Когато Чаушеску “продаваше“ германци

| от |

„Нефтът, германците и евреите са най-важните експортни стоки на Румъния“, обичал да казва Чаушеску. В периода 1968-1989 година румънският диктатор „продал“ на Германия близо 200 хиляди етнически германци, разказва в свой материал Дойче веле.

В края на 1989-та, броени дни преди Коледа, румънците се вдигат на въстание срещу диктатора Николае Чаушеску. Бунтът, започнал в Тимишоара, бързо залива и останалите части на страната. Сблъсъците със силите на реда взимат над 1 000 жертви. Само в Сибиу, известен като град на етническите германци, умират 100 души. В крайна сметка Чаушеску е свален. Желязната завеса пада и в Румъния – само няколко седмици след рухването на Берлинската стена.

chaushesku

Радостта от падането на режима е голяма. Облекчението сред етническите германци – също. И те, подобно на останалите румънци, са били държани „под ключ“ в обеднялата балканска държава. Онези, които в годините на комунизма са искали да се изселят в Германия, са били „продавани“ от Чаушеску – той ги пускал да си тръгнат срещу солидни парични суми от Германия. „Нефтът, германците и евреите са най-важните експортни стоки на Румъния“, обичал да казва Чаушеску. След падането му от власт голяма част от етническите германци напускат Румъния завинаги.

Историята на германците в Трансилвания

Вследствие на това масово изселване град Сибиу, който векове наред носи немското име Херманщад, губи голяма част от жителите си. Докато през 1977 година в града живеят 25 000 етнически германци, през 1992-ра броят им е едва 6 000. Днес те са само 1 500. При това години наред Сибиу е процъфтяващ център в Трансилванска Саксония.

В ранното Средновековие областта Трансилвания е обект на чести нападения от страна на конни номадски народи. С много усилия унгарските крале успяват да умиротворят региона. Скоро в областта се заселват хора от Елзас и Лотрингия, Фландрия и Люксембруг, Бавария и Саксония. Един от новодошлите саксонци, мъж на име Херман, основава селището Херманщат. Хората, които се заселват там, бързо стават известни под името трансилвански саксонци (на немски: Siebenbürger Sachsen; по българските земи ги наричали „саси“). С течение на времето те развиват своя собствена култура, сдобиват се с множество привилегии, осигурени им лично от краля, и се разграничават от своите негермански съседи.

hermannstadt

Множество германци се заселват и в други части на днешна Румъния: става дума за т.нар. банатски шваби, буковински германци и др. Навсякъде им се носи славата на работливи и старателни хора.

Окрилени от идеите на националсоциализма

В края на Първата световна война Румъния вече е населявана от най-различни народи. Трансилванските саксонци правят всичко възможно, за да запазят някогашната си привилегирована роля. В Херманщат обаче те са вече малцинство – през 1941 например там живеят 30 000 румънци и 23 000 германци.

Много от трансилванските саксонци съзират спасение в националсоциализма – и най-вече в неговата идеология за превъзходството на германската раса. Пък и нали Хитлер не спира да се представя като покровител на всички германци в чужбина. Дирижирани от Берлин, мнозина трансилвански саксонци се включват във войната. Когато обаче Червената армия навлиза в Румъния, десетки хиляди етнически германци са депортирани в Съветския съюз.

Колко „струва“ един етнически германец?

След Втората световна война германците в комунистическа Румъния, които по онова време са близо половин милион, са смятани за „предатели“. Нищо чудно, че повечето от тях не искат нищо друго, освен да напуснат държавата на Чаушеску.

В края на 1960-те години румънският диктатор сключва с Германия една изключително изгодна сделка, която – разбира се, се пази в пълна тайна. За всеки изпратен в Германия етнически германец Румъния получава от Бон до 8 000 германски марки. До падането на комунизма близо 200 000 етнически германци напускат по този начин Румъния.

Днес в Румъния живеят по-малко от 40 000 етнически германци. В Сибиу, някогашния Херманщат, те са близо 1 500. Един от тях – Клаус Йоханис, е кмет на града. И то от 12 години насам. Което може да се интерпретира и като символ за това, че раните от миналото са вече зараснали.

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.