Когато финансистите се бъркат в природата

| от |

Размиг Кьошеян / Монд Дипломатик

Суши, урагани, наводнения – по четирите краища на света климатичните катастрофи причиняват човешки трагедии и ни смайват с феноменални гледки. Поставят и един прозаичен въпрос – кой ще плаща за щетите? Когато загубите им са прекалено големи, застрахователите прехвърлят отговорността на държавите, но те, притиснати от дълга, изпитват затруднения да я поемат. Тогава се обръщат към финансовите пазари, с техните смразяващи разчети и спекулативни продукти.

toronto-snowstorm-march-12

ПРЕЗ ноември 2013 г. „свръхтайфунът“ Хаян се стовари върху Филипинския архипелаг. Над шест хиляди загинали, милион и половина разрушени или повредени жилища, 13 милиарда долара материални щети. Три месеца по-късно двама агенти на частните застрахователни компании „Мюнхен Ре“ и „Уилис Ре“, придружени от представители на Бюрото на ООН за намаляване на риска от бедствия (UNISDR), представиха на филипинските сенатори нов финансов продукт, с който се избягвала предполагаемата неспособност на държавата да управлява климатичните бедствия – Застрахователна схема срещу риска за филипинските общини (PRISM). Нещо като високо рентабилен заем при катастрофи, който общините да предлагат на частни инвеститори. На последните се осигуряват солидни лихви, субсидирани от държавата, но в случай на бедствие с предварително определени параметри губят цялото си капиталовложение.

Климатичните деривати, облигациите за бедствия и други застрахователни продукти за климатични щети се радват на бурен успех. Не само азиатски държави, но и страни като Мексико, Турция, Чили и дори американският щат Алабама, силно засегнат от урагана Катрина през 2005 г., прибягнаха към тях под една или друга форма. Изобретателите на тези продукти се стремят да поверят застраховането срещу природни бедствия и всичко, свързано с тях (премии, оценка на риска, обезщетяване на жертвите) на финансовите пазари. Защо финансистите се залавят с природата точно в момент, когато тя показва все по-отчетливи признаци на изтощение?

В продължение на няколко века Земята предоставяше на икономиката суровини и ресурси на ниски цени. Екосистемата успяваше да поглъща отпадъците от промишленото производство. Днес обаче тези две функции не се осъществяват толкова лесно. Освен че цената на суровините и на управлението на отпадъците расте, зачестилите и все по-тежки природни бедствия увеличават глобалната цена на застраховката. Тя пък смъква процента на печалба на индустриалците. По такъв начин екологичната криза не е само отражение, но е и възможен причинител на криза на капитализма.

В този контест финансовият подход сякаш предлага изход – застрахователните и презастрахователните компании въвеждат нови методи за разпределяне на риска, основно чрез превръщането на климатичната заплаха в ценни книжа. Иначе казано, става дума за пренасяне в метеорологията на механизмите, които бяха изпробвани с известния на всички успех с американските недвижими имоти…

Един най-очарователните продукти на този нов финансов арсенал еоблигацията бедствие. Облигацията е ценна книга или част от дълг, която се разменя на пазара и се котира. Особеността на този вид облигации е, че те не се издават срещу дълг, сключен от дадена държава за изграждане на инфраструктурни обекти, или от компания за финансиране на нововъведения, а се отнасят за природата и евентуалните бедствия. Те се отнасят за възможно събитие, което не е сигурно, че ще настъпи, но за което се знае, че ще предизвика значителни материални щети и човешки жертви. Целта е рискът да се разпредели в пространството и времето и финансовите му последици да се облекчат. Тъй като пазарите се разгръщат в световен мащаб, тези рискове чрез ценните книжа се разпространяват максимално.

Това чудо на финансовото инженерство видя бял ден през 1994 г., малко след като серия от бедствия, нанесли скъпо струващи поражения (ураганът Андрюс във Флорида през 1992 г., земетресението в Нортридж, Калифорния, през 1994 г.), принудиха застрахователната индустрия да търси нови ресурси. Оттогава насам са емитирани около 200 облигации бедствие, 27 от тях – на стойност 14 милиарда долара, само през 2007 г.

