обединени от враждебното си отношение към Русия. Те не са склонни на диалог с държавното ръководство, нито пък поддържат идеята за предсрочни избори. Тази група протестиращи има една цел: да свали президента Янукович и да установи нова национална държава. За разлика от повечето останали участници в протестното движение, тези демонстранти не поддържат присъединяването на Украйна към Европейския съюз и не приемат критиките, отправяни от Кличко и другите опозиционери.

Формацията „Свобода“ е по-умерена

„Десният сектор“ има по-радикални позиции от партията „Свобода“ на опозиционния политик Олег Тягнибок. Той често се явява заедно с лидера на „Удар“ Виталий Кличко и с Арсений Яценюк от партия „Отечество“ – било то на трибуната на площад Майдан, или пък в чужбина – както по време на посещението си във Вилнюс в края на ноември.

В литовската столица опозиционният украински политик се показа проевропейски настроен. Той е по-добър оратор от Кличко и може да увлече масите. Но макар да е по-умерен, през годините неговата партия неведнъж е заемала „расистки, антисемитски и ксенофобски позиции“, както е записано в резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2012.

В края на май миналата година депутатът от партия „Свобода“ Михайло Головко се срещна в Дрезден с местната фракция на Националдемократическата партия в Германия. Партията „Свобода“ поддържа контакти и с други дясноекстремистки и националистически партии в Европа чрез „Европейския алианс на националните движения“.

Национализмът е широко разпространен

В Украйна „Свобода“ се ползва с популярност: на парламентарните избори през 2012 партията на Тягнибок получи 10,4 процента от гласовете. В името на обединението на опозицията, партията на Кличко „Удар“ и партия „Отечество“ се съюзиха със „Свобода“.

И други политици – като арестуваната бивша министър-председателка Юлия Тимошенко – не са чужди на призивите от типа „Украйна над всичко“. В Украйна национализмът се разбира като гордост от волята за самоопределение на нацията и опазване на собствената идентичност най-вече спрямо Русия. А по отношение на ксенофобията и антисемитизма прагът на чувствителността е пределно нисък – както в много от постсъветските държави.

В Украйна свидетелство за това е отношението към спорния политик Степан Бандера, който е честван като национален герой и борец за свобода, особено в западна Украйна. Той е отговорен за избиването на хиляди евреи и комунисти на 30 юни 1941 в Лвов. По време на Втората световна война Бандера се бори за независима украинска държава – ту с подкрепата на германците, ту на страната на Съветската армия.

Платени отряди на правителството?

Колкото повече расте недоволството от управлението на Янукович и колкото по-зависим става той от Русия, толкова по-остро става националистическото упорство на хората най-вече в западна Украйна. Но не би било вярно да се обобщава, че екстремистките и насилнически тенденции са проникнали сред цялото протестно движение.

Ако правителството на Янукович и Русия обвиняват протестиращите за ескалацията на насилието, то те би трябвало от своя страна да приемат упреците, че напрежението в Киев се дължи на платени бойни отряди. Експертът по украинските въпроси Вилфрид Илге например отбелязва, че такива отряди отдавна са пуснати в действие, за да сплашват опозиционерите и журналистите – с благословията на силите за сигурност, разбира се.

 
 
Коментарите са изключени за Кой е виновен за насилието в Киев?