Китай се учи как да говори по „европейски“ в Брюксел, за да разширява влиянието си

| от |

Робин Емът / Ройтерс

В разгара на кризата в еврозоната високопоставен китайски служител доста саркастично отбеляза, че Европа се е превърнала в „чудесен тематичен парк“ за туристи. Този възглед обаче вече не
се котира много, след като Пекин реши, че трябва да засили връзките си с най-големия търговски блок в света.

120607023337-china-eu-flags-story-top

В Пекин все по-ясно осъзнават, че Китай се нуждае от силно влияние в Брюксел – фактическата столица на Европа и това бе потвърдено от визитата на президента Си Цзинпин в европейските
институции тази седмица – първото на китайски лидер изобщо. Си не пристигна с конкретни бизнес оферти и нищо съществено не произлезе от срещата на върха в понеделник. Но смяната на тона
от конфронтация към сътрудничество може да открие нова страница в китайско-европейските отношения, казват служители в ЕС.

Си, който стана президент преди година с амбициозна програма за реформи, продължава линията на дипломатическата офанзива за печелене на благоразположение и престиж, започнала през последното десетилетие в рамките на усилията на Китай и неговите делови среди да отстояват и укрепват своите бизнес интереси в Европа. В миналото останаха дните на ненатрапчивото присъствие на китайското посолство в Брюксел, когато то се занимаваше главно със страната-домакин, а китайският посланик отклоняваше покани да присъства на обеди, още по-малко пък да говори на тях.

Новата китайска посланичка към ЕС Ян Яни, пристигнала през януари, носи маркови френски чанти и е редовен посетител на коктейли, където разговаря за отношенията между Китай и ЕС, раздава бизнес визитки, на които е отпечатан дори мобилният й телефон. Китайската дипломатическа мисия към ЕС вече наброява 90 дипломати, помещава се в огромното бивше здание на „Хюлет-Пакард“ и неотдавна отвори врати за семейства, които искат да опитат рисунъка на прочутата китайска калиграфия или да
поиграят пинг-понг. Дипломатите организираха пищно парти с танцуващи „дракони“ за дипломатическия елит по случай китайската Нова година. Те уредиха и деликатната сделка по докарването под наем на две гигантски панди в белгийски зоопарк.

Посланичката Ян успя неотдавна да пробие и в престижния „президентски салон“ на Европейския парламент – голяма зала на покрива на импозантната сграда, обикновено запазена за височайши
посещения – за промоция на китайския телекомуникационен гигант „Хуавей“. И всичко това въпреки подозренията на ЕС, че успехите на „Хуавей“ се дължат на държавни субсидии, които според Европа
са незаконни.

„Не си правя илюзии, че в нашето партньорство няма да има дразнещи елементи. Разногласията и споровете са нещо нормално, но ние можем да ги преодоляваме“, каза г-жа Ян пред Ройтерс.

Вашингтон, Пекин и . . . Брюксел

Такъв език би бил немислим само преди година, когато Пекин и Брюксел изглеждаха на ръба на търговска война заради спора за много милиарди евро относно вноса на китайски соларни панели –
най-големия досега търговски сблъсък между тях. Брюксел обвиняваше Пекин, че се опитва да монополизира европейския пазар с евтини китайски стоки. Конкретният казус бе разрешен
приятелски, но той напомни на Китай, че Брюксел има достатъчно мощ да накърни интересите му.
Стоманено-стъкленият квартал на европейските институции в Брюксел не само провежда политиката на блока с 500 млн. жители, но има за цел и да разширява европейското влияние по света.

„Когато става дума за международно регулиране и вземане на решения, има три града в света, чийто глас е от значение – Вашингтон, Пекин и Брюксел“, каза бивш високопоставен американски служител, работил и в трите столици. Макар че имаше своите резерви по време на кризата, довела почти до крах еврозоната, Пекин разбра посланието. Китайските служители и компании вече наблюдават внимателно, изучават европейските абревиатури, жаргонни изрази и работни практики, следят всичко – от решенията на Съда на Европейския съюз в Люксембург до решенията за търговската политика на ЕС, за да
решават как най-добре да реагират.

Някога китайските компании гледаха да не се набиват много на очи и разчитаха на министерството на търговията да защитава техните интереси. А сега големи корпорации, като „Хуавей“ – втората по големина в света фирма за телекомуникационно оборудване, имат собствени пиар екипи, а същото се готвят да сторят и останалите.

Водещите китайски медии, включително държавната информационна агенция Синхуа и вестниците официози, разширяват мрежите си, за да следят все по-тесните връзки на Китай с ЕС по въпроси като търговията, финансите, законодателството и регулациите. Синхуа например вече е акредитирала 50 журналисти към ЕС – повече от всяка друга световна медия.

„Още щом дойдохме тук, ние разбрахме значението на Брюксел като център на Европа, където всички столици се свързват в едно“, каза Лео Сун – шеф на европейския публичен отдел на „Хуавей“, който отвори офис в Брюксел през 2009 г.

