Калфин: Хората ми дават доверие, за да направя живота им по-добър, не да съм верен

| от |

Уважаеми другарю Станишев,

Моля моята кандидатура да бъде изтеглена от по-нататъшните партийни процедури за съставяне на листата за предстоящите през май избори за Европейски парламент, така започва обръщението на евродепутатът Ивайло Калфин на  личната му страница в интернет.
Калфин

Решението ми не се дължи на процедурни причини. Бих искал единствено да спомена, че строгото прилагане на утвърдените критерии не би позволило издигането на моята кандидатура. Приемам преценката на Националния съвет като безпартиен да не участвам в обсъждането на критериите, по които се издигат кандидати за членове на ЕП, в подготовката на предизборната платформа за следващите избори, както и в изработването на подробен, аналитичен и публичен отчет за дейността на представителите на Коалиция за България през приключващия мандат на ЕП. Благодарен съм за високата оценка, която получих за досегашната си дейност в разговори с Вас и други членове на ръководството през последните седмици.Искам ясно да подчертая, че нямам никакви претенции и допълнителни очаквания към заявеното от Вас виждане за евентуалното ми място в бъдеща листа.

Решението ми е продиктувано от принципни съображения.Вече имах възможност да ги изложа пред Вас.Моля Ви да съдействате те да станат достояние на партийните членове и партийните организации, много от които издигнаха моята кандидатура отново и към които изпитвам дълбоко уважение и респект.

Скъпи другари,

Преди да изречете тежките думи и оценки за решението ми да не участвам в листата на БСП, а да създам друга алтернатива за предстоящите европейски избори,

ви моля да се спрете за момент и да се опитате да приемете аргументите за едно много трудно, но дълбоко премислено и направено с абсолютно убеждение действие. Надявам се да го направите така, както и аз съм приемал вашите аргументи, критики, очаквания, изисквания към БСП и нейното участие във властта.

Всички ние сме емоционални в политиката

Искаме политиката да промени живота ни към добро, разчитаме, че когато БСП е в управлението, то върви правилно, когато сме в опозиция се борим да се върнем отново на власт. И така вече 25 години. Равносметката е лоша. Обществото ни продължава да е разделено, животът на много хора вместо да се подобри, става по-тежък. Защо? Защо все повече от нашите сънародници губят доверие в политиката и политиците и търсят непрекъснато нови лица и нови партии, въпреки че и новите се оказват още по-бързо намразвани? Защо преди 20 години в българския парламент имаше авторитетни, доказали се, обичани хора, макар и от различни партии, а днес трудно изброяваме имената на 15-20 народни представители дори от нашата собствена парламентарна група? Защо българските граждани, включително социалистите не вярват на институциите?

Моят отговор е следният: защото страната ни непрекъснато сменя посоката и се движи много бавно напред

Защото нямаме национални приоритети, национална кауза, защото не сме обединени и консолидирани зад една цел. Защото много политици и партийни лидери направиха от политиката бизнес докато накрая станаха зависими от бизнеса. Защото чувството за онеправданост и цинизъм във властта обзема все повече българи. Можем ли да кажем, че само другите са виновни, а ние не сме? Каква е цената на компромисите, които се правят заради коалиции, заради бизнесмени с много власт и пари, заради лични конфликти и амбиции? Днес управлението връща ли доверието на хората? Имаме ли чувството за прозрачност, безпристрастност, за това, че държавата върши основната си функция – да защитава интересите на всички български граждани – в националните граници и извън тях?

Можем да продължаваме така още. Докато силата на демографския срив трайно ни превърне в слабо и разделено общество – на малко богати и много бедни. Докато още едно поколение се загуби в прехода и трудно преживее старините си. Докато много образовани и активни хора предпочитат да изберат друга страна от свободния европейски трудов пазар. Но може и по някакво чудо да се събудим. Да определим националните си цели и да наложим на сменящите се политици да ги спазват. Да не позволяваме на политиците да правят каквото си искат, а за каквото са изпратени. Да се опитаме да си планираме живота за 10-15 години напред. Да прочистим политиката и да върнем доверието в институциите. За мен е важно да върнем самочувствието и на тези, които се определят като леви.

