Когато финансистите се бъркат в природата

| от |

Размиг Кьошеян / Монд Дипломатик

Суши, урагани, наводнения – по четирите краища на света климатичните катастрофи причиняват човешки трагедии и ни смайват с феноменални гледки. Поставят и един прозаичен въпрос – кой ще плаща за щетите? Когато загубите им са прекалено големи, застрахователите прехвърлят отговорността на държавите, но те, притиснати от дълга, изпитват затруднения да я поемат. Тогава се обръщат към финансовите пазари, с техните смразяващи разчети и спекулативни продукти.

toronto-snowstorm-march-12

ПРЕЗ ноември 2013 г. „свръхтайфунът“ Хаян се стовари върху Филипинския архипелаг. Над шест хиляди загинали, милион и половина разрушени или повредени жилища, 13 милиарда долара материални щети. Три месеца по-късно двама агенти на частните застрахователни компании „Мюнхен Ре“ и „Уилис Ре“, придружени от представители на Бюрото на ООН за намаляване на риска от бедствия (UNISDR), представиха на филипинските сенатори нов финансов продукт, с който се избягвала предполагаемата неспособност на държавата да управлява климатичните бедствия – Застрахователна схема срещу риска за филипинските общини (PRISM). Нещо като високо рентабилен заем при катастрофи, който общините да предлагат на частни инвеститори. На последните се осигуряват солидни лихви, субсидирани от държавата, но в случай на бедствие с предварително определени параметри губят цялото си капиталовложение.

Климатичните деривати, облигациите за бедствия и други застрахователни продукти за климатични щети се радват на бурен успех. Не само азиатски държави, но и страни като Мексико, Турция, Чили и дори американският щат Алабама, силно засегнат от урагана Катрина през 2005 г., прибягнаха към тях под една или друга форма. Изобретателите на тези продукти се стремят да поверят застраховането срещу природни бедствия и всичко, свързано с тях (премии, оценка на риска, обезщетяване на жертвите) на финансовите пазари. Защо финансистите се залавят с природата точно в момент, когато тя показва все по-отчетливи признаци на изтощение?

В продължение на няколко века Земята предоставяше на икономиката суровини и ресурси на ниски цени. Екосистемата успяваше да поглъща отпадъците от промишленото производство. Днес обаче тези две функции не се осъществяват толкова лесно. Освен че цената на суровините и на управлението на отпадъците расте, зачестилите и все по-тежки природни бедствия увеличават глобалната цена на застраховката. Тя пък смъква процента на печалба на индустриалците. По такъв начин екологичната криза не е само отражение, но е и възможен причинител на криза на капитализма.

В този контест финансовият подход сякаш предлага изход – застрахователните и презастрахователните компании въвеждат нови методи за разпределяне на риска, основно чрез превръщането на климатичната заплаха в ценни книжа. Иначе казано, става дума за пренасяне в метеорологията на механизмите, които бяха изпробвани с известния на всички успех с американските недвижими имоти…

Един най-очарователните продукти на този нов финансов арсенал еоблигацията бедствие. Облигацията е ценна книга или част от дълг, която се разменя на пазара и се котира. Особеността на този вид облигации е, че те не се издават срещу дълг, сключен от дадена държава за изграждане на инфраструктурни обекти, или от компания за финансиране на нововъведения, а се отнасят за природата и евентуалните бедствия. Те се отнасят за възможно събитие, което не е сигурно, че ще настъпи, но за което се знае, че ще предизвика значителни материални щети и човешки жертви. Целта е рискът да се разпредели в пространството и времето и финансовите му последици да се облекчат. Тъй като пазарите се разгръщат в световен мащаб, тези рискове чрез ценните книжа се разпространяват максимално.

Това чудо на финансовото инженерство видя бял ден през 1994 г., малко след като серия от бедствия, нанесли скъпо струващи поражения (ураганът Андрюс във Флорида през 1992 г., земетресението в Нортридж, Калифорния, през 1994 г.), принудиха застрахователната индустрия да търси нови ресурси. Оттогава насам са емитирани около 200 облигации бедствие, 27 от тях – на стойност 14 милиарда долара, само през 2007 г.

