Кой е Джарон Лание?

| от |

Един едър мъж с раста плитки, раздърпана тениска и дънки получава Наградата за мир на германските книготърговци. Защото се казва Джарон Лание, защото е създател и остър критик на дигиталния свят. И по още ред причини… Репортаж на Дойче веле.

Богатството и властта се концентрират все повече в ръцете на онези, които разполагат с най-големите сървъри, пише Джарон Лание в книгата си „На кого принадлежи бъдещето?“ Той визира новата класа гигантски компютърни центрове. Според американския информатик, глобалните мрежи като Гугъл и Фейсбук, но и огромните онлайн-магазини, банки и застрахователни компании отдавна са се погрижили да усложнят нещата. Защото са открили, че предоставените безплатно от потребителите данни всъщност са скъпа стока. Дигитализацията трайно променя икономическия живот, а в бъдеще тя може да унищожи и други браншове и да засегне особено силно средното съсловие, опасява се Лание. Неговото решение на проблема гласи: всеки, който има информационен принос в интернет, трябва да бъде заплатен за него.

Строител на дигиталния свят

Джарон Лание е на 54 години и е смятан за един от основателите на дигиталния свят. Той преподава в университета Бъркли в Калифорния, работи като изследовател за Майкрософт рисърч и е носител на две докторски титли за негови открития и разработки. Книгата му „На кого принадлежи бъдещето?“, излязла през 2013 година в Германия, наскоро бе отличена с литературната награда на Харвардския университет и е без съмнение едно от най-важните издания през последните години, които открито критикуват света на интернет. Книга, написана при това именно от човека, който има огромен принос за развитието на самия интернет.

Джарон Лание е роден през 1960 в Ню Йорк, в семейството на евреи, оцелели от Холокоста. Малко по-късно родителите му заминават за Тексас, установяват се недалеч от Ел Пасо. Джарон ходи на училище, свири на пиано, слуша Бах, харесва Йеронимус Бош и обича да си похапва шоколад. Когато е на десет години, изгубва майка си, която загива в автомобилна катастрофа. Момчето започва често да боледува, постоянно се мести в различни градове с баща си, докато в един момент намира един особен приятел. Астрономът Клайд Томбо, открил през 1930 година планетата-джудже Плутон, съветва 14-годишния Лание, който тъкмо е прекъснал училище, да посещава семинари по математика и химия в държавния университет в Ню Мексико. Идеята допада на Джарон. Той е допуснат в семинарите, където се научава да програмира.

Всестранно развита личност

През 1983 г. Лание разработва първата си компютърна игра с привлекателното име „Moondust“ (в превод: „лунен прах“). Това му донася назначение в компанията за компютърни игри и развлекателна електроника Atari. Междувременно той вече е следвал музика и изобразително изкуство и се е научил да свири на различни инструменти. Днес Джарон Лание има колекция от над хиляда редки стари музикални инструменти. Свирил е със звезди като Филип Глас, Йоко Оно, Шон Ленън и Орнет Колман, композирал е филмова музика и е организирал изложби със собствени картини, рисунки и инсталации в множество музеи в САЩ и Европа.

През 80-те години в Калифорния Джарон Лание се запознава с Том Цимерман, изобретател на първата кибер-ръкавица. С него и още няколко други изобретатели през 1985 г. Лание основава фирмата VPL Research, воден от желанието да разработва технологии за все още новия тогава виртуален свят. И успява. Лание конструира виртуални камери, разработва 3D-графики за кинофилми, първия Аватар, освен това подпомага развитието на интернет-базирани мрежи. Абсолютен особняк, смахнат гений с предразположение към пълнеене и слабост към раста прически.

Тревожни прозрения

Още преди разкритията на Едуард Сноудън Джарон Лание прозира, че никой вече не може да знае къде отиват всички информации, публикувани от юзърите, и какво се случва с тях. Освен това Лание забелязва, че безплатната култура на интернет съсипва цели браншове. Оттук нататък насочва вниманието си към информационното надвластие и предполагаемото безсилие на потребителите на информация. Лание обича да дава за пример Instagram, безплатно приложение за споделяне на видео и снимки. През 2010 година фирмата с общо 13 сътрудници е създадена без бизнес-план, две години по-късно Фейсбук я купува за един милиард долара.

На Франкфуртския панаир на книгата Джарон Лание отправи обаче предупреждение не само срещу бясното събиране на данни от интернет-концерните и тайните служби. Той разкритикува и потребителите на социалните мрежи. Според него онзи, който предоставя безплатно своите данни на интернет-гиганти като Фейсбук и Гугъл, допринася за това, богатството да се концентрира само в ръцете на шепа милиардери. А това, според него, подкопава демокрацията. Защото: „Знанието е власт.“

Наградата за мир на германските книготърговци за 2014 г. се връчва на Джарон Лание на 12 октомври в историческата „Паулскирхе“ във Франкфурт на Майн. Според мотивировката на журито, той я получава заради това, че „като пионер на дигиталния свят прозря какви рискове крие този свят за свободното съществуване на всеки човек“.

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

Киа Моторс ще строи нов завод в Индия

| от chronicle.bg |

КИА Моторс подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Андхра Прадеш, Индия за строителството на нова производствена база в Anantapur.

Споразумението бе подписано на официална церемония в град Виджаявада, част от Андхра Прадеш, югоизточна Индия. Инвестицията за първия завод на КИА в Индия, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в края на 2017г., възлиза на 1.1 милиард щатски долара.

Стартът на производство е планиран за втората половина на 2019г., като капацитетът на базата ще бъде 300 000 автомобила годишно.

КИА планира производството на стратегически компактен седан и компактен SUV, специално насочени към индийските потребители. Заводът, разположен на площ от 2.16м2/536 акра, включва 4 основни цеха – щамповане, заваряване, боядисване и сглобяване.

Модерният завод ще предостави възможност на компанията да стартира продажбите си и в Индия, което ще спомогне за устойчивия ръст в продажбите, както на местно, така и на международно ниво. Индия е най-бързо развиващия се пазар на нови автомобили в света и 5-ти по големина в международен мащаб.

През изминалата 2016г. в страната са реализирани над 3.3 милиона автомобила. Експертите прогнозират, че до 2020г. Индия ще се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев