Кери още не е влязъл в пантеона на държавните секретари

| от |

33288b662b71Може ли да се равнява Джон Кери с Хенри Кисинджър, Джеймс Бейкър и Уорън Кристофър, които белязаха външната политика на САЩ? Дори да може да претендира за това някой ден, ръководителят на американската дипломация все още не е влязъл в пантеона на държавните секретари.

Експерти и дипломати, които следят изявите му, откакто пое юздите на Държавния департамент на 1 февруари 2013 г., казват, че са впечатлени от „енергията“ и „решителността“, с които асът в политиката действа в най-горещите кризи – израелско-палестинския конфликт, войната в Сирия и иранската ядрена програма.

Неуспял кандидат-президент на изборите през 2004 г., сенатор в продължение на 29 години, герой от Виетнам, откъдето се връща като голям скептик относно военния интервенционизъм и мечтае да управлява американската външна политика. Син на дипломат, живял в Европа, Джон Кери често се хвали, че „дипломацията е в кръвта му“.

След като наследи Хилари Клинтън, наричана „държавния секретар рок звезда“, защото обиколи със самолет близо 1,6 милиона километра за четири години, Джон Кери вече е изминал 515 000 км в първата година от мандата си или 149 дни в пътуване в 39 държави. „Той има невероятна енергия, зае се с изключително сложни проблеми като израелско-палестинския мирен процес с динамика, която не сме виждали от доста време у държавен секретар“, казва Хюсеин Ибиш от центъра Американска работна група за Палестина.

Западен дипломат говори също за „много положителната оценка“ на правителството си за Джон Кери. Според него той „представя по всички кризи най-положителната интервенционистка американска визия в добрия смисъл на думата“, откроявайки се в администрацията на Обама, смятана за твърде предпазлива, дори отстъпваща на международната сцена.

Всъщност Кери се отдава. Той обича личните контакти с колегите си, работи усърдно, справя се добре с реториката и прелита от една криза в друга със своя Боинг на Еър Форс в бесен ритъм, защото вярва „фундаментално в дипломацията и…се хвърля директно в мелето“, казва Аарон Дейвид Милер, съветник на шестима държавни секретари.

Първият му успех е прекият израелско-палестински диалог от края на юли, който „без Кери сигурно нямаше да бъде възобновен“, казва дипломатът. Американският министър обича да припомня и че е изработил споразумението през септември относно сирийския химически арсенал, дал е своя принос за това през ноември по иранската ядрена програма и беше един от посредниците за конференцията Женева-2 за Сирия преди десет дни.

Тези проблеми далеч не са решени и „по повечето важни въпроси журито продължава да дебатира“, за да прецени дали Кери е успял или се е провалил, отбелязва Хюсеин Ибиш. „Пълната история все още не е написана и нещата могат лесно да се объркат“ за държавния секретар, предупреждава Милер, експерт от центъра Уидроу Уилсън.

Джон Кери обаче стана обект на остри критики от Близкия Изток. Израел го упреква заради „манията“ и „месианството“ му за разрешаването на израелско-палестинската криза. Неговият приятел, сенаторът Джон Маккейн дори го сравни с „топка на кран“ заради ограничения американски ангажимент в Сирия.

За да спечели мястото си в пантеона на държавните секретари, Джон Кери „трябва да осъществи нещо много важно, което все още не е направил“, смята Милер, сравнявайки го с известните му предшественици. Така Хенри Кисинджър остави много ярка следа върху външната политика на САЩ, като съветник по националната сигурност и държавен секретар от 1969 до 1977 г, той договори споразумения между Израел, Египет и Сирия, беше архитект на дипломатическите отношения с Китай и утвърди изтеглянето от Виетнам.

Джеймс Бейкър (1989-1992) управлява Държавния департамент по време на първата война в Залива, след което организира конференцията в Мадрид през 1991 г. Уорън Кристофър (1993-1997) допринесе за споразуменията от Осло от септември 1993 г. между Израел и палестинците и за Дейтънското споразумение от ноември 1995 г., което сложи край на войната в Босна.

Още преди да бъде попитан за първата му равносметка Джон Кери забрани „на всички в департамента да си губят времето да броят успехите и провалите му“, каза един от съветниците му. /АФП

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.

 
 

Кошниците за номинираните за „Оскар“ струват 100 000 щатски долара

| от chronicle.bg |

Номинираните за награди „Оскар“ тази година получиха кошници с подаръци на стойност 100 000 щатски долара, съобщи Контактмюзик.

Фирмата „Distinctive Assets“, която осигурява подаръците, предвиди пътешествия, СПА процедури и безплатни престои в хотели за звездите.

В кошниците бяха включени 3-дневен престой в „Лост коуст ранч“ и едноседмична ваканция в „Голдън дор спа“ в Калифорния, 10 тренировки с треньора на знаменитостите Алексис Селецки, подложки за сядане срещу целулит. Звездите получиха също тоалети, шоколадови бонбони, персонализиран комплект пастели, дамски чанти и лични сомелиерски принадлежности за дома.

Кошниците, предназначени за Ема Стоун, Никол Кидман, Райън Гослинг, Дензъл Уошингтън, Вайола Дейвис и Дев Пател, съдържат още комплекти за поддържане на ходилата, орехи, кленов сироп и диамантени огърлици.

Най-странният от подаръците, но вероятно най-полезният, е обучение по кардио реанимация, която ще помогне номинираните знаменитости да спасят човешки живот, ако попаднат в критична ситуация.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.