Кметството на Париж призова влюбените да заменят катинарите със селфита

| от | |

Кметството на Париж предприе кампания, с която да призове влюбените двойки да заменят „катинарите на любовта“ по парижките мостове със селфита, които да публикуват в интернет, предаде Франс прес.
„Катинарите на любовта“, които двойките влюбени масово слагат по парапетите на мостовете с цел да скрепят съюза си, след което хвърлят ключа в реката, се появиха за първи път в Париж
през 2008 г. По мостовете вече има информационни лепенки, които подсещат влюбените да си направят селфита, и след това да ги публикуват в създадения за целта интернет сайт ( http://www.lovewithoutlocks.fr) или в туитър.
Това е първият елемент от по-глобален план на действие, чрез който общината иска да обясни, че катинарите вредят на парижкото културно наследство и не са идеален символ на любовта. През юни елемент от решетката на прочутия парижки Мост на  изкуствата рухна под тежестта на „катинарите на любовта“. Тогава се наложи полицията да евакуира туристите, а достъпът до  моста беше блокиран с бариера, която и досега не е премахната.

с БТА

 
 

Зелда Сейър: Великата жена зад Скот Фицджералд

| от chronicle.bg |

Тя е твърде модерна, твърде смела и твърде остроумна, за да живее затворена в малкото градче Монгомъри в Алабама, където всеки ден прилича на предишния, а на разкрепостеното поведение не се гледа с добро око. Зелда Сейър е емблема на джаз епохата, която превръща всичко около себе си в ураган от чувства и събития. Заедно с Ф. Скот Фицджералд се оказват една от най-великите двойки в историята, чиято връзка е изпълнена със страст, недоверие, изневери, пиянство и психични проблеми.

Именно тази история се захващат да разкажат авторите на сериала на Amazon „Z: The Beginning of Everything“, който показва всичко през погледа на Зелда. На 17 тя среща бъдещия си съпруг и 30 години по-късно загива ужасяващо при пожар в санаториума, в който е настанена за лечение. Сериалът показва трудността на два силни характера със собствени мечти и амбиции да обитават едновременно тялото на една връзка, а Кристина Ричи успява да улови с невероятна точност смесицата между енергия и меланхолия, които въплъщава Зелда Фицджералд.

Продукцията е базирана на книгата на Терез Ан Фаулър – „Романът на Зелда Фицджералд“ (изд. „Обсидиан“, 2013), в който се проследява историята през погледа на Зелда – запознанството с автора на „Великият Гетсби“, връзката им, лудостта.

z: the beginning of everything

Времето, в което няма правилник за движение по пътищата

Действието се развива в една специфична епоха, в която момичетата не трябва да обличат твърде къси поли, да остават до късно с мъже, а автомобилите са без гюрук и освен това се движат, където им падне. Това е време, в което е логично навсякъде да звучи джаз, цигарите да се палят една от друга, а алкохолът е верен спътник на всяко изживяване.

На този фон едно 17-годишно момиче се опитва да пасне в свят, твърде тесен за духа й. Монгомъри, щата Алабама е родното място на Зелда Фицджералд. Именно там тя среща бъдещия си съпруг Скот, но решава да се омъжи за него едва след като стане известен и успял писател. Погледнато от този ъгъл, решението й не изглежда никак романтично. За щастие, сериалът гледа от друг ъгъл, за да оцени отношенията им – той разкрива мотивацията за всяко действие на своята главна героиня.

Момичето, за което няма граници

Кристина Ричи влиза в ролята на Зелда, след като е прочела романа за живота й. Тя е впечатлена до такава степен, че се превръща в един от продуцентите на сериала и се бори да го реализира. Самата Ричи разказва, че за нея е било трудно да бъде актриса и продуцент едновременно, защото ако играейки излиза напълно от реалността, то продуцентската позиция е изисквала да бъде здраво стъпила на земята и да преценява внимателно всяко действие.