Карибски ураган срещу цунами в Азия

ПОДОБНО на всички финансови продукти климатичните облигации са подложени на унизителната оценка на рейтинговите агенции „Стандард енд Пуърс“, „Фич“ и „Мудис“, които обикновено им присъждат невзрачната оценка ВВ, тоест, че не са без риск. Цената на една облигация бедствиеварира на пазара в зависимост от вероятността заплахата да се реализира и според търсенето и предлагането. Случва се тези ценни книжа да продължават да се търгуват при наближаване и дори по време на катастрофа, например при изключителни горещини в Европа или ураган във Флорида. Специализираните брокери, с присъщото им чувство за оригинални формулировки, наричат това търговия с ценни книжа на живо.

През 1995 г. в Ню Джърси се появи Борса за търгуване на ценни книжа, наречена „Катекс“ (Catastrophe Risk Exchange). Инвеститорите, силно заплашени от калифорнийските земетресения, могат да разнообразят там портфейла си, като обменят своите облигации бедствие срещу други за урагани на Карибите или цунами в Индийския океан. „Катекс“ поема грижата да предоставя на клиентите си бази данни за оценка на рисковете.

Важно звено в тази финансова схема са агенциите за моделиране на катастрофите. Тяхната задача е да изчисляват природните явления и да разсейват, доколкото е възможно, неизвестността. По света съществуват ограничен брой агенции за моделиране, повечето американски: Applied Insurance Research (AIR), Eqecat и Risk Management Solutions (RMS). В зависимост от променливи величини, като скоростта на вятъра, обхвата на циклоните, температурата, както и от физическите характеристики на съответната зона (използваните строителни материали, тип терен, население), те оценяват стойността на последиците от една катастрофа и обезщетенията, плащани от застрахователите. По такъв начин определят и цената на дадена облигация бедствие.

Повечето облигации от този тип бяха емитирани от застрахователи и презастрахователи. Но от средата на първото десетилетие на XXI век самите държави започнаха да пускат на пазара „държавни“ облигации бедствие. Тази тенденция, въведена от теоретиците на застрахователната дейност, възпитаници на „Уортън скул“ към университета в Пенсилвания – едно от най-престижните търговски училища в света, активно се насърчава от Световната банка и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Това развитие илюстрира тясната връзка между бюджетната криза на държавите (задлъжнялост и спад на приходите за хазната) и екологичната криза. Поради трудното положение, в което се намират, държавите се оказват все по-малко способни да поемат осигурителните разноски за климатичните бедствия с конвенционални средства, т.е. с приходите от данъците. Тази възможност ще бъде все по-ограничена поради честотата и мощта на тези катаклизми, свързани с климатичните промени. За разтревожените правителства застраховането на климатичния риск чрез ценни книжа представлява глътка въздух – този начин на застраховане се явява алтернатива на данъка и на националната солидарност. Това е точката на сливането на екологичната с финансовата криза, както показва примерът с Мексико.

Урагани в Мексиканския залив, земетресения, свлачища или изригвания на вулкана Попокатепетъл в близост до Мексико сити – страната изглежда застрашена отвсякъде. В случай на катастрофа държавата, като застраховател от последна инстанция, обезщетява жертвите за сметка на федералния бюджет, т.е. благодарение на данъците, по принципа на националната солидарност, присъщ на модерната национална държава. През 1996 г. правителството създаде фонд „Природни бедствия“, предназначен както за оказване на спешна помощ на пострадалите, така и за възстановяване на инфраструктурата. Системата функционира успешно до серията от катастрофи, връхлетели страната с непоносими за държавата от финансова гледна точка поражения. През 2005 г. федералното правителство похарчи за покриване на щетите 800 милиона долара, вместо предвидените за това… 50 милиона.

Прекомерно обвързващи критерии

ИДЕЯТА за застраховки срещу риск от земетресение с ценни книжа се конкретизира година след това по инициатива на Световната банка. През 2009 г. държавата реши да включи в системата и ураганите, което доведе до създаването на мултирискова програма. Около масата се събраха сериозни преговарящи: министърът на финансите на Мексико, представители на банката „Голдман Сакс“ и на презастрахователя „Швейцария Ре Капитал Маркетс“, поели задължението да предлагат програмата на инвеститорите. „Мюнхен Ре“ също участва, както и две големи американски адвокатски кантори –„Кадуолъдър, Уикершам енд Тафт“ и „Уайт енд Кейс“. Агенцията за моделиране AIR, натоварена да изчисли параметрите, при които се задейства застраховката, и прага, над който инвеститорите губят вложения капитал, изготви два модела – един за земетресенията, друг за ураганите. След катооблигацията бедствие беше регистрирана на Каймановите острови от „Голдман Сакс“ и „Швейцария Ре“, тя се предлага за продажба на инвеститорите, в рамките на промоционални турнета, организирани от банките.

