Кой се страхува от Дмитро Ярош?

| от |

За руската пропаганда той е враг номер 1. Смятат го за авангард на „фашистите“ от Майдан. „Национализмът в Украйна храни любов към отечеството, но не и омраза към чуждото“, казва водачът на „Десен сектор“ Дмитро Ярош, пише Дойче веле.

В летен детски лагер се обучават доброволци от батальона на „Десен сектор“. Никой от тях не е професионален войник. Затова трябва да тренират.

Кой е Дмитро Ярош?

„Той е като граната“, разказва за него Евгений – един от бойците на Ярош. Батальонът му се състои от около 400 бойци, които досега са успели да се възвърнат няколко окупирани от проруските сепаратисти селища – Авдеевка, Карловке, Красноармейская и Митайлово.

Руската пропаганда обяви Ярош за враг номер едно, за „знаме на фашистите“ от Майдан. Той носи военна униформа и пистолет на колана. Мъжът, който по време на президентската предизборна кампания избягваше всякакви интервюта, има време – нали в момента действа примирие. „Доброволческите отряди изпълняват заповедта на главнокомандващия и се надяват поне размяната на пленници да се осъществи по време на това т.нар. примирие“, казва той.

Резервите на Киев

Украинското правителство отказва да даде на Ярош и неговите бойци официален статут на доброволчески батальон. Затова и те не получават оръжие от Министерството на отбраната. Правителството е резервирано към „Десен сектор“, особено откакто преди няколко месеца Ярош предложи украинският народ да бъде въоръжен – идея, която парламентът в Киев отхвърли категорично.

„Върховната рада се състои предимно от последователи на бившия президент Виктор Янукович. Затова спешно трябва да бъдат проведени парламентарни избори. Анексирането на Крим вече беше в ход, когато предложихме общо въоръжаване. Русия вече разпалваше и войната в Източна Украйна. Ние искаме въоръжаване както в Швейцария или Литва. Но идеята не е да се раздава безконтролно оръжие на всички“, уточнява Ярош. Той твърди, че калашниците на неговите бойци са плячка от съвместните им операции с други доброволчески батальони и армейски части, които на драго сърце приемат помощта на „Десен сектор“.

Победа по точки за Путин

Дмитро Ярош не разбира, защо Западът се отнася с такова недоверие към „Десен сектор“ – дори само заради името на организацията. Той определя това като победа по точки за руската пропаганда. Нещата не са толкова прости, защото духовният център на „Десен сектор“ е движението „Тризъб-Степан Бандера“, обяснява Ярош. Бандера е бил водач на партизанското движение по време на Втората световна война, което е воювало срещу нацистите и срещу Червената армия, но е избивало и евреи. Спорен остава въпросът, дали Бандера е бил и нацистки колаборационист.

Дмитро Ярош пояснява, че името „Десен сектор“ няма нищо общо с някаква политическа ориентация. „Ние се кръстихме така по време на събитията на Майдан. Почти всички младежи при нас са футболни запалянковци и някой предложи да използваме тази футболна терминология от стадионите. Идейната основа на движението се формира от организацията „Тризъб-Степан Бандера“. Ние нямаме никакви връзки с германски националсоциалисти или пък с италиански фашисти. Национализмът в Украйна възпитава в любов към собствената страна, но не включва омраза към чуждото. При нас има също и руснаци, арменци, грузинци и евреи. Включително в доброволческия батальон. Имаме и един равин. Организацията ни не познава конфликти заради различните националности, а антисемитизмът ни е чужд. Руската пропаганда ни демонизира, защото бяхме авангард на движението на Майдан, от което се страхуваха“, казва Ярош.

Страницата ще се обърне

Руската пропаганда използва партизанската война на Степан Бандера срещу Червената армия като доказателство за това, че украинците мразят всичко руско. По този начин пропагандата всява страх сред рускоговорящото население в Източна Украйна и го настройва срещу Киев. Но нещата се променят, казва Ярош. „Русия иска да ни изкара страшилище. Ние обаче виждаме как ни посрещат хората и как се грижат за нас, когато освобождаваме окупирани от сепаратистите територии. Настроенията се обръщат. Все още има хора с негативно отношение към Украйна. Ние обаче наблюдаваме промяната тук в Донецка и Луганска област“, казва той.

Дмитро Ярош няма намерение да влиза в политиката преди да е свършила войната. На парламентарните избори от името на „Десен сектор“ ще се яват други кандидати. Той лично е решен да защитава родината си: „Партизанската война е единствиният начин да бъде победена голямата руска армия. Тя се страхува от партизанска война, както и всяка друга армия по света. Няма начин един окупатор да победи, когато той бива обстрелван от всеки прозорец и се разрушава бойната му техника – дори когато ни превъзхожда. Украинците са големи патриоти и населението е решено да защитава страната си“, уверява лидерът на „Десен сектор“.

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.

 
 

10 мъже с по-възрастни половинки + 2 бонус

| от chronicle.bg |

В неделя изборите във Франция изведоха като фаворит в президентския вот Еманюел Макрон. Но онова, което впечатли по-силно от успеха на младия центрист, беше съпругата му – Брижит Макрон, по-голяма от него с 24 години.

Любовта между Еманюел Макрон и Бриджит пламва, когато тя е негова учителка по литература, женена, с три деца. Днес двамата продължават да са заедно, а отношенията им предизвикаха повдигане на вежда от страна на мнозина.

Затова ви предлагаме една галерия, която показва, че връзките между мъже и жени с драстична разлика във възрастта не са нещо ново, дори напротив.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Всички говорят за: Двете „голи” рокли на Джей Ло

| от |

В последните няколко дни хората не спират да говорят за Дженифър Лопес. Разбрахте ли защо?

Латиноамериканската певица се появи на Billboard Latin Music Awards с две от т.нар. „голи” рокли и, разбира се, бе убийствено секси. Както само тя е способна.

По червения килим Джей Ло мина в изящна черна рокля на Жулиен Макдоналд, а за самата церемония певицата се преоблече в друга рокля на дизайнера, такава с метален цвят.

Можете ли да повярвате, че тази жена е на 47? Поне ние никога не бихме й ги дали…

Лопес получи две награди – тази на Telemundo и за най-социално ангажирана звезда. Певицата представи новия си сингъл от предстоящия, изцяло на испански, албум Mirate.

В галерията може да се убедите защо всички говорят за Джей Ло и нейните две „голи” рокли. Даже не знаем защо го слагаме в кавички…