Китай стимулира новия модел на урбанизация

| от |

Носителят на Нобелова награда за икономика за 2001 Джоузеф Стиглиц прогнозира, че през 21-и век ще има два ключови елемента в процеса на развитието на човечеството: високите технологии в САЩ и урбанизацията в Китай.

china_floating_city1

Едновременно с това, Китай е изправен пред 3 големи предизвикателства в новия век, сред които урбанизацията заема първо място. Общоказано, урбанизацията е една от най-горещите теми и най-важните посоки за развитие на страната.

На Третият пленум на 18-ия ЦК на ККП и работното съвещание за урбанизацията бе обсъдена и определена стратегията и насоката за развитието на урбанизацията в Китай. Как да се насърчи нейното изграждане е въпрос тясно обвързан със стимулирането на икономическото развитие.

Г-н Ли, на 26 години, е селянин-работник. През 2008 г. пристига в Пекин и работи като оператор на електрокар в строителна площадка. Той обяснява, че работи всеки ден по 8,5 часа на ден „Обикновено нямам почивни дни, защото заплатата ми се изчислява на заработен ден, ако почивам, няма да има заплата.“ Неговата заплата е около 5 хиляди юана, около 588 евро.

Преди време жената на Ли също е работила в Пекин с него. Преди една година, тя ражда, напуска работа и се прибра на селото да отглежда детето. За да може да праща пари на семейство, разходите на Ли са минимални, той харчи около 300 юана на месец. За него е голям проблем да премести жената и детето си в града, защото голям проблем за него е жилището, а наемите са много скъпи.

Ли казва, че харесва живота в големите градове, но е далеч от семейството, няма жилище и социално осигуряване.

Urbanization +-- mean

През 2011 г, постоянното население в градовете достигна 691 милиона. Процентът на урбанизацията е 51.27%. За първи път градското население надмина селското. Експерти посочват, че от тези 691 милиони, 159 милиона са селяни-работници. Въпреки, че живеят по градовете, те не са включени в системата за социално осигуряване, жилищно настанява и образование. Г-н Ли е един от тях.

Шъ Чан е възпитаник на педагогическия университет в Нанкин. Като всички останали висшисти, той се ориентира към Пекин, Шанхай, Гуанджоу и други подобни големи градове в търсене на работа. Според него, големите градове предлагат повече шансове.

„Идвам от едно малко село Хаймън. Родителите ми се надяват, че ще си намеря работа в град Нанкин. В сравнение с родния ми край, там има повече шансове за работа. Няма бъдеще за мен в Хаймън.“

2452e0dccf9b0e490309071f56d395d9_20131107_zap_s139_002

В Китай добрите медицински услуги, образователни ресурси са концентрирани в големите градове. Например, според данни на Министерството на здравеопазването, в момента 80% от медицинските ресурси се намират в големите градове, а 30% от тях са в големи болници. Това кара много хора да търсят препитание в големите градове и е причина за бързото им разрастване. Според статистика през 2012 г постоянното население в Пекин е достигнало 20.69 милиона. Директорът на института за публично управление при Университета Цинхуа Сюе Лан заяви:

„Ако населението се концентрира прекалено, ще има недостиг на ресурси и това ще повлияе на околната среда. Затова сега зачестяват проблемите в градовете като смога например. Мисля, че средните и малки градове са важни за урбанизацията.“

Въпросните градски проблеми се дължат на прекаленото концентриране на населението в големите градове. Появяват се при разрастването на градовете към покрайнините. При планирането и строителството се окупират много обработваеми земи, все по-сериозно е противоречието между човека и земята. Зачестяват транспортните задръствания, влошава се околната среда, проблемите със заетостта и др. Тези проблеми ограничават по нататъшното развитие на градовете.

