Какво прави Мандела толкова специален

| от | |

20010429-concert_2423651k

Брайън Пиърсън, директор на отдел „Близък Изток“ във Франс прес, работи като кореспондент на агенцията в Йоханесбург, отразявайки периода от освобождаването на Нелсън Мандела от затвора през 1990 г. до края на мандата му като първи чернокож президент на Южна Африка през 1999.

Какво прави Нелсън Мандела толкова специален? Освен факта, че се появи, след като прекара 27 години в затворите на апартейда, питаейки толкова малко злоба.

И настояването си „помирението“ да заема централно място в комисия за установяване на истината, за да се излекуват раните, причинени от годините на горчива расова омраза. И това че облече екип на Спрингбок и излезе на терена по време на финала на Световната купа по ръгби през 1995 г. в дързък опит да обедини нацията зад състоящия се предимно от бели южноафрикански отбор.

И това че се оттегли след едва един мандат като президент, за разлика от много други световни лидери, които, веднъж получили властта, се вкопчват в нея, докато тя ги разруши или те разрушат страната, която ръководят.

Това са едни от най-известните качества на иконата в борбата с апартейда. Но за журналистите, които са имали късмета да проследят забележителната му кариера от деня, в който излезе от затвора през 1990 г. до годините на преход към първите избори с участието на всички раси, президентския мандат от 1994 г. до 1999 г. и прекалено бързото му според мнозина оттегляне от политическата сцена, качествата му са още много.

Това не беше обикновен политик.

Отразяването на „историята на Мандела“ беше поучително преживяване. Той смири всички нас и се опита да ни накара да бъдем по-добри хора и по-специално да започнем помирение в момент, когато всички южноафриканци, бели и черни, все още носеха белезите на апартейда. Спомнете си за онзи много напрегнат политически митинг в Александра, околностите на Йоханесбург, когато тълпата беше настръхнала срещу белите след още едно масово убийство на чернокожи, извършено от бялата „трета сила“. Мандела спря по средата на речта си и погледна бяла жена, стояща някъде в края. „Онази жена там спаси живота ми. Тя ми помогна да се върна към здравето, когато бях болен от туберкулоза.

Той я извика на сцената и я прегърна горещо, разказвайки как през 1988 г., докато бил в затвора Полсмур в Кейптаун, се заразил с туберкулоза и бил приет в болница, където получавал нейната професионална помощ на медицинска сестра. Настроението на тълпата се промени. Силни възгласи на одобрение надделяха над исканията за отмъщение.

Забележителен е още един момент, когато като президент на Южна Африка Мандела е домакин на среща на Южноафриканската общност за развитие, регионална икономическа организация. Всички ключови президенти и премиери от региона присъстваха на срещата. Те трябваше да постигнат единен отговор на друга криза в Африка. Журналисти чакаха от сутринта за пресконференция. Развълнувана радио репортерка трябваше да излезе следобед, за да вземе сина си от училище, молейки се пресконференцията да не се състои, докато я няма.

Тя се върна точно навреме и момчето седеше до нея, когато лидерите влязоха, Мандела с неговата емблематична „Мандиба риза“, а останалите в официални костюми. Мандела видя момчето и без колебание се отправи право към него, ръкува се с него и каза: „А, здравей. Колко мило от твоя страна да намериш време в натоварения си ученически график, за да бъдеш с нас днес“. Момчето засия от радост, както и майка му. Журналистите бяха омагьосани, а африканските лидери гледаха смутено.

Това се превърна в негов стил. Гледахме с възхита, докато Мандела беше президент и след това, когато лесно встъпи в ролята на голям световен държавник и после гледахме смирено, когато излезе наяве собствената му крехка човешка природа. По време на бракоразводното дело той обяви публично, че жената, която обичаше толкова дълбоко, Уини, не е прекарала и една нощ с него, откакто излязъл от затвора. Активистът Стрини Мудли, който лежи в затвора на Робен Айлънд, разказва как Мандела държал снимка на Уини в килията си. Мудли помолил да вземе за малко снимката, за да я нарисува. Мандела му казал: „Можеш да я имаш през деня, но през нощта тя се връща при мен“.

По време на предизборната кампания Мандела никога не пропускаше да попита журналистите сутрин как са спали и дали са успели да закусят. Той знаеше по име мнозина репортери и фотографи, често спираше да разговаря с тях и винаги добавяше: „Колко е хубаво, че те виждам пак“. Един от многото определящи моменти от неуморните му усилия за помирение на дълбоко разделеното общество беше, когато посети Бетси Вервурд, вдовица на архитекта на апартейда Хендрик Вервурд, който на практика праща Мандела в затвора.

По време на мандата на Вервурд като премиер от 1958 г. до убийството му през 1966 г. Африканският национален конгрес и Южноафриканската комунистическа партия са забранени от закона, Мандела минава в нелегалност и в крайна сметка е арестуван, съден и получава доживотна присъда през 1964 г. за „актове на саботаж“ и „заговор за сваляне на правителството“.

Срещата „чай с Бетси“ се състоя в дома й в населения само с бели квартал Ораниа в Нордън Кейп през август 1995 г. Вервурд, по онова време на 94 години и в много крехко здраве, заяви след това, че е щастлива, че президентът я е посетил. Нейната внучка Елизабет не беше толкова гостоприемна, тя казала, че й се искало Мандела да беше президент на съседна страна.

Мандела беше благ и щедър, казвайки, че в Ораниа бил приет като в Совето, голям квартал с чернокожи в околностите на Йоханесбург, където е смятан за герой. Винаги готов да подчертае, че се смята просто за един от дългата редица южноафрикански лидери, той позира до близо двуметрова статуя на Вервурд, издигната в Ораниа.

Месеци преди това на 27 април 1994 г. журналисти се събраха в училище край Дърбан, където Мандела трябваше да пусне бюлетината си на първите избори с участието на всички раси в страната. Всички си помислихме: „Това наистина ли се случва? Наистина ли Мандела гласува? Апартейдът наистина ли е свършил?“.

Да, беше свършил. Мандела произнесе кратка реч, подчертавайки зараждането на „нова Южна Африка, в която всички южноафриканци са равни“. След това пусна бюлетината си в урната и буквално сияещ в ранната сутрин се усмихваше дълго и щастливо.

Това беше една от тези усмивки, които знаеш, че не са просто за пред камера. От тези, които извират от дълбините на душата. В случая с Мандела, много рядко срещана душа.

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.