Карибски ураган срещу цунами в Азия

ПОДОБНО на всички финансови продукти климатичните облигации са подложени на унизителната оценка на рейтинговите агенции „Стандард енд Пуърс“, „Фич“ и „Мудис“, които обикновено им присъждат невзрачната оценка ВВ, тоест, че не са без риск. Цената на една облигация бедствиеварира на пазара в зависимост от вероятността заплахата да се реализира и според търсенето и предлагането. Случва се тези ценни книжа да продължават да се търгуват при наближаване и дори по време на катастрофа, например при изключителни горещини в Европа или ураган във Флорида. Специализираните брокери, с присъщото им чувство за оригинални формулировки, наричат това търговия с ценни книжа на живо.

През 1995 г. в Ню Джърси се появи Борса за търгуване на ценни книжа, наречена „Катекс“ (Catastrophe Risk Exchange). Инвеститорите, силно заплашени от калифорнийските земетресения, могат да разнообразят там портфейла си, като обменят своите облигации бедствие срещу други за урагани на Карибите или цунами в Индийския океан. „Катекс“ поема грижата да предоставя на клиентите си бази данни за оценка на рисковете.

Важно звено в тази финансова схема са агенциите за моделиране на катастрофите. Тяхната задача е да изчисляват природните явления и да разсейват, доколкото е възможно, неизвестността. По света съществуват ограничен брой агенции за моделиране, повечето американски: Applied Insurance Research (AIR), Eqecat и Risk Management Solutions (RMS). В зависимост от променливи величини, като скоростта на вятъра, обхвата на циклоните, температурата, както и от физическите характеристики на съответната зона (използваните строителни материали, тип терен, население), те оценяват стойността на последиците от една катастрофа и обезщетенията, плащани от застрахователите. По такъв начин определят и цената на дадена облигация бедствие.

Повечето облигации от този тип бяха емитирани от застрахователи и презастрахователи. Но от средата на първото десетилетие на XXI век самите държави започнаха да пускат на пазара „държавни“ облигации бедствие. Тази тенденция, въведена от теоретиците на застрахователната дейност, възпитаници на „Уортън скул“ към университета в Пенсилвания – едно от най-престижните търговски училища в света, активно се насърчава от Световната банка и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Това развитие илюстрира тясната връзка между бюджетната криза на държавите (задлъжнялост и спад на приходите за хазната) и екологичната криза. Поради трудното положение, в което се намират, държавите се оказват все по-малко способни да поемат осигурителните разноски за климатичните бедствия с конвенционални средства, т.е. с приходите от данъците. Тази възможност ще бъде все по-ограничена поради честотата и мощта на тези катаклизми, свързани с климатичните промени. За разтревожените правителства застраховането на климатичния риск чрез ценни книжа представлява глътка въздух – този начин на застраховане се явява алтернатива на данъка и на националната солидарност. Това е точката на сливането на екологичната с финансовата криза, както показва примерът с Мексико.

Урагани в Мексиканския залив, земетресения, свлачища или изригвания на вулкана Попокатепетъл в близост до Мексико сити – страната изглежда застрашена отвсякъде. В случай на катастрофа държавата, като застраховател от последна инстанция, обезщетява жертвите за сметка на федералния бюджет, т.е. благодарение на данъците, по принципа на националната солидарност, присъщ на модерната национална държава. През 1996 г. правителството създаде фонд „Природни бедствия“, предназначен както за оказване на спешна помощ на пострадалите, така и за възстановяване на инфраструктурата. Системата функционира успешно до серията от катастрофи, връхлетели страната с непоносими за държавата от финансова гледна точка поражения. През 2005 г. федералното правителство похарчи за покриване на щетите 800 милиона долара, вместо предвидените за това… 50 милиона.

