Когато си беден, парите са скъпи

Това е универсална истина, която важи и за страни със средно добри финансови институции, като САЩ. Какво сe случва с тези, които са извън системата? А те са повече от колкото са гласували за Обама. 10 на сто от парите на семействата, които не са в банковата система отиват в напразни разходи, които да я заменят. Това са парите, които харчат за храна.

70 милиона американци са извън банковата система и това им отнема голяма част от времето, енергията и ресурсите, които така или иначе нямат. И отново решението може да бъде в технологиите, но и в желанието на обществото да реши този проблем.

Един от основните принципи на прогресивната икономика е, че една богата страна би трябвало да направи, за да улесни живота на бедните.

Това означава, да се осигурят облекчения в здравеопазването, достъпа до храна, по-ниска лихва, грижата за децата и достъпно образование. Това важи и за безработните, но и за тези, които работят, но печелят под 10,000 долара, те са освободени от данъци.

Но има и елементи, поради които в Америка е невероятно скъпо да сте бедни. Барбара Айнрих пише в книгата си „Nickel and Dimed“, че много работни места са ниско платени, а работниците на практика нямат бъдеще. Това затруднява достъпа до кредитиране, дългосрочни финансови планове, както и спестяване на някакви пари, за да може да вземат кредит, защото приоритет са най-неотложните нужди.

Нейният извод: Скъпо е да си беден. Когато нямаш достатъчно пари, те стават скъпи.

В САЩ 70 милиона американци не разполагат с банкова сметка или достъп до традиционните финансови услуги. Това са повече хора, отколкото населението на щатите Калифорния, Ню Йорк и Мериленд заедно. Това са повече отколкото гласувалите за Барак Обама (или Мит Ромни) по време на изборите през 2012. Това означава, че винаги, когато нещо трябва да се плати, те трябва да направят това в брой, или да използват чекове, които често осребряват при покупка. Вместо кредитна история, която отговаря на изискванията за банкови кредити, те имат история, която само ги дескридитира и не им предоставя достъп до банкови услуги. Вместо ниски лихви, те трябва да плащат три или четири пъти по-високи лихви от нормалното. Така, без достъп до каквото и да е банково обслужване работата с пари става всекидневен ангажимент, който отнема много време, енергия и изминати километри, нещо, което анализаторите наричат ​​“архипелаг на алтернативното финансиране“.

За това разказва и документалният филм „Spent: Looking For Change“ (Изхарчено търсейки промяна), продуциран от компания за кредитни карти. Изследването заключава, че използването на заложни къщи, краткосрочни заеми „до заплата“, услуги за осребряване на чекове, означава разходи от 89 милиарда долара годишно, които отиват за комисиони и лихви за използването на такива видове алтернативни финансови услуги . 10 на сто от парите на семействата, които не са в банковата система отиват за такси и комисионни. Това е толкова, колкото тези семейства харчат за храна.

Това е аларма и система, но и предизвикателство за технологията, която има потенциал да замени инфраструктурата на банките, чрез цифрови предплатени сметки, които позволяват онлайн плащане, които позволяват директно използване на чекове, без да разполагат с пари . За да спасят хората от лапите на лихфарите банките могат да намерят начини да измерват кредитоспособността на клиентите по друг начин, пишат от TheAtlantic.