Какво трябва да направи Западът за Украйна?

| от |

5f05a724b15b

Джон Хърбст, Уилям Грийн Милър, Стивън К. Пайфър и Уилям Б. Тейлър-младши, в. „Ню Йорк Таймс“

Авторите са бивши посланици на САЩ в Украйна. Джон Хърбст (2003-2006 година) е директор на Центъра за сложни операции в Академия за национална отбрана. Уилям Грийн Милър (1993-1998 година) е старши научен сътрудник в Международния научен център „Удроу Уилсън“. Стивън К. Пайфър (1998-2000 година) е директор на Инициативата „Брукингс“ за оръжеен контрол и неразпространение на оръжията за масово поразяване. Уилям Б. Тейлър-младши (2006-2009 година) е вицепрезидент за Близкия изток и Африка в Института на САЩ по мира.

Украйна е на ръба да излезе от контрол. Проевропейският протест, който започна преди повече от два месеца на централния площад в Киев, се превърна в по-широка гневна съпротива срещу авторитарната политика на президента Виктор Янукович. Ако САЩ и ЕС искат да съдействат за мирно решаване на кризата, те трябва да използват влиянието си сега. В противен случай ситуацията може още да се влоши до момент, в който Западът няма да бъде нищо повече от зрител.

След провала на първоначалните строги мерки в края на ноември правителството на Янукович протакаше, използваше сила и едва наскоро предложи политически диалог. Това не свърши работа. След като правителството доведе още полиция в Киев, протестиращите станаха нетърпеливи и нападнаха полицейските линии. Те пренебрегнаха призивите към спокойствие на опозиционните лидери Виталий Кличко и Арсений Яценюк. При сблъсъците в Киев загинаха няколко протестиращи, стотици бяха ранени, а протестите обхванаха цялата страна.

Като знак, че разбира колко несигурно е положението му, Янукович започна да прави отстъпки – включително предложение да оттегли законите, прокарани през парламента на 16 януари, които сериозно ограничават политическата опозиция. Тези отстъпки можеха да помогнат да се уталожи кризата преди месец или дори преди две седмици. Сега обаче правителството предлага прекалено малко и прекалено късно. Дори предложението на премиера Микола Азаров във вторник да подаде оставка изглежда малко вероятно да успокои протестиращите.

В книгата си „Анатомията на революцията“ Крейн Бринтън прави известния извод, че при революциите радикалите заменят умерените, а след това губят срещу привържениците на авторитарното управление. Дали Украйна навлиза в революция или не, контролът на умерените очевидно отслабва.

Ако Западът иска мирно уреждане, което да върне Украйна на пътя към демокрацията, преди да се стигне до масово насилие, това е моментът за действие. Вашингтон и Брюксел трябва незабавно да координират усилията си за няколко послания.

Първо, представители на САЩ и ЕС трябва да покажат на Янукович, че трябва да се въздържа от употребата на сила и да преговаря сериозно, за да се намери решение на кризата. Това означава да подобри последните си предложения. Трябва да предложи общ контрол над органите за сигурност с опозицията. Трябва да даде конкретни гаранции, че президентските избори през 2015 година ще бъдат свободни и честни, включително че Кличко може да се кандидатира, и че бившият премиер Юлия Тимошенко ще бъде освободена от затвора.

Второ, американските и европейските представители трябва пряко да общуват с вътрешния кръг на Янукович и да подчертаят, че те трябва да действат веднага, допринасяйки за постигането на споразумение, или да се изправят пред визови и финансови санкции от страна на Запада. Вашингтон започна добре на 22 януари, когато обяви отмяната на визи за чиновници, свързани с употребата на сила. Трябва да добави и финансови санкции и да заплаши да ги насочи към близките до Янукович, както и техните семейства, ако не използват влиянието си за прекратяване на кризата. ЕС трябва да се присъедини; именно в Европа близките до президента украински олигарси държат парите си, купуват луксозни резиденции, пътуват през празниците и изпращат децата си на училище. Хора като олигарха Ринат Ахметов трябва да разберат, че имат личен интерес от намирането на мирно, демократично решение.

Трето, американските и европейски представители трябва да окажат натиск върху опозицията, за да не поиска прекалено много. Те трябва да оставят на Янукович път за отстъпление. Той все още може да разпореди на полицията да тръгне срещу протестиращите. Макар че това със сигурност ще ускори оттеглянето му от поста, това може да означава още кръвопролития и да увеличи натиска върху украинското единство.

Четвърто, ЕС вече е взел правилната стъпка да изпрати Щефан Фюле, комисаря по разширяването, в Киев като посредник между страните. Брюксел трябва да поддържа високопоставен екип в Киев, докато трае кризата. Паралелно американски и европейски дипломатически представители трябва да покажат, че наблюдават улиците на Киев: това затруднява правителството да предприеме силови мерки и улеснява опозиционните лидери да контролират по-малко дисциплинираните протестиращи.

На пето място, Вашингтон и Брюксел имат нужда от координирано послание към Москва. Западът трябва да бъде откровен с президента Владимир Путин за действията си. Европейските лидери трябва да предупредят Путин да не предприема стъпки, които ще утежнят кризата, послание, което трябва да изпрати и президентът Обама. Путин трябва да разбере, че груби действия спрямо Украйна ще хвърлят сянка над надеждите му като домакин на Зимните олимпийски игри 2014 година, които ще се проведат в Сочи следващия месец.

Западното влияние в Украйна е реално, но ограничено и може да отслабне. САЩ и ЕС трябва да го приложат в този момент, иначе Западът може да се окаже в положение да гледа как Украйна бива обхващана от широкоразпространено насилие, което не може да спре.

 
 
Коментарите са изключени за Какво трябва да направи Западът за Украйна?