Прекомерно обвързващи критерии

ИДЕЯТА за застраховки срещу риск от земетресение с ценни книжа се конкретизира година след това по инициатива на Световната банка. През 2009 г. държавата реши да включи в системата и ураганите, което доведе до създаването на мултирискова програма. Около масата се събраха сериозни преговарящи: министърът на финансите на Мексико, представители на банката „Голдман Сакс“ и на презастрахователя „Швейцария Ре Капитал Маркетс“, поели задължението да предлагат програмата на инвеститорите. „Мюнхен Ре“ също участва, както и две големи американски адвокатски кантори –„Кадуолъдър, Уикершам енд Тафт“ и „Уайт енд Кейс“. Агенцията за моделиране AIR, натоварена да изчисли параметрите, при които се задейства застраховката, и прага, над който инвеститорите губят вложения капитал, изготви два модела – един за земетресенията, друг за ураганите. След катооблигацията бедствие беше регистрирана на Каймановите острови от „Голдман Сакс“ и „Швейцария Ре“, тя се предлага за продажба на инвеститорите, в рамките на промоционални турнета, организирани от банките.

Всеки път, когато върху Мексико се стоварва катастрофа, агенцията AIR определя дали събитието съответства на договорените параметри. Ако това се установи, инвеститорите са длъжни да предоставят парите на мексиканската държава. В противен случай те не плащат нищо, а продължават да получават щедра застрахователна премия.

През април 2010 г. мексиканският щат Долна Калифорния беше засегнат от земетресение, но епицентърът се намираше на север от зоната на действие на облигацията бедствие. Парите не бяха деблокирани, а Мексико продължаваше да плаща лихви. Същото се получи два месеца по-късно, когато щатът Тамаулипас беше поразен от ураган, но силата му беше под установения праг и Мексико не получи нито долар. Критериите са толкова обвързващи, че парите са били изплатени само за три от двестата облигации от този вид, емитирани през последните петнадесет години (Икономист, 5 октомври 2013).

В изключително застрашената зона на Югоизточна Азия въвеждането на държавни облигации бедствие се извършва при специални условия. В Индонезия, най-голямата мюсюлманска държава в света, се прилагат принципите на ислямското застраховане такафул. Презастрахователят „Швейцария Ре“ не забравя, че този сектор се радва от десетина години на годишен ръст от 25% (срещу 10% на пазара на традиционното застраховане) и полага големи усилия, за да покаже своето уважение към шериата. Развиващите се страни са често по-тежко засягани от климатични катастрофи, както поради географията си, така и защото не разполагат със същите средства за борба с бедствията като западните държави. Покачването на нивото на моретата засяга както Холандия, така и Бангладеш, но за предпочитане е да се бориш срещу наводненията в Амстердам, отколкото в Муншигандж.

Облигациите бедствие или, в друга област, въглеродните квоти не са единствените финансови продукти, свързани с природни процеси. Климатичните деривати, например, предлагат на инвеститорите да залагат върху прогнозата за времето, т.е. върху метеорологичните промени, които не прекъсват нормалния ход на обществения живот. Като се почне от спортните събития и се стигне до реколтата, през рок концертите или промените в цената на природния газ, редица аспекти от обществения живот са повлияни от времето. Смята се, че една четвърт от богатството, произвеждано ежегодно от развитите държави, е подвластно на влиянието на метеорологичните фактори. Принципът на климатичния дериват е детински прост. Определена финансова сума се деблокира в полза на собственика му, в случай че температурата (или друг метеорологичен параметър) надхвърли или, напротив, не достигне предварително уговорено ниво. Например, ако студът (и съответно енергийните разходи) превиши определен праг или ако дъждът ограничи посещенията на развлекателен парк през лятото.

В земеделието някои деривати са заложени върху реалния актив, за който се отнася финансовият инструмент – времето за покълване на растенията. Показател от рода на „градуси – дни растеж“ измерва отклоненията между средната температура, необходима за узряването на определена реколта, и реалната температура. Ако определеният праг бъде надхвърлен, се изплаща съответната сума. В рамките на т.нар. размяна две предприятия, за които климатичното отклонение има противоположни последици, могат да решат да се застраховат взаимно. Ако дадено енергийно предприятие губи пари при прекалено мека зима, и напротив, ако едно дружество, организатор на спортни събития, губи пари при прекалено студена зима, те ще си изплащат определени суми в зависимост от покачването или спадането на живачния стълб.

