Калфин: Хората ми дават доверие, за да направя живота им по-добър, не да съм верен

| от |

Уважаеми другарю Станишев,

Моля моята кандидатура да бъде изтеглена от по-нататъшните партийни процедури за съставяне на листата за предстоящите през май избори за Европейски парламент, така започва обръщението на евродепутатът Ивайло Калфин на  личната му страница в интернет.
Калфин

Решението ми не се дължи на процедурни причини. Бих искал единствено да спомена, че строгото прилагане на утвърдените критерии не би позволило издигането на моята кандидатура. Приемам преценката на Националния съвет като безпартиен да не участвам в обсъждането на критериите, по които се издигат кандидати за членове на ЕП, в подготовката на предизборната платформа за следващите избори, както и в изработването на подробен, аналитичен и публичен отчет за дейността на представителите на Коалиция за България през приключващия мандат на ЕП. Благодарен съм за високата оценка, която получих за досегашната си дейност в разговори с Вас и други членове на ръководството през последните седмици.Искам ясно да подчертая, че нямам никакви претенции и допълнителни очаквания към заявеното от Вас виждане за евентуалното ми място в бъдеща листа.

Решението ми е продиктувано от принципни съображения.Вече имах възможност да ги изложа пред Вас.Моля Ви да съдействате те да станат достояние на партийните членове и партийните организации, много от които издигнаха моята кандидатура отново и към които изпитвам дълбоко уважение и респект.

Скъпи другари,

Преди да изречете тежките думи и оценки за решението ми да не участвам в листата на БСП, а да създам друга алтернатива за предстоящите европейски избори,

ви моля да се спрете за момент и да се опитате да приемете аргументите за едно много трудно, но дълбоко премислено и направено с абсолютно убеждение действие. Надявам се да го направите така, както и аз съм приемал вашите аргументи, критики, очаквания, изисквания към БСП и нейното участие във властта.

Всички ние сме емоционални в политиката

Искаме политиката да промени живота ни към добро, разчитаме, че когато БСП е в управлението, то върви правилно, когато сме в опозиция се борим да се върнем отново на власт. И така вече 25 години. Равносметката е лоша. Обществото ни продължава да е разделено, животът на много хора вместо да се подобри, става по-тежък. Защо? Защо все повече от нашите сънародници губят доверие в политиката и политиците и търсят непрекъснато нови лица и нови партии, въпреки че и новите се оказват още по-бързо намразвани? Защо преди 20 години в българския парламент имаше авторитетни, доказали се, обичани хора, макар и от различни партии, а днес трудно изброяваме имената на 15-20 народни представители дори от нашата собствена парламентарна група? Защо българските граждани, включително социалистите не вярват на институциите?

Моят отговор е следният: защото страната ни непрекъснато сменя посоката и се движи много бавно напред

Защото нямаме национални приоритети, национална кауза, защото не сме обединени и консолидирани зад една цел. Защото много политици и партийни лидери направиха от политиката бизнес докато накрая станаха зависими от бизнеса. Защото чувството за онеправданост и цинизъм във властта обзема все повече българи. Можем ли да кажем, че само другите са виновни, а ние не сме? Каква е цената на компромисите, които се правят заради коалиции, заради бизнесмени с много власт и пари, заради лични конфликти и амбиции? Днес управлението връща ли доверието на хората? Имаме ли чувството за прозрачност, безпристрастност, за това, че държавата върши основната си функция – да защитава интересите на всички български граждани – в националните граници и извън тях?

Можем да продължаваме така още. Докато силата на демографския срив трайно ни превърне в слабо и разделено общество – на малко богати и много бедни. Докато още едно поколение се загуби в прехода и трудно преживее старините си. Докато много образовани и активни хора предпочитат да изберат друга страна от свободния европейски трудов пазар. Но може и по някакво чудо да се събудим. Да определим националните си цели и да наложим на сменящите се политици да ги спазват. Да не позволяваме на политиците да правят каквото си искат, а за каквото са изпратени. Да се опитаме да си планираме живота за 10-15 години напред. Да прочистим политиката и да върнем доверието в институциите. За мен е важно да върнем самочувствието и на тези, които се определят като леви.