В първия епизод южняшкия акцент удря неприятно слуха – звучи неестествено в устата на Кристина Ричи, което създава известен дисонанс. Оказва се, че снимайки пилотния епизод, екипът на сериала също е усетил проблем с акцента – много странен за ухото на съвременния зрител. Затова изменят леко говора, за да го вкарат по-позната за модерния човек рамка, в която именно го виждаме. Въпреки това в началото акцентът изважда Кристина Ричи от ролята и я кара да изглежда недостоверна. Впоследствие обаче актьорските й умения успяват напълно да заглуши този недостатък.

z: the beginning of everything

И ако Зелда изглежда пълнокръвна и аргументира действията си само с поглед, то Ф. Скот Фицджералд не е толкова естествен. Това се дължи на по-скованата игра на Дейвид Хофлин. Роденият в Швеция австралийски актьор сякаш е отстранен от ролята си. За да се подготви, Хофлин казва, че е чел книгите на американския писател с цел да вникне по-добре в персонажа му. Посветил е много време на „Отсам рая“ – книгата, която прави Фицджералд известен. Явно обаче това не е било достатъчно.

Въпреки че не писателят е главният герой на тази история, от екрана се усеща липсата на химия между Хофлин и Ричи, докато всъщност логиката изисква цялата история на персонажите им е да изградена върху бурната любов. Първият сезон на сериала не успява да разкаже за страстта в отношенията им и това е големият му недостатък.

Писателят в сянка

Епизодите представят Зелда не просто като муза, а като основен двигател в творчеството на Ф. Скот Фицджералд. Не е изненада и че персонажът на Ричи толкова напомня за Дейзи от „Великият Гетсби“ – тя е важен градивен елемент от всички книги на писателя.

Именно нейният талант е и един от въпросите, върху които набляга сериалът. Тя е добра половинка на съпруга си, склонна да вгради себе си в успеха му, вместо да постигне свои върхове. Това е и един от водещите конфликти, които епизодите успяват да уловят – страстта за живот на Зелда, нейните ум, способности и таланти, потиснати от известността на талантливия й съпруг.

Кристина Ричи прави невероятна роля, чрез която успява да запознае света с невероятната личност на Зелда, която е много повече от съпруга на един от най-големите писатели в света. Тя е звезда със собствен ярък пламък, който с времето не просто не изгасва, а се разгаря по-силно в десетилетията след смъртта й.

Източник: Webcafe.bg

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.

 
 

Известни личности с известни роднини

| от chronicle.bg |

Кръвта вода не става, крушата не пада по-далече от дървото и още подобни клишета перфектно обрисуват какво се случва в някои холивудски семейства.

Славата и сценичните заложби изглежда си имат специален ген. В някои семейства този ген просто се предава. Например, Блейк Лайвли от “Клюкарката” получава все повече внимание, но тя съвсем не е единственият член на семейството си под прожекторите. По-голямата й сестра играе в “Туин Пийкс”.

Тя е на следващия слайд от днешната ни галерия.

 
 

За да станете бащи, яжте орехи

| от chronicle.bg, по БТА |

Американско изследване доказа, че орехите са полезни за мъжете, които искат да станат бащи, защото подобряват качеството на спермата.

Около 70 грама орехи на ден могат да увеличат шансовете на мъжете за създаване на поколение.

Експертите установиха, че ядките намаляват липидната пероксидация – процес, който уврежда клетките на семенната течност. Той уврежда мембраните на клетките, които са изградени най-вече от полинаситени мастни киселини. Орехите са единствените дървесни ядки, които са съставени предимно от тези мастни киселини, което означава, че те са с уникални способности за попълването на клетките на семенната течност.

Само в 30 грама орехи се съдържат 13 грама полинаситени мастни киселини, от общо 18 грама мазнини.

За целите на изследването, проведено в университета в Делауеър, две групи мишки бяха подложени на богата на орехи диета и на контролна диета за 9 до 11 седмици. Едната група се състоеше от здрави мъжки екземпляри, а другата – от безплодни.

Учените откриха забележителни подобрения в подвижността и морфологията (формата) на спермата при мишките, които консумираха 20 % от дневните си калории с орехи. Това количество е еквивалент на 70 грама при хората. Дори при безплодните мишки се наблюдаваше подобрение при морфологията на спермата и двете групи имаха значително по-малко пероксидативни увреждания.

Подвижността и морфологията на спермата са индикатори за качеството й, което е предпоставка за мъжкия фертилитет.
При една от пет бездетни двойки проблемът е само у мъжа. Един от всеки 20 мъже има проблем с плодовитостта, изразен в малък брой сперматозоиди по време на еякулацията му. А един от 8 представители на силния пол подлежи на лечение, след което може да създаде поколение по естествен път.