Предшествениците на климатичните деривати се появяват в земеделието през ХІХ век, по-специално на Чикагската борса в САЩ. Те се отнасят до суровини като памука и житото. След либерализацията и разгръщането на финансовите пазари през 70-те години на XX век и появата на изобилие от дериватни инструменти, потенциалните предпоставки за размножаването им се увеличиха. Пионери в тази област, мултинационалните компании в областта на енергетиката, сред които „Енрон“, виждат в това начин да смекчат риска от загуби. Така например, след зимата на 1998-1999 г., особено мека в САЩ поради феномена Ла Ниня, някои засегнати енергетици решиха да използват дериватите, за да покрият загубите. Нищо чудно, защото за подобни предприятия промените от няколко градуса водят до колосални финансови последици. От 1999 г. насам климатичните деривати се търгуват на Чикагската стокова борса, специализирана в земеделски продукти. Развитието на тези финансови продукти напредва успоредно с тенденцията към приватизация на метеорологичните служби (по специално в англосаксонските държави), а именно те определят прага, след който влиза в действие определен застрахователен дериват.

В статия с подзаглавие „Защо околната среда се нуждае от финансите“ трима теоретици на застрахователното дело предлагат да се въведат деривати, които покриват риска от изчезване на растителни и животински видове. Взаимното проникване между финанси и природа приема тук една от най-радикалните си форми – залага се на принципа, че ако дейностите по опазване на видовете са изгодни за предприятията, те ще бъдат стимулирани да се грижат за биоразнообразието. Тази скъпо струваща дейност в момента е грижа на държавата, чиито каси все по-често са празни. Виждаме как и в тази област аргументът за данъчна криза служи на финансовия подход към природата.

Да предположим, че щатът Флорида подпише с дадена компания застрахователен договор за изчезващи видове и залогът е застрашена костенурка, обитаваща района на действие на въпросната компания. В случай че броят на представителите на този вид нарасне поради положени грижи от страна на фирмата, държавата плаща лихви на предприятието. Но ако, напротив, костенурките намалеят или се доближат до прага на изчезване, предприятието плаща на държавата, за да може тя да предприеме действия за спасяването им.

Примери на продукти от същия тип са „ипотеките върху околната среда“ – нещо като високорисковите жилищни кредити, при които обаче залогът не е недвижим имот, а определена част от околната среда. Такива са също ценните книжа за горите и финансовите механизми, свързани с вододайните зони, либерализирани в САЩ от администрацията на Джордж Х. Буш през 90-те години.

Капитализмът предполага наличие на „условия за производство“, обяснява теоретикът на екосоциализма Джеймс О’Конър. Паралелно с развитието си той изчерпва и дори разрушава условията за производство. В течение на повече от век евтиният петрол позволи функционирането на това, което Тимъти Митчъл нарича „въглеродната демокрация“, но оскъдицата му значително оскъпява промишлената дейност. Капиталът има нужда от условия за производство, но няма друг изход, освен да ги изчерпва. Именно това О’Конър нарича „второто противоречие“ на системата – между капитала и природата. Първото той определя като противопоставяне на капитала и труда.

Тези две противоречия се преплитат – човешкият труд създава стойност, като трансформира природата. Първото противоречие води до тенденцията към спад на печалбата, т.е. до появата на дълбоки кризи на системата. Второто противоречие пък води до оскъпяване на поддръжката на условията за производство, което също допринася за спада на печалбата, тъй като се използва все по-голям капитал за тази поддръжка. Например, нарастващите разходи за откриване на все по-трудни за експлоатация залежи от петрол не се превръщат в печалба.