Зная, че всички сме съгласни по тези неща. Говорим ги по избори, пишем ги по предизборни програми. И колкото повече ги говорим и пишем, толкова повече става обратното. Докато политическите думи се превърнат в клишета. Наред с положителните социални мерки, настоящото управление допусна и допуска тежки грешки, които задълбочават недоверието на хората. Като активен участник в политиката през последните години, аз имам отговорност за това състояние на нещата.

За мен политиката и социалдемокрацията са кауза, а не начин на препитание

Ако си търсех топло място, аз щях да се скрия в партийната листа, да шушукам за проблемите, вместо да говоря високо за тях, да правя ежедневни компромиси с доверието на хората, които са ме избрали. Винаги съм мислел, че хората ми дават доверието си, за да променя живота им, а не за да бъда верен на партийното ръководство, дори когато имам критики към него. Да, аз съм издиган и избиран от членовете на БСП за депутат, за министър, за кандидат за президент. Във всеки един от тези мандати аз съм работил с всички сили и цялото си сърце за БСП – за членовете и хората, които подкрепят БСП. Навсякъде съм постигал резултати, които са видими и измерими. Навсякъде съм бил честен и всеотдаен в това, което съм правил. Не успях обаче да променя страната по начина, по който си представях.

Днес пред мен има две възможности. Първата е да се откажа – както направиха много честни хора, които се занимаваха с политика през последните десетилетия. Готов съм на това, но след като се убедя, че съм изчерпал всяка възможност за промяна.

Втората възможност е да направя още един опит. Да се постарая да убедя тези, които са готови да се борят за левицата и за страната, че има начин за промяна.

Аз не съм предател

Предатели са тези, които бързо забравят обещанията, които са дали пред хората и гузно си крият мненията зад партийната дисциплина и коалиционните особености. Предатели са тези, които не се смущават от факта, че БСП и левицата въобще, вече близо 20 години не могат да претендират за самостоятелно отговорно управление. Тези, които дори и в коалиция отказват да я направят публична, за да запазят достойнството на партията и нейните членове. Те са истинските предатели.

Партийното единство не е мантра. То е необходимо, за да даде възможност за провеждане на ясна политика. Когато единството води до трайно свиване на избирателната подкрепа и до все по-тежки коалиционни компромиси, тогава очевидно има проблем.

На тези, които се опасяват за единството, бих отговорил с въпроса дали единството или авторитетът и електоралната тежест на левицата е по-важно. Българските граждани имат право на избор. Никой не може да претендира за монопол върху тяхното представителство. Алтернативата, която аз защитавам е социалдемократическа. Основен политически опонент ми е ГЕРБ и десницата. При успех и двете листи – на АБВ и БСП ще работят в една и съща парламентарна група в Европейския парламент – тази на социалистите и демократите.

Скъпи другари,

След като прочетете аргументите ми, вече можете да ме съдите. Не се сърдя дори на най-острите мнения. Не съм наивен и зная с какво се заемам и какви са рисковете, които поемам. Длъжен съм са вложа това, което имам – авторитетът, изграден заедно с вас в една важна за мен кауза – увеличаване на доверието в левицата и връщане на авторитета на българската държава.

С уважение,
Ивайло Калфин

14.1.2014 г.
София

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.

 

 
 

Жените и малцинствата полека си проправят път в Холивуд

| от chronicle.bg, по БТА |

На жените и малцинствата им провървя повече тази година – те правят добро впечатление в надпреварата за наградите „Оскар“, но все пак са слабо представени, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

В доклада си за 2017 г. за разнообразието в Холивуд учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис анализирали 200 филма, които събрали най-големи приходи през 2015 г., и 1206 телевизионни предавания, излъчени през сезона 2014-2015 г.

За този четвърти годишен доклад те проучили също наемането на жени и представители на малцинствата за 11 вида заетост, свързана с дейност пред и зад камерата.