Зная, че всички сме съгласни по тези неща. Говорим ги по избори, пишем ги по предизборни програми. И колкото повече ги говорим и пишем, толкова повече става обратното. Докато политическите думи се превърнат в клишета. Наред с положителните социални мерки, настоящото управление допусна и допуска тежки грешки, които задълбочават недоверието на хората. Като активен участник в политиката през последните години, аз имам отговорност за това състояние на нещата.

За мен политиката и социалдемокрацията са кауза, а не начин на препитание

Ако си търсех топло място, аз щях да се скрия в партийната листа, да шушукам за проблемите, вместо да говоря високо за тях, да правя ежедневни компромиси с доверието на хората, които са ме избрали. Винаги съм мислел, че хората ми дават доверието си, за да променя живота им, а не за да бъда верен на партийното ръководство, дори когато имам критики към него. Да, аз съм издиган и избиран от членовете на БСП за депутат, за министър, за кандидат за президент. Във всеки един от тези мандати аз съм работил с всички сили и цялото си сърце за БСП – за членовете и хората, които подкрепят БСП. Навсякъде съм постигал резултати, които са видими и измерими. Навсякъде съм бил честен и всеотдаен в това, което съм правил. Не успях обаче да променя страната по начина, по който си представях.

Днес пред мен има две възможности. Първата е да се откажа – както направиха много честни хора, които се занимаваха с политика през последните десетилетия. Готов съм на това, но след като се убедя, че съм изчерпал всяка възможност за промяна.

Втората възможност е да направя още един опит. Да се постарая да убедя тези, които са готови да се борят за левицата и за страната, че има начин за промяна.

Аз не съм предател

Предатели са тези, които бързо забравят обещанията, които са дали пред хората и гузно си крият мненията зад партийната дисциплина и коалиционните особености. Предатели са тези, които не се смущават от факта, че БСП и левицата въобще, вече близо 20 години не могат да претендират за самостоятелно отговорно управление. Тези, които дори и в коалиция отказват да я направят публична, за да запазят достойнството на партията и нейните членове. Те са истинските предатели.

Партийното единство не е мантра. То е необходимо, за да даде възможност за провеждане на ясна политика. Когато единството води до трайно свиване на избирателната подкрепа и до все по-тежки коалиционни компромиси, тогава очевидно има проблем.

На тези, които се опасяват за единството, бих отговорил с въпроса дали единството или авторитетът и електоралната тежест на левицата е по-важно. Българските граждани имат право на избор. Никой не може да претендира за монопол върху тяхното представителство. Алтернативата, която аз защитавам е социалдемократическа. Основен политически опонент ми е ГЕРБ и десницата. При успех и двете листи – на АБВ и БСП ще работят в една и съща парламентарна група в Европейския парламент – тази на социалистите и демократите.

Скъпи другари,

След като прочетете аргументите ми, вече можете да ме съдите. Не се сърдя дори на най-острите мнения. Не съм наивен и зная с какво се заемам и какви са рисковете, които поемам. Длъжен съм са вложа това, което имам – авторитетът, изграден заедно с вас в една важна за мен кауза – увеличаване на доверието в левицата и връщане на авторитета на българската държава.

С уважение,
Ивайло Калфин

14.1.2014 г.
София

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

WhatsApp спира за милиони стари телефони

| от chronicle.bg |

Ако използвате по-стар модел смартфон, то вероятно до месец ще трябва да се сбогувате с мобилното приложение за споделяне на информация и провеждане на чат-разговори WhatsApp.

Според официалното изявление на създателите, първите, при които ще бъде спряно функционирането на приложението са мобилните устройства със стара версия на Android, Windows и Apple. Това ще се случи до края на тази година. До юни 2017 от списъка ще бъдат зачеркнати и по-старите модели на Blackberry и Nokia.

Пълният регистър на платформи, при които поддръжката на WhatsApp ще стане невъзможна са – Android 2.1 и 2.2, Windows Phone 7 и iPhone 3GS/iOS 6. До юни чат приложението с над милиард ползватели няма да е валидно вече и за BlackBerry, включително за BlackBerry 10, Nokia S40 и Nokia Symbian S60.

„Искаме да фокусираме усилията си върху мобилните платформи, които имат най-широка употреба“, допълниха от дъщерната фирмата на Facebook.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”