Китайски пари за Източна Европа

| от |

Китай има излишъци от пари, а Източна Европа – безброй строежи, за които не й достигат средства. Сътрудничеството е взаимноизгодно, но най-големите ползи извлича Пекин, пише Дойче веле. Пример за това е новият мост на Дунава в Белград.

Както се казва – парите никога не спят. Само когато са в движение, те могат да носят печалби. В Пекин познават много добре тази мъдрост на финансовия свят и я прилагат методично. Гигантските валутни резерви на Китай достигат почти четири трилиона долара. „В момента се наблюдава известно забавяне на растежа в Китай. В тази ситуация Пекин се опитва да раздвижи местната икономика, вместо да държи капиталите си в облигации на различни чужди страни“, казва белградският инвестиционен експерт Милан Ковачевич.

В сръбската столица днес /16.12./ започва среща на държавните и правителствени ръководители на 16 държави от Централна и Източна Европа, на която ще присъства и китайският премиер Ли Къцян. Посткомунистическото пространство от Прибалтика до Черно мора и Адриатика отдавна привлича китайските инвестиции и износ. Политиците от т.нар. „нови“ членки на Европейския съюз и от петте държави, които са на прага на членството, охотно биха се възползвали от далекоизточните финансови ресурси. „Тези страни могат да спечелят и от китайската икономическа експанзия“, твърди експертът Ковачевич.

Търговският обмен все още е скромен

След Будапеща, Варшава и Букурещ, срещата в Белград е вече четвъртата поред за групата 16+1 /държавите от Централна и Източна Европа, плюс Китай/. Но търговският обмен между Китай и споменатите вече европейски държави, възлизащ на 43 милиарда евро годишно, се равнява на този между Китай и Италия. „Равнищата на търговия са все още ниски, но растат много бързо“, казва германският макроикономист Кристиан Дрегер. Действително – размяната на стоки в последните десет месеца е нараснала десеторно, но потенциалът е още по-голям: в Пекин очакват, че в следващите години обменът ще надмине 100 милиарда евро.

От гледна точка на страните в Централна и Източна Европа, сътрудничеството с Китай не е винаги е безпроблемно – тъй като търговията се развива крайно асиметрично – в полза на азиатския експортен гигант. „От Европа е трудно да се изнася в Китай, защото развитите европейски държави вече подхраниха тамошната конкуренция с машини и техника“, казва Ковачевич. Почти невъзможно е на китайците да се продават европейски потребителски стоки – поради ниските цени в страната, произтичащи от ниското заплащане. Кристиан Дрегер от своя страна вижда шансове най-вече в аграрната сфера. „Чрез китайските инвестиции може да се постигне постепенен напредък и при промишлените продукти“, допълва икономистът.

Дрегер и Ковачевич са единодушни, че сътрудничеството между държавите от Централна и Източна Европа и Китай е мотивирано от чисто икономически причини. Някои европейски политици обаче са на друго мнение. Китай се стреми да противопостави европейските държави едни на други, смята бившият еврокомисар по търговията Карел де Гухт. А експертът по азиатските въпроси Рихард Турчани отбелязва, че групата 16+1 в никакъв случай не е насочена срещу Европейския съюз, макар да заобикаля Брюксел. „Нито Китай, нито централно- и източноевропейските страни са мотивирани да отслабват Общността. Вместо да критикуват партньорите си без убедителни аргументи, западноевропейските държави би трябвало да ги разбират“, препоръчва Турчани.

Мост – внос от Китай

Тридневната среща в Белград вероятно ще протече както и предишната в Букурещ: представителите на европейските страни ще предлагат различни свои проекти и ще се надяват да привлекат вниманието на китайското правителство или на бизнесмените. През 2013, например, сръбското правителство бе предложило общо 50 идеи. В последните години на срещите между Китай и източноевропейските държави се обсъждаха предимно големи проекти в сферата на инфраструктурата – железопътен мост между Белград и Будапеща, автомагистрали в Черна гора, ядрени реактори в Румъния, химически предприятия в Унгария, пристанища в Хърватия и България.