„В сравнение с предишния доклад добрата новина е, че жените и представителите на малцинствата са постигнали напредък, особено в телевизията, където понастоящем се наблюдава нещо, което може да бъде окачествено като златен век – оповестиха от центъра за афроамерикански изследвания „Ралф Бънч“. – Лошата новина е, че въпреки напредъка жените и малцинствата остават слабо представени в телевизията.“

Резултатите от изследването са публикувани няколко дни преди церемонията по връчването на наградите „Оскар“.

Тази година ситуацията е различна – рекорден брой чернокожи актьори са номинирани за престижните отличия. Въпреки това „изключването“ на цветнокожи и жени от Холивуд остава тревожно, отбелязаха авторите на изследването.

Малцинствата съставляват 40 на сто от населението на САЩ, но едва 13,6 на сто от изпълнителите на главни роли и 10,1 на сто от режисьорите са техни представители. Макар жените да съставляват половината от населението на страната, едва 29 на сто от главните роли са поверени на жени и 10 на сто от режисьорите са жени. „Белите мъже продължават да доминират, а на цветнокожите и жените трудно се предоставят възможности, за да успеят“, поясни ръководителят на изследването и директор на центъра „Ралф Бънч“ Дарнел Хънт.

 
 

Ще вземе ли „La La Land“ 11 награди „Оскар“?

| от chronicle.bg |

Мюзикълът „La La Land“ ще вземе 11 награди „Оскар“ на предстоящата церемония за най-престижните киноотличия, сочат прогнозите на специализирания сайт ГолдДерби, съобщава БТА.

Очаква се филмът на Деймиън Шазел да спечели почти всички призове, за които е номиниран. Мюзикълът е с 14 номинации за „Оскар“ в 13 категории – две от номинациите са в категорията за песен от филм. Според прогнозите на ГолдДерби филмът ще грабне 11 отличия.

Експертите и феновете очакват „La La Land“ да получи наградите за най-добър филм, режисьор (Деймиън Шазел), актриса (Eма Стоун), оригинален сценарий, сценография, операторско майсторство, костюми, монтаж, звуков мишунг, оригинална музика и песен от филм („City of Stars“).

Според прогнозите мюзикълът ще се размине с отличията за най-добър актьор (Райън Гослинг) и монтаж на звукови ефекти. В категорията за най-добър актьор ще бъде предпочетен Кейси Афлек за „Манчестър до морето“, а в тази за монтаж на звукови ефекти се очаква да надделее военната драма „Възражение по съвест“.

Експертите на сайта отчитат и минимална възможност мюзикълът да не получи наградата и за оригинален сценарий, която да бъде присъдена на „Манчестър до морето“.

Деймиън Шазел е фаворит за режисьорския приз, следван от Бари Дженкинс за „Лунна светлина“. Ема Стоун е основна претендентка за отличието за най-добра актриса, следвана от Изабел Юпер за „Тя“.

Сред вероятните победители на наградите „Оскар“ сайтът ГолдДерби откроява и номинираните в поддържащите актьорски категории Махершала Али за „Лунна светлина“ и Вайола Дейвис за „Огради“ („Fences).

 
 

България е на 25-о място в света по скорост на мобилния интернет

| от chronicle.bg |

Страната с най-бърз мобилен интернет в света е Южна Корея, сочат данни на Open Signal. С близка скорост са Норвегия и Унгария. Докато в Южна Корея можете да ползвате интернет със скорост 37.5 мегабита в секунда, в Норвегия – 34.8, то в Унгария скоростта е 31 мегабита в секунда.

Open Signal са изчислили данните за 87 държави. Средната скорост за 4G връзка е 17.4 mbps, което означава, че трите топ държави скоростта е почти два пъти по-висока. Въпреки това обаче количеството време, което хората прекарват свързани с wifi мрежи не намалява, а точно обратното. Например в Южна Корея потребителите прекарват 50% от времето си с wifi връзка.
Това значи, че мобилната връзка се използва не за да замени wifi мрежите, а за да ги допълни.

България е на 25-о място по скорост на мобилния интернет и изпреварва страни като Великобритания, Италия, Германия и Франция.