Канелени рула

| от |

Гостуваме отново на любимия си кулинарен блогър Дарин Стойков на http://fkusno.com , с какво ли ще ни изненада този път?

Необходимите продукти за тестото

  1. 600 грама бяло брашно
  2. 1 пакетче суха мая
  3. 150 грама бяла захар
  4. 100 милилитра прясно мляко
  5. 125 грама (едно пакетче) масло
  6. три големи яйца

Cinnamon-Rolles-1

Сложете половината от брашното в голяма купа и посипете отгоре маята. В малка тенджерка стоплете маслото, млякото и захарта, но не да завира – достатъчно е маслото да се разтопи и захарта да се разтвори.

На тънка струйка добавете течността към брашното и маята, бъркайте добре с лъжица или с миксер на бавна скорост. Целта е да се получи нещо, което наподобява пареното тесто за еклери и това ще стане така заради температурата на млякото и захарта. След като стане хомогенна смес, добавете яйцата и разбъркайте добре докато се поемат от сместа.

Добавете и останалата половина от брашното и замесете меко тесто. Тук трябва да направя уточнението, че е възможно да ви потрябва и още брашно – то е деликатен продукт и грамажа винаги варира. Зависи от много неща – колко е старо брашното, къде е съхранявано, каква е температурата в стаята и дори дали навън е облачно или слънчево. Не месете много дълго, целта е тестото да се събере на топка.

Cinnamon-Rolles-2

Сложете го отново в купата, покрийте с фолио и го оставете да втаса за около час, час и половина докато удвои обема си.

Необходимите продукти за плънката

  • 100 грама стафиди
  • 100 грама орехи
  • 125 грама масло
  • 150 грама кафява захар
  • една супена лъжица канела

Cinnamon-Rolles-3

Ако искате да добавите и малко повече вкус, може да накиснете стафидите в някакъв ликьор, малко ром, кафе, бейлис … каквото обичате. След като поемат течността и набъбнат, задължително трябва да ги оваляте в брашно, за да се покрият отвсякъде – така няма да пуснат сок докато се пекат рулата и няма да ги оводнят излишно, а ще се изпекат и въпреки това ще останат меки, сочни и ароматни вътре в рулцето.

След като тестото е бухнало, премесете го да спадне и го разточете на правоъгълник. Зависи колко дебело искате да оставите тестото, но моята препоръка е да е по-тънко и правоъгълника да е с размери 60 на 40 сантиметра, ориентировъчно.

Cinnamon-Rolles-4

Поръсете върху разточеното тесто канелата, захарта, разпръснете равномерно ядките и стафидите и нарежете и поръсете с малки парченца масло. Завийте на плътно руло.

Опитът показва, че най-добре рулото да престои една нощ в хладилника (завито във фолио) но можете да го ползвате и веднага.

Нарежете на парчета, дебели около сантиметър и нещо и ги сложете легнали в плитка тава върху хартия за печене. Оставете ги да втасат отново и намажете отгоре със сметана.

Cinnamon-Rolles-5

Печете на 170 градуса (160 с обдухване) докато покафенеят отгоре – това ще отнеме приблизително 25-30 минути, но ги наблюдавайте, всяка фурна е различна.

Извадете ги и ги намажете топли-топли с втора порция сметана отгоре. Сега можете и да ги поръсите с обикновена захар, с пудра захар или с глазура от пудра захар и лимонов сок.

Съхранявайте в кутия на хладно място и ще издържат три-четири дена.

Cinnamon-Rolles-6

Наздраве! Много са приятни с чаша капучино, топло мляко или чай. Времето за приготвяне е приблизително 4 часа (в това число и втасването)

 
 

Зимен гайд за четене

| от |

Докато се подготвяме за по-топлите дни и чакаме част от вълнуващия филмов и телевизионен сезон, се отдаваме на нещо също толкова полезно и приятно, като споменатите преди малко неща, а именно четенето.

Зимното четене, подобно на зимното киснене на дивана и на топло, се консумира по-добре в компанията на трилъри, приказки и Лора Палмър. Поне в нашия случай. Всичко това и още нещо, като щипка Белгия и малко Ървин Уелш, се съдържа в нашия зимен гайд за четене, съставен от пет многовкусови и качествени заглавия.

Ето ги и тях:

„Тайната история на Туин Пийкс“, Марк Фрост

Който не чака новия сезон на Туин Пийкс да вдигне ръка? Такъв човек не съществува. И докато се готвите да си направите тв маратон с двата безобразни сезона на този шедьовър на Дейвид Линч, което ще ви отнеме близо седмица, казваме го от опит, а след това решите да погълнете бързо и мощно филмовата предистория „Огън, следвай ме“, ви препоръчваме да видите и книгата Марк Фрост. Сценаристът на сериала пише книга, която да бъде свързващото звено между онзи полюционен хит от 90-те и онова, което предстои да се случи този май. Така че, книгата излиза много скоро, нека се озове на рафта ви.

„Големите малки лъжи“, Лиан Мориарти

Нещо и за отбраната женска публика, което също очакваме много скоро на малък екран. Най-известният роман на американката Лиан Мориарти – и шести в нейната кариера – беше закупен от НВО, които приключиха със снимките на мини-сериала по него. Той разказва за група от три жени в малък град, които биват замесени в убийство. Никол Кидман, Лора Дърн, Шайлийн Ууди и Рийз Уидърспуун се наместват удобно в костюмите на дамите и ни водят през мистерията. Трейлърът на сериала вече е наличен и изглежда като едно от заглавията, които ще искате да видите. Ние препоръчваме и да го прочетете преди това.