Отменете пресконференцията

Дори правителствени агенции, като Китайската авиационна служба, използват пиар и лобистки фирми в Брюксел, докато министерството на търговията служи като съветник на китайски компании, изправени пред търговски разследвания от страна на ЕС, като им помага да попаднат на най-добрите консултанти, които да лобират за тях.

Нарастват обаче и неволите. Служители на ЕС казват, че нежеланието на висши китайски официални лица да дават пресконференции след срещи на високи нива в Брюксел е постоянен източник на конфликти, тъй като Европейският съюз се гордее със своята откритост към медиите. След една среща с китайски министри в Брюксел миналата година един служител на ЕС предизвика проблем, като реши да отговори на допълнителни въпроси на пресконференцията, вместо да придружи китайския си
партньор до колата, както китайската делегация бе поискала.

Европейската комисия настоява също така да докарва обратно от Пекин най-добрите си преводачи, за да е сигурна в правилния превод от английски и френски на китайски, когато има такива събития, за да се избегнат двусмислици при тълкуванията на думите на европейските служители.

Брюксел се опъва и на китайските призиви за споразумение за свободна търговия с ЕС заради политиката на Пекин силно да субсидира държавните си износители.

Китай иска да бъде смятан за „пазарна икономика“ – което означава решенията да се вземат на основата на търсенето и предлагането, а не от държавата, за да бъде третиран по-благоприятно при търговски спорове. „Има сериозни различия и търкания във взаимоотношенията. Но те постепенно стават по-нормални, както и трябва да бъде“, казва Дънкан Фриймън, политически анализатор в брюкселския Институт за изследвания на съвременен Китай.

 
 

Ето я новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

В неделя на Световния мобилен конгрес в Барселона беше представена новата Nokia 3310. Тя няма дори 3G, но има Snake.

Телефонът има малко по-голям екран от предшественика си, а също така идва в няколко цвята, плюс камера. Софтуерът е ъпдейтната версия на оригиналния S30. Новата стара Nokia ще излезе на пазара след месец март тази година и ще струва около 50 евро.

HDM, които ще произвеждат телефона, обещават, че той ще е устойчив като предния, въпреки че е двойно по-тънък. Той също така ще има 10 пъти повече време за разговори – 22 часа, а батерията му ще издържа един месец! Тя се зарежда с microUSB, а в долната страна на апарата има и жак за слушалки.

Някои твърдят, че възраждането на Nokia 3310 е маркетингово упражнение, но анализите посочват друго. От 20 милиона телефона, продадени във Великобритания за миналата година, 1 милион са „глупави телефони“ (такива, които не са смартфони) точно като 3310. Хората се нуждаят от глупав телефон по различни причини – дали работата им ще го изисква, просто искат елементарна функционалност или телефон за морето и планината, който няма значение ако загубите.

 
 

Защо лентите на adidas са вертикални на панталоните, а тези на обувките са под ъгъл?

| от chronicle.bg |

Е, ето ви още една разбулена мистерия, благодарение на интернет.

Замисляли ли сте се защо панталоните adidas имат вертикални ленти, а тези на обувките са под ъгъл?

Явно някой го е направил и благодарение на дискусии в социални мрежи като reddit и imgur, една теория изплува като най-често срещаната.

Както може да се види от снимката, когато човек е клекнал, линиите от панталона биват перфектно продължени от тези на обувките.

Но това не е всичко.

Други забелязаха, че долната част на горнищата adidas също имат ленти. Но те са хоризонтални. И точно в тази поза изглеждат като началото на тази изключително интересна конфигурация.

Разбира се, теорията не е официално потвърдена от спортния гигант, но има смисъл, нали?

Имате да допълните нещо? Направете го в секцията за коментари.

 
 

Оскари 2017: Филм на Pixar – предпочетен пред „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев

| от chronicle.bg |

Теодор Ушев не беше избран да получи „Оскар“ за късометражния си анимационен филм „Сляпата Вайша“.

Работещият в Канада български аниматор се състезаваше с още 4 заглавия за престижното отличие, но на церемонията тази нощ беше награден Piper на хитовото студио Pixar.

„Сляпата Вайша“, разказващ за момиче, което нe може да живее в настоящето, защото с едното си око гледа в миналото, а с другото в бъдещето, направи премиерата си на „Берлинале“ през миналата година и вече има над 20 награди – включително на възрастното и детското жури на международния фестивал за анимация в Анеси, „Сребърен Пегас“ от фестивала „Аниматор“ в полския град Познан, и голямата награда за анимация на най-стария щатски фестивал в Чикаго.

„Сляпата Вайша“ е базиран на разказ на Георги Господинов, а Теодор Ушев ще продължи сътрудничеството си с писателя, включително по пълнометражна анимация по романа „Физика на тъгата“.

Вижте и кои са другите победители. 

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.