При това положение съвременната държава играе ролята на посредник между капитала и природата. Тя регулира използването на условията за производство, за да ги запази. Целта на екосоциализма е да разбие триптиха, образуван от капитализма, природата и държавата, да попречи на държавата да действа в интерес на капитала и да насочи дейността си в полза на благосъстоянието на населението и съхранението на природното равновесие. Климатичната конференция в Париж през 2015 г. (СОР 21), на която правителството на Франсоа Оланд изглежда възлага големи надежди, ще предостави на глобалното движение за климатична справедливост възможността да постави това искане.

 
 

Bulgaria Air със 72-часови оферти на самолетни билети до 1 април

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air пуска промоционални самолетни билети от днес до 1 април включително.

Компанията предлага ниски цени за еднопосочни билети до Амстердам, Франкфурт, Берлин и Лондон. За всяка дестинация те ще са в продажба по 72 часа.

От 22 март до 24 март всеки може да резервира билет от София до Амстердам за 79 евро и може да пътува с него до 30 април.

Три дни след първата оферта, започват други две 72-часови промоции. Само между 27 и 29 март еднопосочните билети от София до Берлин ще бъдат на крайна цена от 49 евро, а тези до Франкфурт ще струват 69 евро. Пътниците ще могат да ги използват до 30 април.

Последната част от кампанията ще стартира на 30 март и ще е активна до 1 април включително. В този период Bulgaria Air ще предлага еднопосочни самолетни билети от София до Лондон само за 69 евро. Пасажерите трябва да ги използват до 30 април.

Цените на промоционалните билети са същите и за пътуване от съответния европейски град до София. Те са подходящи за кратки екскурзии или бизнес пътувания, тъй като в стойността им се включва 1 бр. ръчен багаж до 10 кг. Чекиран багаж може да бъде закупен само срещу 20 евро в посока. Традиционно в цените се включват и всички летищни такси, кетъринг на борда, избор на място в самолета и чек ин.

 
 

Омара Портуондо носи в София магията на Buena Vista Social Club

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо от  Buena Vista Social Club идва за концерт в София.

Единствената автентична певица в легендарната формация Buena Vista Social Club Омара Портуондо изрично пожела България да е включена в специална прощална серия от концерти тази пролет.

Кубинската Едит Пиаф идва у нас в компанията на най-обичаните музиканти от Хавана. Тя обикаля с тях целия свят през последното десетилетие.

След като през 2009 година спечели Грами за най-добър албум, а през 2015 година пя в Белия дом пред 500 специални гости, Омара Портуондо продължава да играе ролята на посланик на кубинската култура, Тя завладява сърцето на всеки, докоснал се до магията на тази музика, изтриваща следите на времето и вдъхваща желание за живот.

Концертът й у нас ще е на 28 април в зала 1 на НДК.

На сцената до нея ще застанат изключителни виртуози като Роландо Луна Карийо, Родни Барето, Гастон Хоя, Андрес Коайо.

В София ще чуем пианиста Роландо Луна, открит от самия Чучо Валдес, легендата на латино-джаза. През 1999 година Чучо му връчва първа награда на джаз фестивала в Куба и го запознава с Хесус Рамос и най-интересните и продуктивни музиканти. Оттогава Луна споделя сцената с Buena Vista Social Club. Паралелно с това събира овациите на публиката на редица международни състезания и събития. През 2007 печели изключително престижното първо място в категорията солово изпълнение на 41-вия Джаз фестивал в Монтрьо.

На 28 април за последен път у нас ще чуем изпълненията на своеобразни класики от репертоара на Buena Vista Social Club като Veinte años, Dos Gardenias, Candela, както и песни, превърнали се в част от световното културно наследство като Quizas, Quizas, Quizas. Освен на таланта на Роландо Луна. Ще се насладим и на невероятния барабанист Родни Барето, както и на виртуоза на челото Гастон Хоя, свирил със световни звезди като Стинг и Джил Петерсон.

Проектът Buena Vista Social Club доби световна популярност след едноименния филм на Вим Вендерс и последвалото световно турне на формацията.

