Когато финансистите се бъркат в природата

| от |

Размиг Кьошеян / Монд Дипломатик

Суши, урагани, наводнения – по четирите краища на света климатичните катастрофи причиняват човешки трагедии и ни смайват с феноменални гледки. Поставят и един прозаичен въпрос – кой ще плаща за щетите? Когато загубите им са прекалено големи, застрахователите прехвърлят отговорността на държавите, но те, притиснати от дълга, изпитват затруднения да я поемат. Тогава се обръщат към финансовите пазари, с техните смразяващи разчети и спекулативни продукти.

toronto-snowstorm-march-12

ПРЕЗ ноември 2013 г. „свръхтайфунът“ Хаян се стовари върху Филипинския архипелаг. Над шест хиляди загинали, милион и половина разрушени или повредени жилища, 13 милиарда долара материални щети. Три месеца по-късно двама агенти на частните застрахователни компании „Мюнхен Ре“ и „Уилис Ре“, придружени от представители на Бюрото на ООН за намаляване на риска от бедствия (UNISDR), представиха на филипинските сенатори нов финансов продукт, с който се избягвала предполагаемата неспособност на държавата да управлява климатичните бедствия – Застрахователна схема срещу риска за филипинските общини (PRISM). Нещо като високо рентабилен заем при катастрофи, който общините да предлагат на частни инвеститори. На последните се осигуряват солидни лихви, субсидирани от държавата, но в случай на бедствие с предварително определени параметри губят цялото си капиталовложение.

Климатичните деривати, облигациите за бедствия и други застрахователни продукти за климатични щети се радват на бурен успех. Не само азиатски държави, но и страни като Мексико, Турция, Чили и дори американският щат Алабама, силно засегнат от урагана Катрина през 2005 г., прибягнаха към тях под една или друга форма. Изобретателите на тези продукти се стремят да поверят застраховането срещу природни бедствия и всичко, свързано с тях (премии, оценка на риска, обезщетяване на жертвите) на финансовите пазари. Защо финансистите се залавят с природата точно в момент, когато тя показва все по-отчетливи признаци на изтощение?

В продължение на няколко века Земята предоставяше на икономиката суровини и ресурси на ниски цени. Екосистемата успяваше да поглъща отпадъците от промишленото производство. Днес обаче тези две функции не се осъществяват толкова лесно. Освен че цената на суровините и на управлението на отпадъците расте, зачестилите и все по-тежки природни бедствия увеличават глобалната цена на застраховката. Тя пък смъква процента на печалба на индустриалците. По такъв начин екологичната криза не е само отражение, но е и възможен причинител на криза на капитализма.

В този контест финансовият подход сякаш предлага изход – застрахователните и презастрахователните компании въвеждат нови методи за разпределяне на риска, основно чрез превръщането на климатичната заплаха в ценни книжа. Иначе казано, става дума за пренасяне в метеорологията на механизмите, които бяха изпробвани с известния на всички успех с американските недвижими имоти…

Един най-очарователните продукти на този нов финансов арсенал еоблигацията бедствие. Облигацията е ценна книга или част от дълг, която се разменя на пазара и се котира. Особеността на този вид облигации е, че те не се издават срещу дълг, сключен от дадена държава за изграждане на инфраструктурни обекти, или от компания за финансиране на нововъведения, а се отнасят за природата и евентуалните бедствия. Те се отнасят за възможно събитие, което не е сигурно, че ще настъпи, но за което се знае, че ще предизвика значителни материални щети и човешки жертви. Целта е рискът да се разпредели в пространството и времето и финансовите му последици да се облекчат. Тъй като пазарите се разгръщат в световен мащаб, тези рискове чрез ценните книжа се разпространяват максимално.

Това чудо на финансовото инженерство видя бял ден през 1994 г., малко след като серия от бедствия, нанесли скъпо струващи поражения (ураганът Андрюс във Флорида през 1992 г., земетресението в Нортридж, Калифорния, през 1994 г.), принудиха застрахователната индустрия да търси нови ресурси. Оттогава насам са емитирани около 200 облигации бедствие, 27 от тях – на стойност 14 милиарда долара, само през 2007 г.

