Какво правят със средния ви пръст в Токио

| от |

Христо е от Пирея*. Около 60 годишен, 40 от които е изкарал по корабите като моряк – далечно плаване на търговски кораб и като общ работник по пристанищата. Въпреки това, няма онзи вид на закоравял пияница и побойник, така характерен за горе указаните професии. По-скоро има вид на интелигентен градски човек, въпреки че според него самият, бил умен точно колкото тухла, а даскалът не го тормозел много да учи, ами го пращал по време на часовете да му пазарува или да му върши други лични работи.
1

„За какво ми беше да уча? Професорът взимаше 1500 драхми на ден, а аз изкарвах по 5 000 на кораба. Исках да работя. Работеше ми се много и ми се изкарваха пари, и го правех!” Обиколил е света няколко пъти. Много пъти. Знае малко английски, много добре испански и малко японски.

Въпреки това, Христо не е забогатял за тия години. Дори минава за беден според статистиката на страната си. Взимал е преди кризата пенсия от 1500 евро, но с последните орязвания „мизерства с около 1100 евро на месец”. Смешни пари, според него. Навремето, освен задължителното осигуряване е плащал и на няколко частни пенсионни фонда, с надеждата че ще взима по-голяма пенсия, но частните са фалирали и сега взима само основната си пенсия. Дразни се че колегите му, които са внасяли осигуровки само в държавният фонд, взимат два пъти повече от него.

Не е забогатял и защото, като всеки моряк си е пропилял парите по баровете и бардаците из пристанищата по цял свят. И има мнение за всичко от заобикалящото ни ежедневие. Недоумява, как е възможно някой да даде 100 евро за скъсани дънки, които приличат отпред на скара. Дразнят го и самозваните готвачи по кулинарните превадяния, които нямат нищо общо с вкусната кухня, а са някакви палячовци:

Сложи леща, сложи лук, я сега сложи шоколад….Пфу! Каква е тая перверзия!?!?! Простотии! Ела аз да ти направя една фасолада с пръжки, та да си изядеш пръстите и да видиш какво е това, храна! Знаеш ли баща ми каква фасолада правеше, когато бяхме деца и живеехме в Ксанти? Още вкусът и ми е в устата.” 

Разправя че по това време, най-богатите сегашни квартали на Атина са били пущинаци покрити с камъни магарешки тръни, от които човек не можел да изкара нищо. Хората ги продавали, за да преживяват. Общината пък давала земята на малоимотни и преселници, за да се закрепят някак си. „Земята в Глифада* беше толкова евтина, че ако искаш да си купиш парцел там, взимаш камък и до където успееш да го хвърлиш, до там ти я дават. Досущ като в каубойските филми.” – разправя Христо. Сега не е така и имотите там струват милиони. Питам го: „Ти защо не купи едно парче земя? Сега щеше да си богат човек и нямаше да мрънкаш!”
2

„Предлагали са ми, ама нямах акъл в главата. Виках си, защо ми е земя? Аз съм на 25 години и изкарвам сума ти пари. Има време, кой ще мисли за след 30 години? На тия години човек мисли само как да се напие и как да вкара някоя мома в кревата. А, чакай да ти разкажа една история.“

Та така, Христо се хваща на работа като прост моряк на английски търговски кораб. Екипажът е шарен и мултинационален. Хора от всякъде и на всякакви възрасти работят, спят и пият заедно. Курсовете са двуседмични между Япония и Америка. На всеки две седмици имали по няколко дни почивка и престой на някое от пристанищата. Христо за първи път попадал в Япония и бил изумен и впечатлен от страната и столицата и Токио. Само че тогава, преди около 40 години, японците не са отворени към западния свят и не говорят никакъв чужд език. Спомените от Втората световна война и атомните бомби са все още пресни и нямало шанс да се разбереш с японец на английски. Никакъв шанс. А Христо обичал да си прекарва времето по градовете. Едвам чакал да завърши тежкото двуседмично плаване изпълнено с денонощни вахти и работа по трюмовете и тутакси с група приятели напускали кораба и прекарвали всичките си свободни дни на сушата. Предпочитали да плащат стая в някой местен хотел и да пиянстват по баровете, а не да спят в тесните каюти и да ядат храната на корабният готвач, които им били гарантирани и безплатни.