Всеки път, когато върху Мексико се стоварва катастрофа, агенцията AIR определя дали събитието съответства на договорените параметри. Ако това се установи, инвеститорите са длъжни да предоставят парите на мексиканската държава. В противен случай те не плащат нищо, а продължават да получават щедра застрахователна премия.

През април 2010 г. мексиканският щат Долна Калифорния беше засегнат от земетресение, но епицентърът се намираше на север от зоната на действие на облигацията бедствие. Парите не бяха деблокирани, а Мексико продължаваше да плаща лихви. Същото се получи два месеца по-късно, когато щатът Тамаулипас беше поразен от ураган, но силата му беше под установения праг и Мексико не получи нито долар. Критериите са толкова обвързващи, че парите са били изплатени само за три от двестата облигации от този вид, емитирани през последните петнадесет години (Икономист, 5 октомври 2013).

В изключително застрашената зона на Югоизточна Азия въвеждането на държавни облигации бедствие се извършва при специални условия. В Индонезия, най-голямата мюсюлманска държава в света, се прилагат принципите на ислямското застраховане такафул. Презастрахователят „Швейцария Ре“ не забравя, че този сектор се радва от десетина години на годишен ръст от 25% (срещу 10% на пазара на традиционното застраховане) и полага големи усилия, за да покаже своето уважение към шериата. Развиващите се страни са често по-тежко засягани от климатични катастрофи, както поради географията си, така и защото не разполагат със същите средства за борба с бедствията като западните държави. Покачването на нивото на моретата засяга както Холандия, така и Бангладеш, но за предпочитане е да се бориш срещу наводненията в Амстердам, отколкото в Муншигандж.

Облигациите бедствие или, в друга област, въглеродните квоти не са единствените финансови продукти, свързани с природни процеси. Климатичните деривати, например, предлагат на инвеститорите да залагат върху прогнозата за времето, т.е. върху метеорологичните промени, които не прекъсват нормалния ход на обществения живот. Като се почне от спортните събития и се стигне до реколтата, през рок концертите или промените в цената на природния газ, редица аспекти от обществения живот са повлияни от времето. Смята се, че една четвърт от богатството, произвеждано ежегодно от развитите държави, е подвластно на влиянието на метеорологичните фактори. Принципът на климатичния дериват е детински прост. Определена финансова сума се деблокира в полза на собственика му, в случай че температурата (или друг метеорологичен параметър) надхвърли или, напротив, не достигне предварително уговорено ниво. Например, ако студът (и съответно енергийните разходи) превиши определен праг или ако дъждът ограничи посещенията на развлекателен парк през лятото.

В земеделието някои деривати са заложени върху реалния актив, за който се отнася финансовият инструмент – времето за покълване на растенията. Показател от рода на „градуси – дни растеж“ измерва отклоненията между средната температура, необходима за узряването на определена реколта, и реалната температура. Ако определеният праг бъде надхвърлен, се изплаща съответната сума. В рамките на т.нар. размяна две предприятия, за които климатичното отклонение има противоположни последици, могат да решат да се застраховат взаимно. Ако дадено енергийно предприятие губи пари при прекалено мека зима, и напротив, ако едно дружество, организатор на спортни събития, губи пари при прекалено студена зима, те ще си изплащат определени суми в зависимост от покачването или спадането на живачния стълб.

Предшествениците на климатичните деривати се появяват в земеделието през ХІХ век, по-специално на Чикагската борса в САЩ. Те се отнасят до суровини като памука и житото. След либерализацията и разгръщането на финансовите пазари през 70-те години на XX век и появата на изобилие от дериватни инструменти, потенциалните предпоставки за размножаването им се увеличиха. Пионери в тази област, мултинационалните компании в областта на енергетиката, сред които „Енрон“, виждат в това начин да смекчат риска от загуби. Така например, след зимата на 1998-1999 г., особено мека в САЩ поради феномена Ла Ниня, някои засегнати енергетици решиха да използват дериватите, за да покрият загубите. Нищо чудно, защото за подобни предприятия промените от няколко градуса водят до колосални финансови последици. От 1999 г. насам климатичните деривати се търгуват на Чикагската стокова борса, специализирана в земеделски продукти. Развитието на тези финансови продукти напредва успоредно с тенденцията към приватизация на метеорологичните служби (по специално в англосаксонските държави), а именно те определят прага, след който влиза в действие определен застрахователен дериват.

