Какво остана от „Източното партньорство“?

Срещата на върха във Вилнюс, посветена на „Източното партньорство“ трябваше да отговаря на определението „историческа“. Но очакванията са едно, а реалността -съвсем друго. Особено отказът на Украйна обърка сметките, пише в свой анализ Дойче веле.

Развиване на особено тесни връзки с бившите съветски републики, но без перспектива за пълноправно членство в ЕС – такава е същността на така нареченото „Източно партньорство“. В тази програма участват шест бивши съветски републики – три от Източна Европа /Беларус, Молдова и Украйна/ и три от Южен Кавказ /Армения, Азербайджан и Грузия/. ЕС покани на срещата на върха и Русия, но тя отказа да участва.

Фаворитът Украйна се предаде

Централното събитие в дневния ред на срещата трябваше да бъде подписването на вече подготвения договор за асоцииране на Украйна към ЕС. Дълго време Украйна беше считана за негласен лидер сред останалите участници в „Източното партньорство“. Киев получаваше най-много финансови помощи. За периода 2007-2010 година ЕС е отпуснал на Украйна почти половин милиард евро. През 2011 година Украйна първа от всички страни в „Източното партньоство“ приключи преговорите за асоцииране с ЕС. Споразумението предвиждаше и създаване на зона за свободна търговия.

Само че присъдата срещу Юлия Тимошенко и обвиненията, повдигнати срещу други опозиционери в Украйна предизвика остри критики от страна на ЕС. Затова, през 2012 година Брюксел отложи парафирането на споразумението. В крайна сметка то трябваше да бъде подписано сега – на срещата на върха във Вилнюс. Но Киев се подчини на натиск от страна на Москва. Само седмица преди срещата на върха Украйна прекрати подготовката за подписването на споразумението.

Молдова – новият любимец на Европа?

Изглежда, че Молдова вече ще е новият любимец на ЕС. Тя се ползва с имиджа на отличник сред страните от „Източното партньорство“. Кишинев и Брюксел искат да сключат споразумение за асоцииране, което трябва да бъде подписано преди изтичането на мандата на сегашната Европейска комисия през 2014 година. ЕС не скъпи хвалбите си за реформите в Молдова, както и за това, че страната уверено върви по пътя на демокрацията, за разлика от някои други държави от „Източното партньорство“. Нещо повече, две седмици преди срещата на върха във Вилнюс, председателят на Еврокомисията Барозу излезе със сензационна декларация. Европейската Комисия ще препоръча отмяната на визовия режим за молдовски граждани. По този начин Молдова може да стане първата страна от „Източното партньорство“, чиито граждани ще могат да пътуват в рамките на ЕС без визи.

Грузия с проевропейски курс. Но…

Грузия следва Молдова по петите. Тбилиси също иска споразумение за асоцииране, което да бъде подписано през 2014 година. Дали обаче Тбилиси ще може да се сближи с ЕС също толкова бързо, колкото и Кишинев? Всичко зависи от развитието вътре в Грузия. Брюксел посъветва новото грузинско ръководство да не следва примера на Украйна и да не преследва водачите на опозицията. Наблюдатели смятат, че подписването на споразумението за асоцииране може да се забави, ако бившият президент Саакашвили попадне в затвора.

Армения: Русия се оказа по-силна

Четвъртата страна, която проявява интерес към споразумение за асоцииране е Армения. Още през лятото Брюксел и Ереван приключиха преговорите. Подобно на Грузия и Молдова, Армения искаше да парафира споразумението на срещата на върха във Вилнюс и да го подпише през 2014 година. Но в началото на септември арменският президент Саркисян се срещна с руския си колега Путин. Очевидно под руски натиск, Ереван даде заден ход. Армения обяви, че вече не иска да задълбочава отношенията си с ЕС, а възнамерява да влезе в ръководения от Русия митнически съюз с Беларус и Казахстан.

Азербайджанският природен газ над всичко?

Съседен Азербайджан няма намерение да се присъединява към руския митнически съюз, но пък и няма планове за подписването на споразумение с ЕС. Енергийните въпроси доминират отношенията между Баку и Брюксел. През юни 2013 година международен консорциум определи трасето за транспорт на азербайджански природен газ от находището Шах Дениз към Европа. Беше взето решение за изграждане на трансадриатически газопровод. ЕС се надява по този начин да намали зависимостта си от руските доставки. Може би това е причината ЕС да покани на срещата на върха и президента Алиев, въпреки критиките към последните президентски избори.

Отново без Лукашенко

Белоруският президент Лукашенко е нежелан гост на срещата на върха във Вилнюс. Така беше и на последната среща през 2011 година във Варшава. Беларус е единствената страна-участник в „Източното партньорство“, срещу която ЕС наложи санкции заради нарушения на човешките права и преследване на опозиционери. Много експерти обаче се съмняват в ефекта от тези санкции. Затова някои европейски политици апелират срещата на върха във Вилнюс да бъде използвана за подобряване на отношенията между ЕС и Беларус.