Кой е Йенс Столтенберг?

| от |

Каква ирония: мъжът, който на младини е бил против членството на страната си в НАТО, сега застава начело на Алианса. Бившият норвежки премиер Йенс Столтенберг е новият генерален секретар на международната организация, пише Дойче веле.

jens-stoltenberg

След датчанина Андрес Фог Расмусен на поста Генерален секретар на НАТО отново застава скандинавец. Става дума за бившия премиер на Норвегия Йенс Столтенберг, който в момента е председател на фракцията на социалдемократическата Работническа партия в норвежкия парламент.

Столтенберг е заемал премиерския пост на Норвегия два пъти – от 2000 до 2001 и в периода 2005 – 2013. На изборите през 2013-та социалдемократите останаха най-силната партия, само че управляващата коалиция на Столтенберг не успя да получи достатъчно места в парламента. Така правителството бе поето от консервативната Ерна Солберг. При встъпването си в длъжност Солберг изказа дълбоко уважение към ролята на предшественика си, която той изигра след жестоките престъпления на Андерш Брайвик през юли 2011. „Ти бе твърд като скала в бурно море“, похвали го тогава тя.

Тестът Ютьоя

Йенс Столтенберг в действителност придоби по-широка популярност извън родината си едва покрай масовото убийство, извършено от Андерш Брайвик в един летен лагер на младежкото крило на Работническата партия на остров Ютьоя. По време на обществените си прояви тогава той се държеше като баща на нацията. Столтенберг утешаваше сънародниците си и избягваше прибързаните и необмислени реакции. „Трябва упорито да защитаваме ценностите ни“, каза тогава той със сълзи в очите. „Норвежкият отговор на насилието е демокрацията, още повече откритост и по-голямо политическо участие“, гласяха думите му. Драматичните седмици след жестокия атентат, когато цял свят бе отправил поглед към Норвегия, се превърнаха в сериозен политически тест за Йенс Столтенберг. Наблюдателите бяха единодушни: той издържа този тест блестящо.

Освен премиер, Столтенберг е бил многократно и министър, както и държавен секретар в различни правителства, но пък досега не е заемал важни постове в сферата на отбраната. Единствено през 1990-те години е бил член на Комисията по отбраната. Това обаче кара малцина да свързват Столтенберг с НАТО. Всъщност първоначално той е бил против членството на Норвегия в Северноатлантическия алианс. С течение на времето обаче променил мнението си. По-късно като премиер е подкрепял международни военни операции. Така например страната му се включи както в мисията в Афганистан, така и в интервенцията в Либия.

„Въпреки това Йенс Столтенберг ще бъде по-скоро политико-цивилен, а не военно ориентиран шеф на НАТО“, смята норвежкият журналист Харалд Стангхеле. Той описва новия генерален секретар на НАТО така: повече секретар, отколкото генерал. В публикация за големия норвежки ежедневник „Афтенпостен“ Стангхеле пише, че бившият норвежки премиер е създал добри контакти с много от правителствените и държавни ръководители на страните-членки на НАТО, например с Меркел, Обама и Камерън.

Предизвикателството Русия

Сред най-важните предизвикателства пред новия генерален секретар безспорно се нарежда кризата с Русия. Анексирането на полуостров Крим се смята за най-ниската точка в отношенията между НАТО и Москва от съветското нашествие в Чехословакия през 1968 година.

Още преди избухването на кримския конфрикт, основно американците караха европейските си съюзници от Алианса да влагат повече финансови средства във въоръжаването. Сега това настояване се изрича на все по-висок глас. Тъкмо Йенс Столтенберг обаче има добри позиции в това отношение: докато повечето от членките на НАТО намаляваха все повече военните си разходи, то при неговото управление Норвегия ги повиши. Каква ирония: мъжът, който на младини е бил срещу НАТО, сега ще се бори за неговото бъдеще.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.