Когато се заличават хора

| от |

Ще има ли етническа чистка в Крим? Какво предстои в Украйна? Тези въпроси могат да получат ако не отговор, то поне тревожен коментар от историята. В която примерите за депортации и чистки оставят дълбока следа, пише Дойче веле.

Josef Stalin

Над 45 милиона души по света търсят убежище, като тенденцията е възходяща, твърдят от ООН. Във века на гоненията, както нарича миналото столетие полският историк Ян Пискорски в книгата си „Прокудените“, 80 милиона души стават жертва на изселвания и гонения. Погледът назад към тъмните страници на европейското минало разкрива погроми и кланета, лагери на смъртта, изселвания, етнически чистки.

Наред с гоненията, етническите прочиствания често се използват за „окончателното решаване“ на различни проблеми през последните две столетия, пише в своя труд „Етнически чистки в модерната епоха“ историкът Михаел Шварц. Още през ХIХ-ти век в Европа се надига вълна от нетърпимост към другия и към съседа, породена от идеята за религиозна и етническа хомогенност. Националната държава и идеологията, която лежи в устоите ѝ, затвърждават през ХХ-ти век стремежите към национално хомогенизиране. От него пък следват етнически чистки за ограничаването или пълното заличаване на малцинства.

Има човек – има проблем, няма човек…

„Те са натъпкани в товарни вагони и трюмове, където ги дебне неуморният им спътник – смъртта, която първо прибира най-слабите, децата и старците“. Така Пискорски описва съдбата на „прегазените от историята, които умират нечути в крайпътните канавки, препълнените вагони и затворническите лагери“.

Но не само в Европа десетки хиляди невинни хора загиват от насилствена смърт, припомня Шварц. От колониалните геноциди и депортации в началото на ХХ-ти век през религиозните кланета в Индия през 1947 до днешните конфликти в Близкия изток – на този фон авторът се пита дали зад тези масови убийства не съществува някакъв зловещ механизъм, дали няма закономерност зад геноцида и чистките?

Отговор дава социологът Зигмунт Бауман, според когото масовото унищожение на хора в модерната епоха е следствие от „упражнения по социални технологии“. Бауман не вярва, че единствено неконтрилируемият изблик на емоции е причинил толкова много смърт. Но тогава кои са „технолозите“ на този процес?

Тъмната страна на демокрацията

Етническите чистки невинаги са инструмент единствено в ръцете на диктатори и тоталитарни режими – за част от тях е виновна принципно авторитетната Лозанска конференция от 1922-1923. Нейната цел е намирането на изход от кризата между Гърция и Турция и решаването на проблема с гръцкото малцинство в Турция и с турското в Гърция. Така се ражда Лозанският договор, плод на съвместната работа на две демократични държави – Франция и Англия. Той възпроизвежда изключително опасния модел на етнически хомогенната държава и на практика легитимира „етническото инженерство“.

Плановете на хартия обаче не се съобразяват с реалността. Размяната на население е съпроводена от гонения, бягства и смърт, които засягат и българите, останали в пределите на Беломорска Тракия след Първата световна война. На тези територии гръцките власти заселват прогонени гърци от Мала Азия. Въпреки горчивия опит с Лозанския договор, отбелязва Шварц, след края на Втората световна война Чърчил и Рузвелт ще изготвят своите преговорни позиции, опирайки се именно на него.

Войни и терор

Но Лозанският договор просто продължава драматичните исторически грешки от трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, която пък, по думите на Шварц, връща колониалното насилие „у дома“. Милиони хора са прогонени, депортирани или принудително евакуирани в периода между трите военни конфликта.

Споменът и разрухата от Голямата война обаче скоро ще бъдат заместени от нови, неизмерими катастрофи. През 30-те и 40-те Сталин потапя целия Съветски съюз в кървав терор. Той вкарва в лагери, репресира и избива стотици хиляди офицери, хора на изкуството и обикновени граждани. Почти паралелно в националсоциалистическа Германия започват преследванията и терорът срещу евреите, които малко по-късно сублимират в безпрецедентното масово унищожение на тези хора. Логично след края на Втората световна война започват пък гонения срещу германците в Източна Европа.

Според Михаел Шварц в същността си етническите конфликти не произтичат единствено от циничната максима „разделяй и владей“, нито пък са свързани само с представите за нация и раса – в много голяма степен важна роля играят собствеността и преразпределянето на социални позиции и блага, понеже след всяка чистка лъвският пай отива в нечии други ръце. Авторът стига до извод, който звучи актуално и тревожно особено днес: зад всички етнически чистки през последните два века стоят политици, управленци, военни и дори учени, които имат власт и контролират общественото мнение. Кървавите решения, които те взимат, винаги са имали по-хуманна алтернатива. Въпреки това обаче тези хора са прокарвали опасните си идеи с непоклатимата твърдост и с вярата, че злото, причинено днес, ще роди по-добър свят утре. Това обаче никога не се случва.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

7 холивудски мита за любовта и връзките

| от chronicle.bg |

На Холивуд не трябва да се вярва за нищо, особено за романтичните връзки между двама човека.

Любовта по филмите е силно идеализирана и драматизирана, за да отива на сюжета, както и за да ни накара да се чувстваме по определен начин. Това е всъщност целта на киното. Когато тези отношения се превръщат в стереотипи и се прилагат в истинският живот, тогава става трудно.

И понеже филмите показват само каквото им е нужно за действието, семейният консултант Арабела Ръсел разбива няколко холивудски мита, за да подобри любовния живот на хората „в полеви условия“.

 

 

 

 

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.