Когато липсва алтернатива

| от |

2277560630_a254cc776a_b

Петър Бочуков, Гласът на Русия

Независимо от нестабилната политическа ситуация в страната и въпреки продължаващите вече седем месеца протести срещу статуквото и правителството, малко вероятно е заедно с изборите за Европейски парламент през май да се произведе и предсрочен вот за ново Народно събрание.

Причините за такава прогноза са не една и две. Но главната от тях е липсата на политическа алтернатива. И тази прогноза на политолози, наблюдатели и социолози се прави въпреки, че управляващите се ползват с рекордно ниско доверие от едва 20 процента. Към това трябва да се прибави и фактът, че огромното мнозинство избиратели иска предсрочни избори колкото е възможно по-скоро. Но това не може да стане при сегашното разположение на политическите сили. Защото предсрочни избори биха възпроизвели статуквото.

Опозицията в парламента и извън него няма нови идеи, и също е лишена от доверието на обществото, което според социологическите проучвания отново е на път да заложи на популистки и непридвидими партии и подкрепящи ги граждански формации с националистически уклон. Избирателите, които по традиция гласуват за дясна партия (през 2009 г. те заложиха на ГЕРБ), днес, разочаровани от провалилата се лидерска партия на Бойко Борисов, са готови да дадат гласа си на Реформаторския блок, в който влизат пет партии – ДСБ, СДС, България на гражданите, Народна партия “Свобода и достойнство” и БЗНС. Но тази нова дясна коалиция, за която преди Коледа бе подписано учредително споразумение, все още няма избистрен профил. Соченият за неин лидер Радан Кънев казва, че това е блок на партии, които “запазват своята идентичност и влизат в съюз за дълбоки реформи, а не против друга политическа сила”. Блокът ще е този, който ще изпълни очакванията за бъдещата смяна на конституционния модел, за нова държавност и нов обществен договор, обяви на свой ред лидерът на България на гражданите Миглена Кунева.

Съмнителна е обаче перспективата и стабилността на този Блок от партии, като се има предвид, че предстоят избори за Европейски парламент и подреждането на кандидатските листи почти сигурно ще провокира междупартийни и вътрешнопартийни кавги. Блокът не предлага нов и различен от сегашния икономически модел на страната. Обявената от неговите водачи битка за повече морал в политиката е обречена на неуспех. Защото те бяха бездейни извън парламента по време на управлението на ГЕРБ, а след краха на правителството на Борисов извадиха от фризера и пуснаха в употреба изхабения лозунгг от 90-те години – “Червени боклуци”, което потвърди липсващото им въображение и интелектуалната им немощ.

Днес много от онези, които изпълваха улиците в центъра на София, сега изглеждат уморени, скептични и недоволни. И това не е случйно. Стратегическият резерв на Реформаторския блок – Ранобудните студенти, окрито въстанаха срещу инертността на новия съюз. Тези дни те изпратиха “Отворено писмо” до партийната опозиция в България. ”Къде сте и защо не правите нищо?”- питат Ранобудните, възмутени от липсата на реална алтернатива на сегашното управление. Студентите, които окупираха учебни зали в университетите през есента, сега твърдят, че искат да се върне вярата на българите в институциите и правото, но опозицията не действа активно за постигането на тази цел. В писмото си те за пореден път напомнят, че са гражданска опозиция, която използва само позволени демократични инструменти. Ранобудните пишат на “реформаторите”, че на последните парламентарни избори през май десет партии са получили по над един процент от вота – за тях са гласували около 1.77 милиона избиратели, които са значително повече от гласовете подадени за управляващите днес. Още 3 милиона не са упражнили правото си на глас и затова не са представени в парламента. “Защо мълчите и бездействате?! Вземете се в ръце и си свършете работата!” завършва писмото, с което Ранобудните студенти изразяват крайната си неудовлетвореност от поведението на “автентичната” десница, защото не е готова да поеме отговорност за управлението на държавата и да наложи своето виждане за нейното развитие. Социологическите анкети показват, че ако сега се произведат избори, за Реформаторския блок ще гласуват 6-7 процента от избирателите. Което е показател за безсилие. Затова в последно време все по-често се говори за възможна голяма коалиция по подобие на германската като единствено рационален изход от безнадеждността. След писмото на Ранобудните студенти реформаторите заговориха за среща с представители на ГЕРБ за обмисляне на общи действия срещу правителството на Орешарски . Засега обаче това са само намерения – защото става дума за политика на безпринципна основа. В крайна сметка бъдещето на 42-ия парламент ще зависи от политическото решение на казуса “Сидеров” – поредният хулигански скандал, в който бе замесен лидера на партия “Атака”.

 
 
Коментарите са изключени за Когато липсва алтернатива