Карибски ураган срещу цунами в Азия

ПОДОБНО на всички финансови продукти климатичните облигации са подложени на унизителната оценка на рейтинговите агенции „Стандард енд Пуърс“, „Фич“ и „Мудис“, които обикновено им присъждат невзрачната оценка ВВ, тоест, че не са без риск. Цената на една облигация бедствиеварира на пазара в зависимост от вероятността заплахата да се реализира и според търсенето и предлагането. Случва се тези ценни книжа да продължават да се търгуват при наближаване и дори по време на катастрофа, например при изключителни горещини в Европа или ураган във Флорида. Специализираните брокери, с присъщото им чувство за оригинални формулировки, наричат това търговия с ценни книжа на живо.

През 1995 г. в Ню Джърси се появи Борса за търгуване на ценни книжа, наречена „Катекс“ (Catastrophe Risk Exchange). Инвеститорите, силно заплашени от калифорнийските земетресения, могат да разнообразят там портфейла си, като обменят своите облигации бедствие срещу други за урагани на Карибите или цунами в Индийския океан. „Катекс“ поема грижата да предоставя на клиентите си бази данни за оценка на рисковете.

Важно звено в тази финансова схема са агенциите за моделиране на катастрофите. Тяхната задача е да изчисляват природните явления и да разсейват, доколкото е възможно, неизвестността. По света съществуват ограничен брой агенции за моделиране, повечето американски: Applied Insurance Research (AIR), Eqecat и Risk Management Solutions (RMS). В зависимост от променливи величини, като скоростта на вятъра, обхвата на циклоните, температурата, както и от физическите характеристики на съответната зона (използваните строителни материали, тип терен, население), те оценяват стойността на последиците от една катастрофа и обезщетенията, плащани от застрахователите. По такъв начин определят и цената на дадена облигация бедствие.

Повечето облигации от този тип бяха емитирани от застрахователи и презастрахователи. Но от средата на първото десетилетие на XXI век самите държави започнаха да пускат на пазара „държавни“ облигации бедствие. Тази тенденция, въведена от теоретиците на застрахователната дейност, възпитаници на „Уортън скул“ към университета в Пенсилвания – едно от най-престижните търговски училища в света, активно се насърчава от Световната банка и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Това развитие илюстрира тясната връзка между бюджетната криза на държавите (задлъжнялост и спад на приходите за хазната) и екологичната криза. Поради трудното положение, в което се намират, държавите се оказват все по-малко способни да поемат осигурителните разноски за климатичните бедствия с конвенционални средства, т.е. с приходите от данъците. Тази възможност ще бъде все по-ограничена поради честотата и мощта на тези катаклизми, свързани с климатичните промени. За разтревожените правителства застраховането на климатичния риск чрез ценни книжа представлява глътка въздух – този начин на застраховане се явява алтернатива на данъка и на националната солидарност. Това е точката на сливането на екологичната с финансовата криза, както показва примерът с Мексико.

Урагани в Мексиканския залив, земетресения, свлачища или изригвания на вулкана Попокатепетъл в близост до Мексико сити – страната изглежда застрашена отвсякъде. В случай на катастрофа държавата, като застраховател от последна инстанция, обезщетява жертвите за сметка на федералния бюджет, т.е. благодарение на данъците, по принципа на националната солидарност, присъщ на модерната национална държава. През 1996 г. правителството създаде фонд „Природни бедствия“, предназначен както за оказване на спешна помощ на пострадалите, така и за възстановяване на инфраструктурата. Системата функционира успешно до серията от катастрофи, връхлетели страната с непоносими за държавата от финансова гледна точка поражения. През 2005 г. федералното правителство похарчи за покриване на щетите 800 милиона долара, вместо предвидените за това… 50 милиона.

Прекомерно обвързващи критерии

ИДЕЯТА за застраховки срещу риск от земетресение с ценни книжа се конкретизира година след това по инициатива на Световната банка. През 2009 г. държавата реши да включи в системата и ураганите, което доведе до създаването на мултирискова програма. Около масата се събраха сериозни преговарящи: министърът на финансите на Мексико, представители на банката „Голдман Сакс“ и на презастрахователя „Швейцария Ре Капитал Маркетс“, поели задължението да предлагат програмата на инвеститорите. „Мюнхен Ре“ също участва, както и две големи американски адвокатски кантори –„Кадуолъдър, Уикершам енд Тафт“ и „Уайт енд Кейс“. Агенцията за моделиране AIR, натоварена да изчисли параметрите, при които се задейства застраховката, и прага, над който инвеститорите губят вложения капитал, изготви два модела – един за земетресенията, друг за ураганите. След катооблигацията бедствие беше регистрирана на Каймановите острови от „Голдман Сакс“ и „Швейцария Ре“, тя се предлага за продажба на инвеститорите, в рамките на промоционални турнета, организирани от банките.

