Като си припомняме Холокоста

| от | |

Автор : Джонатан Алън, посланик на Великобритания в София (http://blogs.fco.gov.uk/jonathanallen/bg)

Обичайният подход на един блогър или коментатор към дадено историческо събитие е да потърси сравнения с настоящето, да свърже това събитие с определена тенденция, интерес или проблем. Когато говорим за Холокоста обаче, подобен подход е неприемлив. Поради ужасите, ако щете, поради диапазона на това злочестие, не може да става и дума за сравнение или контраст. Всеки опит да се направи подобна връзка принизява паметта на убитите.

poland5_1604408a

Обхватът на ужасите, станали в Европа преди 70 години, изисква да поспрем, да си припомним и да помислим дали всеки от нас прави достатъчно, за да гарантираме, че подобно нещо няма да се случи отново. Шест милиона евреи – две трети от деветте милиона еврейско население в Европа по онова време – са убити от нацисткото правителство в Германия и на териториите, окупирани от Германия през Втората световна война. Един милион от тях са деца. 40,000 отделни структури са използвани, за да се съберат на едно място, да се задържат и да се убият евреи и други хора, включително роми и хора с увреждания. Гробовете на повече от 2.2 милиона жертви остават неизвестни и до днес.

Днес, 25 февруари, Великобритания поема председателството на Международния алианс в памет на жертвите на Холокоста – организация, чиято цел е да подкрепя гражданското общество в държави, засегнати от Холокоста и подобни събития. Главната задача е да се подпомагат местните общности в цяла Европа да идентифицират, открият и пазят гробовете на повече от 2.2 милиона жертви. Друга от задачите е да се обяснява на идните поколения какво се е случило.

Във Великобритания Холокостът е включен като задължителен учебен материал в националните образователни програми, подкрепян и от посещения в училищата от оцелелите от Холокоста. В Института по образование на Лондонския университет съществува Център за информация за Холокоста, който извършва пионерска работа в начина на преподаване и преподаваното съдържание на този материал. Образователният тръст за Холокоста организира посещения в Освиенцим по двама ученика от горните класове на всяко училище в Англия и Уелс. През месец януари, в който Холокостът се почита във Великобритания, се състояха над 200 възпоменателни събития.

Това, което България има да разкаже в тази връзка, е уникално. Единствена от страните, доминирани от нацистка Германия, България не позволи нейното еврейско население да бъде закарано в лагерите на смъртта. България с право се гордее с тази геройска глава в националната си история. Миналата година участвах във възпоменателните чествания по случай 70-та годишнина от събитието. Впечатляващо беше да се види как, като част от възпоменателните инициативи, България отбеляза, че не е предотвратила депортирането на евреите от териториите в Македония и Гърция, окупирани и контролирани от нея през Втората световна война.

Радвам се, че през декември миналата година историята за спасяването на българските евреи беше официално оповестена по време на събитие, организирано в британския парламент, на което присъства британският министър за Европа Дейвид Лидингтън. Знам, че на 10 март – деня, в който България почита паметта на жертвите на Холокоста  – тук ще се състои възвишено възпоменание.

За съжаление, в много други държави Холокостът остава деликатен проблем, използван от националистически настроени политици. Все повече стават случаите, в които Холокостът се отрича; засилва се антисемитизмът. Дори в България шокират честите графити на свастики. Ако обществата и нациите забравят какво се е случило в Европа по време на Холокоста, можем да си представим колко по-трудно ще стане в бъдеще предотвратяването на прояви на геноцид и как ще подрони това принципа на Отговорността за закрила, новата международна норма за защита на сигурността и човешките права, за предотвратяване на геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството.

Защото, макар нищо да не може да се сравнява с размера и ужаса на Холокоста, станахме свидетели на по-късни по време престъпления срещу човечеството, независимо дали визираме геноцида в Руанда или, за да не търсим примери толкова далеч, етническото прочистване на Балканите. Създали сме международни съдилища, за да предотвратим и избегнем подобни жестокости в бъдеще и да въздадем справедливост спрямо онези, които се опитват да ги извършат.

Но преди всичко трябва да продължим да си спомняме Холокоста в цялото му омерзение. Трябва да направим възможното децата ни, внуците ни, и техните деца и внуци, да продължават да си го спомнят. Защото, като човечество, никога не трябва да се помирим със съзнанието, че сме допуснали да бъде изтребено цяло едно общество. Никога вече не трябва да позволяваме да губим човечността си.

бел. ред. Снимката е на Хуго Жегер и повече за историята ѝ можете да прочетете тук.

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.