„Детски и домашни приказки“, Братя Грим

Нали помните времето, когато майка ви ви е казвала, че трябва да четете приказки и самата тя го е правила за вас? Е, както казва и писателят К.С. Луис: „Един ден ще сте достатъчно големи, за да искате да четете приказки отново“. Това време, можем да кажем, е настъпило. Особено с това издание на нецензурираната и доста по-мрачна версия на приказките на Якоб и Вилхелм Грим. От Баба Хола през Рапунцел до Синята брада, ще искате да видите този страшен свят през очите и мрачното въображение на двамата братя.

„Ваещият с ножове“, Ървин Уелш

Докато чакаме „Трейнспотинг 2“, който излиза през февруари, се подготвяме за истеричния хипер свят на Ървин Уелш с първата част на филма и малко книжни източници. Ако не сте чели „Порно“ – направете го. Веднага след това се заемете с „Ваещият ножове“ – последният роман на Уелш, който проследява живота на един от персонажите му в „Трейнспотинг“ Франк Бегби.  Като цяло препоръчваме гнусния, но пъстър свят на този ирландец, както и хашлашкия му език. Освен „Трейнспотинг 2“, може да си причините и бруталния „Гавра“ или Filth, отново по роман на Уелш, с Джеймс Макавой.

„Петрония“, Амели Нотомб

Лошото момиче на белгийската литература предизвиква много чувства в онези, които са опитали вкуса й. Някои се влюбват в нея, други я намразват. Ние сме от първите и затова препоръчваме поредния й роман на роден език. Този път историята проследява още един от големите грехове и наслади в света на Нотомб – пиенето. „Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води доникъде. Години наред пиех като всички останали, по купони, силни или по-слаби напитки, с надеждата да постигна опиянението, което би направило живота приемлив, но единственият резултат бе махмурлукът.“, както пише самата тя.

А в галерията горе може да видите кориците и цените на книгите. Наздраве и приятно четене!

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Най-доброто от Мартин Скорсезе

| от |

Мартин Скорсезе е един от най-великите живи режисьори на нашето време. За своите 74 години този дребен американец от италиански произход е променил основните правила на седмото изкуство повече пъти, отколкото всеки друг режисьор.

С над 50 заглавия във филмовата си кариера, един спечелен „Оскар“ и близо 60 продуцентски проекта Мартин Скорсезе прави от киното онова, заради което хората го наричат „изкуство“. Остри кадри, близки планове, тишината в сцените, динамичният разказ, неконвенционалните персонажи са онези неща, които правят Скорсезе отличителен, запомнящ се, забележителен. Гледате ли негов филм, дори само един, няма връщане назад и така трябва да бъде.

Скорсезе прави кино в чист вид. Епични шедьоври, удоволствие за сетивата за всеки киноман, които ще останат в историята на седмото изкуство, много след като нас и него няма да ни има. И отново – така трябва да бъде.

Мартин Скорсезе е един от най-великите режисьори покорили Холивуд и всеки, който мисли различно е или голям глупак или не разбира от кино. Толкова е просто.

След две години тишина Скорсезе се завръща на голям екран с „Мълчание“ – един проект, който иска да направи от много години. История за безпрецедентната, безкористна вяра и религията, както той я разбира. Защото религията и вярата имат много малко общо. И „Мълчание“ е тук, за да разкаже това.

Адаптация по романа на японеца Шюсако Ендо „Мълчание“ е трудна, бавна, тъжна и мълчалива история. Тя подлага на съмнение и дълги и мъчителни изпитания най-фундаменталните въпроси и чувства заложени в човека.

Тишина ли е Бог? Ако Него изобщо го има. Защо остава мълчалив, дори когато ти говориш с него? Трябва ли да продължиш да го търсиш и да вярваш, дори когато той не ти отговаря със същото? „Am I just praying to silence?“ е основният мотив загнезден в тази тъжна приказка за божественото и отвъд него. И отговорът на всички тези въпроси е „да“.

Религията, вярата и изпитанията, които идват след като се отдадеш на тях, са теми, които вълнуват Скорсезе и той често ги прокарва по един или друг начин във филмите си. Понякога го прави директно, взима религията, чопли я, унищожава я, показва най-лошото й, най-хубавото й и накрая оставя зрителят да реши сам за себе си. Като в „Последното изкушение на Христос“.

Религията според Скорсезе е много по-многопластова и интересна, отколкото според църквата, която винаги се опитва да ни я пробуда с една по-ведра, но някак назидателна страна. Вярата от друга страна е нещо, което всички ние носим в себе си. Тя е заложена в ДНК-то ни и само ние можем да изберем как и накъде да я насочим. Да вярваме или не изобщо не е въпросът! Въпросът е „в какво“?

В този ред на мисли „Мълчание“ е някак задължителен за гледане, защото е кино в чист вид, защото е по една от любимите теми на своя режисьор и защото ще подложи на изпитание и вас, като зрители.

По повод премиерата на „Мълчание“, която е на 14.01. в зала 1 на НДК, като част от програмата на „Киномания“, ние се обръщаме към Мартин Скорсезе и аплодираме неговото величие на голям екран. Защото този дребен мъж с проблемен, странен и динамичен живот е създал повече кино, отколкото някои хора ще успеят да видят в живота си.

Вие се подгответе за „Мълчание“, а дотогава 10 от най-добрите заглавия на маестро Скорсезе са от нас за вас. В галерията горе. Наздраве!

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.