Но и тези проекти носят полза най-вече на кредитора – Китай. Добър пример в това отношение е мостът над Дунава в Белград, който ще бъде тържествено открит в сряда /17.12/. Кредитът за строежа е от китайска банка, китайска фирма е изпълнител на проекта, а и работниците, и строителните материални са предимно от Китай. „Мостът на практика е изцяло внос от Китай“, констатира сръбският експерт Ковачевич. При това китайските фирми не плащат за проекта нито мита, нито данъци, потвърждава сръбското Министерство на транспорта за Дойче веле. Кристиан Дрегер все пак изтъква положителната страна за региона: „Та нали мостът остава в Източна Европа и подобрява достъпността до съответния регион. В този смисъл може да се очаква и увеличен прираст на местната икономика“.

 
 

Звезди, които намалиха своите гърди

| от chronicle.bg |

Повечето звезди, които са известни със своите гърди, са известни с това, че те са големи. Много от тях ходят с импланти, но дамите в галерията ни са направили точно обратното.

Те или са махнали имплантите си, или са намалили естествено огромните си гърди. Това съвсем не означава, че гърдите им вече са малки. Напротив.

Може да звучи озадачаващо, но прекалено големите гърди създават проблеми. Болки в кръста, затруднения при тренировки, тичане, фитнес, постоянните погледи са само част от причините.

Някои от звездите в галерията ни може да ви изненадат.

 
 

Пенелопе Крус ще играе Донатела Версаче в тв сериал

| от chronicle.bg, по БТА |

Холивудската прима и носителка на „Оскар“ Пенелопе Крус ще се превъплъти в Донатела Версаче. Можем да я видим в новия сезон на популярния сериал „Американска криминална история“.

Телевизионният сериал ще бъде посветен на загадъчното убийство на брата на Донатела Версаче. Джани Версаче е и основател на легендарната модна къща . Той ще бъде озаглавен „Версаче: Американска криминална история“.

Десет серийната поредица под режисурата на Райън Мърфи ще излезе на екран през следващата година. Мърфи вече засне един сезон на сериала, посветен на спортиста О’ Джей Симпсън. Тази продукция беше удостоена с награда „Еми“ в категорията най-добър мини-сериал.

 
 

Вижте първия постер на „Тъмната кула“

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете какво е „Тъмната кула“ и знаете кой я е написал.

Ние много се вълнуваме от всички екранизации по Стивън Кинг, а след като знаем, че в този проект са замесени Идрис Елба и Матю Макконъхи, датата на премиерата ни се струва още по-далеч.

Вече има първи официален постер и първи официален синопсис, които ви предлагаме тук:

Поредицата „Тъмната кула” разказва историята на Роланд Дисчейн – последния оцелял стрелец, който пътува през постапокалиптичните пейзажи на Средната земя, в търсене на вездесъщата магична постройка, известна като Тъмна кула. Намираща се в Крайния свят, насред море от рози, Тъмната кула е център и опора на пространство-времето. Тя е сърцето на целия свят, но е в опасност. Някой или нещо използва технологията на Великите древни, за да я унищожи.

the-dark-tower-first-poster-2017

Режисьор на филма е Николай Арсел, който е и съсценарист наравно с Андрес Томас Йенсен, Акива Голдсман и Джеф Пинкър. В ролите ще видим Идрис Елба, Матю Маконъхи, Аби Лий, Том Тейлър, Джаки Ърл Хейли, Фран Кранц, Клаудия Ким, Майкъл Барбиери и Катрин Уинки.

Премиерата е насрочена за 28 юли 2017.

 
 

Четири български романа се борят за престижна европейска награда

| от chronicle.bg |

Четири български романа са номинирани за престижната Европейска награда за литература. Това съобщават от сайта на конкурс „Развитие“.

Сред номинираните е романът на Ина Вълчанова „Остров Крах“, спечелил 9-тия Конкурс „Развитие“ за непубликуван български роман.

Освен „Остров Крах“ за голямата европейска награда са номинирани още романът „Кротките“ на Ангел Игов, сборникът разкази „Любов, подслон, храна и вода“ на Николай Фенерски и романът „Софийски дует“ на Иван Димитров.

„Краткият списък“ на номинираните е избран след разглеждане и обсъждане на десетки заглавия, отговарящи на прецизни изисквания.

Книгата, която ще спечели тазгодишната Европейска награда за литература ще бъде обявена след един месец. Тя ще се присъедини към другите две български издания, носители на Европейската награда – Калин Терзийски със сборника разкази „Има ли кой да ви обича“ и Милен Русков с романа „Възвишение“, спечелили отличията си съответно през 2011 и 2014 г.