Заместник директорът на института за градско планиране в Югоизточния университет Дуан Дзин заяви:

„В процеса на урбанизацията, мисля, че имаше известни отклонения. Ние мислихме, че ако процентът на урбанизация е висок, означава, че градът е развит.“

chinese_urbanisation_007

На работното съвещание за урбанизацията на ЦК на ККП бе решено да се предприеме нов тип урбанизация. На приоритетно място трябва да се поставят интересите на хората в процеса на развитието на икономиката и обществото, да се повиши качеството на урбанизацията, енергийната ефективност, да се намалят въглеродните емисии, да се реализира нисковъглеродно и екологично развитие, да се увеличи процента на озеленяване и други. Само така може да се опази едновременно околната среда и запазят традицията и културата.

В момент в Китай се стимулира активно урбанизацията. Това не означава, че страната се стреми единствено към разширяване на мащаба на градове, а да удовлетвори очакванията на хората за по-хубав живот. За селяните, мечтата им за живот в градовете е обвързана с по-високи доходи, гарантиране на медицинските услуги и по-добро образование на децата. Според експерти, за осъществяване на гореспоменатите цели, трябва да се положат усилия за развитие на средните и малки градове. Това ще намали натиска върху големите градове, мащаба на мигриращото население и е от полза за трудовата заетост. Едновременно с това трябва да се уважават иновационните идеи на различните райони, за да се стимулира урбанизация според реалната ситуация.

Според плана, до 2020 г. процентът на урбанизация в Китай ще надмине 60%. За да достигне от 30% до 60% урбанизация, на Великобритания й отнема 180 години, САЩ – 90 години, Япония – 60 години, а Китай – само 30 години.

untitled

В момента, урбанизацията в западните развити страни е над 80%. Китай има много да направи в тази сфера. Изследователят от центъра за развитие на градовете при Китайската комисия за развитие и реформа Ян Ю заяви:

В Европа, САЩ, развитите страни, урбанизацията е като цяло приключила. В процеса на икономическото развитие и реформата на обществото, степента на зависимост от урбанизацията е почти нулева. В момента урбанизацията в Китай се развива бързо, което ще доведе до дълбоки промени в страната.“

През изминалите 30 години, стотици милиони селяни влязоха в градове, но има още повече, които поглеждат към града. Според доклад на Китайската академия за социални науки, преди 2020 г. и 2030 г. броят на мигриращото население от селата в градове в Китай ще достигне съответно 30 милиона и 39 милиона. Може би това ще бъде най-големият демографски дивидент за развитието на икономиката в Китай.

 
 

Apple Music вече има повече от 20 млн. абонати

| от chronicle.bg |

Няма и две години от дебюта на музикалната стрийминг услуга Apple Music, а тя вече има повече от 20 милиона абонати. За сравнение, достигането на същия брой абонати отнема на Spotify седем години.

Информацията е потвърдена пред Music Business Worldwide. През април абонатите бяха 13 млн., през юни – 15 млн., а през септември – 17 млн.

Най-големият конкурент на Apple Music – Spotify, обяви, че към септември тази година платените абонати на услугата са 40 млн. От компанията очакват броят им да нарасне до 50 млн. в началото на 2017.

Източник: Apple Insider

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

„Западен свят“ задмина Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Последният епизод от първи сезон на сериала „Западен свят“ привлече 2.2 милиона зрители. Спрямо първия епизод, излъчен през октомври, зрителите на шоуто са се увеличили повече от два пъти.

Със средно по 12 милиона зрители на всички платформи, „Западен свят“ се превръща в най-гледания първи сезон на сериал по HBO.

Шоуто е определяно като търговски успех, като освен това се радва и на доброто отнишение на критиката. То се приема за първия наистина голям хит на HBO от януари 2014 година насам, когато започна „Истински детектив“.

Какво не знаете за актьорите от „Западен свят“.

 
 

Три източни красавици в името на Слънчевата жена

| от Спонсорирано съдържание |

Някак не е честно най-разпространяваният женски образ да е този на Фаталната жена. Дяволската, тъмна половина на магичното човешко същество, наречено Жена, е толкова използван и предъвкван от литературата, киното и модата характер, че от него вече отдавна нагарча. Да не говорим, че жените с поглед на освирепяла котка, седуктивно порлуотворени устни и вамп излъчване в цветния свят, в който живеем, са си направо остаряло, булевардно клише.

