Когато се заличават хора

| от |

Ще има ли етническа чистка в Крим? Какво предстои в Украйна? Тези въпроси могат да получат ако не отговор, то поне тревожен коментар от историята. В която примерите за депортации и чистки оставят дълбока следа, пише Дойче веле.

Josef Stalin

Над 45 милиона души по света търсят убежище, като тенденцията е възходяща, твърдят от ООН. Във века на гоненията, както нарича миналото столетие полският историк Ян Пискорски в книгата си „Прокудените“, 80 милиона души стават жертва на изселвания и гонения. Погледът назад към тъмните страници на европейското минало разкрива погроми и кланета, лагери на смъртта, изселвания, етнически чистки.

Наред с гоненията, етническите прочиствания често се използват за „окончателното решаване“ на различни проблеми през последните две столетия, пише в своя труд „Етнически чистки в модерната епоха“ историкът Михаел Шварц. Още през ХIХ-ти век в Европа се надига вълна от нетърпимост към другия и към съседа, породена от идеята за религиозна и етническа хомогенност. Националната държава и идеологията, която лежи в устоите ѝ, затвърждават през ХХ-ти век стремежите към национално хомогенизиране. От него пък следват етнически чистки за ограничаването или пълното заличаване на малцинства.

Има човек – има проблем, няма човек…

„Те са натъпкани в товарни вагони и трюмове, където ги дебне неуморният им спътник – смъртта, която първо прибира най-слабите, децата и старците“. Така Пискорски описва съдбата на „прегазените от историята, които умират нечути в крайпътните канавки, препълнените вагони и затворническите лагери“.

Но не само в Европа десетки хиляди невинни хора загиват от насилствена смърт, припомня Шварц. От колониалните геноциди и депортации в началото на ХХ-ти век през религиозните кланета в Индия през 1947 до днешните конфликти в Близкия изток – на този фон авторът се пита дали зад тези масови убийства не съществува някакъв зловещ механизъм, дали няма закономерност зад геноцида и чистките?

Отговор дава социологът Зигмунт Бауман, според когото масовото унищожение на хора в модерната епоха е следствие от „упражнения по социални технологии“. Бауман не вярва, че единствено неконтрилируемият изблик на емоции е причинил толкова много смърт. Но тогава кои са „технолозите“ на този процес?

Тъмната страна на демокрацията

Етническите чистки невинаги са инструмент единствено в ръцете на диктатори и тоталитарни режими – за част от тях е виновна принципно авторитетната Лозанска конференция от 1922-1923. Нейната цел е намирането на изход от кризата между Гърция и Турция и решаването на проблема с гръцкото малцинство в Турция и с турското в Гърция. Така се ражда Лозанският договор, плод на съвместната работа на две демократични държави – Франция и Англия. Той възпроизвежда изключително опасния модел на етнически хомогенната държава и на практика легитимира „етническото инженерство“.

Плановете на хартия обаче не се съобразяват с реалността. Размяната на население е съпроводена от гонения, бягства и смърт, които засягат и българите, останали в пределите на Беломорска Тракия след Първата световна война. На тези територии гръцките власти заселват прогонени гърци от Мала Азия. Въпреки горчивия опит с Лозанския договор, отбелязва Шварц, след края на Втората световна война Чърчил и Рузвелт ще изготвят своите преговорни позиции, опирайки се именно на него.

Войни и терор

Но Лозанският договор просто продължава драматичните исторически грешки от трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, която пък, по думите на Шварц, връща колониалното насилие „у дома“. Милиони хора са прогонени, депортирани или принудително евакуирани в периода между трите военни конфликта.

Споменът и разрухата от Голямата война обаче скоро ще бъдат заместени от нови, неизмерими катастрофи. През 30-те и 40-те Сталин потапя целия Съветски съюз в кървав терор. Той вкарва в лагери, репресира и избива стотици хиляди офицери, хора на изкуството и обикновени граждани. Почти паралелно в националсоциалистическа Германия започват преследванията и терорът срещу евреите, които малко по-късно сублимират в безпрецедентното масово унищожение на тези хора. Логично след края на Втората световна война започват пък гонения срещу германците в Източна Европа.

Според Михаел Шварц в същността си етническите конфликти не произтичат единствено от циничната максима „разделяй и владей“, нито пък са свързани само с представите за нация и раса – в много голяма степен важна роля играят собствеността и преразпределянето на социални позиции и блага, понеже след всяка чистка лъвският пай отива в нечии други ръце. Авторът стига до извод, който звучи актуално и тревожно особено днес: зад всички етнически чистки през последните два века стоят политици, управленци, военни и дори учени, които имат власт и контролират общественото мнение. Кървавите решения, които те взимат, винаги са имали по-хуманна алтернатива. Въпреки това обаче тези хора са прокарвали опасните си идеи с непоклатимата твърдост и с вярата, че злото, причинено днес, ще роди по-добър свят утре. Това обаче никога не се случва.

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.