В статия с подзаглавие „Защо околната среда се нуждае от финансите“ трима теоретици на застрахователното дело предлагат да се въведат деривати, които покриват риска от изчезване на растителни и животински видове. Взаимното проникване между финанси и природа приема тук една от най-радикалните си форми – залага се на принципа, че ако дейностите по опазване на видовете са изгодни за предприятията, те ще бъдат стимулирани да се грижат за биоразнообразието. Тази скъпо струваща дейност в момента е грижа на държавата, чиито каси все по-често са празни. Виждаме как и в тази област аргументът за данъчна криза служи на финансовия подход към природата.

Да предположим, че щатът Флорида подпише с дадена компания застрахователен договор за изчезващи видове и залогът е застрашена костенурка, обитаваща района на действие на въпросната компания. В случай че броят на представителите на този вид нарасне поради положени грижи от страна на фирмата, държавата плаща лихви на предприятието. Но ако, напротив, костенурките намалеят или се доближат до прага на изчезване, предприятието плаща на държавата, за да може тя да предприеме действия за спасяването им.

Примери на продукти от същия тип са „ипотеките върху околната среда“ – нещо като високорисковите жилищни кредити, при които обаче залогът не е недвижим имот, а определена част от околната среда. Такива са също ценните книжа за горите и финансовите механизми, свързани с вододайните зони, либерализирани в САЩ от администрацията на Джордж Х. Буш през 90-те години.

Капитализмът предполага наличие на „условия за производство“, обяснява теоретикът на екосоциализма Джеймс О’Конър. Паралелно с развитието си той изчерпва и дори разрушава условията за производство. В течение на повече от век евтиният петрол позволи функционирането на това, което Тимъти Митчъл нарича „въглеродната демокрация“, но оскъдицата му значително оскъпява промишлената дейност. Капиталът има нужда от условия за производство, но няма друг изход, освен да ги изчерпва. Именно това О’Конър нарича „второто противоречие“ на системата – между капитала и природата. Първото той определя като противопоставяне на капитала и труда.

Тези две противоречия се преплитат – човешкият труд създава стойност, като трансформира природата. Първото противоречие води до тенденцията към спад на печалбата, т.е. до появата на дълбоки кризи на системата. Второто противоречие пък води до оскъпяване на поддръжката на условията за производство, което също допринася за спада на печалбата, тъй като се използва все по-голям капитал за тази поддръжка. Например, нарастващите разходи за откриване на все по-трудни за експлоатация залежи от петрол не се превръщат в печалба.

При това положение съвременната държава играе ролята на посредник между капитала и природата. Тя регулира използването на условията за производство, за да ги запази. Целта на екосоциализма е да разбие триптиха, образуван от капитализма, природата и държавата, да попречи на държавата да действа в интерес на капитала и да насочи дейността си в полза на благосъстоянието на населението и съхранението на природното равновесие. Климатичната конференция в Париж през 2015 г. (СОР 21), на която правителството на Франсоа Оланд изглежда възлага големи надежди, ще предостави на глобалното движение за климатична справедливост възможността да постави това искане.

 
 

SASA Asian Pub: Преобръща представи!

| от Спонсорирано съдържание |

На 7 декември представите за  ресторант, забавление, вкусна храна и цени буквално ще се преобърнат!

2000 кв. метра площ, 7 метра височина, 700 седящи места, ресторант и бар, обединени от обща сцена, на която постоянно нещо се случва.

Витоша “нахлува” през огромните остъклени витрини, създавайки усещане за полет над града, а огромният аквариум “потапя” посетителите в тайнството на подводния свят.

Най-доброто от 7 световни кухни с превес върху азиатската

Знаковите блюда на Китай, Япония, Тайланд, Монголия и  Сингапур, приготвени специално за SASA Asian Pub от световни шеф-готвачи.
Всички вкусове са адаптирани към българския, като запазват здравословните съставки и начин на обработка, характерни за азиатската кухня. Ястията едновременно засищат и оставят чувство за лекота и прилив на енергия.

В SASA Asian Pub, освен азиатска кухня, се предлагат автентични американски барбекю специалитети, италиански брускети, френски десерти, средиземноморски деликатеси…

Барът е „въоръжен“ със сто различни вида напитки от цял свят, сред които авторски азиатски коктейли и разнообразие от кафе специалитети.

SASA не е просто ресторант, а азиатски пъб, където забавлението е целодневно и гарантирано.

На сцената, обединяваща ресторанта с бара и кафето, се редува жива музика с DJ сетове и шоу програми.