Интересната женска половина днес е друга – тази на слънчевите момичета. На усмихнатите, живеещи в радостта съвременни делнични красавици, за които удоволствието от живота изобщо не се припокрива с някаква мисия фатално да прелъстяват. Злодействането не е тяхна философия, защото личната им свобода им е присъща по природа и предпочитат да я посветят на добрите неща в живота – слънцето, смеха, телесните и душевни удоволствия, красивите вещи и средата, която предпочита да бъде насищана с бохемски дух и закачлива доза безразсъдство.

Единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета, е Folli Follie – брандът, който стои зад вече безброй колекции дамски часовници, бижута и аксесоари. И естествено този сезон той търси своите обърнати към светлината, бляскави посланици там, където слънцето изгрява най-рано – на Изток. Затова и красавиците, които представят философията и новата колекция с марката Folli Follie са три зашеметяващи източни красавици – хонгконгската актриса и модел Дженифър Це Тинг-Тинг, южнокорейката манекенка и любимка на младите Миа Канг и китайският супермодел Аугуст Занг.

В България познаваме лицата им от билбордовете на бранда, виждали сме ги на рекламните страници в списанията, но все още нямаме представа кои всъщност са тези момичета. Смятам да поправя тази несправедливост по две причини – първо, защото наистина се радвам, че някой се осмелява да заложи на позитивното и светлото, за сметка на тъмното и депресивното в рекламните си кампании и второ, защото ако си мислите че Folli Follie просто са предпочели да окачат бижутата и аксесоарите си по изящните ръце на три деликатни, източни хубавици, дълбоко се лъжете. Става дума за три изключителни момичета, които тепърва има какво да покажат на света.

Започвам с謝婷婷

Така се изписва името на Дженифър Це Тинг-Тинг, дългокосата тридесет и четиригодишна азиатка, която можете да видите заедно с останалите две момичета тазгодишния рекламен клип на Foli Follie. Тя е родена на седми септември и като типична Дева умее да подрежда живота си по точно определен план, който следва неотлъчно. В семейството си има „светъл пример“, на който дължи началната си скорост за кариера на актриса и модел – по-голямата й сестра Никол. В източния свят миловидната Дженифър бързо завладява публиката, при това съвсем не с кинообрази на кротки момичета.

За първи път е забелязана в ролята й на любимата на джет куон до боеца Брус Лий Ааиф във филма за него „Моят брат Брус Лий“ Bruce Lee, My Brother (2010). Да разкажеш история, свързана с най-емблематичния образ на източните бойни изкуства е предизвикателство, в което Дженифър участва с истински талант. Две години по-късно се появява още един филм с нейно забележително участие, който я заковава като любимка на публиката – Naked Soldier (2012). Там тя вече е истински екшън герой – играе дъщеря на полицай, която е отвлечена и тренирана като супер комбат войник. Подобни сюжети за любими на азиатската публика, която моментално издига младата актриса на пиедестал и днес тя е нещо като Анджелина Джоли в азиатския свят.

Следват още филми, в които красавицата играе най-различни роли, а критиката ласкаво я обсипва със заслужени суперлативи. Междувременно кариерата й на модел продължава да се развива във възможно най-добра светлина. Ангажиментите й са свързани с представяния на най-големите световни брандове за мода и козметика, а работата й като посланик на Foli Follie лепва на имиджа й като фина кожена ръкавица.

Самата тя е известна с афинитета си към артистичните аксесоари, които носят радост и изненадват с въображение. Светът на символите и знаците, на скритите послания и дискретната красота за нея е естествена среда на виреене. Сигурно това я подтиква да стигне в личностното си развитие още по-далеч – днес тя е дипломиран бакалавър по психология от Университета в Бритиш Колумбия. Оттук нататък никой не знае каква ще е следващата стъпка на тази амбициозна млада дама, но със сигурност тя ще е в полза на красотата – като стилен аксесоар върху перфектното й тяло или като душевен порив, превъплътен в образа на някоя киногероиня.

