Кой е виновен: Буш или Обама?

| от | |

87d453357040

Гийом Лаган, специалист по отбранителни въпроси, преподавател в парижкия Институт за политически изследвания

Какво щеше да се случи, ако Джордж Буш не беше свалил Саддам Хюсеин през 2003? Как щеше да се развие ситуацията, ако Барак Обама беше запазил американското военно присъствие в Ирак? Ще се опитаме да разберем кой наистина е отговорен за днешния хаос в Близкия Изток.

Кой е виновен, че северен Ирак се намира под контрола на екстремистите от Ислямската държава на Ирак и Леванта /ИДИЛ/?

За хората с леви убеждения и френската десница отговорът на този въпрос не предизвиква никакви съмнения: виновен за всичко е не някой друг, а Джордж Буш младши, който нахлу в Ирак през 2003. Саддам Хюсеин нямаше да загине от ръцете на новата власт след първия в историята съдебен процес срещу арабски лидер /2006/. Ирак беше диктатура, но все пак беше стабилна държава, макар и с цената на жестоки репресии /химическата атака срещу кюрдите през 1988, потушаването на шиитските бунтове през 1991/. Гьоте, за който несправедливостта е по-добро благо от безредиците, би бил доволен.

В една своя неотдавнашна статия Тони Блеър, „пуделът на Буш“, твърди, че Арабската пролет от 2011 при всички положения щеше да свали режима на иракския лидер.

Но подобно развитие на нещата би изглеждало малко вероятно. Единствените диктатури, които бяха свалени от народни движения /Египет и Тунис/, зависеха от западната помощ. Изолирани режими като тези в Либия и Сирия точно обратното оказаха ожесточена съпротива. Саддам Хюсеин можеше да се опре на партията БААС, армията и иракските малцинства /преди всичко на сунитите/ и щеше да се сражава с всички сили срещу масовите прояви на шиитско недоволство /60% от населението/.

За американската десница главният виновник е Барак Обама. Той от самото начало се обяви срещу войната в Ирак и непрекъснато се стремеше да изведе американските войски от страната. През 2011 те окончателно се изтеглиха от Ирак, който все пак успяха да стабилизират със силата на оръжието. През 2010 сунитската общност активно участва в парламентарните избори, въпреки че ги игнорира през 2005. Изглеждаше, че Ирак върви по пътя на националното помирение.

След изтеглянето на своите военни части САЩ се лишиха от влияние върху ситуацията в страната. Те повече не можеха да принудят местните сили към мир. Но в това няма нищо учудващо: в следвоенна Франция едва ли е имало някой, който да е искал привържениците на генерал Дьо Гол и маршал Петен да работят заедно в едно правителство? Авторитарната политика на иракския премиер шиит Нури ал Малики и разпаленият от войната в съседна Сирия сунитски радикализъм свършиха останалата част от работата. Изборите през 2014, на които ал Малики постигна относителна победа, бяха белязани с много ниска избирателна активност сред сунитската общност, което се превърна в предвестник на настъплението на ислямистите.

Макар че днес едва ли е възможно да отсъдим кой точно е виновен, иракските уроци са достатъчно ясни. Ако Западът реши да се намеси, той трябва да прояви постоянство. Извеждайки войските си от Либия след свалянето на полковник Кадафи, той изостави страната на произвола на съдбата, позволявайки й да изпадне в хаос. Заради отсъствието на подкрепа за умерената опозиция в Сирия, тя стана жертва на радикалите от ИДИЛ.

Следователно Америка и нейните съюзници трябва отново да се намесят на страната на новите иракски власти, защото в противен случай в Багдад стабилно ще се закрепи Иран, а той вече предложи своята помощ. А САЩ, които завършват изтеглянето си от Афганистан през тази година, все пак трябва да запазят там достатъчно военно присъствие по примера на Франция: макар че от момента на провъзгласяване на независимостта на африканските републики вече са изминали почти 50 години, тя до ден-днешен играе важната роля на регионален жандарм.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.