Всеки път, когато върху Мексико се стоварва катастрофа, агенцията AIR определя дали събитието съответства на договорените параметри. Ако това се установи, инвеститорите са длъжни да предоставят парите на мексиканската държава. В противен случай те не плащат нищо, а продължават да получават щедра застрахователна премия.

През април 2010 г. мексиканският щат Долна Калифорния беше засегнат от земетресение, но епицентърът се намираше на север от зоната на действие на облигацията бедствие. Парите не бяха деблокирани, а Мексико продължаваше да плаща лихви. Същото се получи два месеца по-късно, когато щатът Тамаулипас беше поразен от ураган, но силата му беше под установения праг и Мексико не получи нито долар. Критериите са толкова обвързващи, че парите са били изплатени само за три от двестата облигации от този вид, емитирани през последните петнадесет години (Икономист, 5 октомври 2013).

В изключително застрашената зона на Югоизточна Азия въвеждането на държавни облигации бедствие се извършва при специални условия. В Индонезия, най-голямата мюсюлманска държава в света, се прилагат принципите на ислямското застраховане такафул. Презастрахователят „Швейцария Ре“ не забравя, че този сектор се радва от десетина години на годишен ръст от 25% (срещу 10% на пазара на традиционното застраховане) и полага големи усилия, за да покаже своето уважение към шериата. Развиващите се страни са често по-тежко засягани от климатични катастрофи, както поради географията си, така и защото не разполагат със същите средства за борба с бедствията като западните държави. Покачването на нивото на моретата засяга както Холандия, така и Бангладеш, но за предпочитане е да се бориш срещу наводненията в Амстердам, отколкото в Муншигандж.

Облигациите бедствие или, в друга област, въглеродните квоти не са единствените финансови продукти, свързани с природни процеси. Климатичните деривати, например, предлагат на инвеститорите да залагат върху прогнозата за времето, т.е. върху метеорологичните промени, които не прекъсват нормалния ход на обществения живот. Като се почне от спортните събития и се стигне до реколтата, през рок концертите или промените в цената на природния газ, редица аспекти от обществения живот са повлияни от времето. Смята се, че една четвърт от богатството, произвеждано ежегодно от развитите държави, е подвластно на влиянието на метеорологичните фактори. Принципът на климатичния дериват е детински прост. Определена финансова сума се деблокира в полза на собственика му, в случай че температурата (или друг метеорологичен параметър) надхвърли или, напротив, не достигне предварително уговорено ниво. Например, ако студът (и съответно енергийните разходи) превиши определен праг или ако дъждът ограничи посещенията на развлекателен парк през лятото.

В земеделието някои деривати са заложени върху реалния актив, за който се отнася финансовият инструмент – времето за покълване на растенията. Показател от рода на „градуси – дни растеж“ измерва отклоненията между средната температура, необходима за узряването на определена реколта, и реалната температура. Ако определеният праг бъде надхвърлен, се изплаща съответната сума. В рамките на т.нар. размяна две предприятия, за които климатичното отклонение има противоположни последици, могат да решат да се застраховат взаимно. Ако дадено енергийно предприятие губи пари при прекалено мека зима, и напротив, ако едно дружество, организатор на спортни събития, губи пари при прекалено студена зима, те ще си изплащат определени суми в зависимост от покачването или спадането на живачния стълб.

Предшествениците на климатичните деривати се появяват в земеделието през ХІХ век, по-специално на Чикагската борса в САЩ. Те се отнасят до суровини като памука и житото. След либерализацията и разгръщането на финансовите пазари през 70-те години на XX век и появата на изобилие от дериватни инструменти, потенциалните предпоставки за размножаването им се увеличиха. Пионери в тази област, мултинационалните компании в областта на енергетиката, сред които „Енрон“, виждат в това начин да смекчат риска от загуби. Така например, след зимата на 1998-1999 г., особено мека в САЩ поради феномена Ла Ниня, някои засегнати енергетици решиха да използват дериватите, за да покрият загубите. Нищо чудно, защото за подобни предприятия промените от няколко градуса водят до колосални финансови последици. От 1999 г. насам климатичните деривати се търгуват на Чикагската стокова борса, специализирана в земеделски продукти. Развитието на тези финансови продукти напредва успоредно с тенденцията към приватизация на метеорологичните служби (по специално в англосаксонските държави), а именно те определят прага, след който влиза в действие определен застрахователен дериват.