Съдбата на другата хубавица, представяща този сезон слънчевата философия на Folli Follie Миа Канг, прилича на интернационална история за любовта, която побеждава всичко. Едната ДНК половина на това порцеланово момиче е южнокорейска, а другата – британска. Вероятно тази любовна комбинация е определяща за уникалното й източно излъчване, примесено с толкова кралски аристократизъм. Самата Миа започва да се занимава с моделство много рано – тя е една тринадесетгодишна, когато за първи път стъпва на подиума. От този момент нататък обаче би било грешка да говорим за нея като за изцяло корейска ценност, защото животът й се крепи в дзен равновесие между безкрайните пространства с граници Лондон и Токио, Хамбург и Сеул, Лос Анжелес и Милано, Дубай, Сингапур и Маями.

Днес манекенката живее и работи предимно в хонг Конг и Ню Йорк, където представя както колекции както на модни марки, така продукти, стоки и услуги на големи търговски корпорации. Амбициите й се простират и по-далеч – целта й е да представлява Хонг Конг и неговия моден свят в световен мащаб. Вероятността мечтата й да се сбъдне е огромна, тъй като самата Миа определено е взела най-доброто и от двете основни линии в рода си – нежното отношение към всеки детайл така присъщо на Изтока, и целеустремеността, чувството за хумор и космополитността на британската култура. С този бекграунд светът вече изглежда кротко полегнал и помъркващ в краката й…

Амбицията да откриеш светлата, блестяща страна на жената, като а потърсиш първо в Изтока би изглеждала само като недостижимо намерение, ако към тази красива двойка посланички на Folli Follie не се беше присъединила и китайската зашеметителна красавица Аугуст Занг. Нейната история прилича на някоя от онези притчи за изгубили пътя си талантливи хора, в чийто живот се случва нещо мъничко и уж незначително, което ги промена завинаги. Като дете танцувала балет и била сигурна, че вижда бъдещето си на сцената под звуците на Сен санс. С танца обаче се разделили, защото теглото й така не успяло да влезе в кокалестите норми за балерина. Така Аугуст се отдала на манекенството.

През 2011-та година младото момиче е отново на път да се откаже от мечтите си – този път от тези да бъде световен модел. Кастингите й не вървят добре – никой не отрича красотата и качествата й, но и няма кой знае какви суперлативи и обещаващи прогнози за напред. Дори явяването й в X Factor остава незабелязано и животът й в перспектива започва да изглежда като това на „хубавичкото и чисто момиченце, което живее в съседната врата“, както казва самата Аугуст. И точно тогава един от най-добрите световни коафьори и стилисти Ким Робинсън, ей така, в приятески разговор зад сцената, й препоръчва да направи съвсем малка промяна със себе си – просто да си отреже косата.

За азиатската жена косата не е просто красив аксесоар – тя е средство за съблазняване, женска сила, затова и на Аугуст идеята й се вижда почти невъзможна. Въпреки това седмица по-късно нежните й рамена са открити, а високо й метър и седемдесет и осем сантиметра тяло изведнъж изгрява под подкъсената й в права черта прическа. И успехът пламва като искра. Почти веднага след това китайката подписва договор с марката за грижа за кожата и козметика Vichy, която е един от многобройните световни брандове в портфолиото на конгломерата L’Oreal.

Работните й ангажименти в Хонг Конг, Париж и Лондон заваляват един през друг, а в момента е модел към една от най-известните агенции за модели Wilhelmina Models of New York City. Представяла е на подиума колекции на Vivienne Westwood, Jarret, Novis, Oscar Carvallo Избрана е за едно от лицата в кампанията Pop Up Your Lips на Yves Saint Lauren. Като посланик на Folli Follie Аугуст Занг е дръзкото, свободолюбиво и свежо момиче, на чието тяло бижутата и аксесоарите стоят със самочувствие. Точно те довършват елегантно образа на едно дълго незабелязвано съкровище, чиято неповторима красота трябва да бъде споделена и оценена.

Да извади на показ и подчертае уникалната красота на всяка жена е мисията на марката Folli Follie. Историите на нейните три източни посланички – Дженифър, Мия и Аугуст – наистина я изпълват със смисъл