Класически чийзкейк

| от |

Гостуваме отново на Дарин Стойков (http://fkusno.com/), на когото скоро смятаме да изпратим фактурите си от фитнеса, но на тези изкушения не можем да устоим.

Cheese-Cake-3

Преди да започна да пиша тази рецепта не знаех, че чийзкейкът има толкова древна история, която може да се проследи чак до Древна Гърция. За мен това си беше класически американски десерт, който по много добър начин съчетава леко соленият вкус на мекото сирене със сладостта на захарта и позволява множество вариации за гарниране.

Скоро не съм правил чийзкейк, но май студеното време навън отново ме приканва да завъртя един голям и хубав кейк, който да споделя с колеги и приятели.

Необходимите продукти:

За блата

  1.  Едно пакетче чаени бисквити
  2. 100 грама масло
  3. Две супени лъжици кафява захар

За кейка

  1. Осем пакетчета крема сирене = 1 килограм
  2. 250 грама бяла захар
  3. 3 супени лъжици брашно
  4. 4 големи яйца
  5. Кората на един лимон, настъргана
  6. Ванилия
  7. 200 грама заквасена сметана
  8. Сокът на един лимон

Приготвянето на блата е много лесно – натрошавате бисквитите, смесвате с разтопеното масло и захарта и разстилате върху дъното на кръгла форма. Добре е формата да е с падащо дъно – така няма да имате проблем с отлепянето на кейка после. Натрошаването на бисквитите може да стане на ръка или ако имате здрав плик и чукче за пържоли под ръка – давайте смело. Дъното на формата е добре да го постелете с хартия за печене и така после ще може лесно да се отдели.

Сега е ред на плънката. Добре е всички продукти да са предварително извадени от хладилника и да са на стайна температура. В голяма купа слагаме цялото количество крема сирене и размекваме с помощта на вилица. Аз всъщност ползвам пресата за картофи за тази цел. Като се предаде сиренето, добавяме захарта и продължаваме да разбъркваме до получаването на равна смес. В този случай ползвам дървена шпатула, този инструмент за мен е ненадминат. След като се е разтворила захарта, добавяме трите лъжици брашно и отново разбъркваме.

Сместа се е сгъстила доста, започваме да добавяме яйцата едно по едно. В началото сместа става лигава, но след разбъркване тя поема яйцето и отново се превръща в пухкав и послушен крем. Добре е яйцата да са едрички (L или XL). Като поеме сместа и четирите яйца, добавяме ванилията и настърганата лимонова кора. Накрая идва ред и на заквасената сметана.

Това е моментът да разделите сместа на две равни части, ако ще правите мраморен чийзкейк. В едната половина добавяте какао на вид и вкус, другата оставяте бяла.

30861_392967375274_832295274_3900972_1242649_n

Фурната трябва да е загрята да 220 градуса на обдухване. Печем блата за не повече от 10 минути и го вадим. Не изключвайте фурната, нека стои топла за чийзкейка.

Ако сте решили да правите мраморната версия започнете хаотично да сипвате последователно от двете смеси – това е гаранция, че ще се получи интересен резултат при разрязването на готовия кейк. Заравнете отгоре и айде във фурната. Печем точно 10 минути на температурата на блата, след което намаляваме температурата на 130 градуса и допичаме още 25 минути. Точно на 26-тата минута изключваме фурната, но не вадим кейка още два часа.

Ако искате да бъде плътен навсякъде, оставете фурната затворена. Ако искате да бъде добре изпечен по краищата и да има кремообразен център, открехнете вратата и оставете да влиза вътре студен въздух. През това време върху повърхността може да се появят пукнатини, но това е съвсем нормално и няма какво да му се притеснявате чак толкова.

Cheese-Cake-1

След като се е охладил напълно е ред на глазурата, която отново е хипер лесна и проста – смесваме 200 милилитра заквасена сметана с две лъжици захар и сока на лимона, разбъркваме и заливаме.

Cheese-Cake-2

Тук също са възможни подобрения, например смес от сметана и шоколад. Интересен ефект ще се получи ако последователно залеем в концентрични кръгове със сметановия крем и разтопен шоколад с малко масло. После с помощта на шишче за печене изтегляме радиуси от центъра към краищата и се получава ето този ефект. Признавам си, малко прекалих с гъстотата на десена, но ми беше за първи път.

180748_10150092067030275_832295274_6023798_3548773_n

Вариантите за поднасяне са неизброими и се ограничават само с вашата фантазия – може да карамелизирате плодове, да залеете с боровинково сладко, да смесите конфитюр от кайсии и мед, да залеете с течен шоколад. Или просто да го поднесете без нищо. Само не бързайте да го вадите от формата преди да е стегнал, най-добре на следващия ден.

Наздраве! Времето за приготвяне е 3 часа плюс допълнително за охлаждане.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Ал Пачино отпразнува рождения си ден с 38-годишната си половинка

| от chronicle.bg |

Възрастта е просто цифра за личности като Ал Пачино. Известният актьор навърши 77 години в началото на седмицата и отпразнува деня със своята половинка  – 28-годишната Лусила Сола.

Двамата бяха забелязани на плаж в Мексико.

Пачино, облечен с тъмна тениска и шорти, се навежда и страстно целува любимата си в един от кадрите, заснети от папараци.

Двамата се срещат от близо десетилетие.

Пачино никога не е сключвал брак. Той обаче има 27-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, 16-годишни близнаци – Оливия и Антон, от дългогодишната си партньорка Бевърли Д’анджело.

 

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.