В статия с подзаглавие „Защо околната среда се нуждае от финансите“ трима теоретици на застрахователното дело предлагат да се въведат деривати, които покриват риска от изчезване на растителни и животински видове. Взаимното проникване между финанси и природа приема тук една от най-радикалните си форми – залага се на принципа, че ако дейностите по опазване на видовете са изгодни за предприятията, те ще бъдат стимулирани да се грижат за биоразнообразието. Тази скъпо струваща дейност в момента е грижа на държавата, чиито каси все по-често са празни. Виждаме как и в тази област аргументът за данъчна криза служи на финансовия подход към природата.

Да предположим, че щатът Флорида подпише с дадена компания застрахователен договор за изчезващи видове и залогът е застрашена костенурка, обитаваща района на действие на въпросната компания. В случай че броят на представителите на този вид нарасне поради положени грижи от страна на фирмата, държавата плаща лихви на предприятието. Но ако, напротив, костенурките намалеят или се доближат до прага на изчезване, предприятието плаща на държавата, за да може тя да предприеме действия за спасяването им.

Примери на продукти от същия тип са „ипотеките върху околната среда“ – нещо като високорисковите жилищни кредити, при които обаче залогът не е недвижим имот, а определена част от околната среда. Такива са също ценните книжа за горите и финансовите механизми, свързани с вододайните зони, либерализирани в САЩ от администрацията на Джордж Х. Буш през 90-те години.

Капитализмът предполага наличие на „условия за производство“, обяснява теоретикът на екосоциализма Джеймс О’Конър. Паралелно с развитието си той изчерпва и дори разрушава условията за производство. В течение на повече от век евтиният петрол позволи функционирането на това, което Тимъти Митчъл нарича „въглеродната демокрация“, но оскъдицата му значително оскъпява промишлената дейност. Капиталът има нужда от условия за производство, но няма друг изход, освен да ги изчерпва. Именно това О’Конър нарича „второто противоречие“ на системата – между капитала и природата. Първото той определя като противопоставяне на капитала и труда.

Тези две противоречия се преплитат – човешкият труд създава стойност, като трансформира природата. Първото противоречие води до тенденцията към спад на печалбата, т.е. до появата на дълбоки кризи на системата. Второто противоречие пък води до оскъпяване на поддръжката на условията за производство, което също допринася за спада на печалбата, тъй като се използва все по-голям капитал за тази поддръжка. Например, нарастващите разходи за откриване на все по-трудни за експлоатация залежи от петрол не се превръщат в печалба.

При това положение съвременната държава играе ролята на посредник между капитала и природата. Тя регулира използването на условията за производство, за да ги запази. Целта на екосоциализма е да разбие триптиха, образуван от капитализма, природата и държавата, да попречи на държавата да действа в интерес на капитала и да насочи дейността си в полза на благосъстоянието на населението и съхранението на природното равновесие. Климатичната конференция в Париж през 2015 г. (СОР 21), на която правителството на Франсоа Оланд изглежда възлага големи надежди, ще предостави на глобалното движение за климатична справедливост възможността да постави това искане.

 
 

НТС ще помага на планетата с виртуална реалност

| от chronicle.bg |

НТС основа фонд за виртуална реалност, чиято работа ще е създаването на съдържание и технологии.

Бюджетът е 10 милиона долара, които ще служат за стимулиране на устойчивото развитие по цял свят, предава Venture Beat.

Новият проект на компанията се казва VR for Impact и беше обявен на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Според HTC, VR бизнесът предстои да стане индустрия за 25 милиарда долара към 2021 г. и може да се използва за осигуряване на растеж и стабилност в сфери, които силно се нуждаят от това.

Фондът ще работи в партньорство с инициативата “Цели за устойчиво развитие” на ООН за разработването на идеи, които могат да доведат до промяна и трансформации в области, където такива са жизнено необходими.