И разбира се проститутките. Страстта на моряците от които гъмжало всяко пристанище на земята. Проблемът на Токио, освен че бил скъп, и огромен и непонятен, било че не намерили нищо от това по кейовете. Христо и тайфата пияни матроси решили да попита някой местен, как могат да намерят момичета за секс. Спрели някакви младежи на някаква улица и се опитали да завържат някакъв разговор. Опитвали на всякакви езици, на япончетата само се усмихвали и клатели глави неразбираемо. Тогава нашият човек, като по-ачигьоз момче, решил да да покаже с жестове какво търси. Показал средният си пръст и го размахал под носовете на стъписаните азиатци. Япончетата ококорили очичките си и започнали да разглеждат пръста на Христо. Казали си нещо и го замъкнали към някакво такси наблизо. Качили се в таксито и колата с голяма скорост препуснала по улиците на гигантския град. Не след дълго спрели пред огромна сграда, която се оказала болница. Местните, непознаващи жестовете и манталитета на западняците, решили че Христо има проблем с пръста и го завели на лекар, та да види какво му е. Така нашият герой се разминал със секса с японка. Само първият път разбира се, защото в последствие японците започнали да учат чужди езици, а Христо понаучил японски. Всъщност, това е и причината да не забогатее.

*Автор: Иван Петрински

 
 

Варненска компания за изкуствени рифове се бори за 1 млн. долара

| от chronicle.bg |

Варненската компания Sea Harmony, която е разработила свой патент за изкуствени рифове, е българският финалист в надпреварата за част от наградния фонд от 1 млн. долара в конкурса Chivas The Venture.

Компанията започва работа по развиването на вертикални ферми за миди Pisa Reef. За разлика от съществуващите, тяхната разработка дава възможност за инсталиране и извън заливите. Pisa Reef е цяла подводна къща, която бързо се заселва с екологична система – миди, скариди и риби. Хранейки се със свръхпопулациите от зелени водорасли, развили се вследствие на битово замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали, новите обитатели на вертикалните ферми пречистват водата. Освен това, създават и добър добив.

Sea Harmony е избрана да продължи към световния финал след няколко етапа, като в последния се състезаваше с още три отличени стартиращи бизнеси с кауза. Компаниите-полуфиналисти в Chivas The Venture са три.

Stackport се класираха със системата за незрящи VAST, която използва очила с камера и приложение за смартфон, за да ориентира хората с нарушено зрение във всекидневни ситуации. Създателите на идеята очакват продуктът им да върне на работните места 15% от незрящите. VAST ще им дава възможност да се ориентират по-добре в непознати пространства, да подобрят възможностите си за четене, пазаруване, придвижване.

Cupffee е компания, създател на вафлена чашка за кафе – тя е вкусна, ядлива, биоразградима и не променя вкуса на кафето. Замърсяването с опаковки за еднократна употреба е огромен световен проблем. Cupffee е много добро решение както за любителите на бисквитката към кафето, така и за околната среда – дори и да изхвърлите чашката, тя се разгражда за няколко дни.

Изкуствената фотосинтеза е в основата на проекта на Wasabi Innovations – третият полуфиналист. Чрез специални сапунени молекули и сапунен мехур, се преработва въглероден двуокис във възобновима енергия с помощта на слънчевата светлина. В резултат на това бизнес начинание може да бъде революционизирана световната енергийна практика и предоставена възможност за обръщане на климатичните промени в света.

Sea Harmony, заедно с финалистите от другите 31 страни, ще участват и в едноседмично обучение за управление на бизнес в Оксфорд. През юли финалистът ни ще представи България на глобалния финал на Chivas The Venture в Лос Анжелис и ще се състезава за дял от милионния награден фонд. Sea Harmony ще презентира идеята си пред световни бизнес лидери и международното жури на Chivas The Venture.

Наградният фонд от 1 000 000 долара ще бъде разпределен на два етапа – 250 000 долара чрез 5-седмично онлайн гласуване, 750 000 долара – от глобално жури между един или повече екипи.

Състезанието за стартиращи компании с кауза Chivas The Venture вече трета година дава възможност на български участници да представят своя бизнес пред общност от инвеститори и да се състезават за част от наградния фонд от 1 млн долара. Тази година в The Venture се включват бизнеси с кауза от 32 държави на шест континента.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.