Кирил Домусчиев – българският Роман Абрамович

| от |

Людмил Тишев

Сезонът едва започна, а вече падна главата на Стойчо Стоев, като наставник на Лудогорец. Интересното е, че никой не бе изненадан, защото сякаш бе „дежа вю”, което напомняше съдбата на Ивайло Петев преди година. „Дежа вю” бяха и загубата от новак в първия мач на шампионата в родната „А” група, както и неубедителните игри на разградчани в Европа.

Този колеблив старт на Лудогорец в официалните мачове, изкара на преден план собственика на клуба Кирил Домусчиев. В познатия си стил, той действа с твърда ръка, премахвайки без много да му мисли, човекът който изведе Лудогорец до 1/8 финал в Лига Европа, превръщайки „зелените” в единствения български отбор с 16 мача по терените на Стария Континент за един сезон, печелейки групата, в която беше попаднал безапелационно, без допуснато поражение. За първи път в елита на нашето първенство, „орлите” завоюваха титлата не в последната среща, както го правеха при Петев, а далеч преди края на сезона. Разбира се, отличните изяви на разградчани под ръководството на Стойчо Стоев, бяха подпечатани и с Купата на България, където „зелените” се наложиха над силния състав на Ботев Пловдив, разполагащ с редица скъпо платени футболисти и фанатичната си публика, която запали стадиона в Бургас.

Всичко това бе постигнато за една година работа в клуба. Успехи, които оставиха светла диря в историята на Лудогорец и накараха редица чуждестранни журналисти да дойдат в Разград, за да се запознаят с клуба и материалите им да се появят в официалния сайт на УЕФА и в други медии, на далеч по – футболни страни от България. Дори и орлицата „Фортуна”, до някаква степен се появи благодарение на Стойчо Стоев. С елиминирането на Лацио, българският отбор спечели уважението на римляните, които предоставиха орел на Лудогорец, преди важната срещата на „зелените” с Валенсия. Тази идея с талисмана, бе взаимствана от Кирил Домусчиев и „орлите” вече си имат своя орел.

Фортуна обаче не се усмихна на Стоев и той не получи полагащото му се уважение. Още на пресконференцията след срещата с Партизан, треньорът на Лудогорец знаеше, че това бе последният му мач на чело на разградчани. Минорният тон и посърналото изражение на специалиста издаваха, че той предварително е знаел какво ще му се случи, ако не постигне победа, както осъденият на смърт, просто очаква изпълнението на наказанието. Кирил Домусчиев произнесе тежката присъда и Стойчо Стоев напусна клуба.

Защо наричам Кирил Домусчиев – българският Роман Абрамович? Не, не е заради завидното финансово състояние и на двамата, макар че и по това може да открием прилики(руският олигарх обаче е с доста неизяснен доход, за разлика от доходите на братя Домусчиеви). И двамата създават футболни проекти, които смело могат да бъдат наречени успешни. В Челси и в Лудогорец се привличат качествени футболисти – спрямо стандарта на първенството и финансовите възможности на собствениците. Целта на босовете и на двата тима е спечелването на възможно най – много отличия, като представянето в Европа е с приоритет. За съжаление, Кирил Домусчиев прилича по още нещо на Роман Абрамович, а то е смяната на треньори, не зависимо от успехите им. Ако собственикът прецени, че постигнатото не е достатъчно, то постът – старши треньор на клуба, се превръща в доста ветровито място.

Една малка справка в статистиката, показва съдбата на треньорите в Челси. От сезон 2007/2008, когато Жозе Моуриньо бе освободен заради слаби резултати, на поста до днес се изреждат: Авраам Грант, Луиш Фелипе Сколари, Гуус Хидинк, Карло Анчелоти, Андре Виаш Боаш, Роберто ди Матео и Рафаел Бенетиз, за да завърши цикъла на смяна на мениджърите отново с Жозе Моуриньо. Това прави средно по 1 треньор на сезон. През този период от време обаче, Челси спечелва почти всичко – няколко пъти шампион на Англия, носител на Шампионската Лига, носител на Лига Европа, купи на Англия и на Лигата и т.н.

„Дежа вю”? Четвърти сезон Лудогорец ще бъде в „А” група, а вече е поет от трети мениджър. За тези три кампании обаче, съставът от Разград е пълен хегемон в българското първенство, печелейки абсолютно всичко, с малки изключения. Домусчиев може да се окаже прав, имайки предвид, че настоящият наставник – Георги Дерменджиев е от дълги години в кухнята на отбора и той ще постигне желаните успехи. Времето ще покаже. Моето мнение е, че Стойчо Стоев заслужаваше по – голям кредит на доверие, но бе блъснат от паркирания на „Лудогорец Арена” автобус на Партизан, който след нулевото равенство, отпраши за Белград.

Ако следваме хронологията в управлението на българския шампион, то успехите ще продължават, но хората, които ги постигат ще остават само в хрониките, замествани от новите герои на деня.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Нов робот се намесва в борбата със сърдечната недостатъчност

| от chronicle.bg |

Учени от Харвардския университет и Детската болница на Бостън са разработили нов тип робот, който помага на сърцето да тупти.

Роботът е направен от специална мека тъкан и се увива около сърцето, без да използва механични компоненти (какъвто е случаят със сегашните помпи за сърце).

Уникалността на робота идва от липсата на нужда от вмешателство в сърцето или кръвта. Тоест, пациентите не бива да се притесняват от запушване на помпата и да пият лекарства за разреждане на кръвта, които изискват редовно лабораторно контролиране и съответно създават дискомфорт.

Роботът до голяма степен пресъздава самото сърце.

Той е направен от тънък силиконов ръкав, в който са сложени малки пневматични моторчета. Те се захранват от въздушна помпа. Част от моторчетата разширяват и свиват ръкава, а друга част леко го завъртат. Така движението на сърцето по време на тупнете се симулира максимално точно.

При клинични тестове със сърца на прасета, които са имали капацитет 45% от нормалния, роботът е успял да ги възстанови до 97% от капацитета им.

Учените вече са изчислили, че роботът им може да помогне на 140 000 души със сърдечни проблеми. Устройството може да се използва и за поддържане на минимални жизнени показатели на сърцето докато пациентът чака донор.

Учените казаха, че роботът все още не е тестван с човешко сърце и предстои още работа преди да е готов за това. Те смятат, че са доказали концепцията и че технологията ще може да се използва и за други органи, които се нуждаят от асистенция, за да функционират.

Източник: Engadget

 
 

НТС ще помага на планетата с виртуална реалност

| от chronicle.bg |

НТС основа фонд за виртуална реалност, чиято работа ще е създаването на съдържание и технологии.

Бюджетът е 10 милиона долара, които ще служат за стимулиране на устойчивото развитие по цял свят, предава Venture Beat.

Новият проект на компанията се казва VR for Impact и беше обявен на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Според HTC, VR бизнесът предстои да стане индустрия за 25 милиарда долара към 2021 г. и може да се използва за осигуряване на растеж и стабилност в сфери, които силно се нуждаят от това.

Фондът ще работи в партньорство с инициативата “Цели за устойчиво развитие” на ООН за разработването на идеи, които могат да доведат до промяна и трансформации в области, където такива са жизнено необходими.

Програмата на ООН работи за справяне с крайната бедност, опазване екологичното равновесие на планетата и осигуряване на мир и просперитет. НТС вече стартира кампания за най-добрите идеи за това, как виртуалната реалност може да се използва за постигане на тези цели и първият награден проект ще бъде съобщен в Деня на Земята (22 април).

Източник: Venture Beat

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.