Програмата на ООН работи за справяне с крайната бедност, опазване екологичното равновесие на планетата и осигуряване на мир и просперитет. НТС вече стартира кампания за най-добрите идеи за това, как виртуалната реалност може да се използва за постигане на тези цели и първият награден проект ще бъде съобщен в Деня на Земята (22 април).

Източник: Venture Beat

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

Досиетата CHR: Да спечелиш от тотото и да загубиш всичко

| от chronicle.bg |

Мнозина си мечтаят да спечелят от лотарията, но всеки трябва да има едно наум: всяка печалба идва със загуба. Печеленето на огромна сума пари наведнъж означава, че човек трябва да е готов за резки промени в живота си и нови възможности.

Затова и за мнозина печалбата значи и проклятие. Списъкът на хората, които са пропилели парите, оставайки потънали в главоболия, е дълъг. Някои от тях дори съжаляват, че са печелили.

Нека ви разкажем няколко истории, които доказват, че да спечелиш много пари, често означава и да загубиш много ценни неща в живота си.

Историята на истинските „Селяндури от Бевърли Хилс“

Уилям Поуст е на 8 години, когато майка му умира. Когато пораства, работи основно по карнавални събития, прекарва известно време в затвора и изглежда напълно безцелен и неспособен да изкарва пари, за да се грижи за себе си.

Изведнъж през 1988 година, когато е на 40 и няколко и разполага само с няколко долара в джоба, печели повече от 16 милиона долара от лотарията в Пенсилвания. По данни на Washington Post, само три месеца по-късно, вече е задлъжнял с 500 000 долара. Една от причините е фактът, че си купува частен самолет, въпреки че дори няма право да пилотира. Това обаче не е всичко. Брат му бива осъден за това, че планира убийството му. В средата на 90-те години вече е обявил банкрут. Умира през 2006 година на 66-годишна възраст.

Да спечелиш два пъти

Евелин Мари Адамс печели от лотарията седемцифрена сума не веднъж, а цели два пъти. Първо печели 3.9 милиона долара през октомври 1985 година, а след това – 1,4 милиона. Част от роднините й започват да хранят омраза към нея, защото е богата. Мнозина се обръщат към нея с молба за финансова помощ. Казва, че й е било трудно да отиде където и да е, без да я разпознаят. Това обаче е добрата част. Тя успява да загуби голяма част от богатството си в казината на Атлантик Сити. През 2012 година вече работи на две места, за да се издържа и съветва всички, които спечелят от лотарията, да отидат първо при адвоката и счетоводителя си.

Джакпот за милионера

За мнозина е трудно да повярват, че е възможно мъж, който вече е милионер, да спечели джакпота от лотарията (в размер на 315 милиона долара) и да го пропилее. Точно това обаче се случва с Андрю Уитакър.

Мъжът печели сумата на Коледа през 2002 година и избира да му бъдат изплатени 170.5 милиона долара наведнъж. Намерението му е да похарчи част от тях за дарение. Нещата обаче не се случват точно така. Уитакър се развежда със съпругата си. После внучката му умира при мистериозни обстоятелства. Уитакър започва да пие много. Често става жертва на обири, в един момент срещу него се водят 400 дела.
„Предпочитам да бях скъсал билета“, казва той пред ABC.

Печалбата след данъци – затвор

Алекс и Рода Тот остават с 24 долара в джоба, когато през 1990 година си купуват лотариен билет. Не очакват, че той ще им донесе 13 милиона долара. Избират печалбата да им бъде изплащана в суми от по 666 666 долара в продължение на 20 години.

Само за няколко години заради богатството си губят приятели и близки. През 2006 година получават обвинение за данъчна измама, защото не са знаели какви са изискванията на закона при подобни печалби.

Алекс умира преди делото, докато вдовицата му лежи две години в затвора.

Милионер с дългове

Сюзан Мулинс печели 4.2 милиона долара от лотарията през 1993 година. След като си поделя печалбата със семейството си, а част от парите отиват за данъци, може да се радва на плащания по по-малко от 50 000 долара годишно, които определено не са достатъчни, за да води богаташки начин на живот.

Само пет години по-късно взима заем от близо 200 000 долара от фондацията към националната лотария, ползвайки печалбата си като гаранция. През 2004 година бива осъдена, тъй като дължи на фондацията повече от 150 000 долара от заетите пари.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.