Две десетилетия по-късно интересът към феноменалните музиканти и тяхната история не стихва.

Номинираната за Оскар Люси Уокър, известна на публиката с редица документални филми като Waste Land, вече е на финала на последния си проект. В него проследява в детайли развитието на Buena Vista Social Club и магията около него. Тя доказа на света, че Куба е музика, която всеки трябва да чуе.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 45 до 100 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

„Красавицата и Звяра“ е най-гледаният филм у нас

| от chronicle.bg |

Очаквано игралната версия на една от най-популярните приказни истории на „Дисни“ – „Красавицата и Звяра“ – застана на първа позиция по зрителски интерес след миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните.

Филмът, показван у нас на 69 екрана едновременно, създаден по приказката на Габриел-Сюзан дьо Вилньов от 1740 г., е гледан вече от 57 751 зрители и има 586 911 лева приходи за първите три дни у нас. В световен мащаб лентата е реализирала общо 174,8 милиона долара в седмицата на дебюта си.

С това постижение филмът на Бил Кондън с участието на Ема Уотсън и Дан Стивънс подобрява няколко рекорда.

Той е най-големият хит за 2017-а досега, най-добрият дебют за семейна лента и се нареди сред 10-те най-доходоносни премиери в историята на киното. Специалистите очакват „Красавицата и звяра“ да събере глобални приходи от порядъка на 1 милиард долара.

На втора позиция е „Конг: Островът на черепа“, сниман на Хаваите, в Австралия и в Азия.

Приключенската история за неизследван остров, на който живеят митични зверове и огромната маймуна, и на който попада екип от авантюристи и военни, за да го изследват, е вече 10 дни на екраните у нас и е гледана от 48 736 зрители и има 505 162 лева приходи от тях.

Трето място е за китайската анимация „Рок Дог“. Случващото се с тибетския мастиф Боди, след падането на радиоапарат от небето и влюбването му в рок-музиката, е гледано от 21 485 зрители и е събрало 195 348 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Четвърто място сред най-гледаните филми у нас е за „Логан: Върколакът“. За почти трите седмици на екран разказът за познатият герой Х-24, в чиято роля е Хю Джакмън, е гледан от 51 603 зрители и има общо 456 296 лева приходи.

Пето място е за продължението на историята на наемния убиец, решил да се оттегли и заживее спокойно – „Джон Уик 2″. Екшънът с Кеану Рийвс в главната роля, е вече месец по екраните у нас и е гледан от 34 207 души и има 287 483 лева приходи.

На шесто място е приключенският 3D екшън „Великата стена“. Филмовият разказ за търсенето на барута от двама европейски авантюристи в далечен Китай през 12-ти век и сблъсъкът им с чудовищни същества, е вече втори месец по екраните у нас и за това време е видян от 97 196 зрители и има 1 047 480 лева приходи.

Седмо място е за анимацията „Lego филмът: Батман“. Приключенията на създадения като лего-играчка герой и на неговият син, са гледани от 33 990 зрители и са събрали 309 820 лева приходи за месец и половина у нас.

На осма позиция е носителят на „Оскар“ за най-добър филм за миналата година – „Лунна светлина“. Филмът, създаден по училищния драматичен проект на Тарел Алвин Маккрейни за израстването на чернокожо момче с хомосексуална ориентация, е гледан от 1 074 зрители и има 7 142 лева приходи за първите три дни от премиерата му у нас.

Девета позиция е за комедията с Айс Кюб и Чарли Дей – „Между шамарите“. Схватката между двамата учители в общинска гимназия, която ги връща отново на работа, е гледана от 21 416 души и има 170 506 лева приходи за месец на екраните у нас.

На десето място е „Петдесет нюанса по-тъмно“. Еротичният разказ, създаден по мотиви от бестселъра на Е. Л. Джеймс и сценария на Ниъл Ленард, е месец и половина на екраните у нас и за това време е гледан от 134 925 зрители и има 1 129 719 лева приходи от тях.

Източник: БТА

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.