Когато си беден, парите са скъпи

| от |

Това е универсална истина, която важи и за страни със средно добри финансови институции, като САЩ. Какво сe случва с тези, които са извън системата? А те са повече от колкото са гласували за Обама. 10 на сто от парите на семействата, които не са в банковата система отиват в напразни разходи, които да я заменят. Това са парите, които харчат за храна.

65

70 милиона американци са извън банковата система и това им отнема голяма част от времето, енергията и ресурсите, които така или иначе нямат. И отново решението може да бъде в технологиите, но и в желанието на обществото да реши този проблем.

Един от основните принципи на прогресивната икономика е, че една богата страна би трябвало да направи, за да улесни живота на бедните.

Това означава, да се осигурят облекчения в здравеопазването, достъпа до храна, по-ниска лихва, грижата за децата и достъпно образование. Това важи и за безработните, но и за тези, които работят, но печелят под 10,000 долара, те са освободени от данъци.

Но има и елементи, поради които в Америка е невероятно скъпо да сте бедни. Барбара Айнрих пише в книгата  си „Nickel and Dimed“, че много работни места са ниско платени, а работниците на практика нямат бъдеще. Това затруднява достъпа до кредитиране,  дългосрочни финансови планове, както и спестяване на някакви пари, за да може да вземат кредит, защото приоритет са най-неотложните нужди.

Нейният извод: Скъпо е да си беден. Когато нямаш достатъчно пари, те стават скъпи.

В САЩ 70 милиона американци не разполагат с банкова сметка или достъп до традиционните финансови услуги. Това са повече хора, отколкото населението на щатите Калифорния, Ню Йорк и Мериленд заедно. Това са повече отколкото гласувалите за Барак Обама (или Мит Ромни) по време на изборите през 2012. Това означава, че винаги, когато нещо трябва да се плати, те трябва да направят това в брой, или да използват чекове, които често осребряват при покупка. Вместо кредитна история, която отговаря на изискванията за банкови кредити, те имат история, която само ги дескридитира и не им предоставя достъп до банкови услуги. Вместо ниски лихви, те трябва да плащат три или четири пъти по-високи лихви от нормалното. Така, без достъп до каквото и да е банково обслужване работата с пари става всекидневен ангажимент, който отнема много време, енергия и изминати километри, нещо, което анализаторите наричат ​​“архипелаг на алтернативното финансиране“.

За това разказва и документалният филм „Spent: Looking For Change“ (Изхарчено търсейки промяна), продуциран от компания за кредитни карти. Изследването заключава, че използването на заложни къщи, краткосрочни заеми „до заплата“, услуги за осребряване на чекове, означава разходи от 89 милиарда долара годишно, които отиват за комисиони и лихви за използването на такива видове алтернативни финансови услуги . 10 на сто от парите на семействата, които не са в банковата система отиват за такси и комисионни. Това е толкова, колкото тези семейства харчат за храна.

Това е аларма и система, но и предизвикателство за технологията, която има потенциал да замени инфраструктурата на банките, чрез цифрови предплатени сметки, които позволяват онлайн плащане, които позволяват директно използване на чекове, без да разполагат с пари . За да спасят хората от лапите на лихфарите банките могат да намерят начини да измерват кредитоспособността на клиентите по друг начин, пишат  от TheAtlantic.

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”