Китай стимулира новия модел на урбанизация

| от |

Носителят на Нобелова награда за икономика за 2001 Джоузеф Стиглиц прогнозира, че през 21-и век ще има два ключови елемента в процеса на развитието на човечеството: високите технологии в САЩ и урбанизацията в Китай.

china_floating_city1

Едновременно с това, Китай е изправен пред 3 големи предизвикателства в новия век, сред които урбанизацията заема първо място. Общоказано, урбанизацията е една от най-горещите теми и най-важните посоки за развитие на страната.

На Третият пленум на 18-ия ЦК на ККП и работното съвещание за урбанизацията бе обсъдена и определена стратегията и насоката за развитието на урбанизацията в Китай. Как да се насърчи нейното изграждане е въпрос тясно обвързан със стимулирането на икономическото развитие.

Г-н Ли, на 26 години, е селянин-работник. През 2008 г. пристига в Пекин и работи като оператор на електрокар в строителна площадка. Той обяснява, че работи всеки ден по 8,5 часа на ден „Обикновено нямам почивни дни, защото заплатата ми се изчислява на заработен ден, ако почивам, няма да има заплата.“ Неговата заплата е около 5 хиляди юана, около 588 евро.

Преди време жената на Ли също е работила в Пекин с него. Преди една година, тя ражда, напуска работа и се прибра на селото да отглежда детето. За да може да праща пари на семейство, разходите на Ли са минимални, той харчи около 300 юана на месец. За него е голям проблем да премести жената и детето си в града, защото голям проблем за него е жилището, а наемите са много скъпи.

Ли казва, че харесва живота в големите градове, но е далеч от семейството, няма жилище и социално осигуряване.

Urbanization +-- mean

През 2011 г, постоянното население в градовете достигна 691 милиона. Процентът на урбанизацията е 51.27%. За първи път градското население надмина селското. Експерти посочват, че от тези 691 милиони, 159 милиона са селяни-работници. Въпреки, че живеят по градовете, те не са включени в системата за социално осигуряване, жилищно настанява и образование. Г-н Ли е един от тях.

Шъ Чан е възпитаник на педагогическия университет в Нанкин. Като всички останали висшисти, той се ориентира към Пекин, Шанхай, Гуанджоу и други подобни големи градове в търсене на работа. Според него, големите градове предлагат повече шансове.

„Идвам от едно малко село Хаймън. Родителите ми се надяват, че ще си намеря работа в град Нанкин. В сравнение с родния ми край, там има повече шансове за работа. Няма бъдеще за мен в Хаймън.“

2452e0dccf9b0e490309071f56d395d9_20131107_zap_s139_002

В Китай добрите медицински услуги, образователни ресурси са концентрирани в големите градове. Например, според данни на Министерството на здравеопазването, в момента 80% от медицинските ресурси се намират в големите градове, а 30% от тях са в големи болници. Това кара много хора да търсят препитание в големите градове и е причина за бързото им разрастване. Според статистика през 2012 г постоянното население в Пекин е достигнало 20.69 милиона. Директорът на института за публично управление при Университета Цинхуа Сюе Лан заяви:

„Ако населението се концентрира прекалено, ще има недостиг на ресурси и това ще повлияе на околната среда. Затова сега зачестяват проблемите в градовете като смога например. Мисля, че средните и малки градове са важни за урбанизацията.“

Въпросните градски проблеми се дължат на прекаленото концентриране на населението в големите градове. Появяват се при разрастването на градовете към покрайнините. При планирането и строителството се окупират много обработваеми земи, все по-сериозно е противоречието между човека и земята. Зачестяват транспортните задръствания, влошава се околната среда, проблемите със заетостта и др. Тези проблеми ограничават по нататъшното развитие на градовете.

Заместник директорът на института за градско планиране в Югоизточния университет Дуан Дзин заяви:

„В процеса на урбанизацията, мисля, че имаше известни отклонения. Ние мислихме, че ако процентът на урбанизация е висок, означава, че градът е развит.“

chinese_urbanisation_007

На работното съвещание за урбанизацията на ЦК на ККП бе решено да се предприеме нов тип урбанизация. На приоритетно място трябва да се поставят интересите на хората в процеса на развитието на икономиката и обществото, да се повиши качеството на урбанизацията, енергийната ефективност, да се намалят въглеродните емисии, да се реализира нисковъглеродно и екологично развитие, да се увеличи процента на озеленяване и други. Само така може да се опази едновременно околната среда и запазят традицията и културата.

В момент в Китай се стимулира активно урбанизацията. Това не означава, че страната се стреми единствено към разширяване на мащаба на градове, а да удовлетвори очакванията на хората за по-хубав живот. За селяните, мечтата им за живот в градовете е обвързана с по-високи доходи, гарантиране на медицинските услуги и по-добро образование на децата. Според експерти, за осъществяване на гореспоменатите цели, трябва да се положат усилия за развитие на средните и малки градове. Това ще намали натиска върху големите градове, мащаба на мигриращото население и е от полза за трудовата заетост. Едновременно с това трябва да се уважават иновационните идеи на различните райони, за да се стимулира урбанизация според реалната ситуация.

Според плана, до 2020 г. процентът на урбанизация в Китай ще надмине 60%. За да достигне от 30% до 60% урбанизация, на Великобритания й отнема 180 години, САЩ – 90 години, Япония – 60 години, а Китай – само 30 години.

untitled

В момента, урбанизацията в западните развити страни е над 80%. Китай има много да направи в тази сфера. Изследователят от центъра за развитие на градовете при Китайската комисия за развитие и реформа Ян Ю заяви:

В Европа, САЩ, развитите страни, урбанизацията е като цяло приключила. В процеса на икономическото развитие и реформата на обществото, степента на зависимост от урбанизацията е почти нулева. В момента урбанизацията в Китай се развива бързо, което ще доведе до дълбоки промени в страната.“

През изминалите 30 години, стотици милиони селяни влязоха в градове, но има още повече, които поглеждат към града. Според доклад на Китайската академия за социални науки, преди 2020 г. и 2030 г. броят на мигриращото население от селата в градове в Китай ще достигне съответно 30 милиона и 39 милиона. Може би това ще бъде най-големият демографски дивидент за развитието на икономиката в Китай.

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.