В SASA Asian Pub денят започва със сутрешно кафе, преминава в обяд с колеги, неусетно се удължава до следобеден коктейл или десерт, за да да стигне до вечеря с приятели и танци до късните часове с питие в ръка.

SASA Asian Pub е целодневно заведение, където независимо сам или с компания, всеки се чувства на мястото си.

SASA Asian Pub преобръща представите за ресторант!

Не на последно място SASA Asian Pub ще преобрне и представите за достъпност.

“Преживяването”, наречено SASA Asian Pub е напълно възможно да се превърне в ежедневие, без това да обърка месечния бюджет.

Достъпността е в основата на концепцията на веригата, за да може иновативната идея на SASA Asian Pub да бъде възприета от най-широк кръг хора и да се превърне в начин на живот.

Sasa Asian Pub в Парадайз център отваря на 7-ми декември.
Заповядайте да ви се представим!

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Звезделина от Mint Stories: Истории за мода с ментов привкус

| от Зорница Аспарухова |

Запознайте се със Звезделина – професионален “инфлуенсър”. Преди две години и половина, тя и нейният приятел Калоян решават, че животът е прекалено кратък, за да го прекарат в офис и в правене на безинтересни неща и така създават личното си интернет пространство Mint Stories. Сега казват, че се случва да не спят от вълнение заради някоя история, която им предстои да разкажат или да заснемат.

Много от постовете в Mint Stories са свързани с модни течения, комбинации и онези неща, които Звезделина вярва, че читателите й ще харесат. А те са близо 9 000 във Facebook и Instagram.

звезделина цолова

За какво пишат? За всичко, което се радва на лайкове – освен модата, това са пътешествията, храната. Започват без дългосрочен план: „Наистина нямах никаква представа, че ще пиша точно за това или че ще правя нещо подобно вече толкова време. Блогът стана от само себе си това, което е. Харесва ми безкрайната свобода, която ми дава.”

Mint Stories е най-дълготрайното “работно място” на Звезделина.

В тази фотосесия Звезделина е с бижута и аксесоари Folli Follie, чиято глобална стратегия е да работят с модни инфлуенсъри от цял свят. Марката я избра, за да покани своите последователи в магазина на Follie Follie в Paradise Center в четвъртък, 8 декември.

звезделина цолова

Всички фенове на марката или нейни последователи, които посетят магазина на Folli Follie в Paradise Center утре от 17 до 20 часа, ще ползват отстъпка за пазаруване в размер на 30%, както и идеи за комбиниране на красивите аксесоари от Звезделина.

звезделина цолова

Задачата на Звезделина е да покаже своя стил в огромната колекция от пръстени, гривни, чанти и колиета. „Категорично Lady Bubble ми е сред любимата серия този сезон, но не мога да пропусна и среброто – Fashionably Silver, което ми е слабост. Харесват ми по-изчистените и нежни модели и тези две колекции съчетават именно това.“ Звезделина се спира на два масивни пръстена, гривна и колие. Не комбинира всичко едновременно, а ги съчетава с различни визии в червено, черно и актуалното за сезона – златисто.

звезделина цолова

В тоалета й присъства и часовник – едно от нещата, които отдавна не са просто практична вещ, а по-скоро задължителен аксесоар. И разбира се, какво е една жена без чанта. Звезделина избира кожена чанта за едно рамо в златисто.

звезделина цолова

„Модата е нещо абстрактно. Винаги има нужда от това, да й се внесе малко живот и душа, било то чрез собствена интерпретация или нов прочит, например“, казва Звезделина.

„По-студеното време позволява много повече заигравка с топлите аксесоари. Разбира се, не забравям и любимите ми часовници, без които не излизам, дългите колиета и по-големите чанти, които отново превзеха гардероба ми”. Но все пак най-добрата „модна униформа“ според блогърката, са доброто настроение и усмивката.

звезделина цолова

Звезделина има няколко основни принципа, когато става дума за празници: „винаги да избира нещо ново и да избягва да се облича в черно или други тъмни нюанси.”

За подарък най-често избираните от нея неща са аксесоарите.

звезделина цолова

“Не знам защо, но моето семейство упорито ги пренебрегва или просто свикнаха да разчитат на мен за тези детайли. Миналата година подарих на баща ми стилен черен часовник, който му гравирах с послание – сега всеки ден е на ръката му. С майка ми сме на мнение, че още една чанта никога не е излишна. Обичам да подарявам неща, от които даденият човек има нужда.“

Място: NEA flower shop

Фотограф: Калоян Христов

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции: