Когато финансистите се бъркат в природата

| от |

Размиг Кьошеян / Монд Дипломатик

Суши, урагани, наводнения – по четирите краища на света климатичните катастрофи причиняват човешки трагедии и ни смайват с феноменални гледки. Поставят и един прозаичен въпрос – кой ще плаща за щетите? Когато загубите им са прекалено големи, застрахователите прехвърлят отговорността на държавите, но те, притиснати от дълга, изпитват затруднения да я поемат. Тогава се обръщат към финансовите пазари, с техните смразяващи разчети и спекулативни продукти.

toronto-snowstorm-march-12

ПРЕЗ ноември 2013 г. „свръхтайфунът“ Хаян се стовари върху Филипинския архипелаг. Над шест хиляди загинали, милион и половина разрушени или повредени жилища, 13 милиарда долара материални щети. Три месеца по-късно двама агенти на частните застрахователни компании „Мюнхен Ре“ и „Уилис Ре“, придружени от представители на Бюрото на ООН за намаляване на риска от бедствия (UNISDR), представиха на филипинските сенатори нов финансов продукт, с който се избягвала предполагаемата неспособност на държавата да управлява климатичните бедствия – Застрахователна схема срещу риска за филипинските общини (PRISM). Нещо като високо рентабилен заем при катастрофи, който общините да предлагат на частни инвеститори. На последните се осигуряват солидни лихви, субсидирани от държавата, но в случай на бедствие с предварително определени параметри губят цялото си капиталовложение.

Климатичните деривати, облигациите за бедствия и други застрахователни продукти за климатични щети се радват на бурен успех. Не само азиатски държави, но и страни като Мексико, Турция, Чили и дори американският щат Алабама, силно засегнат от урагана Катрина през 2005 г., прибягнаха към тях под една или друга форма. Изобретателите на тези продукти се стремят да поверят застраховането срещу природни бедствия и всичко, свързано с тях (премии, оценка на риска, обезщетяване на жертвите) на финансовите пазари. Защо финансистите се залавят с природата точно в момент, когато тя показва все по-отчетливи признаци на изтощение?

В продължение на няколко века Земята предоставяше на икономиката суровини и ресурси на ниски цени. Екосистемата успяваше да поглъща отпадъците от промишленото производство. Днес обаче тези две функции не се осъществяват толкова лесно. Освен че цената на суровините и на управлението на отпадъците расте, зачестилите и все по-тежки природни бедствия увеличават глобалната цена на застраховката. Тя пък смъква процента на печалба на индустриалците. По такъв начин екологичната криза не е само отражение, но е и възможен причинител на криза на капитализма.

В този контест финансовият подход сякаш предлага изход – застрахователните и презастрахователните компании въвеждат нови методи за разпределяне на риска, основно чрез превръщането на климатичната заплаха в ценни книжа. Иначе казано, става дума за пренасяне в метеорологията на механизмите, които бяха изпробвани с известния на всички успех с американските недвижими имоти…

Един най-очарователните продукти на този нов финансов арсенал еоблигацията бедствие. Облигацията е ценна книга или част от дълг, която се разменя на пазара и се котира. Особеността на този вид облигации е, че те не се издават срещу дълг, сключен от дадена държава за изграждане на инфраструктурни обекти, или от компания за финансиране на нововъведения, а се отнасят за природата и евентуалните бедствия. Те се отнасят за възможно събитие, което не е сигурно, че ще настъпи, но за което се знае, че ще предизвика значителни материални щети и човешки жертви. Целта е рискът да се разпредели в пространството и времето и финансовите му последици да се облекчат. Тъй като пазарите се разгръщат в световен мащаб, тези рискове чрез ценните книжа се разпространяват максимално.

Това чудо на финансовото инженерство видя бял ден през 1994 г., малко след като серия от бедствия, нанесли скъпо струващи поражения (ураганът Андрюс във Флорида през 1992 г., земетресението в Нортридж, Калифорния, през 1994 г.), принудиха застрахователната индустрия да търси нови ресурси. Оттогава насам са емитирани около 200 облигации бедствие, 27 от тях – на стойност 14 милиарда долара, само през 2007 г.

Карибски ураган срещу цунами в Азия

ПОДОБНО на всички финансови продукти климатичните облигации са подложени на унизителната оценка на рейтинговите агенции „Стандард енд Пуърс“, „Фич“ и „Мудис“, които обикновено им присъждат невзрачната оценка ВВ, тоест, че не са без риск. Цената на една облигация бедствиеварира на пазара в зависимост от вероятността заплахата да се реализира и според търсенето и предлагането. Случва се тези ценни книжа да продължават да се търгуват при наближаване и дори по време на катастрофа, например при изключителни горещини в Европа или ураган във Флорида. Специализираните брокери, с присъщото им чувство за оригинални формулировки, наричат това търговия с ценни книжа на живо.

През 1995 г. в Ню Джърси се появи Борса за търгуване на ценни книжа, наречена „Катекс“ (Catastrophe Risk Exchange). Инвеститорите, силно заплашени от калифорнийските земетресения, могат да разнообразят там портфейла си, като обменят своите облигации бедствие срещу други за урагани на Карибите или цунами в Индийския океан. „Катекс“ поема грижата да предоставя на клиентите си бази данни за оценка на рисковете.

Важно звено в тази финансова схема са агенциите за моделиране на катастрофите. Тяхната задача е да изчисляват природните явления и да разсейват, доколкото е възможно, неизвестността. По света съществуват ограничен брой агенции за моделиране, повечето американски: Applied Insurance Research (AIR), Eqecat и Risk Management Solutions (RMS). В зависимост от променливи величини, като скоростта на вятъра, обхвата на циклоните, температурата, както и от физическите характеристики на съответната зона (използваните строителни материали, тип терен, население), те оценяват стойността на последиците от една катастрофа и обезщетенията, плащани от застрахователите. По такъв начин определят и цената на дадена облигация бедствие.

Повечето облигации от този тип бяха емитирани от застрахователи и презастрахователи. Но от средата на първото десетилетие на XXI век самите държави започнаха да пускат на пазара „държавни“ облигации бедствие. Тази тенденция, въведена от теоретиците на застрахователната дейност, възпитаници на „Уортън скул“ към университета в Пенсилвания – едно от най-престижните търговски училища в света, активно се насърчава от Световната банка и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Това развитие илюстрира тясната връзка между бюджетната криза на държавите (задлъжнялост и спад на приходите за хазната) и екологичната криза. Поради трудното положение, в което се намират, държавите се оказват все по-малко способни да поемат осигурителните разноски за климатичните бедствия с конвенционални средства, т.е. с приходите от данъците. Тази възможност ще бъде все по-ограничена поради честотата и мощта на тези катаклизми, свързани с климатичните промени. За разтревожените правителства застраховането на климатичния риск чрез ценни книжа представлява глътка въздух – този начин на застраховане се явява алтернатива на данъка и на националната солидарност. Това е точката на сливането на екологичната с финансовата криза, както показва примерът с Мексико.

Урагани в Мексиканския залив, земетресения, свлачища или изригвания на вулкана Попокатепетъл в близост до Мексико сити – страната изглежда застрашена отвсякъде. В случай на катастрофа държавата, като застраховател от последна инстанция, обезщетява жертвите за сметка на федералния бюджет, т.е. благодарение на данъците, по принципа на националната солидарност, присъщ на модерната национална държава. През 1996 г. правителството създаде фонд „Природни бедствия“, предназначен както за оказване на спешна помощ на пострадалите, така и за възстановяване на инфраструктурата. Системата функционира успешно до серията от катастрофи, връхлетели страната с непоносими за държавата от финансова гледна точка поражения. През 2005 г. федералното правителство похарчи за покриване на щетите 800 милиона долара, вместо предвидените за това… 50 милиона.

Прекомерно обвързващи критерии

ИДЕЯТА за застраховки срещу риск от земетресение с ценни книжа се конкретизира година след това по инициатива на Световната банка. През 2009 г. държавата реши да включи в системата и ураганите, което доведе до създаването на мултирискова програма. Около масата се събраха сериозни преговарящи: министърът на финансите на Мексико, представители на банката „Голдман Сакс“ и на презастрахователя „Швейцария Ре Капитал Маркетс“, поели задължението да предлагат програмата на инвеститорите. „Мюнхен Ре“ също участва, както и две големи американски адвокатски кантори –„Кадуолъдър, Уикершам енд Тафт“ и „Уайт енд Кейс“. Агенцията за моделиране AIR, натоварена да изчисли параметрите, при които се задейства застраховката, и прага, над който инвеститорите губят вложения капитал, изготви два модела – един за земетресенията, друг за ураганите. След катооблигацията бедствие беше регистрирана на Каймановите острови от „Голдман Сакс“ и „Швейцария Ре“, тя се предлага за продажба на инвеститорите, в рамките на промоционални турнета, организирани от банките.

Всеки път, когато върху Мексико се стоварва катастрофа, агенцията AIR определя дали събитието съответства на договорените параметри. Ако това се установи, инвеститорите са длъжни да предоставят парите на мексиканската държава. В противен случай те не плащат нищо, а продължават да получават щедра застрахователна премия.

През април 2010 г. мексиканският щат Долна Калифорния беше засегнат от земетресение, но епицентърът се намираше на север от зоната на действие на облигацията бедствие. Парите не бяха деблокирани, а Мексико продължаваше да плаща лихви. Същото се получи два месеца по-късно, когато щатът Тамаулипас беше поразен от ураган, но силата му беше под установения праг и Мексико не получи нито долар. Критериите са толкова обвързващи, че парите са били изплатени само за три от двестата облигации от този вид, емитирани през последните петнадесет години (Икономист, 5 октомври 2013).

В изключително застрашената зона на Югоизточна Азия въвеждането на държавни облигации бедствие се извършва при специални условия. В Индонезия, най-голямата мюсюлманска държава в света, се прилагат принципите на ислямското застраховане такафул. Презастрахователят „Швейцария Ре“ не забравя, че този сектор се радва от десетина години на годишен ръст от 25% (срещу 10% на пазара на традиционното застраховане) и полага големи усилия, за да покаже своето уважение към шериата. Развиващите се страни са често по-тежко засягани от климатични катастрофи, както поради географията си, така и защото не разполагат със същите средства за борба с бедствията като западните държави. Покачването на нивото на моретата засяга както Холандия, така и Бангладеш, но за предпочитане е да се бориш срещу наводненията в Амстердам, отколкото в Муншигандж.

Облигациите бедствие или, в друга област, въглеродните квоти не са единствените финансови продукти, свързани с природни процеси. Климатичните деривати, например, предлагат на инвеститорите да залагат върху прогнозата за времето, т.е. върху метеорологичните промени, които не прекъсват нормалния ход на обществения живот. Като се почне от спортните събития и се стигне до реколтата, през рок концертите или промените в цената на природния газ, редица аспекти от обществения живот са повлияни от времето. Смята се, че една четвърт от богатството, произвеждано ежегодно от развитите държави, е подвластно на влиянието на метеорологичните фактори. Принципът на климатичния дериват е детински прост. Определена финансова сума се деблокира в полза на собственика му, в случай че температурата (или друг метеорологичен параметър) надхвърли или, напротив, не достигне предварително уговорено ниво. Например, ако студът (и съответно енергийните разходи) превиши определен праг или ако дъждът ограничи посещенията на развлекателен парк през лятото.

В земеделието някои деривати са заложени върху реалния актив, за който се отнася финансовият инструмент – времето за покълване на растенията. Показател от рода на „градуси – дни растеж“ измерва отклоненията между средната температура, необходима за узряването на определена реколта, и реалната температура. Ако определеният праг бъде надхвърлен, се изплаща съответната сума. В рамките на т.нар. размяна две предприятия, за които климатичното отклонение има противоположни последици, могат да решат да се застраховат взаимно. Ако дадено енергийно предприятие губи пари при прекалено мека зима, и напротив, ако едно дружество, организатор на спортни събития, губи пари при прекалено студена зима, те ще си изплащат определени суми в зависимост от покачването или спадането на живачния стълб.

Предшествениците на климатичните деривати се появяват в земеделието през ХІХ век, по-специално на Чикагската борса в САЩ. Те се отнасят до суровини като памука и житото. След либерализацията и разгръщането на финансовите пазари през 70-те години на XX век и появата на изобилие от дериватни инструменти, потенциалните предпоставки за размножаването им се увеличиха. Пионери в тази област, мултинационалните компании в областта на енергетиката, сред които „Енрон“, виждат в това начин да смекчат риска от загуби. Така например, след зимата на 1998-1999 г., особено мека в САЩ поради феномена Ла Ниня, някои засегнати енергетици решиха да използват дериватите, за да покрият загубите. Нищо чудно, защото за подобни предприятия промените от няколко градуса водят до колосални финансови последици. От 1999 г. насам климатичните деривати се търгуват на Чикагската стокова борса, специализирана в земеделски продукти. Развитието на тези финансови продукти напредва успоредно с тенденцията към приватизация на метеорологичните служби (по специално в англосаксонските държави), а именно те определят прага, след който влиза в действие определен застрахователен дериват.

В статия с подзаглавие „Защо околната среда се нуждае от финансите“ трима теоретици на застрахователното дело предлагат да се въведат деривати, които покриват риска от изчезване на растителни и животински видове. Взаимното проникване между финанси и природа приема тук една от най-радикалните си форми – залага се на принципа, че ако дейностите по опазване на видовете са изгодни за предприятията, те ще бъдат стимулирани да се грижат за биоразнообразието. Тази скъпо струваща дейност в момента е грижа на държавата, чиито каси все по-често са празни. Виждаме как и в тази област аргументът за данъчна криза служи на финансовия подход към природата.

Да предположим, че щатът Флорида подпише с дадена компания застрахователен договор за изчезващи видове и залогът е застрашена костенурка, обитаваща района на действие на въпросната компания. В случай че броят на представителите на този вид нарасне поради положени грижи от страна на фирмата, държавата плаща лихви на предприятието. Но ако, напротив, костенурките намалеят или се доближат до прага на изчезване, предприятието плаща на държавата, за да може тя да предприеме действия за спасяването им.

Примери на продукти от същия тип са „ипотеките върху околната среда“ – нещо като високорисковите жилищни кредити, при които обаче залогът не е недвижим имот, а определена част от околната среда. Такива са също ценните книжа за горите и финансовите механизми, свързани с вододайните зони, либерализирани в САЩ от администрацията на Джордж Х. Буш през 90-те години.

Капитализмът предполага наличие на „условия за производство“, обяснява теоретикът на екосоциализма Джеймс О’Конър. Паралелно с развитието си той изчерпва и дори разрушава условията за производство. В течение на повече от век евтиният петрол позволи функционирането на това, което Тимъти Митчъл нарича „въглеродната демокрация“, но оскъдицата му значително оскъпява промишлената дейност. Капиталът има нужда от условия за производство, но няма друг изход, освен да ги изчерпва. Именно това О’Конър нарича „второто противоречие“ на системата – между капитала и природата. Първото той определя като противопоставяне на капитала и труда.

Тези две противоречия се преплитат – човешкият труд създава стойност, като трансформира природата. Първото противоречие води до тенденцията към спад на печалбата, т.е. до появата на дълбоки кризи на системата. Второто противоречие пък води до оскъпяване на поддръжката на условията за производство, което също допринася за спада на печалбата, тъй като се използва все по-голям капитал за тази поддръжка. Например, нарастващите разходи за откриване на все по-трудни за експлоатация залежи от петрол не се превръщат в печалба.

При това положение съвременната държава играе ролята на посредник между капитала и природата. Тя регулира използването на условията за производство, за да ги запази. Целта на екосоциализма е да разбие триптиха, образуван от капитализма, природата и държавата, да попречи на държавата да действа в интерес на капитала и да насочи дейността си в полза на благосъстоянието на населението и съхранението на природното равновесие. Климатичната конференция в Париж през 2015 г. (СОР 21), на която правителството на Франсоа Оланд изглежда възлага големи надежди, ще предостави на глобалното движение за климатична справедливост възможността да постави това искане.

 
 

Българският сателит BulgariaSat-1 се подготвя за излитане в космоса

| от chronicle.bg |

Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат, цитирани от БТА.

Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.

Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.

За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.

Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.

След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита. В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!     

 
 

Здрав сън за по-добър сексуален живот

| от chronicle.bg |

Оказва се, че здравият сън е разковничето за по-добър сексуален живот при жените на средна възраст, сочи проучване, цитирано от британския „Индипендънт“. 

Учените са анализирали информация за 93 668 жени на възраст между 50 и 79 години. Те открили, че дамите, които спят по по-малко от седем-осем часа на нощ, са по-недоволни от сексуалния си живот в сравнение с тези, които спят по-дълго.

Изглежда, че недоспиването намалява вероятността жената да се чувства удовлетворена от преживяванията си в леглото.

Въпреки това никой не може да каже със сигурност защо недостигът на сън е свързан с неудовлетворение от секса.

Според д-р Джулиана Клинг това може да се дължи на следното: липсата на сън често води до трудност с концентрацията и други усложнения. Същевременно сексът до голяма степен зависи от мозъка и ако не сме способни да се фокусираме, резултатите от изследването намират своето обяснение.

Оказва се, че добрият сън има положителен ефект и за младите жени – колкото по-добре се наспиват, толкова по-силно сексуално желание изпитват на следващия ден.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″: